№ 3777
гр. Варна, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20233110106968 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 ГПК от С. Д. А. срещу „*****“
АД за приемане на установено в отношенията между страните, че ищцата не
дължи на ответника сумата от 733.96 лева, представляваща незаплатен
остатък по Договор за кредит от *****г., съгласно издаден Изпълнителен
лист от 21.05.2013г. въз основа на Заповед за изпълнение №***/27.02.2013г.
по ч.гр.д. №*****/2013г. по описа на ВРС, поради погасяване на правото на
принудително изпълнение по давност.
В исковата молба се излага, че въз основа на издадения по ч.гр.д.
№№*****/2013г. изпълнителен лист било образувано ИД №*****/2013г. по
описа на ЧСИ***** въз основа на молба на ответника от 07.06.2013г. Твърди
се, че вземането по изпълнителния лист е погасено с изтичането на
петгодишна давност, на основание чл.110 ЗЗД. Сочи се, че погасителната
давност е започнала да тече от 26.05.2015г. Излагат се правни съображения за
основателността на претенцията.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е депозирало отговор, в който
е изразено становище за неоснователност на иска.
Твърди се, че молбата за образуване на изпълнителното дело е депозирана
на 09.08.2012г. следващото действие било наложен запор на банкови сметки
1
на 03.06.2013г. на 14.05.2015г. била депозирана молба от взискателя с искане
за извършване на справки и налагане на принудителни действия. На
06.02.2019г. дружеството депозирало молба за прекратяване на делото и
връщане на изпълнителния титул поради настъпила перемпция на 14.05.2017г.
било образувано ново изпълнително дело при същия съдебен изпълнител с
№***** на дата 15.05.2019г. Сочи се, че преобразуваното дело е в
петгодишен срок и спрямо него не може да се приложи института на
погасителната давност. Отправя се искане за отхвърляне на иска.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
На 21.03.2013г. в полза на „*****“ АД е издаден изпълнителен лист по
гр.д. №***/2013г. по описа на ВРС въз основа на Заповед за изпълнение
№***/27.02.2013г. срещу С. Д. А. за следните суми : 733.96 лева – главница
по Договор за потребителски паричен кредит от *****г.; договорна лихва в
размер на 13.18 лева за периода 29.09.2006г. до 30.05.2008г., законна лихва за
забава за периода 30.06.2009г. до 20.02.2013г. в размер на 187.42 лева,
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението 26.02.2013г.
до окончателно изплащане на задължението, разноски в размер на 125 лева.
Изискано е и е приложено по делото препис от ИД №***************, от
който е видно, че същото е образувано въз основа на издадения изпълнителен
лист по молба на взискателя „*****“ АД от 07.06.2013г.
В молбата за образуване на изпълнително дело е отправено искане за
извършване на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Извършено е проучване на имущественото състояние на длъжника.
Наложен е запор върху трудовите възнаграждения на длъжника, за който
работодателя „*****“ООД е уведомен на 10.06.2013г.
Изпратено е запорно съобщение за налагане на запор на банковите сметки
на длъжника във всички банки в страната. Част от уведомените банки са
посочили, че лицето има открити банкови сметки, в които няма наличност.
С молба от 31.10.2016г. взискателят е поискал извършването на справка за
регистрирани трудови договори на длъжника и налагане на запор върху
доходите.
Със запорно съобщение от 11.11.2016г. е наложен запор върху вземанията
2
на длъжника за трудови възнаграждения, което е връчено на работодателя
„*****“ЕООД на 24.11.2016г.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи :
Ищецът оспорва вземането на ответника с възражението, че същото е
погасено по давност.
Съдебноустановеното вземане се погасява с изтичане на пет години от
влизане в сила на съответния съдебен акт съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, като
давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително
изпълнение на вземането съгласно чл.116, б.”в” ЗЗД.
По делото се установява, че ответникът има вземане срещу ищеца по
издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК. От данните по приложеното изпълнително дело се установява, че
заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 04.07.2013г. Съобразно
разпоредбата на чл.117,ал.2 ЗЗД срокът на новата давност на съдебно
установено вземане е пет години и същата съгласно чл.116, б.”в” се прекъсва
с предприемане на действия по принудително изпълнение.
Съгласно ППВС №3/18.11.1980г. образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността и по време на изпълнителното производство
давност не тече. В т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС е възприето различно разрешение - в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но
давността не се спира. Отменено е ППВС №3/18.11.1980г. .
Съобразно ТР №3/28.03.2023г. по т.д. №3/2020г. ОСГТК на ВКС
погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК.
С Решение №37/24.02.2021г. по гр.д. №1747/2020г. на ВКС, IV г.о., е
разяснено още, че перемпцията е без правно значение за давността. Съгласно
разясненията дадени в т.10 от мотивите на ТР №2/2015г., постановено по т.д.
№2/2013г. на ОСГТК давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ :
3
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. В този смисъл е и решение №37/24.02.2021г. по гр.д.
№1747/2020г. по описа на ВКС, IV г.о., в което е посочено, че в чл. 116, б.
„в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие
за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният
изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен
изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но
давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от
поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния
орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от
волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането.
Започналата да тече от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение
давност 04.07.2013г. не е текла до датата на постановяване на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК – 26.05.2015г.
Впоследствие след тази дата давността е прекъсната 24.11.2016г. с връчване
на запорното съобщение на работодателя „*****“ЕООД, което е и последното
предприето действие по изпълнението.
В периода 13.03.2020г. до 21.05.2020г. погасителна давност за вземането не
е текла съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020г.
Всичко изложена налага извод, че започналата да тече на 24.11.2016г.
4
погасителна давност за процесното вземане е изтекла към 06.02.2022г., тъй
като в този период по изпълнителното дело не се извършвани никакви
действия по изпълнението.
С оглед изложеното съдът намира, че вземането на ответника по
издадения ИЛ е погасено по давност, поради и което предявеният иск е
основателен и следва да се уважи.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват разноски на основание
чл.78,ал.1 ГПК : в размер на 50 лева за заплатена държавна такса и 500лева за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съдът :
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение „*****“ АД, ЕИК:***** със
седалище и адрес на управление гр.*****, че С. Д. А., ЕГН: ********** с
адрес гр.***** не дължи на ответника сумата от 733.96 лева, представляваща
незаплатен остатък по Договор за кредит от *****г., съгласно издаден
Изпълнителен лист от 21.05.2013г. въз основа на Заповед за изпълнение
№***/27.02.2013г. по ч.гр.д. №*****/2013г. по описа на ВРС, поради
погасяване на правото на принудително изпълнение по давност, на основание
чл.439 ГПК.
ОСЪЖДА „*****“ АД, ЕИК:***** със седалище и адрес на управление
гр.***** да заплати на С. Д. А., ЕГН: ********** с адрес гр.***** сумата от
550/петстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото, на
основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5