Определение по дело №475/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от Н. Ю. С. от Г. А., Ч. процесуалния й представител А. Н. П. от АК – К., против действия на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 на КЧСИ, с район на действие - района на Окръжен съд – Кърджали, по изп. д. № 868/2009 г. по описа на същия съдебен изпълнител, а именно – отказ да бъде извършен искания от взискателя по изпълнителното производство и жалбоподател пред настоящата инстанция въвод във владение на недвижим имот – апартамент № , находящ се на . , във В. „” на жилищен блок „Б.”, Г. Д. (вероятно поради техническа грешка в жалбата е посочено, че блокът се намира на У. „Н.” , където е адресът на длъжника, предвид това, че съгласно материалите по изпълнителното дело, а и тези, приложени към жалбата, блокът се намира на У. „К.” №). Сочи се изрично това, че към момента изпълнителното производство не е спряно. Излагат се и аргументи досежно това, че третото лице, владеещо процесния имот, не се е възползвало от възможността си да предяви иск по реда на чл. 524 от ГПК.

В законоустановения срок е подадено възражение (наименовано „становище”) от другата страна в изпълнителното производство – длъжникът Ш. Н. А. от Г. Д.. В него се излага становище за недопустимост на процесната жалба, като се релевират твърдения в смисъл, че в случая въобще липсва отказ на съдебния изпълнител да извърши искания въвод, а само е отложено фактическото отстраняване от имота. В тази връзка се сочи, че срещу осъществяването на първия етап от въвода вече е подадена жалба от третото лице, владеещо имота (Е. Н.А. от Г. Д.), която е оставена без разглеждане от ОС – Кърджали, а определението за това е обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив и производството към момента е висящо, което е причина въводът да бъде отложен от съдебния изпълнител до произнасянето на съда. Твърди се и това, че жалбата, разгледана по същество, се явява и неоснователна. В този смисъл се сочи, че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, няма сила по отношение на владеещото имота трето лице, тъй като то е закупило същия имот от длъжника по проÞзводството преди предявяване на иска, въз основа на решението по който е издаден и изпълнителният лист, послужил за образуване на процесното изпълнително производство. Твърди се също, че споменатото трето лице, макар и да липсва основание за насочване на принудата спрямо него, е упражнил правото си по чл. 523, ал. 2 от ГПК „да предяви права, които изключват правата на взискателя”; в тази връзка се посочва, че постановеното от РС – Момчилград определение, влязло в законна сила, с което е било възобновено изпълнителното производство след спирането му по реда на 524 от ГПК (това произнасяне на съда е мотивирано именно от становището, че третото лице не е предявило в законоустановения срок съответната искова претенция по чл. 524, изречение последно от ГПК), не задължава съдебния изпълнител да извърши въвод във владение спрямо третото лице. Прави се и особено искане делото да не бъде възлагано на дадени съдии от ОС – Кърджали предвид това, че те са се произнасяли по производства, свързани със същото изпълнително дело, поради което са предубедени по отношение на фактите и тълкуването на закона (т. е. – по същество, прави се искане за отвод на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК).

Делото е изпратено на окръжния съд ведно с мотиви на ЧСИ по реда на чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК. Съдебният изпълнител е изложил становище, че предвид висящото все още производство във връзка със споменатото по-горе обжалване от страна на третото лице, владеещо имота, действително е отказал въвода с оглед възможността действията му да се приемат за незаконосъобразни.

