РЕШЕНИЕ
Номер 260533 Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ граждански
състав
На 21.02
Година 2021
В публично заседание на 20.01.2021 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 19346 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът “Ал. Бизнес
Груп” ЕООД – гр. Бургас, моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата 780 лева с ДДС, дължима по фактура № **********/09.12.2019
г., заедно с неустойка върху тази сума за периода от 25.12.2019 г. до 26.02.2020
г. в размер на 416 лева; сумата 4 341, 95 лева с ДДС, дължима по фактура №
**********/09.12.2019 г., заедно с неустойка върху тази сума за периода от 28.12.2019
г. до 26.02.2020 г. в размер на 2 170, 97 лева, заедно със законната лихва
върху двете главници, по изложените в исковата молба и в писмено становище
съображения. Претендира разноски.
Ответникът „Хюманита“ АД – гр. Пловдив оспорва исковете по основание и
по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по
изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави възражения за
нищожност на клаузите за неустойка в подписаните между страните Заявки-договори
и за прекомерност на размерите на претендираните от
ищеца неустойки. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че между страните са били налице договорни отношения за извършване
от ищеца на превоз с автомобил за ответника, обективирани
в Заявка № ***/29.11.2019 г. и Заявка № ***/09.12.2019 г., като ищецът е
извършил уговорените превози – за което са били издадени фактура №
**********/09.12.2019 г. на стойност 780 лева с ДДС, с падеж на 10.12.2019 г. и
фактура № **********/09.12.2019 г. на стойност 4 341, 95 лева с ДДС, с
падеж на 13.12.2019 г. В чл.22 от Заявките-договори страните са уговорили, че в
случай на повече от 15-дневна забава по изплащането на всички възнаграждения и
направени разноски от ищцовото дружество, свързани с
изпълнението на възложената работа по заявките, ответното дружество дължи
неустойка в размер на 1 % от общо дължимата сума без ДДС за всеки календарен
ден на просрочието, но не повече от пет пъти размера
на сбора от възнагражденията и разноските по заявката.
Самият ответник в
отговора на исковата молба признава, че не е заплатил на ищеца сумите, дължими
по двете фактури, а от представените в тази насока писмени доказателства и
служебно извършеното от съда изчесление с компютърна
програма се установява, че дължимият размер на уговорената неустойка върху
сумата 780 лева за процесния период е 416 лева, а върху сумата 4 341, 95
лева – 2 170, 97 лева – като до края на устните състезания по делото
ответното дружество не е ангажирало каквито и да е доказателства, от които да
се установява, че е заплатило на ищеца посочените суми.
При така
установената фактическа обстановка, доколкото претендираните
от ищеца размери съвпадат с установените от събраните по делото доказателства
действително дължими, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват
доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със
законната лихва върху двете главници, считано от 21.04.2020 г. – датата на
подаване на исковата молба пред РС – Бургас, където първоначално е било
образувано делото.
Съдът намира за
неоснователни наведените доводи от ответника за нищожност на уговорените между
страните неустойки по двете Заявки-договори, доколкото неустойките се
претендират за конкретен период, а страните са уговорили детайлно начина на
определяне на размера им и максималния размер на неустойките, като неоснователно
е и направеното възражение за прекомерност на претендираните
от ищеца размери на неустойките по двете заявки – доколкото тези размери не
надхвърлят размерите на дължимите главници – поради което възръженията
на ответника в тази насока следва да се оставят без уважение.
С оглед на изхода
от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за
производството по делото в размер общо на 1 060, 52 лева - платени ДТ и адв.ско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Хюманита“
АД, град Пловдив, ЕИК:
*********, представлявано от
Изп. д. Р.К. - Х.В. З., със съдебен адрес:***,
адв. Х.К., ДА ЗАПЛАТИ НА “Ал. Бизнес Груп” АД,
ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ЖК „Меден рудник“, бл.55, вх.4,
ет.3, представлявано от У. С. Ал. Ал., със
съдебен адрес:***, адв. В.А., СУМАТА 780 лева с
ДДС, дължима по фактура № **********/09.12.2019 г., ЗАЕДНО С НЕУСТОЙКА върху
тази сума за периода от 25.12.2019 г. до 26.02.2020 г. В РАЗМЕР НА 416 лева;
СУМАТА 4 341, 95 лева с ДДС, дължима по фактура № **********/09.12.2019
г., ЗАЕДНО С НЕУСТОЙКА върху тази сума за периода от 28.12.2019 г. до
26.02.2020 г. В РАЗМЕР НА 2 170, 97 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху
двете главници, начиная от 21.04.2020 г., до
окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по
делото В РАЗМЕР НА 1 060, 52 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ направените от ответника възражения за нищожност на клаузите за неустойка
в подписаните между страните в гр. Б. Заявка-договор № ***/29.11.2019 г. И
Заявка-договор № ***/09.12.2019 г. И за прекомерност на размерите на претендираните от ищеца неустойки.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Павел Павлов
Вярно
с оригинала!
РЦ