Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 13.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на седми
февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 8195 по описа на съда за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр.чл.92 ЗЗД.
В ***е постъпила искова молба
от “М.” ***със седалище и адрес на
управление:***, представляван от А.В.Д.и М.М.против В.В.Б. ***, в която се
твърди, че между страните бил сключен ***и ***, с който на ответника били
предоставяни далекосъобщителни услуги за *** Твърди се, че на 17.10.2014г.
между страните бил сключен и друг договор за *** с ***, по който били
предоставяни услуги за ***. Пояснява се, че съгласно чл.26 от Общите условия на
мобилния оператор, при ползването на услуги чрез индивидуален договор,
заплащането на ползваните услуги се извършвало въз основа на фактура, която се
издавала ежемесечно на името на потребителя, като при сключване на индивидуален
договор потребителя бивал уведомен за
датата от месеца, на която щяла да му бъде издавана фактура, а неполучаването й
не го освобождавало от задължението за плащане на дължимите суми.
Твърди се, че по Договор за предоставяне
на ***били издадени следните фактури: ***с ***за отчетен период ***с начислена
за периода сума за плащане в размер на 24,90лв.; фактура ***с падеж на *** за ***с
начислена за периода сума за плащане в размер на 24,90лв. и *** в която била
начислена неустойка в размер на 373,50лв.
Твърди се още, че по Договор за
предоставяне на далекосъобщителна ***били издадени следните фактури: *** с ***,
за *** с начислена за периода сума за плащане в размер на 24,90лв.; фактура ***с
падеж на *** за ***с начислена за периода сума за плащане в размер на 24,90лв.
и *** в която била начислена неустойка в размер на 373,50лв.
Излага се, че поради неизпълнение на
задълженията на ответника по процесните договори за плащане на начислените суми
за предоставени далекосъобщителни услуги, доставчика прекратил договорите и
начислил уговорена наеустойка в посочените по-горе размери.
Сочи се, че горните вземания за
неплатени мобилни услуги и начислени неустойки били претендирани по реда на
чл.410 от ГПК и в производството по ч.гр.д.№6482/2017г. по описа на ***била
издадена съответна заповед за изпълнение, срещу която постъпило писмено
възражение от длъжника в законоустановения срок.
Претендира се да се признаят за
установени вземането на ищеца спрямо ответника за сумата от 99,60лв.,
представляваща стойност на потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по
процесните договори ***, и сумата от 747лв., представляваща неустойка,
уговорена при неизпълнение задълженията на абоната по същите договори.
Претендират се и направените в заповедното и исковото производство деловодни
разноски.
Ищецът „М.“ *** е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът констатира, че на ответника В.В.Б.
с ЕГН **********, са редовно връчени преписи от исковата молба и
доказателствата, но не е постъпил в срок писмен отговор на исковата молба.
Ответникът не се явява и не се представлява от упълномощен процесуален представител в открито съдебно
заседание, за което е редовно призован. Не е направил и искане делото да се
разглежда в негово отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът
констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание, както и че предявените
искове, предмет на делото са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените писмени доказателства. Поради това, съдът
намира, че са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.
Предвид
горното следва да бъде постановено
неприсъствено решение, с което се уважат исковите претенции.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по
направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване
приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на
ОСГТК. В заповедното производство са били сторени разноски за
държавна такса в размер на 25 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 180лв. или общо разноски в размер на 205лв. От тях ответника дължи
сумата от 198,85лв., съответно на вземанията, чието съществуване се установи в
исковото производство (при съобразяване, че присъденото в заповедното
производство вземане за мораторна лихва не е предмет на исковото производство и
съществуването му не се установи).
В исковото
производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 75лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 180
или общо 255лв., които са изцяло дължими от ответника с оглед изхода на спора.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че В.В.Б. с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “М.” ***със седалище и адрес на управление:***, сумата от 99,60лв.,
представляваща стойност на потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договори
*** и сумата от
747лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на същите договори,
ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.08.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, които суми представлява част от вземанията, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 25.08.2017г. по
ч.гр.д.№6482/2017г. по описа на ***.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК В.В.Б. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “М.” ***със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от 198,85лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 255лв.,
представляваща разноски за исковото производство, съразмерно уважената част от
иска.
Решението
се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е
постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на постановения
съдебен акт по чл. 240 от ГПК.
районен съдия: