Определение по дело №237/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260609
Дата: 19 март 2021 г. (в сила от 19 март 2021 г.)
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20212100500237
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер ІV - 260609                                                                                     град Бургас

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На деветнадесети март, две хиляди двадесет и първа година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                                  мл.с. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от  съдията   ПЕНЕВА  

частно гражданско дело номер 237 по описа за 2021 година  

 

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.418, ал.4, ГПК. Образувано е по повод частна жалба на „Кредито“ - ООД – гр.София, против разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №260/25.09.20г., постановено по ч.гр.д.№5777/20г. на Бургаски районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу длъжника Д.А.К., за сумите: 37.51 лева – такса за експресно разглеждане на документи, 105 лева – разноски във връзка с извънсъдебно събиране на вземането.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираната сума.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Бургас Поморие на 23.09.20г. е постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Кредито“ - ООД, срещу Д.А.К., за следните суми: 1200 лв., представляваща главница; 117.55 лева – договорна лихва; 37.51 – такса за експресно разглеждане на документи, 105 лева – разноски във връзка с извънсъдебно съдибане на вземането – всички по договор за потребителски кредит №ОL*********/04.11.2019г., сключен по реда на ЗПФУР.

 С тук обжалваното разпореждане Районен съд Бургас е уважил заявлението, по отношение на претендираната главница и договорна лихва. По отношение на претенцията за такса за експресно разглеждане на документи и извънсъдебни разноски, е отхвърлил заявлението.

Пред вид така установените факти и като съобрази Закона, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Доколкото в случая договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. В нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора. По правилото на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и ясно определени в договора. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита.

Таксата за експресно разглеждане на документи е предвидена за предварителна дейност на кредитора, която предхожда вземането на решението за отпускане на кредита. Съгласно чл. 16 и сл. от ЗПК кредиторът разполага с възможност да изисква и събира информация като след анализа й да прецени дали да предостави търсената сума. Следователно не се касае за допълнителна услуга, защото дейността е изцяло насочена към преценка и осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на заемополучателя.

Претенцията относно разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението също противоречи на горепосочените правни норми, поради което не поражда права и задължения за страните. Заявителят претендира сумата от 105 лева за извънсъдебно събиране на задължението, като не е ясно как точно е определен размера на това задължение. Не са изложени никакви обстоятелства какви конкретни действия фактически са били предприети от заявителя за извънсъдебно събиране на задължението. За да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано и реалното му извършване. Твърдения в този смисъл заявителят също не е изложил. Извън казаното, в случая с въвеждането и начисляване на тази такса по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.

И т.к. една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, е искането да не противоречи на закона или добрите нрави, при констатация че такова противоречие е налице, правилно и законосъобразно съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Ето защо постановеното от БРС разпореждане следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №260/25.09.20г., постановено по ч.гр.д.№5777/20г. на Бургаски районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу длъжника Д.А.К., за сумите: 37.51 лева – такса за експресно разглеждане на документи, 105 лева – разноски във връзка с извънсъдебно събиране на вземането.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

 

                                                       2.