Р Е Ш Е Н И Е
Номер 186 /11.05. Година 2020 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На единадесети февруари
Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Катя
Василева
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията административнонаказателно дело №00055 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №35-А-22 от
20.12.2019 г., изд. от директор Дирекция „КПД“ при Регионална инспекция по
околната среда и водите - Перник, на “***“ АД, гр. Перник, представлявано от изпълнителния
директор Л. В. С., на основание 164, ал.3, във вр. с чл.168 от Закона за опазване на околната среда, чл. 53,
ал.1 и чл.83 ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер 50 000 лв. за това,
че на 24.06.2019г., кв. „Калкас“, гр. Перник, на площадка на сгуроотвал „***“, „***“
АД, експлоатира инсталация, в която извършва дейност по обезвреждане, а именно
дейност с код D1, съгласно §1, т.11 от ДР на
Закона за управление на отпадъците –
наземно депониране на сгуропепелна маса и други отпадъци, за която дейност,
попадаща в обхвата на т.5.4 от Приложение №4 към чл. 117, ал.1 от ЗООС,
операторът няма издадено от компетентния орган действащо комплексно
разрешително по чл.117, ал.1 от ЗООС - нарушение на чл.117, ал.1, вр. чл.164, ал.3 от ЗООС.
Против издаденото наказателно постановление в срок е
постъпила жалба “***“ АД, представлявано от инж. Л. С., в качеството му на
изпълнителен директор на дружеството, с която оспорва законосъобразността и
обосноваността на издаденото наказателно постановление. Излагат се доводи за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в развилото се
административнонаказателно производство, както и че при произнасянето си по
преписката АНО не е извършил дължимата проверка за законосъобразност и
обоснованост на издадения акт, не е обсъдил събраните доказателства, не е събрал
нови такива за изясняване на спорните факти, не
е обсъдил направените възражения, а при
налагане на административната
санкция не е спазил изискванията
за индивидуализация на наказанието.
Алтернативно се излагат и доводи за
маловажност на нарушението.
Тази позиция и доводите изложени в нейна
подкрепа се поддържат в съдебните правия
от процесуалния представител на жалбоподателя – ю.к. Славчов. Същият пледира за
отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния
си представител – ю.к. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, издадено в съответствие с
материални закон и без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и 18 от НПК и доводите на страните, намира за установено следното
:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект с правен
интерес, поради което е допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
От
фактическа страна:
На 24.06.2019г. експерти в РИОСВ – Перник - Г.С.В. и Л.В.Г. - експерти в отдел „КОС“
при РИОСВ – Перник извършили планова проверка
на сгуроотвал „***“, намираща се в гр. Перник, кв. „Калкас“. Същият представлява
инсталация, в която се извършва дейност
по обезвреждане на отпадъци, а именно наземно депониране на сгуропепелна маса и други отпадъци. За обекта имало издадени Разрешение за ползване
№СТ-05-890-/30.07.2012г. от ДНСК – София
за строеж: „Тампониране на площадката
на сгуроотвал „***“, техническа
рекултивация – I етап до кота 783,20; Разрешение
за ползване №СТ- 05-1382/01.09.2016г. от ДНСК – София за строеж: „Тампониране и
техническа рекултивация на площадката на
сгуроотвал „***“ – II етап от кота
783,20 до кота 784,40.
При извършената проверка на място в присъствието
на представител на дружеството – Я. К. - ръководител отдел „Инспекторат“, контролните
органи установили, че дружеството извършва дейност по депониране чрез намиване
на отпадъци от сгурия, пепелина и отпадъци от десулфуризация, образувани от
дейността на ТЕЦ „Република“. При обход непосредствено възприели, че в
северната страна на сгуроотвала се извършва намиване на сгуропепелна маса чрез
изтичало, представляващо края на сгуропровод /тръби/ на I багерна група, по който чрез хидротранспорт се
довежда отпадък от топлоцентралата до
сгуроотвал „***“.
При проверката били представени:
- заверена от РИОСВ отчетна книга за
депа за отпадъци по образец Приложение №3 към чл.7, т.4 от наредба №2/2013г. за реда и образците, по които се
предоставя информация за дейностите по
отпадъците, както и реда за водене
на публични регистри на закритите обекти
и дейности /отм./, в която били водени редовни месечни записи за депонираните
на сгуротвал „***“ количества производствени неопасни отпадъци за следните
кодове 10 01 01 /сгурия, шлака и дънна пепел от котли/ и 10 01 02 /увлечена,
летяща пепел от изгаряне на въглища“/.
- заверена от РИОСВ – Перник отчетна
книга за образуваните отпадъци по образец Приложение 1 към чл.7, т.1 от Наредба
№2/2013г., в която били водени редовни
месечни записи за депониран на депото отпадък
с код 10 01 05, образуван от
сероочистната инсталация на ТЕЦ
„Република“ .
За констатациите от проверката бил съставен протокол № 407/24.06.2019г. на
РИОСВ – Перник.
Въз основа изискана допълнителна
информация с писмо, вх. №26-00-1092/1/07.08.2019г. на РИОСВ, „***“ АД
представила конкретна информация за количеството
на депонираните отпадъци на сгуроотвал „*** за 24.06.2019 г., а именно по
код 10 01 01 – 27 тона; по код 10 01 02 – 309 тона и по код 10 01 05 – 34,5
тона.
Представени били и заверени извлечения от отчетните
книги за образуваните отпадъци от същите кодове по месеци от м. януари до м. юни
2019г., в които били записани общите количества отпадък за полугодието /по
отделните кодове/, постъпили на сгуроотвала, а именно по код 10 01 01 – 707 тона; по код 10 01 02 –
8 128 тона и по код 10 01 05 – 895 тона.
Въз
основа на установеното фактическо положение контролните органи приели, че
извършваната дейност на експлоатираната от „***“ АД инсталация е дейност по
обезвреждане – с код D1, съгласно §1, т.11 от ДР
на Закона за управление на отпадъците и попада в обхвата на т.5.4 от Приложение №4 към чл.117, ал.1 от
ЗООС. За тази дейност операторът нямал издадено от компетентния орган Комплексно разрешително по чл.117, ал.1 от ЗООС .
След обобщаване на резултатите от
проверката, до „***” ЕАД била изпратена покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН, изх. №26-00-1131/12.08.2019г.
за явяване на представляващия дружеството или изрично упълномощено от него лице
за съставяне на АУАН.
На 23.08.2019г., в присъствието на
законния представител на ЮЛ – изпълнителния директор инж. Л. С., свидетелката Г.С.В.
съставила акт за установяване на административно нарушение №22/2019/23.08.2019г.
като приела, че „***” АД, експлоатира инсталация /сгуроотвал „***“, в която
извършва дейност по обезвреждане с код D1 – депониране на отпадъци – сгуропепепелна маса, за
която дейност в депото няма издадено от компетентния орган действащо комплексно
разрешително по чл.117, ал.1 от ЗООС.
При предявяване на акта за запознаване и
подписване законният представител на дружеството вписал, че в законоустановения
срок ще бъдат депозирани обяснения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в РИОСВ –
Перник постъпило възражение, вх.№26-00-1131/1/26.08.2019г. срещу АУАН №22/2019г.,
в което без да се оспорват констатациите
направени от служителите на РИОСВ при проверката, жалбоподателят обяснил причините
за продължаващите дейности по рекултивация на сгуроотвала чрез намиване на
неопасни производствени отпадъци /сгурия, пепел гипс/, с акцент, че спирането на
тези дейности ще доведе до спиране
работата на ТЕЦ „Република“ и спиране на
топлоподаването на жителите на град Перник, както и до осушаване повърхността
на депото, което би имало силно негативни
последици за качеството на атмосферния въздух в района. Изложени били и
причините за забавяне на дейностите по техническа рекултивация на сгуротвала.
На 20.12.2019 г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
базирайки се на събраните по преписката доказателства, и вземайки становище по
направените писмени възражения, наказващият орган приел, че са налице
основанията по чл.53, ал.1, вр. чл.83, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което ангажирал имуществена
отговорност на „***” АД, налагайки на основание чл.
164, ал. 3 от ЗООС имуществена санкция в размер на 50 000 (петдесет хиляди)
лева, за установеното с акта нарушение на чл. 117, ал.1, вр. чл.164, ал.3 от ЗООС.
Изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите Г.С.В. и Л.В.Г., както и
приетите писмени доказателства: акт за установяване на административно нарушение №22/23.08.2019г.,
протокол №407/24.06.2019г. на РИОСВ – Перник, писмо, вх.
№ 26-00-1092/1/07.08.2019г. на РИОСВ – Перник, покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН, Разрешение за ползване №СТ-05-890-/30.07.
2012г. от ДНСК – София; Разрешение за
ползване № СТ- 05- 1382/01.09.2016г. от
ДНСК – София, заповед
№64/16.06.2017г., изд. от директор РИОСВ – Перник, заповед №
РД-712/24.09.2019г., изд. от министъра на
ОСВ за определяне
на лице, което да изпълнява функциите на директор РИОСВ – Перник при условията на
заместване, изх. №05-08-1980/04.10.2019г.,
доклад и съгласие на МОСВ, заповед №РД-93/04.10.2019г., изд. от и.ф. директор
на РИОСВ – Перник, комплексно разрешително
№296/Н0/2008 г., издадено от МОСВ, решение за актуализиране на КР с
№296-Н0-И0-А1/2013г. на изпълнителен директор ИАОС, писма на „***, ведно с ГДОС
за 2016, 2017 и 2018г. и извлечения от отчетни книги за отпадъци за 2019г., писмо , изх. № 26-00-836/06.08.2015г. на
МОСВ.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
При така
установената фактическа обстановка, съобразявайки възраженията и доводите на
жалбоподателя, както и с оглед задължението си да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съдът намира жалбата за неоснователна,
съображенията за което са следните:
Съдът счита, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Видно от приложените писмени доказателства, актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, съдържат всички императивни реквизити установени в ЗАНН, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство, поради което формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление съдебният състав не
установява.
Изложените в жалбата доводи за допуснати такива са неоснователни.
Актът за
установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление е издадено от органи с доказана материална компетентност. Актосъставителят Г.В. е
сред изрично определените от директора на РИОСВ – Перник длъжностни лица да
съставят актове за установяване на нарушения по
ЗООС, съгласно разпоредбата на
чл.167 от ЗООС, видно от заповед
№64/16.06.2017г., изд. от директор РИОСВ – Перник, а правомощията на наказващия
орган произтичат от приетите като писмени
доказателства по
делото: заповед № РД-712/24.09.2019г.,
изд. от министъра на ОСВ, съгласно
правомощието му по чл.168 от ЗООС, доклад и съгласие на МОСВ за определяне на
лице, което да изпълнява функциите на директор РИОСВ – Перник при условията на
заместване и издадената въз основа на съгласието заповед № РД-93/04.10.2019г. от
и.ф. директор на РИОСВ – Перник.
АУАН и н.п.
съдържат ясно и пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е
извършено, а изложените в тази насока фактически обстоятелства в двата
документа се припокриват изцяло. Същите са относими именно към елементите на
визирания административнонаказателен състав, като ги изпълват с конкретно
съдържание по начин, който не внася каквото и да е съмнение относно формирания
правен извод за наличие на нарушение и точната му правна квалификация.
Визираната
като нарушена норма на чл.117, ал.1 ЗООС съответства на изложените факти на
нарушението, а правилността на направените от актосъставителя и наказващия
орган фактически и правни изводи подлежи на доказване в процеса чрез всички
допустими средства и способи по НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Неоснователно е и възражението, че при
издаване на наказателното постановление е допуснато нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН, тъй като административнонаказващият орган не е преценил депозираните
обяснения, не е обсъдил в цялост релевантните за казуса факти и обстоятелства,
събраните доказателства, и не е взел предвид факта, че се извършават активни
действия по осигуряване екологичното
равновесие в района, в резултат на което е достигнал до
незаконосъобразен извод, че нарушението не е
маловажно. Възраженията са неоснователни, тъй като видно от
обстоятелствената част на наказателното постановление, АНО е извършил анализ на
всички събрани по преписката доказателства, обсъдил е наведените възражения от
страна на дружеството и е дал мотивиран отговор по тях във основа на събраните
доказателства. Това, че ги е отхвърлил като неоснователни не е нарушение на
сочените процесуални правила, а е част от настоящия съдебен контрол за
законосъобразност и правилност на изводите му от правна страна.
По съществото на спора, намира следното:
Разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ЗООС,
посочена като нарушена от „***” АД предписва, че изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията
на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по
приложение № 4 се разрешават след издаването на комплексно разрешително
съгласно разпоредбите на този раздел. Санкционната
норма на чл. 164, ал. 3 от ЗООС от своя
страна предвижда, че за извършване на дейности в обхвата на приложение №
4 без комплексно разрешително по чл. 117, ал. 1 и 2 на оператора на инсталацията - юридическо лице или
едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер 50 000 лв.
С оглед тези относими към
предмета на делото законови разпоредби и предвид установените по делото факти,
съдът прие, че от обективна
страна, жалбоподателят – „***” АД, е нарушил предписанието в нормата на чл.117,
ал.1, вр. 164, ал.3 от ЗООС.
В конкретния случай релевантните за спора фактически обстоятелства
са безспорни между страните.
Безспорно е, че „***“ АД е субект на посоченото
нарушение, защото като ЮЛ, експлоатиращо сгуроотвал „***“ има качеството „оператор“
по смисъла на §1, т.43 от ДР на ЗООС. Безспорно
е също, че в това качество, към датата на проверката - 24.06.2019г. акционерното
дружество не е имало издадено действащо от компетентния орган комплексно разрешително по
чл.117, ал.1, а въз основа на него
и разрешение за ползване на инсталацията. Това обстоятелство
се установява еднозначно от всички събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства
и жалбоподателят не го оспорва.
Не е спорно, че при проверката на място
в района на сгуроотвал „***“, извършена в присъствието на представител на дружеството,
контролните органи непосредствено са констатирали дейност по депониране на
отпадъци в северната страна на сгуроотвала -
чрез наземно намиване на отпадъци от сгурия, пепелина и от
десулфуризация, образувани от дейността на ТЕЦ „Република“. Проверяващият екип на РИОСВ – Перник лично е възприел
процеса по намиване на сгуропепелна маса чрез изтичало, представляващо края на
сгуропровода на I багерна група, довеждащ отпадъка
от топлоцентралата до сгуроотвал „***“
чрез хидротранспорт.
В хода на проверката жалбоподателят сам
е предоставил данни за количествата
на депонираните производствени
неопасни отпадъци на сгуроотвала да дата
24.06.2019г., както и обобщени данни за
първото полугодие на 2019 г., конкретизирани по месеци и по кодове на
отпадъците. Приетите писмени доказателства, в т.ч. извлечения от отчетните
книги, удостоверяват коректността на подадената писмена
информация. Следователно, жалбоподателят
потвърждава констатацията, че на 24.06.2019г. в северната страна на сгуроотвал
„***“ е извършавано депониране чрез намиване
на отпадъци от дейността на топлоцентралата.
Тази дейност представлява дейност
по обезвреждане с код D1, съгласно §1, т.11
от ДР на Закона за управление на отпадъците и Приложение № 1 към него.
Същевременно, тя попада в обхвата на
т.5.4 от приложение №4 към
чл.117, ал.1 от ЗООС, тъй
като заложената прагова стойност за дейността по обезвреждане за денонощие /10 тона отпадъци/ е далеч надхвърлена. Както
се посочи, съгласно данните предоставени
от оператора, на датата на нарушението - 24.06.2019г., в сгуроотвала са
депонирани производствени неопасни отпадъци
с кодове 10 01 01 10 01 02 и 10 01 05 в общо количество 370,5 тона . Оттук следва,
че задължително условие за експлоатация на инсталацията за тази дейност е било
наличие на действащо комплексно
разрешително по чл.117, ал.1 от ЗООС, с каквото
операторът не е разполагал, съответно с разрешение за ползване.
Свидетелите Г.С.В. и Л.В.Г. детайлно изясняват обстоятелствата свързани с
проверката, изявленията им се базират на
непосредствени възприятия от района на сгуроотвала, а обективността на
показанията им се утвърждава от липсата на противоречия с приетите писмени доказателства, част от които изхождащи от жалбоподателя. Гласните и писмените доказателства
установяват, че работата на инсталацията е следвало да бъде прекратена до 31.12.2015г.
от който срок поетапно да започне техническа
рекултивация на инсталацията. Предоставените от дружеството данни /справки и извлечения от
отчетни книги/ сочат, че въпреки изтичането на срока определен в КР №296/Н0/2008
г., издадено от МОСВ и в решението за актуализацията му, системно е продължила
дейността по депониране на отпадъци в сгуроотвал „7- септември, при това в значителни
количества, видно от данните за периода
от 2016 до 2019г., като само за първото полугодие на 2019 г. депонираните отпадъци са били 10 330 тона.
Въз основа на съвкупния анализ и оценка на
събраните доказателства съдът приема, че на 24.06.2019г. дружество е извършвало
дейност по експлоатация на сгуроотвал
7-септември“ чрез наземно намиване на отпадъци от дейността на
топлоцентралата, без да притежава действащо комплексно
разрешително по чл.117, ал.1 от ЗООС.
Оттук следва, че от обективна страна „***” АД е
осъществило състава на нарушението по чл.117,
ал.1, вр. чл.164, ал.3 от ЗООС, поради което правилно и законосъобразно е
ангажирана отговорността му за него.
За съставомерността на конкретното нарушение не се
изисква нито доказване на настъпили вредни последици, нито обосноваване
възможността такива да настъпят, нито е релевантно обстоятелството, че
депонираните отпадъци са неопасни по смисъла на закона.
Тези обстоятелства не мотивират и извод за попадане на
нарушението в обхвата на чл.28 „а“ от ЗАНН. Според настоящия съдебен състав то категорично не може да се счете за маловажно,
отличаващо се с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Достатъчно е да
се посочи, че аналогична дейност
дружеството е извършвало през един продължителен период от време, системно,
като са депонирани огромни
количества неопасни отпадъци, без изобщо
операторът да има право да експлоатира инсталацията. Съгласно актуализацията на издаденото му
Комплексно разрешително техническата
рекултивация чрез намиване на отпадъци в сгуроотвал „***“ е била разрешена до
31.12.2015г. и считано от
01.01.2016г. ползването на отпадъци от сгурия, пепелина и отпадъци
от деесулфуризация за същата цел е било забранено.
Доводите на жалбоподателя, че преустановяването на същата дейност би създало риск
от осушаване повърхността на депото и би довело до негативни
последици за качеството на атмосферния въздух в района, са неоснователни.
Видно от писмо , изх. № 26-00-836/06.08.2015г. на МОСВ искането на оператора на
инсталацията за удължаване сроковете за изпълнение на дейностите по
рекултивация на сгуроотвал „***“, е отхвърлено
именно с мотив предотвратяване занапред неблагоприятното въздействие
върху здравето на хората, съседните жилищни райони и околната среда /почви, река
Струма и атмосферния въздух/, каквито последици са констатирани многократно
вследствие недобрата поддръжка на съоръженията и необходимата влажност на повърхността на депото.
По вида и размера на наложената административна
санкция:
Разпоредбата на чл.164, ал. 3 от ЗООС предвижда, че ЮЛ - оператор на инсталации и съоръжения, извършващ дейности в обхвата на
приложение № 4 без комплексно разрешително по чл. 117, ал. 1 и 2, се наказва с имуществена
санкция в размер 50 000 лв., каквато е наложена и на жалбоподателя. Санкцията е
определена в закона в абсолютен
размер, поради което няма място за обсъждане на възраженията в жалбата относно
индивидуализацията й по реда на чл.27 от ЗАНН. Административнонаказващият орган
е наложил имуществена санкция в законоустановения размер, поради което
наказването е извършено законосъобразно и не е допустимо редуциране на
санкцията.
Изложеното мотивира съдебния състав за потвърждаване
на издаденото наказателно постановление като законосъобразно и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №35- А-22 от 20.12.2019
г., издадено от директор Дирекция „КПД“ при Регионална инспекция по околната
среда и водите - Перник, с което на “***“ АД, гр. Перник, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. „Мошино“, представлявано от изпълнителния директор Л. В. С., на
основание 164, ал.3, във вр. с чл.168 от
Закона за опазване на околната
среда, чл. 53, ал.1 и чл.83 от ЗАНН е наложена имуществена санкция, в размер 50
000 лв. за нарушение на чл.117, ал.1, вр. чл.164, ал.3 от ЗООС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно
с оригинала
ИЗ