№ 606
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20201110160229 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „...“ ЕООД срещу Р. Р. С., с която са предявени
искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 920,40 лв. – главница и 170,86 лв. – договорна лихва за
периода 27.09.2016 г. – 21.01.2020 г. – вземания по договор за потребителски кредит от
06.11.2015 г., сключен между ответницата и „...“ АД, които се твърди да са
прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 31.01.2018 г., за които суми по ч.гр.д. №
2782/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 161 състав е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, а в условията на евентуалност са предявени осъдителни
искове.
В исковата молба и уточнителната молба от 11.09.2023 г. (л.120) се твърди, че на
06.11.2015 г. в гр. София e сключен Договор за предоставяне потребителски кредит без
обезпечение, между „...” АД, в качеството на кредитор и Р. Р. С., в качеството й на
кредитополучател. По силата на този договор, кредиторът отпуска на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 955 лева, а кредитополучателят
се задължава да ползва кредита съобразно уговорените в настоящия договор цел,
условия и да го върне ведно с дължимите лихви. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора
сумата по договора се усвоява еднократно на 09.11.2015 г. Лихвеният процент, към
датата на сключване на договора, е в размер на 7,043 % годишно. Годишният процент
на разходите /ГПР/ към датата на отпускане на кредита е в размер на 18,33 %. Ищецът
1
излага твърдения, че след усвояване на кредита, длъжникът е извършвал погасявания,
с които е изплатил част от месечните си вноски, след което е преустановил
плащанията си и е останала непогасена сума по кредита в общ размер на 1091,26 лева,
от които: 920,40лв. - главница, 170,86 лева - договорна лихва. Излага доводи, че
съгласно договора за потребителски кредит ответникът се е задължил да погасява
задължението на 90 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, в размер
на 13,66 лева всяка, считано от 28.11.2015 г., а общият размер на погасителната вноска
по кредита и на месечната застрахователна премия е 14,89 лева. Крайният срок за
издължаване на кредита е 28.04.2023 г. С Договор за прехвърляне на парични вземания
(цесия) от 31.01.2018 г. и приложенията към него, сключен между „..” АД и „...” ЕООД,
задълженията на Р. Р. С., произтичащи от договора са прехвърлени на ищеца „...”
ЕООД. Ищецът твърди, че е изпратил уведомително писмо на ответницата, съдържащо
съобщение за обявената предсрочна изискуемост и извършеното прехвърляне на
вземането, по пощата с обратна разписка на посочения от нея адрес в договора за
кредит, като същия се явява и постоянен, но писмото било върнато като
„непотърсено“, а второто изпратено такова – поради сменен адрес. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответницата Р. Р. С.. В съдебно заседание ответницата не се явява и
не се представлява.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 2782/2020г. по описа на СРС, 161 състав се установява,
че по заявление от 21.01.2020г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 27.01.2020 г., с която е разпоредено ответникът да
заплати на ищеца сумата от 920,40 лв. – главница по договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 06.11.2015 г., сключен между „...“ АД и
длъжника, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за прехвърляне на
вземания (цесия) от 31.01.2018 г., както и сумата от 170,86 лв. – договорна лихва за
периода 27.09.2016 г. – 21.01.2020 г., както и държавна такса в размер на 25 лв.
В срока по чл. 414 ГПК Р. С. е депозирала възражение, поради което на ищеца да
дадени указания за предявяване на установителен иск.
Приет по делото е договор за потребителски кредит без обезпечение от 06.11.2015
г., от който се установява, че между „...“ АД и ответника е сключен договор за
потребителски кредит при параметри стойност на кредита 955 лв., 1,17 лв. месечна
застрахователна премия, ГЛП от 7,043%, ГПР 18,33 %, обща дължима сума 1454,42лв.,
месечни вноски общо 90бр., всяка в размер на 13,66 лв., с падежна дата на 28-мо число
2
и първа вноска на 28.11.2015г., а съгласно приложения погасителен план – с последна
вноска на 28.04.2023г. В чл.19 от договора е уредено правото на кредитора да обяви
кредита за предсрочно изискуем в случай допускане забава на две последователни
вноски по кредита. Договорът и приложения към него погасителен план носят
подписите на всяка страница на страните, в това число и на ответницата Р. С., както и
е и налично отбелязване „получих лично“.
С договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г. „...“ АД, в
качеството на цедент прехвърля на ищеца ... ЕООД в качеството на цесионер вземания
индивидуализирани в Приложение № 1, сред които на позиция № 42711 е посочено
вземане спрямо ответника по процесния договор от 06.11.2015 г. за остатък от главница
от 920,40 лв. и остатък от лихва от 39,77 лв., като общият размер на дълга към
26.01.2018 г. възлиза на 1091,26 лв. Прието е потвърждение за извършена цесия по
чл.99 ЗЗД от цедента, с което потвърждава ефекта на договора, както и пълномощно от
цедента в полза на цесионера с права да уведомява по чл.99, ал.3 ЗЗД от името на
цедента.
С писма (л.9-10 от делото) цесионерът (ищец) уведомява ответника, че с договор
за цесия вземането по договора за кредит е изкупено от цесионера, както и писмо, с
което ответникът се кани да плати просрочени задължения като му се дава 15дневен
срок (съгласно договора за кредит) за погасяване на задълженията с
предупреждението, че при неизпълнение в дадения срок кредитът ще бъде обявен за
предсрочно изискуем. Видно от приложената обратна разписка – последното не е
връчено, а се е върнало на 14.11.2019г. като непотърсено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД във връзка
с чл. 9 ЗПК, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца, че
между ответницата Р. Р. С. и „..“ АД е сключен валиден договор за кредит, по силата на
който е била отпусната заемната сума, че сумата е била усвоена от ответницата,
уговорената между страните договорна лихва в твърдяния размер, че е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита – неизпълнение на задължения на
кредитополучателя по договора за кредит и обявяване на предсрочната изискуемост на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, размерът на непогасената част от главницата по договора за кредит,
непогасеният размер на договорната лихва, прехвърляне на вземанията на цедента в
полза на ищеца и уведомяване на ответника за извършената цесия.
3
Съвкупно от приетите по делото доказателства съдът приема за доказано, че
между ответника и цедента на ищеца е сключен договор за потребителски кредит, по
силата на който ответницата е усвоила сумата по договора и се е задължила да я върне
в уговорения срок и начин на месечни вноски, съгласно приложения погасителен план.
Съдът намира за доказано, че ищецът се легитимира като носител на процесното
вземане, доколкото същото е надлежно индивидуализирано в приложения по делото и
неоспорен от ответницата договор за цесия.
За да има действие извършеното прехвърляне на вземането по отношение на
длъжника, законодателят е посочил, че договорът за цесия следва да бъде съобщен на
последния от предишния кредитор (цедента). Законът не урежда изрично начина, по
който следва да бъде извършено уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, а
само установява, че това е задължение на предишния кредитор (цедент). Самото
уведомяване като правно-релевантен факт не е основание да се приеме, че липсата му
препятства изискуемостта и дължимостта на вземането. Уведомяването има за цел да
извести длъжника за промяната на лицето-кредитор, т. е. на лицето, комуто следва да
се престира паричното задължение, за да се счита, че длъжникът е изпълнявал точно.
Съгласно константната съдебна практика изискването за извършване на уведомяването
за цесията от стария, а не от новия кредитор, не поставя ограничения относно правото
на цедента да упълномощи новия кредитор за извършването на надлежните действия
по уведомяване на длъжника, като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД (в този смисъл
Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г., по описа на ВКС, III г.о.).
В тази връзка настоящият състав приема, че надлежното уведомяване на Р. С. за
извършената цесия е осъществено с връчването на исковата молба на 11.03.2021 г.,
когато е обявена и предсрочната изискуемост на кредита. Това е така, доколкото
обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено чрез
връчване за отговор на препис от исковата молба и приложеното към нея изявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем и последното представлява факт, който
трябва да бъде съобразен от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК (в този смисъл Решение № 78
от 09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г., по описа на ВКС, II т.о, Решение №
76/07.06.2022г. по гр.д. № 2640/2021г. на ВКС).
Независимо от горното, дори да се приеме, че предсрочната изискуемост на
вземанията не е надлежно обявена на длъжника, то доколкото в хода на настоящото
производство е изтекъл срокът на договора, то са падежирали всички вноски по
договора за потребителски кредит. Ответницата не твърди, а и не доказва да е
извършила плащане на процесните суми, поради което съдът намира, че вземанията на
ищеца по процесния договор – главница и лихва се установяват в претендираните
размери, поради което предявените по реда на чл. 422 ГПК искове следва да бъдат
4
уважени в цялост.
Поради сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие съдът не следва да се
произнася по евентуалните искове.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Същият доказва сторени
разноски за държавна такса в настоящото производство в размер на 75 лв., както и 25
лв. – разноски за заплатена държавна такса в заповедното производство. Ето защо
същите следва да бъдат възложени в тежест на ответницата.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...“ ЕООД, ЕИК: ..., гр. ...
срещу Р. Р. С., ЕГН: **********, гр. ..., по реда на чл. 422 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД във връзка
с чл. 9 ЗПК, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД, че Р. Р. С., ЕГН: ********** дължи на „...“ ЕООД,
ЕИК: ..., сумата от 920,40 лв. – главница по договор за потребителски кредит от
06.11.2015 г., сключен между ответницата и „...“ АД, вземанията, по който са
прехвърлени в полза на ищеца с договор за цесия от 31.01.2018 г., както и сумата от
170,86 лв. – договорна лихва за периода 27.09.2016 г. – 21.01.2020 г., за които суми по
ч. гр. д. № 2782/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 161 състав е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Р. С., ЕГН: **********, да заплати на „...“ ЕООД, ЕИК: ..., на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 75 лв. – разноски в настоящото производство,
както и сумата от 25 лв. – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5