Решение по дело №67/2020 на Апелативен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 43/10.04.2020 г.

гр. Варна

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в откритно съдебно заседание, проведено на 11. 03.2020 год., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

       ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                    РОСИЦА СТАНЧЕВА

при секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 67/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

Поддена е въззивна жалба от К.И.Д. чрез адв. К. В. К. *** срещу решение № 1180/21.10.2019 год по гр.д. № 1551/2019 год на Окръжен съд Варна в частта, с която е осъден да заплаща на детето М. чрез неговата майка и законна представителка И.Й.Г. месечна издръжка в размер на 200 лв, дължима до 5-то число на текущия месец, както и в частта относно определения режим на лични контакти с детето, които следва да се осъществяват в присъствие на майката.

Обжалвано е и допълнителното решение № 1387/26.11.2019 год, постановено по реда на чл. 250 от ГПК, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на детето М. чрез неговата майка и законна представителка И.Й.Г. сумата 2400 лв, представляваща дължима издръжка за минал период от 16.08.2018 до 16.08.2019 год. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решенията в обжалваните части, въззивникът моли за тяхната отмяна, като с новото решение по съществото на спора размерът на месечната издръжка бъде намален, а по отношение личните контакти с детето – да бъде постановено те да се осъществяват без присъствие на майката. Моли да бъде изцяло отхвърлена претенцията за издръжка за минало време. Претендира писъждане на разноски по делото.

В постъпилите отговори от И.Й.Г. като майка и законна представителка на малолетния ищец М. е изразено становище за неоснователност на въззивните жалби и за потвърждаване на решенията. Моли за присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби са подадени в срок от легитимирана страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, те са НЕОСНОВАТГЕЛНИ, по следните мотиви:

Предмет на разглеждане е иск с правно осн. чл 69 от СК за установяване на произход от бащата, съединен с иск за присъждане на издръжка на малолетното дете, считано от една година преди завеждането на иска.

Ответникът е направил признание, че е баща на детето М., а по отношение иска за издръжка е изразил становище, че същата следва да е ориентирана към минималния размер.

С решението си съдът е приел за установено, че ответникът е баща на детето М., ЕГН **********, осъдил го е да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв, постановил е детето да живее при своята майка И.Й.Г., която да упражнява родителските права върху него, като е определил и режим на свиждане на бащата с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца в присъствие на майката.

Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

При определяне размера на издръжката следва да се отчитат в съвкупност редица фактори – възрастта на детето, неговото здравословно състояние, наложителните разходи с траен характер за задоволяване нуждите му от облекло, храна, отопление, медицински грижи и медикаменти и др., както и възможностите на двамата родители. Съобразява се и обстоятелството, че родителят, на когото е възложено упражняването на родителските права освен със средства за издръжката, участва активно и в непосредствените грижи за детето.

В конкретния случай се касае за дете на три годишна възраст, което често боледува от респираторни инфекции на горните дихателни пътища, видно от медицинското удостоверение, издадено от личния му лекар д-р И. Л.. Данни за трудовата заетост и доходите на родителите не са събрани по делото. В отговора на исковата молба ответникът не се е позовал на здравословни или други причини, ограничаващи работоспособността му, а такива твърдения липсват и във въззивната жалба.

Разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от СК определя минималния размер на издръжката, която не може да бъде по-малка от ¼ от минималната работна заплата. Дори и при отсъствие на доказателства за доходите на ответника, когато той е здрав и трудоспособен се предполага, че е в състояние да реализира доход поне в този размер. Съгласно ПМС № 320 от 20.12.2018 год е установена минимална работна заплата, считано от 01.01.2019 год в размер на 560 лв, следователно ¼ от този размер се равнява на 140 лв.

С оглед на това настоящият състав намира, че определеният от съда размер от 200 лв месечно не е прекомерно висок спрямо минималния праг, установен в закона. Въззивникът е млад човек, в разцвета на силите си, липсват данни за здравословни или други причини, които да му попречат да работи и се издържа от труда си, както и да заделя средства за малолетното си дете. Наред с това не е установено той да има задължения за издръжка към други лица.

По същите мотиви правилно е и допълнителното решение, с което е присъдена издръжка за минал период на осн. чл. 149 от СК.

Що се отнася до режима за лични контакти с детето, то без съмнение ответникът и настоящ въззивник не може да бъде лишен от тях. Касае се за неотменимо право на родителя, поради което съдът е длъжен да му определи мерки за лични отношения. При определяне на подходящи мерки решаващ е интересът на детето, който следва да бъде охранен в максимална степен, като следва да се има предвид съществуващата между родителя и детето кръвна връзка. Поради ниската възраст на детето, както и спорадичния характер на свижданията му с бащата до този момент, целесъобразно е засега контактите между тях да се осъществяват в присъствие на майката, докато се изгради нормална и пълноценна емоционална връзка между тях.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че постановеното решение е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхозда на спора в тежест на въззивника следва да се възложат разноските на насрещната страна за въззивното производство в размер на 375 лв, представляващи възнаграждението за един адвокат.

Водим от горното съдът

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1180/21.10.2019 год по гр.д. № 1551/2019 год на Окръжен съд Варна и допълнителното решение № 1387/26.11.2019 год, постановено по реда на чл. 250 от ГПК.

ОСЪЖДА К.И.Д. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на И.Й.Г. с ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 375 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

           ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                                     2.