Р Е Ш Е Н И Е
№ 260806
гр.Пловдив, 15.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 17.05.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
771/2021г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от „Спарта транс лоджистик“ЕООД против решение № 261445/26.11.2020г. по
гр.д.№ 4764/2020г. на ПдРС, ХІІ гр.с., с
което жалбоподателят е осъден да опразни от вещите си и да върне на ищеца
„Екорентинпекс“ООД държането на недвижим имот с идентификатор 55155.508.282 по
кадастралната карта на гр.****, както и да му заплати 900 лева- съдебни разноски. Във въззивната жалба се
сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано.
Поддържа се, че събраните доказателства са тълкувани от РС превратно и
изключително само в полза на въззиваемото дружество. Сочи се също така, че не е
взето предвид заявено от жалбоподателя възражение за прихващане на част от
дължимите наеми и разходи във връзка с ползването със стойността на извършения
ремонт в дворното място. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
исковете.
От въззиваемото дружество „Екорентинпекс“ООД е подаден
отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, изложени са подробни доводи в подкрепа на това.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 4764/2020г. на
на ПдРС, ХІІ гр.с. е образувано по искова молба на „Екорентимпекс“ООД против „Спарта
Транс Лоджистик“ЕООД за това ответното дружество- жалбоподател в настоящето
производство, да бъде осъдено да опразни от вещите си и да върне на ищеца
държането на недвижим имот с идентификатор 55155.508.282 по кадастралната карта
на гр.****. В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало наемно
правоотношение, имащо за предмет предоставяне от ищеца на ползването върху ПИ№
55155.508.282. Договорът за наем бил прекратен на предвиденото в него основание
по чл.10 т.4 , с уведомление от 18.02.2020г., но въпреки това, ответникът продължавал
да държи имота без основание. На 09.03.2020г. на ответното дружество била връчена и втора покана да освободи
имота, в която също било посочено, че договорът за наем е прекратен. И след
тази дата имотът не бил освободен.
С подадения отговор от „Спарта транс
лоджистик“ЕООД искът се оспорва, като се твърди, че договорът за наем не бил
прекратен валидно, тъй не било налице основанието за прекратяването му по чл.10, т.4. Наемната цена била плащана
редовно. Твърди се, че между представителите на двете дружества била постигната
устна уговорка наемателят да извърши за своя сметка полагане на бетонна
настилка в имота, като вложените средства следвало да бъдат приспаднати от
дължимите суми за наем и други текущи разходи, свързани с ползуването на вещта.
Били положени 60 куб.м. бетон на стойност 7200 лева, която сума надхвърляла
претендираните от наемодателя суми.
Безспорно
е между страните, а и от събраните по
първоинстанционното дело доказателства се установява, че между тях е
сключен договор за наем от 14.07.2019г., по силата на който „Екорентинпекс“ООД
се е задължило да предостави на „Спарта Транс Лоджистик“ЕООД ползването на ПИ№
55155.508.282 по кадастралната карта на гр.**** срещу наемна цена в размер от
700 лева месечно без ДДС, че ползването е предоставено, че на наемателя са
изпратени двете горепосочени покани, а също така, че същият не е предал имота
на наемодателя. Като безспорно следва да се приеме също така, че дължимите
наеми по фактури №№ **********/16.12.2019г., **********/15.01.2020г. и
**********/17.02.2020г. в обща размер от 2520 лева с включен ДДС, както и разходите
за ел.енергия по четири броя фактури от 13.12.2019г. до 17.02.2020г. на обща
стойност 653,83 лева не са платени от жалбоподателя, тъй като същият твърди, че
тези задължения са приспаднати от извършените от него разходи за полагане на
бетонна настилка в имота.
С
отговора на исковата молба са представени три незаверени копия от кантарни
бележки за доставен бетон, които не могат да се ценят като годни писмени
доказателства. По отношение на същите следва само да се добави, че като обект
на доставка на бетона е посочено с.****, местност „****“. Като свидетел на
въззиваемото дружество е разпитана Х. Б. Х.- Й., която сочи, че е била
упълномощена от управителя на дружеството да получи обратно фактическата власт
върху отдадения под наем имот. В разговор с управителката дружеството- наемател
и с адвоката й те категорично отказали да освободят имота. Не са налице никакви
доказателства в подкрепа на твърдението на жалбоподателя за постигната уговорка
за приспадане на дължимите суми за наем и режийни разходи с вложени от същия
средства в полагане на бетонна настилка в отдадения под наем имот. Всъщност,
тъй като става дума за договорни отношения на стойност над 5000 лева, то същите
не биха могли да се установят със свидетелски показания. Съгласно чл.10, т.4 от
договора за наем, същият се прекратява при неплащане на дължима наемна вноска
до изтичане на текущия мемесц, както и при неплащане в същия срок на други
задължения, произтичащи от договора. От наемодателя е отправено изрично
изявление за прекратяване на договора на посоченото основание. Ето защо, следва
да се приеме, че същият е валидно прекратен и съгласно чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД, жалбоподателят дължи връщане на предоставения му за ползване имот.
Съответно- обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като в полза на
въззиваемото дружество бъдат присъдени направените от същото съдебни разноски
за адв.възнаграждение в размер от 1200 лева.
Цената
на иска, определена съобразно с правилото на чл.69, т.5 от ГПК е в размер от
10080 лева, т.е. същата надхвърля 5000 лева, но предвид обстоятелството, че
страните са търговци и съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, предл.2,
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 261445/26.11.2020г. по гр.д.№ 4764/2020г. на ПдРС, ХІІ гр.с., с което жалбоподателят „Спарта
транс лоджистик“ЕООД е осъден да опразни от вещите си и да върне на ищеца
„Екорентинпекс“ООД държането на недвижим имот с идентификатор 55155.508.282 по
кадастралната карта на гр.****.
ОСЪЖДА „Спарта
транс лоджистик“ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, да
заплати на „Екорентинпекс“ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, сумата от 1200 лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: