Определение по дело №1410/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, приложим по препращането на чл. 144 от АПК.

Производството по делото е приключило с Определение № 2839/11.10.2023 г, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Себо 06“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „******, представлявано от Г.А.И. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 117-ФК/09.06.2023г., издаден от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП и е прекратено производството по делото.

С молба с. д. № 14780/19.10.2023г. в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК от гл. юриск. Х.А.– пълномощник на НАП е поискала допълване на определението с присъждане на разноски в полза на ответника, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Молбата е изпратена за становище до жалбоподателя, като в срока, определен от съда, не е постъпил отговор.

За да се произнесе по молбата за изменение на определението в частта за разноските, съдът прие за установено следното:

Молбата за допълване на определението по реда на чл. 248 от ГПК е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 143 ал. 3 от АПК, когато съдът прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Отговорността за разноски е поставена в зависимост от определени предпоставки, а именно – поведението на ответника да е такова, че да не е дало повод за завеждане на делото. В случая е издадена заповед за принудителна административна мярка, чието оспорване може да стане единствено пред съда. В хода на отстраняване на нередовностите на жалбата, както и изпращане на административната преписка до съда, от страна на жалбоподателя е направено искане за прекратяване на делото поради прекратяване на мярката след заплащане на санкцията по издаденото наказателно постановление. Ответникът не е представляван по делото, не е изразено становище по жалбата, а дори в изпратената административна преписка оспорената заповед не беше в цялост. Съдът намира, че юрисконсултско възнаграждение се дължи за извършване на процесуални действия, които не се ограничават в простото изпращане на административната преписка, още повече непопълнена с оспорения акт в цялост. По отношение на това дали поведението на ответника е дало повод за завеждане на делото, съдът намира, че с издаване на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка, безспорно неблагоприятното действие на акта му върху дейността на жалбоподателя, е дало повод за подаване на жалбата. Присъждането на разноски не представлява санкция за лицето, което е завело делото за защита на правата си, още повече когато преди първото заседание е направило искане за прекратяване поради отпадане на действието на мярката, която е била предмет на оспорване. Правилото на чл. 143 ал. 3 от АПК не е безусловно и следва да се прилага с оглед на всеки конкретен случай, особено когато делото е прекратено и то без участието на ответника.

Така мотивиран и на осн. чл. 248 ал. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от гл. юриск. Х.А.– пълномощник на НАП, за допълване на Определение № 2839/11.10.2023 г. в частта му за разноските.

Определението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.