О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. София, 06.08.2019г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД,
II - ри състав, в закрито
заседание на шести август през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА
2. МАГДАЛЕНА
ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от
съдията Вълева въззивно наказателно частно дело номер 395 по описа за 2019
година за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава XXIІ от НПК.
Постъпила е частна жалба от подсъдимия М. М.С., с която
моли съда да отмени определение от 18.07.2019г. по н.о.х.д. №267/2019г. по описа
на СНС, с което при условията на чл. 309, ал. 4 от НПК е потвърдена изпълняваната
спрямо него мярка за неотклонение „Подписка”. Искането си подсъдимият
аргументира с позицията, че не се крие, а напротив – излиза публично да
протестира срещу беззаконието и съдебния фашизъм в България. В частната жалба е
заявена претенция за разглеждане на делото в открито заседание.
Съдът, след като се запозна с
доводите в частната жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока
по чл. 342, ал. 1 от НПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално
допустима.
Преди да пристъпи към преценка на
основателността й, въззивният съд следва да се произнесе по направеното
процедурно искане за провеждане на открито съдебно заседание. В нормата на чл.
345, ал. 1 от НПК е предвиден редът, по който протича производство като
настоящото и той е закрито заседание. Открито съдебно заседание се насрочва
само ако е необходимо. Подобна потребност възниква при условие, че за
изясняване на правно значими обстоятелства се налага извършване на процесуални
действия, като събиране на доказателства или изслушване на страните. В частната
жалба не са изтъкнатите каквито и да било обстоятелства, които да обосновават
необходимост от провеждането на открито съдебно заседание. Въззивният съд при
извършване на служебна проверка също не констатира съществуването на такава
обстоятелства. Ето защо, искането за насрочване на открито съдебно заседание
следва да бъде оставено без уважение.
С атакуваното определение,
постановено в открито съдебно заседание на 18.07.2019г. на осн. чл. 309, ал. 4
от НПК, СНС, 12 състав е потвърдил взетата спрямо подсъдимия С. мярка за
неотклонение „Подписка”. В мотивите на определението, първостепенният съд е изложим
съображения, че това е най – леката мярка за неотклонение и тъкмо тя е
пропорционална, предвид наложеното на подсъдимия М. наказание „Лишаване от
свобода”, изпълнението на което е отложено.
Изводът на СНС е правилен и в
съответствие с правилото на чл. 309, ал. 4 от НПК. Според посочената разпоредба
когато подсъдимият е осъден условно, както е в случаяя мярката за неотклонение
се отменя или заменя с най – леката предвидена в закона. Подсъдимият М. е
осъден на наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и десет
месеца, за две отделни престъпления по чл. 108, ал. 2 от НК и чл. 325, ал. 2 от НК и двете осъществени в хипотезата на чл. 26, ал. 1 от НК, поради което най –
подходящо за него е продължаване действието на най - леката предвидена в закона
мярка за неотклонение.
Предвид изложеното, настоящата
инстанция се солидализира със становището на контролирания съд, че именно
изпълняваната към момента мярка за
неотклонение „Подписка” обслужва целите на наказателния процес и е съобразена с
обществената опасност на личността на подсъдимия.
С оглед изложеното съдът счита, че
частната жалба е неоснователна, постановеното определение е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Водим от
изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 2, вр. чл. 309, ал. 6 от НПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.07.2019г. по
н.о.х.д. №267/2019г. по описа на СНС, с което при условията на чл. 309, ал. 4
от НПК е потвърдена изпълняваната спрямо подсъдимия М. М.С. мярка за
неотклонение „Подписка”.
Определението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.