№ 442
гр. Пловдив, 21.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20235300500380 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД против Разпореждане № 327/05.01.2023, пост. по
ч.гр.д.№ 18596/22, ПдРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу И. С. Б. за
вземане в размер на 1367,60лв. главница, 3105,08лв. договорна лихва за
периода 15.11.2020г.- до 15.09.2022г., 317,73лв., обезщетение за забава от
16.11.2020г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението, дължими по договор
за кредит за покупка на стоки или услуги CREX-18109002/16.09.2020г. с БНБ
Париба Пърсънъл Файненс С А., клон България, което вземане е прехвърлено
по силата на договор за цесия между кредитора и Агенция за събиране на
вземания ЕАД с Рамков договор за продажба на вземания от 019.08.2019г. и
Приложение №1/14.05.2021г.
Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на
съдебния акт. Развива доводи за неоснователност на изводите на съда, че е
необходимо да се посочват разходите включени в ГПР, поради което да е
нарушен чл.11, т.10 от ЗПК. Позовава се на съдебна практика. Прави
оплаквания и относно изискването от съда да посочи извършените плащания,
като счита, че твърдението на заявителя, че дадено вземане и възникнало и не
е погасено е достатъчно за издаване на заповед за изпълнение. Поддържа, че
евентуални твърдения за извършени погашения са правопогасяващи и следва
да бъдат направени от длъжника. Моли съда да отмени обжалваното
разпореждане и да се произнесе по същество на спора.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
1
допустима.
Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява
основателна.
Обжалва се разпореждане с което е отказано издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за суми, претендирани по договор за
потребителски кредит за закупуване на стоки.
За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд е приел, че
липсва посочване на методиката за определяне на ГПР и базата върху която
се начислява лихвения процент, предвидено е заплащане на застраховка, като
не е ясно дали същата е включена в ГПР, липсват и данни дали са извършвани
плащания. По тези съображения е приел, че е налице обоснована вероятност
за наличие на неравноправни клаузи в договора, което е пречка за се определи
съществуването на вземания , при съобразяване на чл.23 от ЗПК -
съществуването на претендираната главница от 1367,60лв..
В заповедното заповедно производство съдът е ограничен в проверката,
която следва да извърши и преценката на фактите по делото. В
производството по реда на чл.410 от ГПК съдът следва да прецени
единствено дали претендираното вземане е индивидуализирано – посочени са
ясно страните, размера и основанието на вземането. Не се изискват
доказателства за съществуването му, както и дали реално кредиторът е
придобил това качество. С оглед последните изменения на ГПК се прави и
преценка за неравноправни клаузи в потребителските договори. Всички
останали въпроси и доказването на вече посочените се извършва едва при
развитие на исково производство по реда на чл.422 от ГПК.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането на заявителя не противоречи на
закона или на добрите нрави и дали същото не се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител. В настоящия случай претендираните
със заявлението вземания се основават на договор за потребителски кредит за
закупуване на стоки, сключен с длъжника, по който последният има
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо
първоинстанционният съд е процедирал правилно, като е извършил служебна
проверка на клаузите на договора.
Настоящата инстанция намира, че в процесния договор за
потребителски кредит на този етап от производството не могат да се направят
изводи за наличие на неравноправни клаузи. В договора е посочен ГПР, който
е наполовина под законоустановения максимум. Липсва законово изискване
за заемателя да посочва в договора за кредит начина на изчисление на ГПР,
доколкото той е нормативно определен в ЗПК. Важното е да е посочен
крайният процент, както и посочената цифра да е вярна. В случая не може да
се направи извод, че посоченият процент от 23,90% не е истинския процент
на разходите, доколкото в самия договор са посочени размера на кредита,
включващ всички компоненти / два стокови кредита и кредитиране на
застрахователната сума/ и общата стойност на плащанията, включваща и
дължимите договорни лихви. При възражения относно верността на процента
2
в едно исково производство може да бъде извършена проверка посредством
експертиза, но в случая и при аритметично пресмятане с оглед посочените
стойности на общ размер на кредита и общ размер на дълга, се установява, че
ГПР е правилно посочено.
На следващо място не се установява клаузата за договорна лихва да е
неравноправна, доколкото същата е ясно дефинирана и е постоянна за целия
срок на договора, даден е погасителен план, от който се установява с всяка
вноска каква част от главницата и каква лихва се погасяват. В тази връзка е
без правно значение да се посочи какво е плащано до момента, доколкото има
твърдения за непогасена главница по стойност и договорна лихва, също
определена по стойност. Доколкото не се установява при формалната
проверка в това производство уговорката за договорна лихва да съставлява
неравноправна клауза в договора, то е без значение възможността за
приложение на чл.23 от ЗПК.
При проверката на представеното копие на договора за потребителски
кредит не се откриват основанията, предвидени в ЗПК за обявяване на някоя
от клаузите по договора за неравноправна. Заявлението е редовно от
формална страна, поради което и следва да се издаде исканата заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
Обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно ще
следва да се отмени и делото се върне за издаване на заповед за изпълнение.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 327/05.01.2023, пост. по ч.гр.д.№ 18596/22,
ПдРС, и ВРЪЩА делото на РС-Пловдив за издаване на Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК за процесното вземане.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3