Р Е Ш Е Н И Е
№
170 15.11.2022г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
тридесет и първи октомври
две хиляди двадесет и втора година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Лидия Стоилова
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 96 по описа на съда за 2022г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.15,
ал.3, т.3 от Наредба №4/24.02.2015г. за прилагане ма мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014 -2020, обн. ДВ, бр.16/27.02.2015г. изм. и доп.
/наричана по-надолу Наредба №4/24.02.2015г./
Адв. Д.З. *** като пълномощник на А.М.Б.,
ЕГН ********** *** и съдебен адрес:*** обжалва Акт за прекратяване на
биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 с
изх.№01-6500/290 от 21.01.2022г. н.з.и.д.н.Д. фонд „З.“ /ДФЗ/. Релевира
основанията за оспорване по чл.146, т.3-5 от АПК. Моли за отмяна на акта.
В с.з. и писмена защита пълномощникът на жалбоподателката
поддържа жалбата. Претендира деловодни разноски.
В с.з. пълномощникът на ответния
заместник изпълнителен директор на ДФЗ оспорва жалбата като неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена
следната фактическата обстановка по спора:
На 13.05.2015г. жалбоподателката е подала заявление за
подпомагане за Кампания 2015 по схеми и мерки за директни плащания - СЕПП, СПП,
ЗДП, ПНДП и мярка 11 „Биологично земеделие“. Към заявлението е приложила
Договор за контрол и сертификация в биологичното земеделие №BIO-217/24.11.2014г. с фирма Екогрупо Италия – клон България.
Съгласно чл.1 от договора, Б. като оператор обявява пред Органа за контрол и
сертификация доброволното си съгласие за преминаване към биологичния метод на
производство, като възлага на органа дейностите си, свързани с процеса на
контрол и сертификация за удостоверяване на съответствие с метода на биологично
производство. Операторът се е задължил да изпрати писмено уведомление до МЗХ за
преминаване на дейността си в стопанството към биологичния метод на
производство, приема да изпълнява всички дейности, възложени му от органа и се
съгласява, че издаването на Писмено доказателство /сертификат/ е възможно, само
в случаите на ефективно спазване от негова страна на правилата за биологично
производство. Съгласно чл.5 от договора, сертифициращият орган се съгласява да
предоставя професионална услуга, изразяваща се в контрол и сертификация, като
издаването на лиценз и сертификат е естествен завършек на процеса на
сертификация. По см. на чл.7 от договора сертифициращият орган в рамките на
контрола извършва физическа проверка на място. Договорът е с продължителност от
12 месеца, като се подновява автоматично всяка година за същия период, освен
ако не бъде прекратен от страните /вж. чл.11/.
На 19.06.2015г. жалбоподателката е подала поправено
заявление за подпомагане. Заявила е участие с 5 парцела с обща площ 2.06ха.
С Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие
по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 с изх.№02-100-6500/184
от 24.02.2016г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ жалбоподателката е
уведомена, че е одобрена за участие по направление „Биологично растениевъдство“
с площите по Таблица №1 към писмото, съответстващи на заявените парцели.
Поетият ангажимент е 5-годишен. С него жалбоподателката се е задължила да
подава всяка година „заявление за подпомагане/плащане“, като през първите две
години следва да премине обучение или да покаже наличие на опит в дейностите,
които прилага. Жалбоподателката се е задължила да спазва изискванията на
Регламент /ЕО/ №834/2007 на Съвета относно биологичното производство и
етикетирането на биологични продукти и Регламент /ЕО/ №889/2008 на Комисията.
Жалбоподателката е уведомена, че най-късно на третата година трябва да
представи документа за обучение или за доказване на опит, че най-късно до 30
септември на петата година следва да получи сертификат или писмено
доказателство за съответствие на произведената продукция с правилата на
биологичното производство, съгласно чл.33, ал.1, т.2 от Наредба №4/24.02.2015г.
и че най-късно до 30 октомври на петата година следва поне веднъж да предостави
копие на този сертификат, съгласно чл.39, т.1, „в“ от Наредбата.
Жалбоподателката е получила уведомителното писмо на 14.03.2016г.
На 27.05.2019г. жалбоподателката е подала заявление за
подпомагане за Кампания 2019 по СЕПП, СПП, ЗДП и Мярка 11 „Биологично
земеделие“. В „Таблица на използвани парцели 2019“ е заявила подпомагане за 5
парцела с обща площ 2.06 ха по направление БР 12 /Биологично растениевъдство –
Мярка 11/, както следва:
-парцел 16198-477-5-1 с площ 0.50ха в землището на с.Горна Гращица с
код на културата 223010 – орехи,
-парцел 73691-5-6-1 с площ 0.20ха в землището на с.Търновлак
с код на културата 223030 – лешници,
-парцел 73691-5-6-2 с площ 0.70ха в землището на с.Търновлак с код на културата
223010 – орехи,
-парцел 73691-22-7-1 с площ 0.30 ха в землището на
с.Търновлак с код на културата 221050 - други семкови овощни видове и
-парцел 73691-391-7-1 с площ 0.36ха в землището на
с.Търновлак с код на културата 223010 – орехи. Към заявлението е приложила
договора от 2014г. с Екогрупо Италия – клон България, Сертификат за завършено
обучение рег.№492/02.06.2016г.и Писмено доказателство от сертифициращата фирма
по см. на чл.29, т.§1 от Регламент ЕО 834/2007 с №BG BIO12 BG KN
217/1 издаден на 29.11.2017г., валиден до 28.11.2020г., удостоверяващ
биологичен метод на производство на орехи, шипки и лешник без произведена
продукция. Изчертаването на парцелите с посочения от жалбоподателката код на
културите се намира на л.152-155 от делото.
С писмо изх.№02-100-6500/1019 от 16.08.2019г. ответникът е
уведомил заявителката за необходимостта от представяне на сертификат или
писмено доказателство по чл.33, ал.1 от Наредбата до 30 септември на петата
година от ангажимента, който да удостоверява произведена биологична продукция
от земеделска култура, формираща размера на подпомагане, в годината на
издаването, като данните касаят всеки парцел поотделно. Писмото е връчено на
адресата на 03.09.2019г.
С искане ввх.№02-100-6500/2313 от 09.10.2019г.
жалбоподателката е депозирала Писмено доказателство по см. на чл.29, §1 от
Регламент ЕО 834/2007 с №BG
BIO12 BG KN 217/2
издаден на 27.09.2019г., валиден до 26.09.2022г. за биологичен метод на
производство на орехи, шипки и лешник с произведени количества от шипки 0.800т.
годишно. Представила е сертификат за съответствие №BG BIO12 BG KN
217/2-2019/1, издаден на 27.09.2019г. валиден до 26.09.2020г. по отделни парцели,
съгласно който продукцията от шипки е от парцел 73691-22-7-1.
С ново писмо изх.№02-100-6500/605 от 17.07.2020г. заместник
изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил жалбоподателката, че при извършване
на административните проверки на предоставените документи са установени
непълноти, които водят до прекратяване на ангажимента и възстановяване на
получената сума по см. на чл.15, ал.3, т.3 и ал.4, т.1 от Наредба
№4/24.02.2015г. в размер на 100%. Даден е 15-дневен срок за представяне на
всички допълнителни документи съгласно разпоредбите на чл.33, ал1, т.1 и т.2 от
Наредбата.
С искане вх.№02-100-6500/617 от 27.07.2020г.
жалбоподателката е депозирала Писмено доказателство по см. на чл.29, §1 от
Регламент ЕО 834/2007 №BG
BIO12 BG KN 217/3 от
Екогрупо Италия, издадено на 09.10.2019г. с валидност до 08.10.2022г.,
съдържащо данните по Писменото доказателство, представено към заявлението за
подпомагане за Кампания 2019. Приложен е сертификат за съответствие №BG BIO12 BG KN 217/3-2019/2, издаден на 09.10.2019г. с валидност до
08.10.2022г. съдържащ вида на биологичната продукция /орехи, лешници и шипка/
за заявените парцели и произведена такава от шипки /0.800т/. Депозирала е и
Приложение към сертификата за съответствие, съдържащо данни за произведени
количества от всички продукти, издадено на 09.10.2019г. със същата валидност.
След запитване с писмо изх.№01-2600/5381 от 21.10.2020г. от
ответника до контролния и сертифициращ орган за разминаванията в представените
от заявителката сертификати, с писмо изх.№586/04.11.2020г., вх.№01-2660/5578-3
от 06.11.2020г. Екогрупо Италия е
уведомило органа за открити непълноти в представената информация в Сертификата
за съответствие, което наложило представяне от Б. на декларация за произведена
от три от парцелите продукция /орехи и лешници/ след което е издадено
Приложението към сертификата /вж. л.41-45 от делото/.
С писмо изх.№01-6500/2443 от 13.05.2021г. на ответника, на
основание чл.26, ал.1 от АПК заявителката е уведомена за открито производство
по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент
за Кампания 2019. Производството е открито, т.к. при извършени административни
проверки по чл.46, ал.1 от Наредба №4/24.02.2015г. е установено несъответствие
на представените документи с изискванията на чл.33, ал.1, т.3 от Наредбата
всички парцели да са преминали периода на преход и да е произведена продукция
от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички парцели, в
годината на издаване на документа. Административната проверка по чл.46, ал.1 от
Наредбата се извършва като геометриите на парцелите от последната година се
пресичат географски със слой „Обединена геометрия на парцелите с предоставен
сертификат“. Слоят включва геометрията на всеки парцел, за който е представен
сертификат, отговарящ на изискванията. Резултатите от административната
проверка са изложени в Приложение №1, което е неразделна част от писмото.
Приложение №1 съдържа две таблици: Таблица 1.„Данни за ниво стопанство“ и
Таблица 2.„Данни на ниво парцели“ с описание на съдържанието на всяка от
колоните в таблиците. В Таблица 1 е посочена декларирана площ от последната
година 2.06ха и обединена площ със сертификати 1.76ха, поради което не са
предоставени сертификати за цялата площ, удостоверяващи произведени биологични
растителни продукти. В Таблица 2 за Кампания 2019 е посочен парцел 73691-22-7-1 с площ 0.30ха, за
която площ не са представени сертификати, отговарящи на изискванията на чл.33,
ал.1, т.3 от Наредбата. Органът е дал възможност за възражения и представяне на
доказателства в 7-дневен срок от получаване на писмото.
Писмото е връчено на адресата на 14.06.2021г., който не е подал
възражения и не е представил нови доказателства.
С оспорения Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка
11 с изх.№01-6500/290 от 21.01.2022г. на ответника на основание чл.15, ал.3,
т.3 от Наредба №4/24.02.2015г. и в съответствие с чл.63, т.1 във вр. с чл.77,
т.4, б.“в“ от Регламент /ЕС/ №1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика, ДФЗ-РА е отказала финансова помощ и е прекратила
поетия ангажимент. Като мотиви на акта се сочат резултатите от извършените
административни проверки по чл.46, ал.1 от Наредбата, откритото производство по
прекратяване на ангажимента и неспазените изискванията на чл.33, ал.1, т.2, т.3
и т.5 от Наредбата. Цитират се нормите на чл.33, ал.1, т.2 и §7 от ДР на
Наредбата, чл.36 от Регламент /ЕО/ на Съвета №889/2008г. за биологично
земеделие и чл.48, ал.9 от Наредба №5/03.09.2018г. за прилагане на правилата на
биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за
контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както
и за последващ официален надзор върху контролиращите лица. Прави се извод, че
представеният от заявителката документ не отговаря на условията всички одобрени
земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция
от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи,
респ. декларирани по мярката парцели, в годината на издаването на документа.
Оспореният Акт е връчен на адресата на 10.03.2022г., а
жалбата по делото е подадена на 24.03.2022г.
Със заповед №ОЗ-РД/2891-2 от 16.06.2021г. изпълнителният
директор на ДФЗ на основание чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1, 2, 4 и 5, пр.1
във вр. с ал.6 от ЗПЗП и чл.10, т.1, 2, 7 и 13 и чл.11, ал.1 от УП на ДФЗ е
делегирал на издателя на оспорения Акт Петя Димитрова Славчева – заместник
изпълнителен директор на ДФЗ правомощия, между които по т.7 от заповедта да издава
и подписва актове за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“.
От допълнително приобщените по делото писмени доказателства
се установява следното:
Въведената от контролиращото лице „Екогрупо Италия“ – клон
България информация в електронния регистър в МЗ на лицата, които извършват
дейност по производство, подготовка /обработка, разпространение/ пускане на
пазара, съхранение, внос, износ на биологични продукти и продукти произведени
при преход към биологично производство включва договора от 2014г., 3 бр.
Писмени доказателства по чл.29, §1 от Регламент 834/2007 и 1бр. сертификат за
съответствие към последното Писмено доказателство, които документи са
представени по преписката.
В изпълнение на задълженията по договора за контрол и
сертификация от 2014г., на 29.11.2014г., 11.09.2015г., 05.09.2016г.,
31.10.2017г., 25.10.2018г. и 26.09.2019г. Екогрупо Италия е изготвил
Инспекционни доклади от производствената дейност на стопанството на заявителката.
Докладите удостоверяват засаждане на парцелите с млади фиданки на орехи,
лешници и култивирана щипка, като площите са били в преход до 19.11.2017г., на
която дата е издадено и първото Писмено доказателство по чл.29, §1 от Регламент
834/2007 без наличие на произведена биологична продукция. През 2018г. са произведени първите 60кг от шипка, а през
2019г. – 800кг шипка. Няма отбелязани добиви от другите култури, които са млади
дървета, някои от тях присаждани наново, поради което не са встъпили в
плододаване. Няма открити несъответствия с условията по мярката. Засаждането на
парцелите с нов посадъчен материал към 2015г. се установява от приложените
фирмени документи за закупуване на материала и отбелязванията в дневника на
стопанството /вж. л.100-110/.
От показанията на св.А.
Н. Б. /съпруг
на жалбоподателката/ се потвърждават данните относно заявените площи, вида култури,
начин на кандидатстване и засаждане на площите с млади дръвчета с плододаване
след 7-8 години. Засаждането е осъществено през есента на 2014г. и пролетта на
2015г., а след измръзване на част от дръвчетата е направено ново засаждане през
2016г. Свидетелят сочи, че с получаване на писмото да одобрение по мярката са
разбрали за необходимостта от представяне на сертификат с биологична продукция.
Такъв сертификат са представили на петата година от култивирана шипка. Понастоящем
има продукция от орехи и лешници.
Показанията на свидетеля съдът намира за обективни и
достоверни, т.к. съответстват на писмените доказателства по делото. Показанията
на вътрешно логични и последователни. Страните не ги оспорват.
При формиране на становището по фактите съдът не обсъжда
депозираните от пълномощника на жалбоподателката документи към „Допълнение към
писмена защита“ вх.№4391/09.11.2022г. Документите са представени след хода по
съществото на делото и не съдържат относими към спора данни, т.к. не касаят
заявлението за Кампания 2019 и развилото се като негово следствие
административно производство по издаване на оспорения Акт. Това не налага
задължение на съда за възобновяване на производство за приобщаване на
документите.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените по-горе доказателства.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена
е от пълномощник на надлежен правен субект с право на обжалване по см.
на чл.147, ал.1 от АПК, пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 от АПК.
В резултат на служебната проверка по
чл.168, ал.1 от АПК съдът установява, че оспорения Акт е незаконосъобразен.
Съображенията за това са следните:
По
компетентността на органа:
Оспореният
Акт е издаден от компетентен орган. Правното основание за издаване на Акта е
нормата на чл.15, ал.3, т.3 от Наредба №4/24.02.2015г. Посоченото правило
предоставя правомощие на ДФЗ да прекрати ангажимента по мярка 11 „Биологично
земеделие“ поради неспазване от подпомаганите лица на изискванията на чл.33,
ал.1, т.2, 3 и 5 от Наредбата. Наредбата е приета в резултат на законовата
делегация от чл.9а, т.2 от ЗПЗП. Съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП изпълнителният
директор на ДФЗ може да делегира със заповед част от правомощията си,
произтичащи от правото на ЕС и от националното законодателство, включително за
вземане на решения и произнасяне по подадени заявления за подпомагане и искания
за плащане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда. Приетата по делото заповед №ОЗ-РД/2891-2 от 16.06.2021г.
на изпълнителния директор на ДФЗ осъществява изпълнението на предвидената в
закона делегация на правомощието в полза на издателя на оспорения Акт, съгласно
обема на предоставените права по т.7 от заповедта.
По
формата на акта:
В
приложимата Наредба №4/24.02.2015г. липсва законова регламентация за формата на
Акта за прекратяване на ангажимента. С оглед разпореденото властническо
правомощие на органа, отношения между страните се уреждат като
административноправни, което определя като приложими общите правила на АПК за
издаване на ИАА. Оспорения Акт съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК относно
наименованието на органа-издател, съдържа определени фактически и правни
основания и има подпис на издателя, но съдържателно не отговаря в пълнота на
изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за фактически и правни основания,
относими към конкретно разпореденото в Акта волеизявление.
От
заглавната част на Акта и заключителната такава се установява упражнено от
органа правомощие по чл.15, ал.3, т.3 от Наредбата по отказ от финансова помощ
и прекратяване на поетия ангажимент. Цитираната в Акта фактология обаче не
внася яснота за неспазване на кое от изискванията по чл.33, ал.1, т.2, 3 или 5
от Наредбата е разпоредено прекратяването. В началото на изложението в Акта се
сочи, че не са спазени всички посочени три изисквания, но се цитира текста само
на това по чл.33, ал.1, т.2 от Наредбата във връзка с дефиницията по §7 от ДР
на Наредбата. Нормата на чл.33, ал.1, т.2 от Наредбата, в редакцията обн. ДВ,
бр.18/2019г., в сила от 01.03.2019г. /относима към момента на подаване на
заявление за подпомагане 2019/ задължава подпомаганите лица, изпълняващи
дейности по направленията по чл.3 до 30 септември на петата година от
ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено
заявление за подпомагане по съответното
направление, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено
доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти, с
правилата на биологичното производство; сертификатът или писменото
доказателство удостоверяват произведена биологична продукция. Нормата е актуална
към момента на издаване на оспорения Акт, но срока е променен на 30 октомври
/след изменението, обн. ДВ, бр.76/2019г., в сила от 27.09.2019г./. Правилото на
чл.33, ал.1, т.3 от Наредбата към момента на подаване на заявлението за
кандидатстване за Кампания 2019 въвежда задължителното съдържание на
документите по т.2 – следва да удостоверяват състоянието на парцелите и
произведената продукция от земеделската култура, формираща размера на
подпомагане, в годината на издаването им и се представят обобщено за
подпомаганите парцели, за които е поет ангажимента, преминали периода на преход
към биологично производство по чл.11, ал.4 от Наредбата. Нормата на чл.33,
ал.1, т.3 от Наредбата, след изменението обн. ДВ, бр.21/2021г., в сила от
12.03.2021г. изключва изискването за преминат период на преход към биологично
производство, но включва задължение за предоставяне на документа в ДФЗ. Към
момента на подаване на заявлението за подпомагане за Кампания 2019 не е било в
сила изискването по чл.33, ал.1, т.5 от Наредбата, която норма е нова, обн. ДВ,
бр.21/2021г., в сила от 12.03.2021г. и касае новото правило на чл.6, ал.4 от
Наредбата, действащо през 2021г. Следователно това изискване изначално не е
приложимо към подаденото от жалбоподателката заявление за Кампания 2019г. Видно
от съдържанието на чл.33, ал.1, т.2 и 3 от Наредбата, задължението по т.2 касае
получаване на сертификат или писмено доказателство за съответствие и
произведена продукция до 30 октомври на петата година от ангажимента, а
задължението по т.3 въвежда съдържанието на този документ, който следва да се
предостави на ДФЗ, считано от 12.03.2021г. Цитираната в Акта норма на чл.48,
ал.9 от Наредба №5/2018г. е неотносима към задълженията по чл.33, ал.1, т.2 и 3
от Наредба №4/24.02.2015г., т.к. с нея се създава задължение на контролния
орган да издаде документа с неговото съдържание по чл.29, §1 от Регламент /ЕО/
№834/2007. В края на теста на Акта органа сочи, че подпомаганото лице е
представило документ, който не отговаря на условията всички одобрени земеделски
площи да са преминали периода на преход
и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на
подпомагане за всички площи, респ. декларирани по мярката парцели, в годината
на издаване на документа. Това фактическо изложение, съотнесено към
задълженията на подпомаганото лице по чл.33, ал.1, т.2 и 3 от Наредбата, сочи
за намерение на органа да ангажира отговорността на лицето за неспазване на
чл.33, ал.1, т.3 от Наредбата. Т.е. касае се за представен документ, чието
съдържание не отговаря на посочените в нормата изисквания. При така
установената воля на органа, не е ясно за кой документ става въпрос като номер,
дата на издаване и издател. Налице е пълна неяснота относно фактическите
основания за формирано волеизявление на органа досежно конкретиката по
отношение представения към заявлението от 2019г. документ /Писмено
доказателство, издадено на 29.11.2017г./ и последващите други такива /Писмени
доказателства, издадени на 27.09.2019г. и 09.10.2019г. със сертификатите към
тях и приложението към последния сертификат/, които заявителката е представила
по повод вменените от органа задължения в писмата от 16.08.2019г. /вж. л.116/ и
17.07.2020г. /вж. л.39/. Липсва яснота и относно конкретното съдържание на
съответния документ и отсъства коментар защо това съдържание досежно всеки един
от парцелите не отговаря на изискванията за съдържание на документа по чл.33,
ал.1, т.3 от Наредбата. Не става ясно дали документа, който и да е той,
отразява биологичен метод на производство или пък липса на произведена
продукция, за кой парцел от заявените 5 се отнася тази липса и за каква култура
става въпрос, т.к. са заявени три различни култури.
Следователно, от изложението в оспорения Акт не може да се
установи конкретната причината, поради която е прекратен ангажимента.
Изключението
за надлежно мотивиране в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване
на Акта, съгласно указанията в ТР №16/1975г. на ОСГК на ВС, предвид
позоваването в Акта на открито производство за неговото издаване и резултатите
от административните проверки по чл.46, ал.1 от Наредбата, води до приложимост
на мотивите, посочени в писмо изх.№01-6500/2443 от 13.05.2021г. на органа /вж.
л.21-24/. Съдържанието на това писмо с неговото Приложение №1 потвърждава
волята на органа да издаде акта поради представен документ, който не отговаря
на изискването за съдържание. Видно от Приложение №1, Таблица 1 органът е зачел
обединена площ със сертификати от 1.76ха при общо декларирани 2.06ха, като в
Таблица 2 се съдържа конкретика относно липса на надлежно сертифициране за
Кампания 2019 досежно парцел 73691-22-7-1 с декларирана площ 0.30ха. Цялата
площ е приета като площ, за която не са предоставени сертификати. От
разяснението на колона 4 от Таблица 2 е видно, че волята на органа е за прекратяване
на ангажимента поради неизпълнение от подпомаганото лице на изискването за
съдържание на сертификата по чл.33, ал.1, т.3 от Наредбата. Въпреки известната
яснота досежно парцела, за който се отнася нарушението по чл.33, ал.1, т.3 от
Наредбата липсва конкретика за номера, датата на издаване и издателя на
непризнатия от органа сертификат за парцела. Видно от изпратеното от МЗ
извлечение от съдържанието на електронния регистър на л.165-174 и представените
от жалбоподателката документи на 09.10.2019г. и 27.07.2020г., контролният орган
е издал множество Писмени доказателства по чл.29, §1 от Регламент ЕО
834/2007г., част от които придружени със сертификати за съответствие, всички
получени в срока по чл.33, ал.1, т.2 от Наредбата, което налага задължение на органа
да посочи за кое Писмено доказателство и кой сертификат към него е формирал
извода досежно посочения в Приложение №1 парцел и в коя част неговото
съдържание не отговаря на дължимото такова – дали досежно състоянието на
парцела, дали относно наличието на произведена продукция, респ. типа земеделска
култура, от която тази продукция е произведена.
Причината
за отказа, е установена едва в хода на съдебното производство по делото от
приетите писмени доказателства – заявлението за подпомагане 2019 с неговите
приложения, издадените на лицето Писмени доказателства и сертификати за
съответствие, Инспекционните доклади от производствената дейност за периода
2014-2019г. и документите за закупен посадъчен материал през 2014г. Видно от
тези писмени доказателства, за Кампания 2019 е заявен парцел 73691-22-7-1 с код
на биологичната дейност БР 12 /за биологично растениевъдство – трайни
насаждения, лозя и маслодайна роза по см. на т.13 от Приложение №1 към чл.7,
ал.1 от Наредбата/ и код на земеделската култура 221050 – други семкови овощни
видове, съгласно изчертаването на снимковия материал към заявлението на л.154
от делото, който код не отговаря на кода за шипка /231230/, която култура е
предмет на осъществения контрол и издадените като негов резултат Писмени доказателства
и сертификати за съответствие. Документите за контрол и сертифициране сочат, че
всички заявени парцели са с биологичен метод на производство след 2017г. Следователно,
касае се за документи по чл.33, ал.1, т.3 от Наредбата, които не отговарят на
изискването да съдържат произведена продукция
от заявената земеделска култура, формираща размера на подпомагане. В
заявлението за Кампания 2019 е поискана финансова помощ за култура, която е
различна от сертифицираната такава като код, а от тук е неправилен и кода на
биологичната дейност по Приложение №1 към чл.7, ал.1 от Наредбата. Дължимият
код на дейността е БР 13 по т.14 от Приложение №1 във връзка с кодовете
земеделски култури, одобрени от министъра на земеделието и публично оповестени
на сайта на МЗ, известни на заявителката, т.к. същата собственоръчно е
подписала графичния материал към заявлението на л.154 и Таблица за използваните
парцели 2019 на л.126 от делото, без да се възползва от възможността за
корекция на попълнените данни по см. на чл.11 от Наредба №5/27.02.2009г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания. Недопустимо е обаче мотивите за акта да се извличат от фактическите
установявания от писмените доказателства по делото.
Резултатите
от автоматичните проверки на въведените данни в заявлението за Кампания 2019 на
л.137-138 не могат да служат като мотиви на органа, т .к. не отразяват
нарушение досежно документите за сертифициране на площите.
Наличието
на относими фактически мотиви в оспорения Акт е гаранция за правото на защита
на жалбоподателката, а така също е гаранция за възможността за извършване на
съдебен контрол да законосъобразност. Липсата на годни мотиви води на самостоятелно
основание до незаконосъобразност на Акта, без да е необходимо разглеждането на спора по същество.
Независимо от горното, за пълнота на
мотивите, съдът ще посочи, че процедурата по издаване на Акта е спазена.
Производството е започнало по реда на чл.26, ал.1 от АПК. Преди издаване на Акта
органът е дал възможност на жалбоподателката да представи писмени
възражения по установените факти и да представи доказателства. Писмото на
органа с изх.№01-6500/2443 от 13.05.2021г. е поставило начало на
административното производство. В изпълнение на общите правила по чл.35 и чл.36
от АПК актът е издаден от органа след изясняване на фактите и обстоятелствата
по случая, събиране на относимите доказателства и осигуряване възможност на
засегнатото лице за участие и защита.
При издаване на Акта обаче е нарушен и материалния закон.
При условие, че прекратяването на ангажимента касае данните
за парцел 73691-22-7-1 за Кампания 2019, съгласно относимите мотиви на органа в
Приложение №1 към писмо
изх.№01-6500/2443 от 13.05.2021г. на органа по чл.26, ал.1 от АПК, то издадения
Акт противоречи на приложимото материално право.
