Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. Варна, 17.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
15231/2020година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 124,
ал.1 ГПК от „В.А.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** срещу „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление *** Тауърс-Е” иск с правно основание чл.
124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не
дължи изпълнение на вземания, в общ размер на сумата от 1569,88лева, представляваща стойност на потребена ел.енергия по
издадени фактури в периода 07.10.2013г. до 05.08.2016г. за аб.
№ 14012020 и аб. № 12105038, кл.
№ **********, формирана като сбор от следните задължения: 222,52лева по фактура
№ **********/07.10.2013г., 111,27лева по фактура № **********/14.10.2013г.,
236,59лева по фактура № **********/19.10.2013г., 19лева по фактура №
**********/18.11.2013г., 526,18лева по фактура № **********/08.11.2013г.,
19лева по фактура № **********/19.11.2013г., 318,72лева по фактура №
**********/14.11.2013г., 115,87лева по фактура № **********/20.11.2013г.,
0,50лева по фактура № **********/07.11.2013г., 0,23лева по фактура №
**********/05.08.2016г., поради изтекла погасителна давност за събиране на
вземането.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: Титуляр е на партида с аб. № 14012020 и
12105038, кл. № **********. Ответното дружество е
издало процесните фактури за остойностяване на потребената от ищеца ел.енергия
в периода 07.10.2013г. до 05.08.2016г., за което задължение в общ размер на
1569,88лева бил уведомен от писмо от ответното дружество. На 02.11.2020г. подал
заявление до ответника с искане за отписване от партидата му на въпросните
задължения поради погасяването им по давност с искане да бъде възстановено
електрозахранването в обекта. Въпреки това обаче, задълженията не са били
отписани, а ел. захранването в обекта не било възстановено. С това си извънпроцесуално поведение се сочи, че ответникът търси
плащане на процесните вземания, с което се обосновава и наличието на правен
интерес от избраната форма на защита. Твърди, че понастоящем предвид
периодичният характер на вземането е изтекла кратката погасителна давност по
чл. 111 ЗЗД, в евентуалност и общата по чл. 110 ЗЗД. Искането е за уважаване
исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Искът
се сочи да е процесуално недопустим, като лишен от правен интерес. Твърди, че
на 10.01.2014г. срещу ищеца е било образувано заповедно производство и издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 47/2014г. на РС Силистра относно вземанията
по фактури издадени в периода 07.10.2013- 20.12.2013г. Заповедта е влязла в
законна сила и е бил издаден изп.лист, въз основа на който е било образувано
изп.дело № 313/2014г. по описа на ДСИ- Силистра. Предвид липсата на извършени
изп.действия по него, на 18.10.2018г. изп. производство е било прекратено на
основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. След тази дата ответното дружество се сочи,
че не е предприемало действия по принудително събиране на вземането, нито е
канило ищеца да го погаси доброволно. Понастоящем сочи да няма намерения да
предприема действия по събиране на вземането- извънсъдебно или принудително.
Признава, че вземането е погасено по давност. Сочи, че възражението за давност
по естеството си е материалноправно и е средство за
защита на длъжника срещу кредитор търсещ изпълнение на погасено по давност
вземане, което изключва релевирането му чрез иск.
Искът се оспорва и като неоснователен. Твърди, че ищецът е потребител и
съответно негово задължение е да заплаща редовно и в срок потребената в имота
ел. енергия. Вземането на ответника се сочи, че продължава да съществува и
позоваването на погасителна давност не е основание да се приеме, че то не
съществува. Искането е производството по делото да бъде прекратено, респ. искът
да бъде отхвърлен като неоснователен.
В с.з. исковата молба и отговора се поддържат.
По
съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК. За успешното му провеждане
в тежест на ищеца е да докаже твърденията, с които обосновава правния си
интерес от търсената защита, в случая наличието на твърдяното извънсъдебно
поведение на ответника по търсене плащане на задълженията и предпоставките за
прилагане на института на погасителната давност- датата на настъпване на
изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. При
провеждане на горното доказване, негова е тежестта да докаже своите
правоизключващи възражения и в частност, осъществяването на твърдяните
юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.
Искът е
допустим при очевиден интерес от исканото установяване, доколкото към датата на
предявяването на исковата молба, ответникът е твърдял вземането да съществува и
е отказвал да зачете погасяването му по давност, както и възстановяване на ел. захранването
в имота /така пр. определение по в.гр.д. № 3259/2015г. на ВОС и др./ предвид
наличното задължение. В доказателство за това е представената справка от
извършена проверка на сметка за ел. енергия в интернет страницата на ответното
дружество към 26.11.2020г., видно от която процесните задължения фигурират като
такива. В изрично становище от 02.12.2020г. по повод искане на ищеца за
отписване задължения по фактури за периода 07.11.2013г. до 05.08.2016г.,
ответното дружество е поддържало, че няма основание за коригиране на посочените
задължения. Уведомило е ищеца, че искането му за отписване на задълженията като
погасени по давност не може да бъде удовлетворено, доколкото давността не се
прилага служебно и неплатените задължения са дължими. Факт е, че последното колидира с представената справка от ищеца в с.з. за текущите
му задължения, където процесните задължения вече не фигурират. Допълнителен
аргумент е и обстоятелството, че ответното дружество в отговора на исковата
молба застъпва становище, че вземането му съществува, макар и погасено по
давност, т.е по същество искът се оспорва.
