РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Перник, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора Анита Бл. Джамалова
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20231700600386 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 19 от 25.04.2023 г., постановена по НОХД № 1857/2022 г. на Районен съд
Перник, подсъдимият Г. П. К. е признат за виновен в това, че на *** г., около 09.30 ч., от
пейка, разположена в ***, е отнел чужди движими вещи – текстилна, черна чанта за лаптоп,
пари в размер на 2920 лв., зарядно устройство, лазерна ролетка, каталог за цветове на латекс,
химикалка – всички вещи на обща стойност от 3091 лв., от владението на собственика им М.
Н. Н., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е
маловажен и откраднатите вещи са били върнати до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд, поради което е осъден на осн. чл. 197, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 НК на
лишаване от свобода за срок от шест месеца, като му е определен на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3
ЗИНЗС първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати сторените по делото разноски – 280,25
лв. в полза на ОДМВР П. и 60 лв. по сметка на Районен съд Перник.
Срещу присъдата е подадена жалба от защитника на подсъдимия – адвокат В. З.. В
жалбата се навеждат оплаквания, че присъдата е неправилна, тъй като инкриминираното
1
деяние било несъставомерно. Поддържа се, че подсъдимият е взел чантата, когато покрай
нея не е имало хора и собственикът не е упражнявал владение спрямо нея. Моли се за
отмяна на постановената от РС Перник присъда и за постановяване на нова, с която
подсъдимият да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.
В публичното заседание пред въззивния съд защитата поддържа оплакванията си,
обективирани в жалбата, а Окръжна прокуратура Перник пледира за потвърждаване на
присъдата.
Подсъдимият моли да бъде оправдан в последната си дума.
Окръжен съд Перник, като съобрази изложените от страните доводи и сам
служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.
314 НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Г. П. К. е българин, български гражданин, роден на *** г. в ***, живущ в
***, с *** образование, неженен, безработен, осъждан.
Към *** г. същият живеел в апартамент, находящ се жилищен блок № ** в ***, където
се намирал и настоящият му адрес.
При преминаване покрай пейка пред съседния блок № ** подсъдимият видял забравена
черна текстилна чанта за лаптоп, която взел със себе си. Чантата била собственост на
живеещия в този блок свидетел М. Н. Н., като в нея в този момент се намирали банкноти с
различна номинална стойност в лева, общо 2920 лв.; зарядно устройство, бяло на цвят, с №
***; лазерна ролетка, марка Bosch; модел PLR 50; каталог за цветове на латекс, марка
„Ангро“; химикалка. Стойността на всички тези вещи ведно с чантата възлизала на 3091 лв.
Подсъдимият се прибрал заедно с чантата в жилището си, установил съдържанието , след
като я скрил под секцията в хола.
Междувременно свидетелят Н. съобразил, че е забравил чантата, върнал се до пейката,
но не я открил. Поискал съдействие от домоуправителя, тъй като на входа на блока била
монтирана камера и от видеозапис установил, че неизвестно за него лице (подсъдимият) е
взел чантата. Сигнализирал органите на МВР, които се отзовали, и им бил предаден
видеозаписът. Впоследствие двама полицейски служители, свидетелите О. М. и К. Б., при
гледане на видеозаписа, разпознали подсъдимия и посетили жилището му, където го
поканили да предаде чантата. Последният отказал, след което бил задържан, като при беседа
в сградата на РУМВР споделил за нейното местонахождение. След контакт с майка му –
свидетелката Д. Й., на същата било указано това местонахождение (под секцията в хола на
жилището), и тя донесла чантата в сградата на РУМВР, предавайки я на полицейските
служители. На *** г. чантата и находящите се в нея вещи били върнати на пострадалия.
По доказателствените източници:
Изложената фактическа обстановка е несъмнена, като се установява безпротиворечиво
от събраните доказателствени материали: показанията на свидетелите Н., М., Б., Й.;
кредитираните заключения на назначените по делото видео-техническа и оценителна
експертизи; справка за съдимост; веществени доказателства; протоколи за доброволно
предаване. Приетите обстоятелства се потвърждават изцяло и от обясненията на самия
подсъдим. По тези съображения и по аргумент от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК подробен анализ
2
и съпоставка на доказателствата не е наложителен.
От правна страна:
Инкриминираните и доказани действия на подсъдимия реализират престъплението
кражба – К. е отнел чужди движими вещи на стойност 3091 лв. от фактическата власт на
пострадалия свидетел Н. с намерение противозаконно да ги присвои. Същият е установил
забравената чанта на публично място – пейка пред жилищен блок, взел я е и впоследствие я
е скрил на място в жилището си, като само той е знаел за това местонахождение. Случаят
правилно е квалифициран в обвинителния акт като немаловажен, тъй като не съответства на
критериите, определени в чл. 93, т. 9 НК с оглед на настъпилите вредни последици. От
друга страна, още преди приключване на досъдебното производство отнетите вещи са били
върнати на пострадалия – обстоятелство, което обуславя приложението на
привилегирования състав по чл. 197, т. 1 НК, а не на основния по чл. 194, ал. 1 НК.
Основният довод на защитата както пред първия съд, така и пред въззивния, е, че
процесните вещи са били загубени, а не забравени. В тази връзка настоящата инстанция
изцяло споделя мотивите за неговата неоснователност на първата инстанция, изложени от
правна страна, а именно – че пострадалият е оставил чантата пред жилищната сграда, в
която живее, и се е върнал малко по-късно да я потърси, но същата не е била там.
С оглед на изложеното законосъобразно първият съд е признал подсъдимия за
виновен.
По наказанието:
Като смекчаващо обстоятелство може да бъде посочено единствено това, че вещите са
били забравени на обществено място.
От друга страна, са налице многобройни отегчаващи обстоятелства – съдимост на
подсъдимия, включително за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, както и множество откази за
образуване на досъдебно производство за посегателства срещу правото на собственост с
формално прилагане на чл. 9, ал. 2 НК.
При съобразяване на правилното съотношение на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, първият съд законосъобразно е наложил наказание лишаване от свобода,
близко до законоустановения минимум, в размер от шест месеца. С оглед на множеството
отегчаващи обстоятелства, обосновано не е приложен и институтът на условното осъждане.
При изтърпяване на наложеното наказание задължително приложение обаче намира
разпоредбата на чл. 59 НК, като от определените за изтърпяване шест месеца лишаване от
свобода следва да бъде приспаднато времето на задържане по ЗМВР по повод на
инкриминираното деяние, за което лицето е осъдено с обжалваната присъда. Такова
задържане се установява от уведомлението по реда на чл. 212, ал. 3 НПК, адресирано от
разследващия полицай до РП П. – л. 16 от ДП.
Така мотивиран и на осн. чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 19 от 25.04.2023 г., постановена по НОХД № 1857/2022
г. на Районен съд Перник.
3
ПРИСПАДА на основание чл. 59 НК от наложеното наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца времето, за което подсъдимият е бил задържан за срок от 24 часа по
реда на ЗМВР на *** г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4