№ 267
гр. Пловдив, 01.12.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
и прокурора М. В. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
гражданско дело № 20235000500538 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:12 часа се явиха:
Жалбоподател „В.“ ЕООД, редовно призован, не се представлява.
Ответник Н.а.п., редовно призован, за него се явява стр. юрисконсулт
К. Б..
Ответник В.а.с., редовно призовани не се представляват.
За Апелативна прокуратура – Пловдив като контролираща страна се
явява прокурор М. Б..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Стр. юрк. Б.: Да се даде ход на делото.
Прокурор: Да се даде ход на делото.
Съдът докладва становище за даване ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
1
Въззивна жалба вх. №263883/26.07.2023 г., подадена от „В.“ЕООД, чрез адв.
К. Б., срещу Решение №260029/18.06.2023 г. по гр.д.№459//2019 г. на ПОС, с
което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за обезщетение за
претърпени имуществени вреди от допуснато от В.А.С. (ВАС) и от Н.а.п.
(НАП) нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС). Поддържа се, че
обжалваното решение е недопустимо, тъй като ПОС не се е произнесъл по
предявения иск и не е дал защита по предявения предмет - макар че съдът е
приел правна квалификация на предявения иск по чл.4, §3 от ДЕС, но не се е
произнесъл по тези искове, а недопустимо „преразглежда“
административноправния казус от гледна точка на националния ЗДДС –
съдът е следвало да прецени дали са налице специфичните предпоставки за
ангажиране на отговорността на държавите-членки за вреди от нарушаване на
правото на ЕС, в това число да изследва предпоставките за възникване на
данъчен кредит по Директива 2006/112 от гледна точка на твърдените в
исковата молба нарушения. В мотивите липсва анализ на фактическата
обстановка, нито е извършена съпоставката й с цитираните решения на СЕС в
исковата молба – липсва становище на ПОС с какви доказателства е следвало
да бъде установена реалност на доставката, като са възпроизведени мотивите
на съдилищата, разглеждали законосъобразността на РА. С оглед на това се
иска решението да бъде обезсилено, а делото – върнато на първостепенния
съд за произнасяне по предявения иск. Релевирани са оплаквания за
неправилност на обжалваното решение, постановяването му при съществени
нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и
необоснованост. Съдът не е изложил мотиви по наведените твърдения на
ищеца, че представените от него доказателства за реалност на доставката
налагат заключението, че е налице нарушение на правото на ЕС.
Заключенията на ПОС,че ищецът е бил 1 недобросъвестен, което
предполагало данъчна измама, са голословни, не почиват на събраните
писмени доказателства, и дори противоречат на твърденията на самите
ответници. Неправилно са приложени разпоредбите на Директива 2006/112
/ЕО – предпоставките за възникване и упражняване на данъчен кредит
произтичат от разпоредбите на чл.63, чл.67, чл.168 и чл.178 от Директива
2006/112/ЕО. При наличието им, правото на приспадане може да бъде
отказано, само ако са налице „обективни данни“, че данъчнозадълженото
лице е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, на която основава правото
2
си на приспадане, е част от данъчна измама/злоупотреба с ДДС, извършена
надолу или нагоре по веригата. Сочи се съдебна практика на СЕС по сходни
казуси, инкорпорирана в 9 конкретно посочени решения, от която се извежда
извод, че основанията на ответниците да откажат на първия ищец правото на
данъчен кредит противоречат на принципите на данъчен неутралитет, правна
сигурност и пропорционалност. Нито едно от обстоятелствата, на които се
основава отказа на НАП да признае правото на данъчен кредит на „В.“ ЕООД
не се свърза със статута на дружеството като данъчнозадължено по ЗДДС
лице, последващо използване на получените услуги за облагаеми доставки, с
получаване на доставките от друго данъчнозадължено лице, или с наличието
на издадена фактура от прекия доставчик. Оспорва се единствено факта на
получаване на услугите, като съдът не отчита обстоятелството, че „доставка
на стока“ и „доставка на услуга“ са самостойни понятия, произтичащи от
Директива 2006/112/ЕО и държавите-членки не могат да им дават тълкуване в
съответствие с националното си законодателство. В тази връзка, изискването
на националното законодателство за предаване на родовоопределените вещи,
за да е налице прехвърляне на правото на собственост, е неприложимо към
понятието „доставка на стоки“ от гледна точка на чл.14§1 от Директива
2006/112 , съгласно даденото от СЕС тълкуване в т.33 от решението по
делото „Евита – К“. С решението на СЕС от 12.юни, 2012 г. по съединени
дела С-80/11 и С-142/11 се приема, че данъчната администрация не може да
изисква от данъчнозадълженото лице да провери дали издателят на
фактурата, във връзка с която иска да упражни право на приспадане на ДДС е
разполагал със стоките, предмет на доставката и бил ли е в състояние да ги
достави, нито може да откаже да признае на данъчнозадълженото лице право
да приспадне от ДДС, на който е платец, дължимия или платен данък, за
предоставените му услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези
услуги или някой от неговите доставчици е извършил нарушение, без да
доказва че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че
сделката, от която черпи правото си на данъчен кредит, е част от данъчна
измама. Аргументи в този смисъл жалбоподателят извлича и от други,
подробно цитирани във въззивната жалба решения на СЕС. От така
посочените правни стандарти, прилагани в практиката на СЕС във връзка с
тълкуването на правото на ЕС във връзка с правото на данъчен кредит на
данъчнозадължените лица за ДДС, се обосновава изводът, че данъчните
3
власти неправилно, и в противоречие с приложимото право на ЕС са отказали
право на приспадане на данъчен кредит на ищеца, възлагайки в негова
отговорност да провери кадровата, техническата и материалната обезпеченост
на преките си доставчици, и тълкувайки в негова вреда обстоятелствата, че
част от документите, съставени от неговите преки доставчици, не били
коректно издадени и не съдържали всички законови реквизити, както и че те
пропуснали да представят поисканите от данъчните власти документи.
Изводите на данъчните власти са основани на неправилна концепция за
неправомерно ползване на данъчен кредит, спрямо установените от
практиката на СЕС задължителни правни стандарти, от което за ищеца са
настъпили значителни вреди, поради което ответникът НАП носи
отговорност за тяхната обезвреда. Отговорността на ответника ВАС ищецът
претендира на основание неспазването на върховенството на правото на ЕС и
на задължителната практика на СЕС по тълкуването и прилагането му, при
постановяването на Решение №6533/02.06.2016 г. на ВАС, с което се оставя в
сила Решение №1138/04.06.2015 г. на ПАС за отхвърляне на жалбата на
ищеца против съставения му РА. ВАС е игнорирал, че при доказателствена
тежест за данъчните власти, не е доказано по несъмнен начин наличието на
„обективни данни“ за измама и/или злоупотреба. Възложил е непосилен
доказателствен стандарт на ищеца, при който е направил предположение, че
сделките, сключени между дружеството – ищец и неговите доставчици били
„нереални“. Когато правораздава като касационна инстанция, ВАС следва да
следи служебно за съответствието на първоинстанционното решение с
материалния закон, а при съмнение относно правилното приложение на
принципите на правото на ЕС, е следвало да отправи преюдициално
запитване до СЕС. От прилагането на тази неправилна концепция ищецът е
претърпял значителни вреди, които ВАС следва да обезщети. Нарушенията,
извършени от двамата ответници са „явно квалифицирани“ – т.е. „достатъчно
съществени“, тъй като ответниците е следвало да осигурят в съответната им
сфера на компетентност спазването на правото на ЕС и да откажат служебно
да приложат национална норма, която нарушава нормите на приложимото
право на ЕС. Независимо, че от гледна точка на националния закон
ответниците са действали законосъобразно, те е трябвало да съобразят
поведението си с приложимото право на ЕС. Извършените нарушения от
двамата ответници пряко са довели до имуществените и неимуществените
4
вреди, претърпени от ищеца, чиято обезвреда той претендира в това
производство, тъй като при прилагане на правните стандарти съобразени с
приложимото право на ЕС, вредите не биха настъпили за ищеца. Размерът на
претърпените от ищеца имуществени вреди е установен от приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза и от представените по делото
документи. Ищецът претендира и лихвите върху претендираната сума за
обезщетение, от момента на внасянето на начислената сума в бюджета, до
окончателното изплащане на обезщетението. Дружеството търпи и
неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени съобразно
изведените от ВКС примерни критерии в посочената от жалбоподателя
релевантна практика на ВКС. В конкретния случай тези вреди са установени
по делото чрез разпит на свидетели. Настоява се за отмяна на обжалваното
решение, и постановяване на ново, с което да бъдат уважени предявените
искове. Прави се искане за присъждане на разноските, направени в
производството пред двете съдебни инстанции. Прави се особено искане за
отправяне на преюдициално запитване до СЕС по следните въпроси:
1. Върху данъчнозадълженото лице или върху данъчните органи тежи
задължението да ангажират доказателства за твърденията си за
реалност/нереалност на доставката? По-специално, необходимо ли е
данъчнозадълежното лице да притежава други документи, освен фактура по
чл.178 от Директива 2006/112/ЕО, която е осчетоводил редовно, за да
възникне за него право на данъчен кредит, за чието наличие и редовно
осчетоводяване той носи доказателствена тежест? Съответно оспорването на
т.нар. „реалност“ на доставката равносилно ли е на оспорване на наличието на
предпоставките за възникване на данъчен кредит /лицето да е
данъчнозадължено лице за ДДС(виж чл.168), да притежава фактура (виж
чл.178) и ДДС по доставката на стоките/услугите, да е станал „изискуем“ по
смисъла на чл.63 от Директива 2006/112/ЕО, т.е. стоките /услугите да са
доставени/ или представлява по същество твърдение на властите, че
данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от
него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от данъчна
измама/злоупотреба с ДДС, извършена нагоре или надолу по веригата на
доставките? В този смисъл изискването за „липса на обективни данни, че
данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с
която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама,
5
извършена от доставчика или друг стопански субект по веригата“
самостоятелна и отделна предпоставка ли е от изискването „доставката на
стоки и услуги да е реално осъществена“ или става въпрос за едно и също
изискване, различно от изискването данъчнозадълженото лице да притежава
фактура и да я е осчетоводило?
2. Върху данъчнозадълженото лице или върху данъчните органи тежи
задължението да ангажират доказателства, че данъчнозадълженото лице е
действало добросъвестно, респ. недобросъвестно, т.е. че не е знаело или не е
могло да знае, респ. че е знаело или не е могло да не знае, че участва в
данъчна измама?
3. Ако изискването да се докаже „реалност“ на доставката тежи върху
данъчнозадълженото лице и е самостоятелно изискване, за да възникне право
на данъчен кредит, допустимо ли е да бъде отказано право на данъчен кредит,
тъй като:
1. Прекият доставчик на данъчнозадълженото лице не е представил
документи, че притежава собствен персонал, техника и транспортни средства,
нито доказателства за наети такива, с които е извършил доставката до
уговореното място, поискани от данъчните власти, за да установят произхода
на стоката, предходните доставчици и материалната и ресурсна обезпеченост
на прекия доставчик да извърши доставките;
2. Прекият доставчик е допуснал пропуски в счетоводството си;
3. Липсва индивидуализация на стоката, доколкото става въпрос за
родовоопределени вещи – гориво и други стоки, и националното
законодателство изисква конкретните предадени вещи – количество гориво
или други стоки, да бъде отделено от други вещи от същия род – също гориво
или стоки от същия вид, след което да бъде доказано, че вече
индивидуализираните конкретни вещи са фактически предадени от прекия
доставчик на данъчнозадълженото лице;
4. Липсват „безспорни доказателства“, че именно посочените във
фактурите преки доставчици са предоставили стоките, доколкото приемо-
предавателните протоколи, експедиционните бележки, пътните листове и др.
страдат от недостатъци;
5. Доставчиците не са били намерени от ревизиращия орган на
6
посочените от тях адреси;
6. За доставката на гориво не са съставени договори, липсват
декларации за съответствия на качеството на горивото и информация относно
вида му.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба
вх. №264277/04.09.2023 г., подаден от Н.а.п., чрез гл.юрк. Б. Ш., надлежно
упълномощена с пълномощно за всички инстанции на л.96 от делото на ПОС.
Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба –
обжалваното решение е правилно, законосъобразно, и съответстващо на
събраните по делото доказателства. В практиката на СЕС фактическият
състав на обективната отговорност на държавата включва три предпоставки:
да е налице нарушение на правна норма, предоставяща права на частно-
правни субекти, нарушението да е достатъчно съществено и явно и да
съществува пряка причинна връзка между нарушението и вредата. Относно
отговорността за действията на национален съд от последна инстанция СЕС
използва термина „очевидно нарушение“, който трябва да бъде тълкуван
ограничително, като съдът е искал в този случай да въведе по-висок стандарт,
насочен към постигане на баланс с принципа на правната сигурност, признат
за основен в правния ред на ЕС, и заплашен при въвеждането на възможност
за преразглеждане на влезли в сила съдебни решения. Преценката дали
нарушението е „очевидно“ е комплексна и в зависимост от множество
фактори. В случая се претендира, че е налице увреждащо действие –
постановено окончателно решение на национална юрисдикция в нарушение
на правото на ЕС, от което са възникнали имуществени вреди в
претендирания размер от 81 671,83 лв., ведно с лихвите в размер на 25 000
лв., както и неимуществени вреди в размер на 4000 лв., ведно с лихви в
размер 2 200 лв., ведно със законните последици. В случая правото на
данъчен кредит е уредено в ЗДДС в съответствие с Директива 2006/112/ЕО на
Съвета, и то възниква при определени в нея предпоставки. Формалните
предпоставки за упражняване на правото на 5 данъчен кредит са многократно
дефинирани от СЕС. Принципът на неутралитет на ДДС налага да се допусне
приспадането, дори и при неизпълнение на някои от формалните изисквания,
стига да са изпълнени материалноправните предпоставки, но когато
данъчната администрация безспорно разполага с цялата необходима й
7
информация, за да установи последните. В конкретния случай не са спорни
формалните, а само материалноправните предпоставки за възникване на
правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, по които
последващитге доставчици на ищеца не са били открити и не са представили
изисканите им от данъчната администрация документи относно реалното
осъществяване на процесните доставки. Ето защо, ПОС обосновано приема,
че ответниците НАП и ВАС не са извършили твърдяното нарушение на
правото на ЕС, и не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на държавата по чл.4§3 от ДЕС. Неоснователни са доводите, че
НАП и ВАС са игнорирали задължителна съдебна практика, като са лишили
ищеца от правото на приспадане на данъчен кредит – правото на данъчен
кредит не произтича от съдебната практика, а от конкретните факти,
установени в административното и съдебно производство по обжалване на
РА. Предявената претенция следва да се основава на конкретно нарушение от
НАП и ВАС на норми на Директива 2006/112/ЕО, свързани с фактическия
състав на възникването и упражняването на правото на данъчен кредит като
право, и неговото упражняване. В исковата молба не е конкретизирано такова
нарушение. Неоснователни са оплакванията за недопустимост на
обжалваното решение, поради постановяването му по непредявен иск, както и
за липса на „адекватни“ мотиви – съдът е изложил мотиви, като автономна
преценка на съда е начинът, по който са изложени. Доводът на жалбоподателя
относно знанието за данъчна измама и злоупотреба с права, е отречен от
съдебната практика, доразвита от СЕС в последващи решения – Решение от
11.11.2021 г. по дело С-281/2020 г., решение от 09.12.2021 г. по дело С-
154/2020 г. и Решение от 02.03.2023 г. по дело С-664/2021 г. По искането за
отправяне на преюдициално запитване се взема становище за неговата
неоснователност, тъй като поставеният въпрос вече е разрешен в т.38 от
мотивите на Решение от 11.11.2021 г. по дело С-281/2020 г. , т.33 от мотивите
на решението по дело С-154/2020 г., и т.44и 45 от мотивите на Решение от
21.11.2018 г. по дело С-664/16. По отношение на претенцията за вреди от
заплатени адвокатски хонорари и юрисконсултски възнаграждения се
поддържа, че същите не съставляват пряка и непосредствена последица от
административното и съдебно обжалване на РА. Съдебните разноски не
произтичат от нарушение на европейски правни норми, а са присъдени с
влезли в сила съдебни решения след законосъобразно проведен съдебен
8
процес. Ищецът недопустимо смесва основанията за търсене на отговорност –
вредите от отказан данъчен кредит са поради нарушена европейска правна
норма, а вреди под формата на адвокатски хонорар настъпват при отменен
незаконосъобразен акт, а такъв не е налице. По отношение на претенцията за
неимуществени вреди ищецът не посочва как точно е определен размерът им,
не се сочат доказателства за плащането им, с което се възпрепятства правото
на защита на ответника. Тъй като ищецът е юридическо лице, очевидно не
може да изпитва болки и страдания, а не се сочат други неимуществени права,
които са засегнати от потвърдения ревизионен акт. Относно допустимостта на
претенцията 6 за неимуществени вреди, предявена от юридическо лице, е
образувано тълкувателно дело №1/2023 г. на ВКС и ВАС, по което все още не
е постановено решение. Поради неоснователност на главните претенции,
неоснователни са и акцесорните претенции по чл.86 от ЗЗД за лихви. По
изложените съображения се настоява за оставяне на въззивната жалба без
уважение и потвърждаване на обжалваното решение. Заявява се претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно приложен списък
по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК е постъпил и
Отговор на въззивна жалба вх.№264781/13.10.2023 г., подаден от В.а.с., чрез
юрк. П. Д., редовно упълномощена съгласно приложено към отговора
пълномощно. Поддържа се допустимост, но неоснователност на въззивната
жалба. Не е налице твърдяното процесуално нарушение – в мотивите си съдът
е обсъдил всички релевантни доводи и е изложил ясни съображения кои от
тях приема за основателни и защо. По същество решението е правилно, тъй
като не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на
отговорността на ВАС на соченото основание. В съответствие с т.32 от
Решение на СЕС от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 г., преценката за наличие
на условията за възникване на правото на данъен кредит се извършва от
националната юрисдикция, в съответствие с правилата за доказване,
установени в националното право, въз основа на цялостна преценка на всички
елементи и фактически обстоятелства по делото. В случая ВАС е приел, че по
делото не се установява наличието на материалната предпоставка за
възникване на правото на данъчен кредит – доставките, въз основа на които
данъчнозадълженото лице претендира право на приспадане, не са реално
осъществени. За да обоснове своя извод, съдът е извършил цялостен анализ
9
на всички обстоятелства и доказателства, като крайният му извод е
недоказаност на данъчното събитие. В случая правото на приспадане е
отречено, тъй като самото ревизирано дружество не разполага и не представя
доказателства, от които да се установи реалното извършване на
фактурираните доставки, а не поради установени нередности у доставчиците
му, които нередности са ценени само като косвено доказателство в подкрепа
на извода за липса на реални доставки. Този подход е допустим, съгласно т.38
от мотивите на решение по дело С78/12 на СЕС. Борбата с данъчните измами,
избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и
насърчавана от Директива 2006/112. При липса на облагаема доставка,
добросъвестността на получателя е категорично изключена, което елеминира
необходимостта от изричното обследване и доказване на този субективен
елемент. Задължение да извърши преценка относно наличието на такива
обективни данни съдът има в случаите, когато няма спор по отношение
осъществяването на пряката доставка – т.е. когато са налице достатъчно
убедителни доказателства, установяващи реалното извършване на доставката,
но другите обективни данни по случая сочат наличието на данъчна измама.
Правилен е изводът на първостепенния съд, че решението на ВАС не
обективира нарушение на ПЕС, а още по-малко – такова с достатъчно явен и
съществен характер. Липсата на този елемент от фактическия състав на
отговорността, води до безпредметност на обсъждането на твърдения в
исковата молба вредоносен резултат и причинна връзка между него и 7
твърдяното нарушение. Относно искането за отправяне на преюдициално
запитване, се поддържа, че същото е неоснователно. За да възникне
необходимост от преюдициално запитване във връзка с приложимостта на
правото на ЕС по конкретния спор, следва да е налице съмнение относно
приложимостта и действието на съюзните разпоредби към правоотношението,
обект на съдебен контрол. В случая поставените от въззивника въпроси не
съставляват искане за тълкуване на правни норми от правото на ЕС, а искане
СЕС да отговори на правни въпроси съобразно конкретните факти по спора, и
да извърши проверка за законосъобразността на акта, постановен от
националния съд. Съдът в Люксембург има правомощие да тълкува ДФЕС,
актовете на институциите, органите и службите или агенциите на Съюза, но
не и да разрешава конкретен правен спор. Посочените релевантни разпоредби
от ПЕС са били вече многократно тълкувани, поради което не е налице и
10
необходимост от допълнително тълкуване. Настоява се за отхвърляне на
въззивната жалба, като неоснователна. Заявява се претенция за присъждане
на разноските за въззивното производство, съобразно приложен списък по
чл.80 от ГПК.
По направеното от жалбоподателя искане за отправяне на
преюзициално запитване по поставените въпроси, съдът се е произнесъл с
Определение № 395/02.11.2023 г., с което го е оставил без уважение.
Стр. юрк. Б.: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам. Нямам
доказателствени искания.
Прокурорът: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам. Нямам
доказателствени искания.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Стр. юрк. Б.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отхвърлите жалбата
като неоснователна и недоказана и да потвърдите решението на окръжния
съд, като правилно и законосъобразно, по съображенията изложени във
въззивната жалба.
Моля да присъдите разноски.
Правя възражение за прекомерност на разноските в случай, че е над
установения минимум.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, моля да приемете жалбата за
неоснователна, да потвърдите атакуваното решение, да приемете, че няма
основание за обезсилването му.
Единствената предпоставка, която се възприема както в европейското
законодателство, така и транспонирано в множество разпореждания, за да се
приспадне данъчен кредит трябва да е налице реалност на доставките. От
страна на жалбоподателя такава реалност не е доказана.
11
Обяви, че ще се произнесе с решение до 02.01.2024 г.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12