В първото по
делото заседание е изяснено, че страните не спорят, че задълженията по
процесните фактури са били предмет на издадена заповед по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 47/2014г. на РС Силистра и предмет на принудително събиране по изп.д.
№ 313/2014г. по описа на СИС при РС Силистра. Не е било спорно, че това
изп.дело е прекратено през 2018г., поради настъпили перемция
предвид липсата на извършени действия по изпълнението.
В с.з. ответникът
сочи да е направено признание на иска с отговора на исковата молба. Застъпената
от него защитна теза не може да се приеме като признание на иска. Признанието
на иска предполага позиция по отказ от претендиране, че притежава отричаното от
ищеца право да получи изпълнение на процесните задължения и поради това
признанието на иска трябва да е безусловно. В отговора на исковата молба е
твърдяна липса на правен интерес у ищеца от търсената защита, защото след
прекратяване на изп.дело, ответникът не е търсил и няма намерение да търси
изпълнение на задълженията, както и поради наличие на друг ред за защита. В
евентуалност искът е оспорен като неоснователен. Затова становището на
ответника по същество не е признание на иска и следва да се приеме само като
признание на факта, че вземанията са погасени по давност и затова не търси
тяхното изпълнение от ищеца. Служебното начало по чл.
7 ГПК задължава съда да съдейства за изясняване на делото, но това не е
основание за абсолютно дерогиране на фактическите
твърдения и правни доводи на страните, налагането им на съображения, различни
от заявените от самите тях в хода на процеса и признаване или отричане на
права, които не са спорни. Изявлението на страната по делото, когато то съдържа
неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание
на факт и се явява годно доказателствено средство. Когато признанието води до
съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни това е указание за
тяхната истинност. Няма доказателства обосноваващи извод за обратното и по
изложените съображения съдът намира, че вземането на ответника по процесните
фактури е погасено по давност, с оглед на което начислените по тях суми за
доставка на ел. енергия към настоящия момент не са дължими от ищеца, предвид
което искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
В
определение по ч. гр. д. № 510/2018г., IV ГО е прието, че страната, която
претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане не дава повод за
предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане. ГПК защитава
интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното
правно положение със сила на пресъдено нещо и длъжникът
има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда /процесуална или извънпроцесуална/,
тъй като може да поиска решение при признание на иска. Ответникът не може да
предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца,
тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът
обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи
признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е
разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. Отговорност за разноски
би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори
предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла
погасителна давност. В същия смисъл са и определения по гр. д. № 2828/2018г.,
III ГО, по ч. гр. д. № 4569/2018 г., III ГО, по ч. гр. д. №
209/2018г., IV ГО, по ч.гр. д. № 4770/2017г. III ГО. В случая обаче кредиторът
разполага с изпълнителен титул и извънпроцесуалното
му поведение изразено в становище от 02.12.2020г. е било по отказ да зачете
давността, което е заставило ищецът да потърси съдебна защита. Следователно,
ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иск срещу него за
несъществуване на претендираното вземане. В отговора на исковата молба
ответникът не е направил и признание на предявения иск, с което не се
осъществява и втората предвидена в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставка за изключване
на отговорността за разноски.
В случая ищецът
е доказал извършени разноски за производството в размер на 340лева,
представляваща платено адв. възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 15.02.2021г., както и 67,80лева платена дължимо държавна такса за
образуване на дело и 5лева за съд.удостоверение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между ищеца „В.А.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** и
ответника „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление *** Тауърс-Е”, че ищецът не дължи
изпълнение на вземания, в общ размер на сумата от 1569,88лева, представляваща стойност на потребена ел.енергия по
издадени фактури в периода 07.10.2013г. до 05.08.2016г. за аб.
№ 14012020 и аб. № 12105038, кл.
№ **********, формирана като сбор от следните задължения: 222,52лева по фактура
№ **********/07.10.2013г., 111,27лева по фактура № **********/14.10.2013г.,
236,59лева по фактура № **********/19.10.2013г., 19лева по фактура №
**********/18.11.2013г., 526,18лева по фактура № **********/08.11.2013г.,
19лева по фактура № **********/19.11.2013г., 318,72лева по фактура №
**********/14.11.2013г., 115,87лева по фактура № **********/20.11.2013г.,
0,50лева по фактура № **********/07.11.2013г., 0,23лева по фактура №
**********/05.08.2016г., поради изтекла погасителна давност за събиране на
вземането, на основание чл. 124 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО- ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „В.А.“ ЕООД, ЕИК **** сумата от 407,80лева, представляваща сторени по
делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: