№ 714
гр. София, 12.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110209064 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. М. Й., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № 42-0001555/03.06.2022 г., издадено от Димитър
И.ов Бонков – директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – София /РД АА-София/, с което е санкциониран, както
следва: 1.) на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвтП, обн. в ДВ бр. бр. 82 от 17.09.1999 г., в сила от същата дата/ му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,00 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България
/Наредба № 33/03.11.1999 г., обн. В ДВ бр. 101 от 23.11.1999 г., в сила от
същата дата, издадена от министъра на транспорта/; 2.) на основание чл. 93,
ал. 1, т. 1 ЗАвтП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 2 000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 87, т. 2 от Наредба №
33/03.11.1999 г.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
1
правото на защита на въззивника, както и за некоректно приложение на
материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания
санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. Анастасия Й.а от САК, с пълномощно по
делото, която поддържа жалбата и изложените в нея съображения. В
допълнение са представени и писмени бележки. Претендира се присъждането
на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище относно фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспезивен и
деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
317487/25.02.2022 г., съставен от И. В. П. –инспектор при РД АА – София и в
присъствието на свидетеля ГГ. Г. Д. - очевидец е констатирано, че на
25.02.2022 г. около 14:20 часа в гр. София, ул. „Проф. д-р И. Странски“, до
бл. 59, с посока на движение от ул. „Академик Стефан Младенов“,
жалбоподателят Й., в качеството си на водач на товарен автомобил марка
„Мерцедес“ с рег. № СА №№№№ СА, собственост на Н. Г. Г., извършва
обществен превоз на товари /подложен пясък/ без документи за товара и без
табела за собствена сметка, като не притежава карта за квалификация на
водача и удостоверение за психологическа годност.
2
В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 87а, т. 2 и т. 3
от Наредба № 33/03.11.1999 г., като препис от същия е връчен на въззивника
в деня на неговото съставяне.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 42-0001555/03.06.2022 г. от Димитър И.ов
Бонков – директор на РД АА-София, с което при цялостно възпроизвеждане
на фактическите констатации от акта жалбоподателят Й. е санкциониран,
както следва: 1.) на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г.; 2.) на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 87, т. 2 от Наредба
№ 33/03.11.1999 г.
Препис от НП е връчен лично на въззивника на 20.06.2022 г., видно
от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала
производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в
законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 28.06.2022 г.,
видно от поставения печат върху нея.
При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не
констатира противоречия с детерминираните в АУАН фактически положения.
Свидетелят И. П. потвърждава съставянето на акта и изложените в него
твърдения, като липсата на ясен спомен следва да се отдаде на естеството на
заеманата длъжност и множеството аналогични ситуация при изпълнение на
служебните му задължения. На етапа на съдебното следствие не са
установени фактически данни, които да компрометират констатациите в акта,
както и такива, от които да се формира извод за евентуална
недобросъвестност от страна на служителя на РД АА. Нещо повече –
сведенията, досежно липсата на изискуемите документи от водача намират
подкрепа и в справките от информационната система на ИА АА. Отсъствието
на противоречия в доказателствения материал обезпредметява неговото
подробно обсъждане. Нещо повече – между страните не се спори по фактите,
а единствено досежно приложимите материален и процесуален закон.
От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен
3
материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на
извършените административни нарушения, времето, мястото, техния
механизъм и авторство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приложените по делото заповеди за назначаване, съответно
оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването АУАН и НП – тяхната
форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.
5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи за очертали времето, мястото,
механизма на твърдените нарушения и обстоятелствата, при които същите са
намерили проявление в обективната действителност, с което правото на
защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен, а това мотивира
извод, че всички възражения в очертаната насока са несъстоятелни.
Наказващият орган е упражнил и правомощията си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН
преквалифицирайки нарушенията, съобразно правилния материален закон. В
4
тази връзка несъстоятелни са оплакванията за неяснота на датата на
неправомерната деятелност, доколкото същата е фиксирана в АУАН и НП
ясно и недвусмислено – 25.02.2022 г., когато е осъществена самата проверка
от органите на РД АА.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от открИ.е на нарушителя, респективно 1-годишен срок от извършване
на твърдените нарушения. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в изискуемия 6 – месечен срок. Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН,
досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Р. М. Й.