Приетите по делото Писмени доказателства и сертификати са в
установената документална форма по чл.29, §1 от Регламент /ЕО/ №834/2007 на
Съвета от 28.06.2007г. и чл.68, §1 и §2 от Регламент /ЕО/ №889/2008г. на
Комисията от 05.09.2008г. Документите са издадени от контролен орган по
действащ договор за контрол и сертификация в биологичното земеделие и позволят
идентифициране на оператора, вида на продуктите, номерата на парцелите от ИСАК
и периодите на валидност. Тяхното издаване се подчинява на модела за писмени
доказателства, посочен в приложения ХII и ХIIIа от Регламент /ЕО/ № 889/2008 на Комисията. Документите
отговарят на правилото по чл.48, ал.9 от Наредба №5/03.09.2018г. и на легалната
дефиниция по §1, т.7 от ДР на Наредба №4/24.02.2015г. в редакцията на нормата,
обн. ДВ, бр. 21/2021г., в сила от 12.03.2021г. във вр. с чл.142, ал.1 от АПК. Документите
са официални свидетелстващи по см. на чл.179 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК с
необорена в рамките на съдебното производство материална доказателствена сила. Това
означава, че още първото Писмено доказателство, издадено на 29.11.2017г. доказва
биологично земеделие за всички заявени за Кампания 2019 парцели, засадени с
орехи, шипки и лешник, а второто Писмено доказателство, издадено на
27.09.2019г. удостоверява произведена продукция от шипки от парцел
73691-22-7-1, съгласно сертификата за съответствие от същата дата. Видът на
културата в парцела и количеството растителни продукти са потвърдени в
последното Писмено доказателство и сертификата към него, издадени на
09.10.2019г., включително в издаденото към сертификата приложение от същата
дата за произведена биологична продукция от всички парцели. Данните от
Писмените доказателства и сертификатите са били налични в електронния регистър
към МЗ, достъп до който има ДФЗ-РА. Изложеното води до отсъствие на нарушения
на чл.33, ал.1, т.2 и 3 от Наредбата, т.к. подпомаганото лице е получило
сертификати и писмени доказателства за съответствие на произведената растителна
продукция /шипки/ с правилата на биологичното производство за парцел
73691-22-7-1 и е предоставило в срок документ, който удостоверява посочените
данни за парцела и културата, която е заявена като формираща размера на
подпомагането. Макар, че в заявлението от 2019г. е записан грешен код на
биологичната дейност БР 12, вместо БР 13 поради грешен код на земеделската
култура, органът е имал знание, че вида на културата, за която се иска
подпомагане за парцела е шипка. Още в Писменото доказателство от 29.11.2017г., качено
в електронни регистър към МЗ, фигурира култура шипка, която е единствата такава
за парцела и в следващите Писмени доказателства и сертификати, отразени в
регистъра. Следователно, органът е уведомен за културата, която формира размера
на подпомагане от документите на сертифициращия орган, поради което е следвало
да намали годишната финансова помощ по см. на чл.11, ал.2, т.4 във вр. с чл.14,
ал.1, т.4 от Наредбата, а не да прекратява ангажимента.
С
оглед на изложеното, на основание чл.172, ал.2, пр.второ от АПК съдът ще отмени
оспорения Акт и по реда на чл.173, ал.2 от АПК ще изпрати преписката на органа
за постановяване на нов административен акт по заявлението за подпомагане за
Кампания 2019, надлежно мотивиран от фактическа и правна страна при
съобразяване с приложимото национално законодателство и правото на ЕС.
На
основание чл.143, ал.1 във вр. с §1, т.6 от ДР на АПК, ДФЗ дължи заплащане на
жалбоподателката на 410лв. деловодни разноски, включващи 10лв. ДТ и 400лв.
заплатено адвокатско възнаграждение.
Поради изхода от спора ответникът няма право на деловодни
разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за прекратяване на биологичен
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 с
изх.№01-6500/290 от 21.01.2022г. н.з.и.д.н.Д. фонд „З.“.
ИЗПРАЩА
преписката н.з.и.д.н.Д. фонд „З.“
за ново произнасяне по заявление за подпомагане от А.М.Б. с УРН:629213 за
Кампания 2019 с мотивиран акт при съобразяване на дадените в мотивите на
решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ да заплати на А.М.Б.
/с посочени лични данни/ деловодни
разноски в размер на 410лв. /четиристотин и десет лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: