Р Е Ш Е Н И Е
Номер 696 30.06.2023г.
град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – БУРГАС, първи състав, в
открито заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар:
Десислава Фотева
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 282
по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Д.Д.М., с
постоянен адрес:*** чрез процесуален представител адвокат С.П.Г. срещу
уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 10 „Агроекология и климат“ от програма за развитие на селските райони
2014 – 2020, за кампания 2016г. с изх.№ 02-020-6500/3655#6 от 02.02.2023г. издадено
от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, В ЧАСТТА, в
която на жалбоподателят е отказано изплащането на подпомагане в размер на 6 160,77
лв.
В жалбата са изложени доводи, че
оспорения административен акт е издаден в нарушение на материалноправните норми
и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че процесното уведомително писмо
преповтаря материализираните в предходно отмененото уведомително писмо
волеизявления на административния орган. Според жалбоподателят, нито едно от
изтъкнатите от органа несъответствия за 13броя заявени парцели с обща площ от
10ха не е налице. Иска се отмяна на оспорения административен акт в съответната
част и задължаване на административния орган да издаде нов административен акт.
Претендират се разноски по делото.
В открито съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован не се явява, а се представлява от адв.С.Г. с
пълномощно по делото (л.11) и от адв.Б.Д., преупълномощен от адв.Г., с
пълномощно по делото (л.33), които поддържат жалбата и искат същата да бъде
уважена. Претендират разноски и представят писмени бележки.
Ответникът – Заместник -
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, не се
представлява.
В придружително писмо изх.№
01-280-1100/11 от 13.03.2023г. (л.17) ответната страна моли съда да се изиска и
приложи към настоящото производство, адм.дело № 2376/2021г. по описа на съда, в
което твърди, че се съдържа цялата административна преписка, послужила за
издаване на оспорения административен акт. С протоколно определение от
31.05.2023г. към настоящото адм. дело № 282/2023г., съдът прилага приключилото
с влязло в сила решение адм. дело № 2376/2021г. по описа на Административен съд
– Бургас и приема всички писмени доказателства, приложени към него.
Административен
съд - гр.Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и
становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и
съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото не е спорно, че
жалбоподателят е земеделски производител (ЗП), регистриран в интегрираната
система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН)
512280. В качеството си на земеделски производител М. е подал общо заявление за
кандидатстване до Държавен фонд „Земеделие“ Разплащателна агенция с УИН
02/040716/14573 с вх.№ 18245138 от 20.04.2016г. (л.45 и сл. от адм.дело №
2376/2021г.), с което е заявил за подпомагане за кампания 2016г. схемите и
мерките за директни плащания, сред които е и Мярка 10 „Агроекология и климат“
от програмата за развитие на селските райони 2014-2020г., със заявени площи по
направлението с код на дейност АК6 в общ размер на 118,74 ха. Към заявлението
са приложени Таблица на използваните парцели 2015г. (л.46-61 от адм.дело №
2376/2021г.), съдържаща данни за идентификация на парцелите, Таблица за
отглежданите животни 2015г. (л.62 от адм.дело № 2376/2021г.), Таблица на
използваните парцели 2016г. (л.98-104 от адм.дело № 2376/2021г.), Таблица на заявените
площи по схеми и мерки 2016 (л.105 от адм.дело № 2376/2021г.) и др. документи и
декларации. Представени са и карта на блоковете на земеделското стопанство –
Директни плащания (2016) (л.115-201 от адм.дело № 2376/2021г.). Не е спорно обстоятелството,
че 2016г. е втората година от последно поетия от жалбоподателя ангажимент по
това направление.
При подаване на заявлението са
извършени автоматични проверки на въведените данни, с резултатите от които
жалбоподателят е запознат (л. 63-65 от адм.дело
№ 2376/2021г.). Видно от приложените Резултати от автоматични проверки на
въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания
2016г. са констатирани грешки. Във връзка с констатираните грешки,
жалбоподателя е депозирал обяснителна записка (л.67 от адм.дело № 2376/2021г.),
в която е разяснил, че посочените грешки в общото заявление за подпомагане за
2016г., относно АЕП (мярка 10) се дължат на отпаднало правно основание за
парцелите. Към заявлението за кампания 2016г. е приложен и План-коригиран за
2016г. за управление на земеделските площи по Мярка 10 „Агроекология и климат“,
направление „Контрол на почвената ерозия“, агроекологична дейност Превръщане на
обработваеми земи в постоянно затревени площи (чл.36, ал.1, т.1), код АК6 на ЗП
Д.Д.М.,***, ЕКАТТЕ 06553, УНР 512280 (л.68-90 от адм.дело
№ 2376/2021г.).
Във връзка с подаденото от М.
заявление с УИН 02/040716/14573 са извършени няколко проверки, за които има
издадени следните заповеди за извършване на проверки на място, с местоположение
на проверката – заявените от ЗП парцели и изготвени съответните за тях доклади
- Заповед № 321619/11.11.2016г. за извършване на проверка на място (л.261-262
от адм.дело № 2376/2021г.); Заповед №321619/08.11.2016г. за извършване на
проверка на място (л.263-264 от адм.дело № 2376/2021г., резултатите от която са
обективирани в доклад за проверка на площи (л.265-407 от адм.дело № 2376/2021г.);
Заповед № 323228/28.11.2018г. за извършване на проверка на място (л.409-гръб-410
от адм.дело № 2376/2021г.), резултатите от която са обективирани в доклад за
проверка (л.411-502 от адм.дело № 2376/2021г.) и Заповед № 323479/28.11.2016г.
за извършване на проверка на място (л.205гръб-206), резултатите която са
обективирани в доклад за проверка (л.207-258 от адм.дело № 2376/2021г).
Според констативен протокол №
0000969/07.12.2016г. (л.503 от адм.дело № 2376/2021г.), относно извършена
проверка по Мярка 10 и Мярка 11 за спазване правилата за добра земеделска
практика с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски
източници, ЗП (Д.М.) не прилага ПРЗ и торове. Представен е и доклад от същата
дата от извършената проверка (л.504 от адм.дело № 2376/2021г).
Според докладна записка от 09.10.2017г.
(л.533 от адм.дело № 2376/2021г.) във връзка с прилагане на чл.60 от Регламент
1306/2013, засягащ клаузата за заобикаляне на разпоредби и изкуствено създадени
условия, е извършен анализ на данни от проверки на място през 2014г. на площи
декларирани по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Контрол на
почвената ерозия“, дейност „Превръщане на обработваеми земеделски земи в
постоянно затверени площи“ с код АК6, резултатите от който показват, че 391
парцела на 96 кандидати при проверка през 2014г. са установени като постоянно
затревени площи или площи, върху които не е извършена земеделска дейност
(необработваеми площи).
В докладна записка с вх.№
03-0416/16.11.2017г. е посочено, че е направена справка за бенефициентите с
парцели, заявени с код АК6 през кампания 2015г., които са били заявени от същия
бенефициент през кампания 2014г. като постоянно затревени площи, резултатите от
която са представени в таблица 1 (л.534 от
адм.дело № 2376/2021г.). Според таблицата жалбоподателя с УРН 512280 е един от
посочените бенефициенти.
Към приложената преписка е
представено и подадено от жалбоподателя общо заявление за подпомагане за
кампания 2014г., ведно с приложените към него документи (л.536 и сл. от адм.дело
№ 2376/2021г.). Налична е и докладна записка вх.№ 03-0416/2578/22.06.2018г.
(л.627-641 от адм.дело № 2376/2021г.) на зам.изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“.
Въз основа на така установеното, от
зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издадено Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програма
за развитие на селските райони 2014 – 2020, за кампания 2016г. с
изх.№02-020-6500/3655 от 15.02.2021г., с което на жалбоподателя, в качеството
му на земеделски производител след извършено намаление със сумата от 6 450,32
лв. (289,55 лв. + 6 160,77 лв.) е оторизирана сума в размер на 66 702,66 лв.
Така издаденото писмо, в частта, с
която е отказано подпомагане и не е оторизирана и изплатена сума в размер на 6 160,77 лв. е оспорено по съдебен ред,
като с Решение № 978 от 26.07.2022г.
постановено по адм.дело № 2376/2021г. по описа на Административен съд – Бургас
същото, в оспорената му част, е отменено като незаконосъобразно, поради липса
на мотиви, а преписката върната за ново произнасяне.
При новото произнасяне зам.изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издал оспореното в настоящото
производство уведомително писмо с изх.№ 02-020-6500/3655#6 от 02.02.2023г., с
което отново е отказано изплащането на подпомагане в размер на 6 160,77 лв.
Като
фактическо основание за издаването на акта е посочено, че общата оторизирана
сума за получаване е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни
административни и/или проверки на място (съгласно чл.37 от ЗПЗП) на данните в
подаденото от Д.М. заявление. Тези данни са сравнени със съответната налична
информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание
чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от Изпълнителната агенция по
селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) и дирекциите на националните
паркове, във връзка с чл. 54 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на
мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г.". Според
таблиците
в писмото и поясненията към тях санкционираната от органа площ от общо 10 ха е
формирана от сбора на заявени за подпомагане с код АК6 по мярка 13 броя площи,
за които са установени неспазени базови и други изискания. В даденото обяснение
на колона 9 от таблица за отказ от финансово подпомагане (л.27-гръб) респ.
колона 10 от таблицата за площите с неспазени базови и други изисквания (л.29),
органа е посочил, че „По отношение на
парцели с № 06553-130- 1, № 06553-130-3, № 06553-157-2, № 06553-157-3, №
06553-157-4, № 06553-157-5, № 06553-157-6, № 06553-157-7, № 06553-52-28, №
06553-52-29, № 06553-52-80, 06553-57-2 и № 06553-57-3, заявени с код АК6,
съгласно ДЗ до ИД с вх.№ 03-0416/2578 от 29.06.2017 г., която е получила
положителна резолюция, са предприети действия относно констатации в доклад на
Дирекция „Вътрешен одит“ по отношение на дейност „Превръщане на обработваеми
земи в постоянно затревени площи“ (АК6), в резултат на които, горецитираните
площи се считат за недопустими за подпомагане, без да са наддекларират, поради
установяване на култури от групата на ПЗП преди кампанията на поемане на
ангажимента, което не отговаря на дейността „Превръщане на обработваеми площи в
постоянно затревени, като площите в първата година от ангажимента следва да са
обработваеми.“. Уведомителното писмо е връчено на
06.02.2023г., видно от представеното по делото известие за доставяне на л.31.
При така направените фактически
констатации, съдът обосновава следните правни изводи:
Съгласно чл.20а от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), изпълнителният директор
организира и ръководи дейността и на Разплащателната агенция и я представлява.
Съгласно ал.4 от същата разпоредба,
изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
както и такива, делегирани на основание чл.2д, ал.2, включително за вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане,
на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции
на фонда.
Със Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022г.
(л.18) изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е делегирал на заместник-
изпълнителния директор Владислава Илиева Казакова да издава и подписва
уведомителни писма от категорията на процесното.
Предвид изложеното съдът, приема,
че оспореното уведомително писмо с изх.№ 02-020-6500/3655#6 от 02.02.2023г. е
издадено от материално компетентен
орган – зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в изискуемата
писмена форма.
Относно наведеното в жалбата
възражение, че процесното уведомително писмо преповтаря материализираните
волеизявления на органа от предходното ув.писмо /отменено в оспорената пред
съда част/ следва да се посочи, че с Решение № 978 от 26.07.2022г. постановено
по адм.дело № 2376 от 2021г. по описа на Административен съд – Бургас
предходния административният акт е отменен поради липса на мотиви и преписката
е върната на органа за ново произнасяне в следствие на което е издаден и
оспорения в настоящото производство акт. Така постановеното съдебно решение
вменява на административния орган задължение да издаде нов акт по отношение на
разглежданото заявление, в който да посочи мотивите за издаването му – правните
и фактическите основания, въз основа на които е формирал крайния резултат.
Съдът не е разгледал спора по същество, не е дал допълнителни указания на
административния орган относно необходимостта от извършване на допълнителни
проверки или приложението на закона. В постановеното решение, съдът е анализирал
събраните доказателства и е обосновал окончателния си извод, че липсват
изложени в оспореното писмо мотиви досежно процедираното намаление за сумата от
6 160.77 лева.
В настоящият случай, с оспореното
уведомително писмо от 02.02.2023г. в обжалваната му част, административният
орган е посочил фактическите основания за издаване на акта, описал е начина на
изчисляване на оторизираните суми, съответно определянето на размера на
намаленията. При новото произнасяне обаче, органът не е посочил конкретните за случая относими правни
норми, за да може да се индивидуализира и извлече разбираемо волята на
административния орган и съображенията при прилагане на закона, въз основа на
който е намалено подпомагането с посочената сума. Това несъмнено затруднява
както жалбоподателя да разбере какви са причините за отказа или респективно, за
намалението на оторизираните суми, така препятства възможността за упражняване
на съдебен контрол при проверка за законосъобразността на акта в оспорената му
част. В разясненията към колоните от таблицата за една от тях са посочени
заглавия на подзаконови нормативни актове, регламенти, съответно правни норми
от различни нормативни актове и от делегирани регламенти, относими към различни
хипотези, бланкетно е възпроизведено съдържанието на тези норми, цитирани са
заповеди на министъра на земеделието и храните, посочени са конкретно само
ставките в лв. /ха за всяка схема или мярка, като е пояснено, как се получават
някои от посочените площи/когато става дума за събиране или изваждане на такива/,
но така или иначе, липсва конкретно посочено правно основание, от което да се
разбере, защо е намалено финансовото подпомагане и защо то е намалено именно в
тези размери. В повечето от изброените правни норми, от една страна се съдържат
няколко различни хипотези, а от друга, поради своя абстрактен характер, същите
уреждат множество житейски случаи, което налага при правоприлагането
съответните факти от действителността да бъдат съотнесени към конкретния
законов текст, който е приложим. Независимо от факта, че оспореното
уведомително писмо в някаква степен представлява автоматично генериран
административен акт, в случая и от данните в таблиците, поясненията към тях и
от материалите по преписката, не могат да се извлекат конкретните правни
основания, които са мотивирали акта и постановения с него краен резултат, като
в подкрепа на това следва да се посочи, че тези фактически, а и правни
основания, не са конкретизирани и впоследствие.
Спорният по делото въпрос е,
установява ли се дали процесните 13 бр. площи заявени по АК6, са недопустими за
подпомагане, без да са наддекларират, поради нарушаване на базови и други
изисквания и кои са тези изисквания. Според органа по отношение на парцели с №
06553-130- 1, № 06553-130-3, № 06553-157-2, № 06553-157-3, № 06553-157-4, №
06553-157-5, № 06553-157-6, № 06553-157-7, № 06553-52-28, № 06553-52-29, №
06553-52-80, 06553-57- 2 и № 06553-57-3, заявени с код АК6, съгласно ДЗ до ИД с
вх.№ 03-0416/2578 от 29.06.2017 г., която е получила положителна резолюция, са
предприети действия относно констатации в доклад на Дирекция „Вътрешен одит“ по
отношение на дейност „Превръщане на обработваеми земи в постоянно затревени
площи“ (АК6), в резултат на които, тези площи се считат за недопустими за
подпомагане, без да са наддекларират, поради
установяване на култури от групата на ПЗП преди кампанията на поемане на
ангажимента. От така изложеното не става ясно какви действия са предприети
и къде са обективирани резултатите от тях, за да може съдът да провери, дали
действително са установени неспазени базови или други изискания и кои конкретно
сате. Освен това, в пояснителния текст към колона 10 от таблица за отказ от
финансиране от обжалваното писмо е посочено, че неспазването на базовите
изисквания е било установено чрез извършена административна проверка или
проверка на място от Технически инспекторат към РА, назначена със заповед №
321619 и заповед № 323479 (без посочване
на датата на тези заповеди), като в контролния лист от извършената проверка на
място са посочени конкретните неспазени базови изисквания, за който кандидатът
е бил уведомен с уведомително писмо. Посочено е също, че за неспазените
изисквания за управление на заявената от кандидата агроекологична дейност се
налагат намаления, съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базовите
изисквания за направленията от мярка 10 "Агроекология и климат от ПРСП
2014 - 2020" от Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярка
10, утвърдена със заповед № РД 09-143 от 23.02.2017г. на министъра на
земеделието и храните, изготвена на основание чл.16 от Наредба № 7 от
24.02.2015г., т.2 „Специфични условия“, като са цитирани т.2.3, т.2.4 и т.2.5
от Методиката. На ответника е указано да представи цялата административната
преписка, а видно от изпратеното писмено изявление на тази страна, преписката се
съдържа в кориците на адм.дело № 2376 от 2021г. по описа на Административен съд
– Бургас, поради което делото бе изискано и приложено към настоящото
производство в цялост.Органът не е посочил, конкретен номер или друг индивидуализиращ
белег, нито на контролния лист от проверката на място, нито на уведомително
писмо, с което се твърди, че кандидата е бил уведомен относимо към пояснението
към колона 10 от таблицата за отказ от финансово подпомагане.
На следващо място, изложените от
органа фактически основания за издаване на процесното уведомително писмо в
оспорената му част не позволява да се провери правилно ли са посочени като
нарушени норми от националналното и правото на ЕС или същите са посочени
бланкетно. В акта са наведени твърдения за нарушени базови или други изисквания,
но нито в поясненията към съответните колони, нито в приложените към преписката
доказателства се посочва кои точно изисквания не са спазени от земеделския
производител. Освен това изискването, на което се позовава органа, не е посочено
в Приложение № 6 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10
"Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г." където са изброени
Базовите изисквания за различните агроекологични направления, в това число и за
направлението „Контрол на почвената ерозия“. Позоваването от страна на органа
издал акта на утвърдената със Заповед №
РД 09-143/23.02.2017г. от Министъра на земеделието и храните Методика за намаляване и отказване на
плащания по мярка 10 „Агроекология и климат“ /публикувани в Интернет/, само
по себе си също не може да се приеме за надлежно посочване на конкретното
неспазено от ЗП изискване, доколкото са цитирани специфични условия по т.2.3,
т.2.4 и т.2.5 от раздел V,
които не са относими към така твърдяното установяване на култури от групата на
ПЗП преди кампанията на поемане на ангажимента. В тази връзка следва да се
посочи, че методиката е утвърдена съгласно делегацията на чл.16 от Наредба № 7
от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба №
7/2015 г.), в приложимата му редакция при издаване на методиката (ДВ, бр. 16, в
сила от 27.02.2015г.), съобразно който: "Когато при проверка на място или административните проверки се
установи, че за съответните земеделски парцели или животни не са спазени базовите
изисквания, съгласно приложение № 6, минималните изисквания за торене и
използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 7 и
изискванията по управление, годишните агроекологични плащания се отказват или
намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните".
Обаче, компетентността на министъра да утвърждава методика за отказ или
намаляване на плащането при установено неспазване на базови изисквания е
регламентирана едва с изменението на разпоредбата на чл.10в от ЗПЗП (обн. ДВ
бр.102 от 2022г., в сила от 01.01.2023г.), като подобна законова делегация не е
съществувала към датата на утвърждаване на процесната методика (Решение № 4987 от 10.05.2023 г. на ВАС по
адм. д. № 3926/2022 г.).
Колкото до въведеното с процесното
уведомително писмо твърдение, че за парцели с № 06553-130- 1, № 06553-130-3, №
06553-157-2, № 06553-157-3, № 06553-157-4, № 06553-157-5, № 06553-157-6, №
06553-157-7, № 06553-52-28, № 06553-52-29, № 06553-52-80, 06553-57- 2 и №
06553-57-3, заявени с код АК6 през 2015г., е констатирано установяване на
култури от групата на ПЗП преди кампанията на поемане на ангажимента, следва да
се отбележи, че при излагане в оспорения акт на фактическите основания за отказ
от финансиране на тези площи, органът не е посочил кога е установено това
обстоятелство. В наличната по преписката докладна записка с вх.№ 03-0416/2578
от 22.06.2018г. на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и
приложенията към нея, не става ясно, дали именно санкционираните площи са тези,
за които в Приложение 1 и 2 има направени констатации, като освен това липсва и
установено по съответния ред отбелязване на статус на парцела „Заявен
несъответстващ АЕП код“ със забележка „Установени култури от групата на ПЗП
преди кампанията на поемане на ангажимента“, което да доведе до намаляване на
избираемата за подпомагане площ, без тя да се счита за наддекларирана, с площта
на дадения парцел за съответната година, както изисква т.2 от докладната
записка. Процесното уведомително писмо, не се позовава на докладната записка от
22.06.2018г., каквото е изискването на ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС., а в
съдържанието й съдът не установи наличието на констатации и изричното посочване
на конкретно установено неспазено от ЗП базово или друго изискване за кампания
2016г. Няма данни, доколкото акта не препраща към тях, да е установено
заобикаляне на разпоредби и изкуствено създадени условия съобразно чл.60 от
Регламент 1306/2013г. по отношение на процесните санкционирани площи. Не се
установи и въведена забрана, преди кампанията по поемане на ангажимент по мярка
10 с код АК6, заявените за подпомагане площи да не са били с култури от групата
на ПЗП.
Съдът намира за недопустимо едва
във фазата на съдебното производство да
се прави опит за мотивиране на оспорения административен акт, още по-малко това
да се извършва посредством евентуално допусната съдебно-техническа експертиза,
при липсата на ясни и конкретно посочени фактически и правни основания, тъй
като заключението от нея не би могло да санира този порок. Направените констатации водят до извода за издаване на
уведомителното писмо в обжалваната му част при съществено нарушение на производствените правила, по смисъла на
чл.146, т.3 АПК, като постановено в нарушение на императивната норма на чл.59, ал.2,
т.4 АПК и е самостоятелно основание за неговата отмяна. Това е така, защото се
нарушава правото на защита на подпомаганото лице да разбере конкретните правни
основания за процедираното намаление на субсидирането. Оспореният акт
противоречи и на материалния закон и
неговите цели, съставляващи
основания за отмяната му в оспорената част, съгласно чл.146, т.4 и т.5 от АПК,
с оглед контекста на изложеното по отношение на цитирани норми от методиката. Както
вече бе посочено по-горе, видно от указаното в Решение на ВАС от 10.05.2023г. липсва компетентност на министъра да
утвърждава подобна методика към датата, когато е издадена Заповед № РД-09-143
от 23.02.2017г., доколкото такава е предвидена от законодателя едва с
последващо изменение на нормативната уредба /чл.10в от ЗПЗП, обн. в ДВ, бр.102
от 2022г., в сила от 01.01.2023г., но подобна законова делегация не е
съществувала по-рано. Ето защо, позоваването от страна на ответния орган на
подобни норми от методиката не може да породи целените правни последици, тъй
като към онзи момент същите са нищожни. Наличието на законова делегация за
утвърждаване на методика, считано от 01.01.2023г. не може да санира утвърдените
със Заповед от 23.02.2017г. правила за намаляване и отказване на плащания по
процесната мярка, доколкото действащата законова норма действа занапред и няма
обратна сила, а органът се позовава в оспорения административен акт именно на
старата методика, поради което актът е и материално незаконосъобразен в
оспорената част, досежно процедираното намаление за сумата от 6 160.77 лева.
Ето защо и на основание чл.172,
ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, уведомителното писмо следва да бъде отменено в
обжалваната му част, а преписката да бъде върната за ново произнасяне на
административния орган в тази му част, тъй като съдът няма правомощие да се
произнесе по съществото на подпомагането.
При този изход на спора и на
основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски в общ размер на 1 210 лева, от които 10 лева
платена държавна такса за образуване на съдебното производство и 1200 лева
платено адвокатско възнаграждение на един адвокат, съобразно представен по
делото договор за правна защита и съдействие на л.39, в който е посочено, че
сумата е изплатена.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 10 „Агроекология и климат“ от програма за развитие на селските райони
2014 – 2020, за кампания 2016г. с
изх.№ 02-020-6500/3655#6 от 02.02.2023г. издадено от заместник-изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, В
ЧАСТТА, в която по подадено от Д.Д.М. заявление за подпомагане с
УИН:02/040716/14573 е отказано подпомагане и не е оторизирана и изплатена сума
в размер на 6 160,77 лв. по мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСП 2014 – 2020г., за кампания 2016г., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО в ОСПОРЕНАТА ЧАСТ.
ИЗПРАЩА
преписката на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за
ново произнасяне по подаденото от Д.Д.М. заявление за подпомагане с
УИН:02/040716/14573, В ЧАСТТА, в която е отменено процесното уведомително
писмо относно заявеното подпомагане по мярка
10 „Агроекология и климат“ от ПРСП 2014
– 2020г., за кампания 2016г.
ОСЪЖДА
ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ да заплати на Д.Д.М. с адрес: ***, разноски по делото
пред настоящата съдебна инстанция в размер на 1210.00 лева (хиляда двеста и
десет лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
страните, с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България, в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: