№ 38156
гр. София, 20.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110159141 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 4 бук. б от ЗДТ.
Постъпила е молба от ищеца И. **., за възстановяване на платената към
исковата молба държавна такса в размер на сумата от 100 лева предвид
прекратяване на производството по гр. д. № 59141/2023 г. с разпореждане №
33793 от 05.03.2024 г. по описа на СРС, 39 състав. Излагат се съображения, че
таксата следва да бъде върната на страната като платена без основание,
предвид връщането на исковата молба и прекратяването на производството.
Доколкото не е установен преклузивен срок за страната, която счита, че
недължимо е заплатила държавна такса, да иска връщането й молбата се явява
допустима, като разгледана по същество същата е неоснователна.
По силата чл. 1, ал. 1 от Закона за държавните такси /ЗДТ/ органите на
съдебната власт събират държавни такси в размери, определени с тарифи,
одобрени от Министерския съвет. В чл. 4 ЗДТ е извършено неизчерпателно
изброяване на действия, свързани с дейността на съдилищата, за които се
дължи държавна такса - искови молби, граждански искове, по наказателни
дела, по насрещни искове, по молби за отмяна, молби за осиновяване и т. н.
Съдебните такси са установени със закон по основание с прогласяване на
тяхната дължимост, а така също и по размер, макар и той да не е определен в
абсолютно число. Съгласно нормата на чл. 4 бук. „б“ ЗДТ по искане на
заинтересованата страна се връщат само недължимо платените държавни
такси, а това са таксите, по които исково или охранително производство не е
било образувано или таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил
1
освободен от заплащането им, както и надвнесените такси. Съгласно чл. 3 ЗДТ
таксата се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието
и/или при издаване на документа, за който се заплаща такса, като
законодателят не е поставил заплащането на таксата в зависимост от това дали
съдът ще се произнесе само по допустимостта или и по основателността на
жалбата или иска. Затова и не е предвидено при прекратяване на
производството по делото, връщане на заплатената държавна такса. Съгласно
чл. 71, ал. 1 ГПК, по водене на делото се събират държавни такси върху цената
на иска, които се дължат при завеждането на делото, а невнасянето на
държавната такса е основание за прекратяване на производството. С оглед на
което щом държавна такса се дължи за образуване на производството и щом
такова е образувано и по него са извършени процесуални действия, внесената
държавна такса не подлежи на връщане при прекратяването му /в този смисъл
е Определение № 252 от 26.05.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2443/2015 г., I г. о.,
ГК/. С оглед на гореизложеното внесената от ищеца държавна такса за
образуване на гр. д. № 59141/2023 г. по описа на СРС, 39 състав не е
недължимо платена, респ. не подлежи на връщане, макар и производството по
делото да е прекратено съгласно влязло в сила разпореждане на съда. Молбата
за възстановяване на внесената държавна такса е неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбa с вх. № 78377 от 08.03.2024 г. от И.
**. връщане на внесена държавна такса по гр. д. № 59141/2023 г. по описа на
СРС, 39 състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2