№ 1116
гр. Кюстендил, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20241520100687 по описа за 2024 година
Б. Е. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, е предявила против Г.
Т. С., ЕГН **********, от **********, иск да бъде осъдена ответницата да
заплати на ищцата сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултата на непозволено
увреждане, настъпило на 01.08.2023 г. в гр. Кюстендил, изразяващо се в
претърпяна лека телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
вземането
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока за отговор ответникът оспорва иска по подробно изложени
съображения, оспорва част от доказателствата, представени от ищеца, прави
доказателствени искания.
В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцовата
страна и оспорва от ответната такава по съображенията в отговора.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
С одобрено от съда по НОХД № 1311 от описа на КРС за 2023г.
1
Споразумение/л.4-5/ (със значение на влязла в сила присъда – спр. чл. 383,
ал.1 от НПК) ответникът в настоящото се е признал за виновен в това, че на
01.08.2023 г., в гр. Кюстендил, на ул.“Хан Крум“ пред хотел „Рамира“ по
хулигански подбуди е причинила на ищцата „лека телесна
повреда“,изразяваща се в натъртване на меки тъкани без проява на външно
видими кръвонасядания или охлузвания по кожата,което причино на
последната болка- престъпление по чл. 131,ал.1,т.12,пр.1 във вр. с чл.130,ал.2
от НК във вр. с чл.375“а“,поради което била освободена от наказателна
отговорност с налагането на административно наказание глоба в размер на
300,00 лв.На 03.08.2024 год.,поради преживения стрес от случилото се ищцата
потърсила специализирана медицинска психиатрична помощ,резултата от
прегледа бил отразен в изготвеният от лекуващият доктор Владислава
Разсолкова амбулаторен лист № 23215В05428D/03.08.2023 год./л.9/,от които
се установява,че обективното състояние на ищцата е установено като
интензивно напрегната до ажитирана,с наличие на страхове за собствената й
сигурност.На ищцата бил предписан отпуск по болест за срок от 14-
четиринадесет календарни дни,видно от болничен лист №
Е20223267295/03.08.2023 год./л.6/,както и медикаментозно лечение/л.8/От
показанията на свидетелите М. С. /син на ищцата/ и Е.Н. се установява това,че
след случилото се на 01.08.2023 год.ищцата преживяла психически
стрес,наложило се да взима успокоителни и търси специализирана
медицинска помощ,да се страхува,че в интензивни притеснения ищцата
преживялава първите две седмици,след което състоянието и се
стабилизирало,но въпреки това започнала да заключва входната врата на
служебното помещение в което работи.Вещото лице д-р Д. П. в експертиза вх.
№ 10202805.09.2024 год./л.37-41/ заключава,че ищцата не страда от психично
разстройство в тесния смисъл на това понятие,като в резултат на случилото се
на 01.08.2023 год. е претърпяла реакция на стрес,която е в причинно-
следствена връзка с престъплението.Според вещото лице 14-дни е срока за
редукция на физическите симптоми и емоционалното състояние се
възстановява,няма доказателства за настъпила трудова и социална
дезадаптация и промени в личностното й функциониране,поради което
вещото лице не счита че е налице постратравматично стресово
разстройство.За времето от 01.10.2024 год. до 24.10.2024 год.,видно от
епикриза/л.64/,изд.от УМБАЛ“Александровска“ЕАД,психиатрична
2
клиника,ищцата била на лечение по диагноза „разстройство в адаптацията-
протрахирана депресивна реакция“и за същият период била с предписан
отпуск по болест/срвн.болничен лист на л.65/.
Съгласно съдебно-психиатрична експертиза вх.№ 12705805.11.2024
год./л.55-60/,изп.от в.л. д-р А. П. ищцата не страда от умствена недоразвитост
и психични заболявания,водещи до психоза,на дата 01.08.2023 год. е била в
състояние правилно да възприема обстоятелствата и фактите,имащи
съществено значение за делото,реакцията на ищцата от случилото се е
продиктувана от състояние на стрес и разстройство в адаптацията,която е
преминала за определения времеви срок за такова състояние и не е достигнала
до усложнена протрахирана или постравматична стресова реакция,липсва
психогенен ступор или психиатрично мотивирано неадекватно поведение,след
01.08.2023 год. няма основание за покриване на критериите за
постравматимно стресово разстройство,срокът за възстановяване след
преживяна остра стресова реакция и разстройство в адаптацията е до 1
месец,като е налице причинно-следствена връзка между цялата палитра на
негативните преживявания и преживения стрес от инцидента през 01.08.2023
год.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка по отделно и в съвкупност на посочените доказателства,а останалите
като неотносими към спора,или непроменящи крайните изводи на съда не се
обсъждат.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема, че искът е частично основателен поради следните съображения:
С оглед наведените в исковата молба фактически констатации съдът
намира, че заявеното спорно право намира своето основание в разпоредбата
на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите вр. с чл. 52 от с.з., вр. с чл.
300 от ГПК, съотв. и чл. 86 от ЗЗД предвид заявеният наред с главния иск
акцесорен такъв за заплащане на законна лихва.
По претенцията за неимуществени вреди, заявена за сума в размер на
3000,00 лв.
Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като според предл. 2 от същата
норма във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага. За
3
да се ангажира деликтната отговорност на причинителя на вредата в тази
хипотеза е необходимо да бъде установено деянието (действие или
бездействие), което да е противоправно, като в съдебната практика се приема,
че всяко действие или бездействие, с което се нарушава публично позитивната
забрана да се вреди другиму, е противоправно, стига да липсват основания,
които да оправдават настъпването на вредата. Следва да се установи също, че
деянието е извършено виновно и причинява вреда другиму, както и че има
причинна връзка между извършеното деяние и претърпените вреди.
При посочените теоретични разсъждения, за да бъде основателен иск с
правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД, трябва по несъмнен начин по делото да
се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: извършеното
деяние, неговата противоправност, вреда, причинна връзка и вина, която се
презюмира.
При тази законова уредба страните не спорят, а е установимо и от
доказателствата по делото, че с одобрено от съда по НОХД № 1311 от описа на
КРС за 2023 г. споразумение (със значение на влязла в сила присъда – спр. чл.
383, ал.1 от НПК) ответникът в настоящото се е признал за виновен в това, че
на 01.08.2023 год. в гр. Кюстендил, на ул.“Хан Крум“ пред хотел „Рамира“ по
хулигански подбуди е причинила на ищцата „лека телесна
повреда“,изразяваща се в натъртване на меки тъкани без проява на външно
видими кръвонасядания или охлузвания по кожата,което причинило на
последната болка- престъпление по чл. 131,ал.1,т.12,пр.1 във вр. с чл.130,ал.2
от НК във вр. с чл.375“а“,поради което била освободена от наказателна
отговорност с налагането на административно наказание глоба в размер на
300,00 лв.
По указанията на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца - елементи на
деликтната отговорност. В този аспект може да се приеме при условията на чл.
300 от ГПК, че на процесната дата ответникът е осъществил деяние,
включващо употребата на сила и изразяващо се (касателно нуждите на
гражданския процес) в нанасяне на лека телесна повреда.
Претенцията за обезщетяване е както за причинената лека телесна
повреда,така и за преживеният от ищцата психически стрес.Причинно-
4
следствената връзка между престъплението и нанесените телесни повреди е
налице с оглед влязловото в снла определение за одобряване на
споразумението за прекратяване на наказателното производство по НОХД №
1311/23 г.КРС.По делото не е ангажирано доказателство за срокът на
възстановяване от нанесените телесни увреждания,леки по естеството си,като
съдът на основание показанията на свидетелите С. и Н. приема,че срокът през
които ищцата е търпяла болки и страдания като резултат на нанесените
телеснни увреждания е 2-седмици.
Що се отнася до твърдението за осъщественото в повече от приетото по
наказателното дело противоправно поведение на ответника, а именно - освен
причинената лека телесна повреда, съдът намира, че доколкото същите не са
обхванати от акта по чл. 300 от ГПК, то подлежат на доказване в процеса по
общия ред – с всички допустими доказателствени средства.
В последния смисъл, приложената по делото медицинска документация-
амбулаторният лист от 03.08.2023 год. и издаденият на същата дата болничен
лист,експертните заключения на вещите лица д-р П. и д-р П.,както и
свидетелските показания,установяват освен причинените телесни повреди
още и преживян психически стрес и дискомфорт,като според двете вещи лица
срокът за възстанвяване на нормалното състояние е от 2-две седмици.Според
настоящият докладчик показанията на свидетелите сочат на това,че не само
случилото се на 01.08.2023 год. е причинило продължителността на
преживеният психичен дискомфорт у ищцата.Така например синът на ищцата
в показанията си,които съдът не намира основание да игнорира,поради
наличието на близки родствени връзки,сочи на това че преди 01.08.2023 год.
спрямо нея е било отправена закана с убийство и случилото се непосредствено
след това на 01.08.23 год. е породило у нея убеждението,че причинената лека
телесна повреда е опит за осъществяване на заканата.Показанията на този
свидетел относно преживеният стрес и срокът за отшумяването му обаче са в
унисон с двете приети по делото съдебно-психиатрични експертизи,които
безпротиворечиво заключават,че в резултат на причинената лека телесна
повреда ищцата е преживяла и психичен дискомфорт.Поради горното съдът
намира иска за доказан в своето основание.
Досежно размера на обезщетението за неимущестени вреди:
Съгласно чл. 52 ЗЗД и т. ІІ от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум
5
на ВС - размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди.
В случая, както вече се посочи, в следствие нанесените от ответника удари,
ищцата е претърпяла физически болки и страдания и психичен стрес с
интензитет от 2-две седмици.Определяйки размера на дължимото й се заради
претърпените вреди обезщетение съдът взема предвид начина на извършване
на деянието – резултат на публично ,по хулигански подбуди нанесена лека
телесна повреда,възрастта на ищцата и трудовата и заетост. Освен това,
основавайки се и на двете експертизи,съдът намира, че без съмнение, с оглед
характера на деянието, е налице комплекс от претърпени негативни емоции и
изживявания, неминуемо присъщи на всеки човек като естествена реакция
срещу подобно посегателство върху неприкосновеността на здравето на
човека.Същите настоящият състав намира за иманентно присъщи на подобен
вид деяние като в този смисъл предполагат ненуждаещ се от доказване
минимум от количество търпени страдания. Отделно и експертите по делото
сочат, че при подобни наранявания е резонно да се приеме за претърпян от
ищцата психологически и емоционален стрес.
Въз основа на изложеното съдът намира, че справедливо обезщетение за
претърпените вреди, съставляващи преживяни болки и страдания, причинени
от случая на 01.08.2023 г.,а като резултат и психически стрес, се явява такова в
размер на 2000.00 лева,като предявеният иск в останалата част, над уважения
до пълния заявен размер от 3000,00 лева, не отговаря на принципа за
справедливост, и като такъв следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията за законна лихва върху обезщетението
6
На основание чл. 86 от ЗЗД на ищцата се следва и присъждане на законната
лихва върху обезщетението, считано от датата на увреждането – 01.08.2023 г.
по арг. от нормата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,но същата претендира такава от един
по-късен момент,а именно-датата на предявяване на иска-20.03.2024
год.,поради което от тази дата съдът ще присъди и претендираната лихва.
По разноските :
При този изход на делото разноски се дължат и на двете страни съобразно
уважената, съотв. отхвърлената част от иска, без възможност за компенсиране
до размера на по-малкото задължение, поради липса на изрично заявено
искане в посочения смисъл.
Така, ищцата е ангажирала доказателства за заплатени в брой 120,00 лв.
за държавна такса,500,00 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение (л. 15 от делото),580,00 лв. за възнаграждение на в.л. д-р
П.,510,00 лв. за възнаграждение на вещото лице д-р П.,или общо 1710,00 лв.,
от която в тежест на ответника следва да се възложи сума от 1139,88
лв.,съобразно уважената част от исковата претенция /66,66 %/.На ищцата се
следва платеното от нея възнаграждение за процесуално представителство,но
за един адвокат, а в процеса тя е представлявана от двама.Сдът счита,че
следва да се присъди сумата,платена на адв.В.,тъй като на първо място не е
прекомерна, а на второ място именно адв.В. участва в хода на съдебното
дирене помти до самия му ткрай, а участието на адв.Еланджиев се свежда до
такова в последното по девлото заседание, по което бе приета повтнорната
съдебно-психиатрична експертиза и се узслушаха устните състезания.
На ответницата,съобразно отхвърлената част от исковата претенция /33,34
%/,би следвало да се присъдят разноски,ако същата бе представила
доказателства,че реално е сторила такива.
Ответникът не е ангажирал доказателства за сторени разноски, конкретно
и за заплатено адвокатско възнаграждение,респ. за осъществено от адвокат
представителство по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата и процесуалният
му представител не претендира присъждането на възнаграждение по реда на
посоченият закон,поради което разноски на ответницата няма да се
присъждат.
Воден от горното и на осн. чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 52 от с. з. и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Т. С., ЕГН **********, от **********,ДА ЗАПЛАТИ на Б.
Е. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, сумата от 2 000 /две
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на непозволено увреждане, настъпило на 01.08.2023 г. в гр.
Кюстендил, изразяващо се в причиняване на лека телесна повреда, ведно със
законната лихва от 20.03.2024 год. до окончателното изплащане на
вземането,КАТО ЗА СУМАТА от 1000,00 /хиляда /лева,представляваща
разликата между уважената част от исковата претенция до пълния й предявен
размер за сумата от 3000,00-три хиляди лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. Т. С., ЕГН **********, от **********,ДА ЗАПЛАТИ на Б.
Е. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******,сумата от 1139,88/хиляда
сто и тридесет и девет и осемдесет и осем/лева,представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8