Така подадената жалба се явява допустима за разглеждане. Същата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице – при условията на чл. 435, ал. 1, пр. 1 от ГПК, както и при съответно спазване на изискванията на чл. 260 и чл. 261 вр. чл. 436, ал. 4 от ГПК. Възраженията на длъжника в изпълнителното производство за недопустимост на жалбата не се споделят от настоящия съдебен състав. В протокол от 29.10.2010 г., съставен от ЧСИ Росен Сираков и приложен към изпълнителното дело, с наименование „Протокол /за принудително отнемане на недвижим имот – въвод във владение/”, съвсем ясно е обективиран именно отказ да се извърши исканото от взискателя изпълнително действие. В този протокол е индивидуализиран недвижимият имот, обект на въвода, а именно: апартамент №, В. „”, . , находящ се в блок „Б.”, У. К.” № , Г. Д., общ. Д., обл. К., със застроена площ от 75,07 кв. м., състоящ се от две стаи и кухня със сервизни помещения ведно с прилежащото му избено помещение № 16 с полезна площ 5,08 кв. м. при граници: изток – мазе № 17 и юг – коридор. В протокола изрично (дословно) е записано: „Отказвам да извърша насрочения въвод във владение, поради това че на 06.10.2010 г. има постъпила жалба с В. № 10131 до окончателно произнасяне на съда”. Въводът във владение като процесуално действие действително включва два етапа, като само когато съответното лице не освободи доброволно имота, то се отстранява принудително от съдебния изпълнител. Съвсем очевидно е обаче, че когато бъде отказано извършването на визираната втора част от въпросното процесуално действие, то е налице и отказ въобще да се извърши това действие. Житейският и правен смисъл на обсъждания тук изпълнителен способ е да се отстрани и то фактически от имота завареното там лице (длъжник или трето лице). Също така съвсем очевидно е, че ако въпросното лице не бъде отстранено фактически – независимо дали ще напусне доброволно имота или ще бъде отстранено принудително, то липсва извършване на искания въвод във владение. След като съдебният изпълнител не е упражнил правомощието си да отстрани принудително от процесния имот владеещият го Ерджан Назим А., а е поставил упражняването на това си правомощие в зависимост от евентуалното настъпване на дадено бъдещо събитие, то е налице съвсем очевиден отказ да се извърши така поисканото от взискателя изпълнително действие въвод във владение. Представените от самия съдебен изпълнител мотиви също са в смисъл, че е налице именно такъв отказ. Поради това в случая е налице хипотезата на чл. 435, ал. 1, пр. 1 от ГПК, съгласно която разпоредба взискателят има право да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши искано от него (взискателя) изпълнително действие.

Разгледана по същество, жалбата се явява и основателна поради следните причини:

Изпълнително дело № 868/2009 г. по описа на ЧСИ Сираков, заверен препис от което е изпратено на настоящата съдебна инстанция по реда на чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, е образувано по молба на горепосочената Н. С. и във връзка с изпълнителен лист, издаден от РС – Момчилград в полза на С. срещу също така споменатия по-горе Ш. А. (длъжник по изпълнителното производство), за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху апартамент № , находящ се на . , във В. „” на жилищен блок „Б.”, У. „К.” № , Г. Д.. В молбата от взискателя Н. С. е направено искане в смисъл да бъде извършен въвод във владение спрямо имота, посочен в изпълнителния лист.

Към процесната жалба от взискателя са приложени заверени преписи от определение на РС – Момчилград и на ОС – Кърджали, които имат отношение към настоящото производство. По-конкретно:

С Определение № 34/22.03.2010 г. по ч.Г.д. № 334/2009 г. на РС – Момчилград изпълнението по горепосоченото изпълнително дело на ЧСИ Росен Сираков е било спряно на основание чл. 524 от ГПК по молба на третото лице Е. А., намиращо се във владение на горепосочения недвижим имот, на което е даден от страна на същия съд едноседмичен срок за предявяване на съответния иск по смисъла на чл. 524, изр. 3 от ГПК. Същото определение - съгласно посоченото в обстоятелствената част на последващото по същото частно гражданско дело Определение № 163/23.04.2010 г. – е влязло в сила на 08.04.2010 г.

С последното споменато Определение № 163/23.04.2010 г. РС – Момчилград е отменил спирането на изпълнението, като е счел, че от страна на Е.Н. А., в дадения му едноседмичен срок, не са представени доказателства за предявяване пред надлежния съд на съответния иск. Това определение на районния съд е потвърдено с Определение № 580/09.07.2010 г. на ОС – Кърджали по в.ч.Г.д. № 223/2010 г., влязло в законна сила на 27.07.2010 г., видно от отбелязването в него.

С Определение № 854/28.10.2010 г. на ОС – Кърджали, постановено по в.Г.д. № 342/2010 г., е оставена без разглеждане жалбата на третото лице Е. А. срещу „въвод във владение” по посоченото изпълнително дело, като производството по тази жалба е прекратено.

На съда е служебно известно, че последното посочено определение е обжалвано Ч. ОС - Кърджали пред Апелативен съд – Пловдив с частна жалба, постъпила в окръжния съд на 03.11.2010 г., което обстоятелство съдът съобщава на страните на основание чл. 155 от ГПК, съответно приложим в настоящото производство. До момента липсва произнасяне на Апелативен съд - Пловдив по частната жалба.

Предвид горните обстоятелства, от правна страна следва изводът, че е налице едно изпълнително производство, което има за предмет именно предаването на процесния недвижим имот във владение на взискателя и което производство към момента не е спряно. Съгласно разпоредбата на чл. 438 от ГПК обжалването на действията на съдебния изпълнител - предвид споменатата вече жалба от третото лице, производството по която се явява висящо - не спира изпълнението, освен ако съдът не постанови такова спиране (което в случая не е сторено от страна на съда). Това означава, че ако съдебният изпълнител изчаква произнасянето с влязъл в сила съдебен акт по жалбата Е. А. във връзка с въвода във владение, то същият орган практически би спрял изпълнението, напълно в противоречие с разпоредбата на чл. 438 от ГПК, обезмисляйки по този начин посочената разпоредба. Разбира се, съвсем отделен е въпросът дали изпълнителното основание, послужило за образуване на изпълнителното производство, има сила и спрямо третото лице, владеещо имота. По този въпрос обаче настоящият съдебен състав в това производство не следва да се произнася, включително като се има предвид споменатото вече висящо съдебно производство по жалбата на третото лице Е. А.. Последното посочено производство действително има своето значение и за настоящото, но единствено неговото наличие не би могло да представлява основание за спиране на изпълнението както поради посочената разпоредба на чл. 438 от ГПК, така и предвид това, че наличието на съдебно дело с преюдициален характер – хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК – само по себе си не е сред посочените в чл. 432 от ГПК предпоставки за спиране (визираната разпоредба препраща към основанията за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, но не и към т. 4 от същата алинея).

В обобщение, следва да бъде отменен отказът на съдебния изпълнител да извърши въвод във владение в горепосочения недвижим имот, обективиран в „Протокол /за принудително отнемане на недвижим имот – въвод във владение/” от 29.10.2010 г. по изп. д. № 868/2009 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков, доколкото същият се явява незаконосъобразен, като – съответно на отмяната - на същия съдебен изпълнител бъде указано да упражни правомощията си по чл. 522, ал. 1 от ГПК, а именно - да извърши искания от взискателя въвод във владение, при наличие на останалите законови предпоставки за това.

Ето защо съдът:

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен отказа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 на КЧСИ, с район на действие - района на Окръжен съд – Кърджали, по изп. д. № 868/2009 г. по описа на същия съдебен изпълнител, да извърши въвод във владение на взискателя по изпълнителното дело Н. Ю. С., ЕГН *, с адрес Г. А., У. „А. № , В. „”, ап. , в следния недвижим имот - апартамент № , В. „”, . , находящ се в блок „Б.”, У. К.” № , Г. Д., общ. Д., обл. К., със застроена площ от 75,07 кв. м., състоящ се от две стаи и кухня със сервизни помещения ведно с прилежащото му избено помещение № 16 с полезна площ 5,08 кв. м. при граници: изток – мазе № 17 и юг – коридор - обективиран в „Протокол /за принудително отнемане на недвижим имот – въвод във владение/” от 29.10.2010 г. по същото изпълнително дело, като

УКАЗВА на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 на КЧСИ, с район на действие - района на Окръжен съд – Кърджали, да извърши по изп. д. № 868/2009 г. по негов опис въвод във владение на взискателя Н. Ю. С., ЕГН *, с адрес Г. А., У. „А. № , В. „”, ап. , в недвижимия имот - апартамент № , В. „”, . , находящ се в блок „Б.”, У. К.” № 2, Г. Д., общ. Д., обл. К., със застроена площ от 75,07 кв. м., състоящ се от две стаи и кухня със сервизни помещения ведно с прилежащото му избено помещение № 16 с полезна площ 5,08 кв. м. при граници: изток – мазе № 17 и юг – коридор, при наличие на останалите законови предпоставки за това.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: