№ 67865
гр. С., 01.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20231110122428 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и седма от ГПК.
Образувано е по заявление от „С.К.“ ООД за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК вх. № 118228 от 28.04.2023г. срещу М. С. Н. във връзка
с неплатени задължения по договор за потребителски кредит.
В производството по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка на
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. Тази дължима проверка е
установена в нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
По отношение сумата от 344,16 лева, представляваща договорна компесаторна
неустойка, при непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в договора,
начислена на основание чл. 11 от договора, както и по отношение на сумата от 125,00 лева,
представляваща еднократно начислена неустойка, дължима на основание чл. 6, ал. 2 от
договора, представляваща задължение за плащане на такси при забава на плащане, свързани
с разходи относно действия за извънсъдебно събиране на вземания по договора, съдът ще
посочи следното:
Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/,
приложима в настоящия случай, при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето от забавата и обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Уговорената неустойка по договора при
непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в договора, както и начислена
неустойка, представляваща такси при забава на плащане, свързани с разходи относно
действия за извънсъдебно събиране на вземания по договора, чието заплащане е обусловено
от просрочието на главните задължения, по своето същество представлява заобикаляне на
ограничението на императивната норма на чл. 33 от ЗПК и води до оскъпяване на кредита и
неоснователно обогатяване на кредитора.
С оглед на горното, съдът намира, че заявлението в посочените части следва да бъде
отхвърлено поради противоречие със закона и добрите нрави. Клаузите в договора за
1
кредит, с които е уговорено, че при забава кредиторът има право да получи нещо различно
от лихвата на забава, противоречат на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която ограничава отговорността на
потребителя, поради което са и нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. №
118228 от 28.04.2023г., депозирано от „С.К.“ ООД срещу М. С. Н., в частта относно сумите:
344,16 лева, представляваща договорна компесаторна неустойка, начислена при
непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в договора и 125,00 лева,
представляваща еднократно начислена неустойка, включваща такси при забава на плащане,
свързани с разходи относно действия за извънсъдебно събиране на вземания по договора за
кредит.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2