е ангажирана, както следва: 1.) на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,00 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г.; 2.) на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 87, т. 2 от
Наредба № 33/03.11.1999 г.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на
25.02.2022 г. около 14:20 часа в гр. София, ул. „Проф. д-р И. Странски“, до
бл. 59, с посока на движение от ул. „Академик Стефан Младенов“,
жалбоподателят Й., в качеството си на водач на товарен автомобил марка
„Мерцедес“ с рег. № СА №№№№ СА, собственост на Н. Г. Г., извършва
обществен превоз на товари /подложен пясък/ без документи за товара и без
табела за собствена сметка, като не притежава карта за квалификация на
водача и удостоверение за психологическа годност. Така очертаната
неправомерна деятелност изпълва признаците на административни
нарушения по чл. 87, т. 2 и т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г., доколкото
водачът не притежава изискуемите документи, видно от изготвените справки
в информационната система на ИА АА.
5
От своя страна административнонаказващият орган правилно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, която
предвижда отговорност при извършване на обществен превоз от водач на
МПС без документи, изискуеми от регламент на европейските институции,
ЗАвтП или подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Видно от §
2 от ПЗР на Наредба № 33/03.11.1999 г. същата е издадена на основание чл. 7,
ал. 2, чл. 16 и чл. 21 ЗАвтП т.е. несъмнено се касае за подзаконов нормативен
акт по прилагането на посочения закон. Налице е пълно съответствие между
словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана
чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е приложен
коректно.
Настоящият съдебен състав не споделя застъпената в жалбата и
представените по делото писмени бележки трактовка за неправилно
субсумиране на установите фактически положения под възприетите от
наказващия орган материалноправни разпоредби. Позоваването на
разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП е некоректно, доколкото в същата е
предвиден различен състав на административно нарушение, който обхваща
случаите на извършени обществени превози на товари от водач без валидно
удостоверение за психологическа годност т.е. документът е издаден, но е с
изтекъл с срок на валидност, а в процесния случай е изяснено, че Й. въобще
не притежава такъв. Неоснователни са и доводите, че привлеченото към
отговорност лице е притежавало удостоверение за придобито начално
обучение, имайки предвид, че същото не може да замести картата за
квалификация на водача. Изцяло неотносими към твърдените нарушения са и
процедурите за издаване на изискуемите документи по чл. 87, т. 2 и т. 3 от
Наредба № 33/03.11.1999 г., регламентирани в Наредба № 36 от 15.05.2006 г.
за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане
на психологическите изследвания на кандидати за придобИ.е на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания /обн. в ДВ бр. 46
от 06.06.2006 г., издадена от министъра на транспорта/ и Наредба № 41 от
04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
6
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за
провеждане на изпитите за придобИ.е на начална квалификация /обн. в ДВ бр.
73 от 19.08.2018 г., издадена от министъра на транспорта/. Релевантните за
отговорността на жалбоподателя Й. факти в случая са, че на същия не са
издавани карта за квалификация на водача и удостоверение за психологическа
годност, както и че е осъществил обществен превоз на товари без табела за
собствена сметка. Тези обстоятелства са описани изчерпателно в АУАН и НП.
Административните нарушения са извършени виновно, при форма
на вината – пряк умисъл. Нарушителят е предвиждал извършването на
деянието и е съзнавал неговия общественоопасен характер, като във волеви
аспект е искал и пряко е целял тяхното осъществяване.
По отношение на наложените две отделни административни
наказания „глоба“, всяко в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева, съдът
намира, че съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП предвидената от законодателя
санкция е в абсолютно определен размер, поради което не съществува
юридическа възможност за тяхното редуциране /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН/.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че липсват основания за
третиране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г.
на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага И.ова преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, същата
винаги е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен
случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са
свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в
обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен случай” е този, при
който извършеното престъпление /административно нарушение, б.м./ с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност /вредност, б.м./ в сравнение с обикновените случаи на
престъпление /административно нарушение, б.м./ от съответния вид”. В
7
случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните
последици, тъй като посочените нарушения са формални, на просто
извършване и за довършването им не е необходимо настъпването на някакъв
допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от
визираната дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”,
които да редуцират степента на обществена вредност на деянието
съпоставима с нарушенията от същия вид.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана в
съответствие с материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 42-
0001555/03.06.2022 г., издадено от Димитър И.ов Бонков – директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София /РД АА-
София/, с което жалбоподателят Р. М. Й., ЕГН ********** е санкциониран,
както следва: 1.) на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвтП, обн. в ДВ бр. бр. 82 от 17.09.1999 г., в сила от същата дата/
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,00 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България
/Наредба № 33/03.11.1999 г., обн. В ДВ бр. 101 от 23.11.1999 г., в сила от
същата дата, издадена от министъра на транспорта/; 2.) на основание чл. 93,
8
ал. 1, т. 1 ЗАвтП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 2 000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 87, т. 2 от Наредба №
33/03.11.1999 г., като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9