№ 1757
гр. София, 31.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Силвия Б. Русева
като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно
дело № 20221100603075 по описа за 2022 година
Софийската районна прокуратура (СРП) е подала по реда на гл. XXII НПК частен
протест срещу протоколното определение от 19.04.2022 г., с което СРС (НО, 19 с.) е
прекратил съдебното производство по н.о.х.д. № 17641/21 г. и (на осн. чл. 249, ал.2 НПК) е
върнал делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения,
ограничили правото на защита на подсъдимите М.М. и Д.С.. Прокурорът е несъгласен с
тезата на първоинстанционния съд, че липсва яснота за съдбата на първоначално
повдигнатото им по време на разследването обвинение за грабеж по чл. 198, ал.1, вр. чл. 20,
ал.2 НК, преквалифицирано с последващо привличане (чл. 225 НПК) в престъпление по чл.
131, ал.1, т.9, вр. чл. 130, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК, защото в тази насока (съобразно указаното
в Т.р.2/02-ОСНК) изобщо не се е налагало издаване на постановление за частично
прекратяване на обвинението.
Протестът е основателен.
Въззивният съд намери, че следва да отмени оспорваното определение.
По делото е налице класически (христоматиен) прием за „ново привличане“ на
„същите лица“ за „същото деяние“, макар и с друга (различна от първоначалната) правна
квалификация (оценка) на фактите. С постановленията от 18.05.2021 г. наказателната
отговорност на двамата обвиняеми е била ангажирана за извършен спрямо пострадалия С.
грабеж (чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК) на сумата от 450 лв. чрез употребена сила (чиято
проява също е била фактически описана). С последващи постановления (от 14.10.2021 г.)
съизвършителското деяние на М. и С. е било подведено под състава на чл. 131, ал.1, т. 9 НК
(съвместно причинена с особена жестокост лека телесна повреда), но това обвинение е също
в рамките на първоначално инкриминираните факти, които по никакъв начин не са били
променени съществено в тежест на обвиняемите, а напротив – техният обем е бил стеснен
чрез отпадане на твърдението, че при побоя е била принудително отнета паричната сума.
Деянието, обаче, остава „същото“ и - дори без позоваване на Т.р.2/02-ОСНК - самият закон
(чл. 243, ал.9 НПК) предвижда, че в тези случаи „не се съставя постановление за частично
прекратяване на наказателното производство“. Съдбата на предходното обвинение е
пределно ясна – част от фактите по него са отпаднали (относно инкриминирането на сумата
от 450 лв.), а друга част (във връзка с нанесения побой) са залегнали в последващото
привличане на лицата и в обвинителния акт.
Ако изобщо е било необходимо някакво позоваване на Т.р.2/02-ОСНК, то е свързано
1
с правното положение, че в случая – предявявайки новите постановления за привличане на
обвиняемите по чл. 131, ал.1, т. 9 НК, органите на досъдебното производство са гарантирали
в още по-голяма степен правото им на защита, защото са извършили „в повече от
дължимото“. В тази ситуация, в която прокурорът е преценил, че при актуално обвинение за
грабеж чрез сила (чл. 198, ал.1 НК) следва да изготви обвинителен акт единствено за
проявената сила (чл. 131, ал.1, т.9 НК), той е можел да пристъпи директно към внасяне на
делото в съда с обвинение за съизвършителска лека телесна повреда, защото тя е била
елемент на по-рано инкриминирания грабеж. Или – както е разяснено в раздел II от Т.р.2/02-
ОСНК: „….прокурорът може сам да вземе решение да внесе обвинителен акт в съда за
същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, когато липсва съществено изменение
на обстоятелствената част на обвинението. Това процесуално действие е форма на
изменение на обвинението, която по принцип не води до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия (…) Обвиненото лице се е защитавало срещу предявените му (…)
идентични факти и внесеното в съда обвинение не обуславя по-тежка наказателна
отговорност. То само прецизира правната квалификация на установената фактическа
обстановка. Затова в посочената хипотеза липсата на "частично" прекратяване на
наказателното производство по повдигнатото и съответно предявеното на предварителното
производство друго обвинение, различно от обвинението по обвинителния акт, не
съставлява нарушение на процесуалните правила и следователно не обуславя прекратяване
на съдебното производство и връщане на делото на прокурора…“
Казаното дотук е достатъчно, за да илюстрира, че – прилагайки чл. 249, ал.2, вр. чл.
248, ал.1, т.3 НПК, Районният съд в случая е постановил незаконосъобразен акт, който
следва да бъде отменен. Ето защо, основание чл. 345, ал.2 НПК, Софийският градски съд,
НО, ІІ въззивен състав:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 6453/19.04.2022 г. за прекратяване на
съдебното производство по н.о.х.д. № 17641/21 г. на СРС (НО, 19 с.).
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2