№ 2524
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110101237 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу К. Г. Т., С. А. Д. и К. А. В., искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца
следните суми:
1. К. Г. Т. - сумата в размер на 2177,10 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. 25, вх. „Г“, ет. 2, ап. 60, аб. № 52540, ведно със законната
лихва от 12.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 391,68 лева –
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
16.11.2021 г.
2. С. А. Д. - сумата в размер на 362,85 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. 25, вх. „Г“, ет. 2, ап. 60, аб. № 52540, ведно със законната
лихва от 12.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 65,28 лева –
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
16.11.2021 г.
3. К. А. В. - сумата в размер на 362,85 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. 25, вх. „Г“, ет. 2, ап. 60, аб. № 52540, ведно със законната
лихва от 12.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 65,28 лева –
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
16.11.2021 г.
В частта по претенциите за заплащане на сумата в общ размер на 0,04 лева - мораторна
лихва върху погасено вземане за главница за дялово разпределение, исковата е върната с
необжалвано от ищеца определение от проведеното открито съдебно заседание.
В исковата молба ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
1
период на ответниците респ. техния наследодател топлинна енергия, като те не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са представили отговор на исковата молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца т изразява становище, с което поддържа,
че отчитането и разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в
съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна
по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
В разглеждания случай при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
не се установява при дължимото от ищеца главно и пълно доказване ответниците С. А. Д. и
К. А. В. да притежават право на собственост върху процесния имот, респ. вещно право на
ползване, съответно да са се намирали в облигационно правоотношение с ищеца за доставка
на топлинна енергия през исковия период.
За установяване на обстоятелствата относно наличието на облигационно
правоотношение между ищеца и ответниците за доставка на топлинна енергия през исковия
период, ищецът се позовава на договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата
за държавните имоти от 05.01.1988 г. Видно от същия, процесният имот е бил закупен от сг
и К. Г. Т.. От неоспореното и прието удостоверение за наследници № 24 от 10.01.2002 г. се
установява, че сг е починал на 12.12.2001 г., като негови наследници по закон са съпругата
му К. Г. Т. и дъщеря му Н. С. П.. Следователно ответникът К. Т. се явява собственик на ¾
ид.ч. от процесния имот, а Н. П. се явява собственик на ¼ ид.ч. от процесния имот. Не са
налице данни, нито доказателства по делото последната да е починала, в какъвто смисъл са
твърденията на ищеца. Нещо повече - видно от изготвените по делото справки по реда на
Наредба № 14/2009 г., препис от които е изпратен на ищеца, не е налице отбелязване в
твърдения от ищеца смисъл. Следователно не се установява при дължимото от ищеца главно
и пълно доказване ответниците С. А. Д. и К. А. В. да са призовани към наследяване, нито да
са придобили право на собственост върху процесния имот, за да се приеме, че се намират в
облигационно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия. При това
положение предявените срещу тях искове за заплащане на стойност на потребена топлинна
енергия в процесния имот за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. се явяват
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Основателна обаче се явява претенцията на ищеца срещу ответника К. Г. Т., доколкото
с оглед ангажираните доказателства и установените по-горе обстоятелства, че същата е
собственик на ¾ ид.ч,. от процесния имот, се установява наличието на твърдяното
облигационно правоотношение между нея и ищеца.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват абоната дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
2
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът
да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно в процесния имот, същото е от значение единствено за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
В разглеждания случай между страните не се спори, а представените от ищеца и
третото лице – помагач писмени доказателства сочат, че потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот през исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е в
претендирания от ищеца общ размер от 2902,77 лева. При това положение ответникът К. Г.
Т. дължи претендираната спрямо нея сума от 2177,10 лева, съразмерно на притежаваната от
нея квота от съсобствеността, поради което предявеният срещу нея иск за главница се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид неоснвателността на главните искове срещу двамата ответници С. А. Д. и К.
А. В., неоснователни се явяват и акцесорните претенции срещу тях за заплащане на
обезщетение за забава в размер на по 65,28 лева за периода от 15.09.2019 г. до 16.11.2021 г.
По отношение на предявения срещу ответника К. Г. Т. иск за заплащане на сумата от
391,68 лева – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 16.11.2021 г. съдът намира следното:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че т не начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява
обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура.
Така по издадената обща фактура от 31.07.2019 г. се дължи обезщетение за забава от
15.09.2019 г. Определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото обезщетение за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 16.11.2021 г. върху дължимото от ответника вземане за главница
от 2177,10 лева, възлиза на сумата в размер на 391,68 лева, в какъвто размер е и претенцията
на ищеца, поради което предявеният иск се явява основателен в тази част и следва да бъде
уважен в цялост.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани в настоящото производство разноски съразмерно на уважената
част от исковете срещу ответника К. Г. Т.. Същите са в общ размер на 237 лева, от които 137
лева за платена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Определени
съразмерно на уважената част от исковете дължимите разноски от ответника К. Т. са в общ
размер на 177,75 лева.
3
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете имат ответниците С. А. Д. и К. А. В., но поради липса на данни и претенция за
такива, разноски не следва да им бъдат присъждани.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Г. Т. , ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. 25, вх. Г,
ет. 2, ап. 60, да заплати на т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
в размер на 2177,10 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Свобода“, бл. 25, вх. „Г“, ет. 2, ап. 60, аб. № 52540, ведно със законната лихва от 12.01.2022
г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 391,68 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
16.11.2021 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 177,75 лева –
разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу С. А. Д., ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.
812, вх. Е, ет. 2, ап. 123 и К. А. В., ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Свобода“, бл.
25, вх. Г, ет. 2, ап. 60 искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца всеки от тях сумата в размер на
по 362,85 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Свобода“,
бл. 25, вх. „Г“, ет. 2, ап. 60, аб. № 52540, ведно със законната лихва от 12.01.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата в размер на по 65,28 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
16.11.2021 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– т.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4