№ 187
гр. Пловдив, 12.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
търговско дело № 20245001000104 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
Жалбоподател Я. В. К., редовно призован не се явява, не се
представлява.
Постъпила е молба от адвокат П. К., с която същата заявява, че поради
служебни ангажименти е в невъзможност да се яви в с.з., но не възразява да
се даде ход на делото в нейно отсъствие.
Въззиваема страна Застрахователно акционерно дружество „О.З.К.-З.“
АД, редовно призована, представляват се от адвокат Н. Ш..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. Ш.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
Въззивна жалба вх. №39093/19.12.2023 г., подадена от Я. В. К., чрез адв. П.
К., срещу Решение №435/15.11.2023 г., в частта му, с която е отхвърлен
предявения от жалбоподателя против Застрахователно акционерно дружество
1
„О.З.К.-З.“АД, иск с правно основание чл.432 от КЗ, за сумата над 10 000 лв.
до предявения размер от 40 000 лв., представляваща претендирано
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца
в резултат от ПТП, настъпило на 18.08.2021 г., по вина на М.А.С., като водач
на лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег.№ ......., в който ищецът е
пътувал като пътник. Релевирани са оплаквания за неправилност на
решението в обжалваната му част, поради определяне на изключително
занижен размер на дължимото на ищеца застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, което е несправедливо и не съответства на съдебната
практика по сходни случаи. Съдът не е ценил част от доказателствата по
делото, касаещи получените от пострадалия увреждания. Само формално е
прието, че получената от ищеца респирационна пневмония е в причинна
връзка с настъпилото ПТП на 18.08.2021 г., като при определяне на размера
на обезщетението това увреждане не е взето предвид. Оспорената от ищеца
СМЕ, изготвена от д-р Х., е изготвена на базата на медицински документи,
които не са приобщени в доказателствения материал по делото
/рентгенография от 02.10.2023 г./, което не позволява преценка на
обективността на експертното заключение. Допуснато е съществено
процесуално нарушение, като не е уважено направеното от ищеца искане за
назначаване на повторна СМЕ, която да бъде изготвена от друго вещо лице –
пулмолог, тъй като е налице противоречие между заключението на СМЕ,
изготвена от д-р Х., и заключението на в.л. Ш. от състава на приетата по
делото КСМАТЕ, който в о.с.з. на 28.03.2023 г. заявява, че в резултат от
разрастване на фиброзната тъкан „не е напълно възстановена функцията на
белия дроб“, за разлика от в.л. Х., който не обсъжда в заключението си такива
настъпили фиброзни изменения при пострадалия. Налице са противоречия в
устното 1 становище на експерта при изслушването на експертизата, като
същият заявява от една страна, че към октомври 2023 г. рентгенографията на
ищеца е нормална, а от друга страна заявява, че оценката на белодробната
функция се осъществява чрез други изследвания - изследване на дишането
„спирометрия“ и оценка на сатурацията на кръвта, а не чрез рентгенови
изследвания. Заключението на този експерт не кореспондира с амбулаторният
лист от прегледа на ищеца на 25.10.2021 г., при който са отразени „Други
интерстициални белодробни болести с фиброза“. Съдът не е кредитирал
показанията на свидетелите, от които се установява, че ищецът е получил
2
множество наранявания в областта на главата и цялото тяло. Неоснователно е
оставено без уважение своевременно направеното доказателствено искане за
назначаване на съдебно-психологическа експертиза – събраните по делото
показания на свидетелите за наличие на промяна в емоционалното и
психологическото състояние на ищеца след настъпилия инцидент, могат да
бъдат преценени единствено от експерт с необходимата специалност. Сочи се
съдебна практика относно допустимостта на събирането на това
доказателствено средство от въззивния съд. В резултат от допуснати
процесуални нарушения от съда са останали неизяснени релевантни към
спора въпроси относно получените увреждания, което е довело до неправилно
определяне на размера на дължимото обезщетение. Съдът неправилно е
определил размера на паричния еквивалент на търпените от ищеца морални
вреди – макар формално да е маркирал част от критериите за прилагане на
чл.52 от ЗЗД, не е съобразил в достатъчна степен конкретните факти – не е
взел предвид претърпените множество увреждания, тежестта на травмите,
възрастта на ищеца, търпените от него неудобства и ограничения и тяхната
продължителност, естеството на контузията на мозъка, данните за хронични
промени в белия дроб, настъпилата негативна промяна в поведението,
психологическото и емоционално състояние на ищеца. Приетата КСМАТЕ в
медицинската й част установява настъпилото мозъчно сътресение, проявени
дихателни нарушения на втория ден след хоспитализацията, установена
аспирационна пневмония, и настъпилото усложнение – фиброза. Според
експертизата, неправилното лекуване на аспирационната пневмония е можело
да доведе до тежки усложнения, като абсцес на белите дробове, плевро-
пулмонална фистула, сепсис и необратима дихателна недостатъчност с
фатален изход. В конкретния случай, получената от ищеца
висококвалифицирана медицинска помощ и приложената агресивна
медикаментозна терапия е превъзмогнала съществуваща опасност за живота
на пострадалия Я. К., но независимо от проведеното лечение не е напълно
възстановена функцията на белия дроб – развила се е фиброза в
интерстициума на белите дробове, която се проявява в болки в гръдния кош,
интермитентна кашлица с гноевидна секреция, обща отпадналост, като е
възможно ищецът да получава и задух при физически натоварвания. Настоява
се съдът да не кредитира СМЕ, изготвена от д-р Х., поради необосноваността
й, като се излагат конкретни доводи за това. От събраните гласни
3
доказателства непротиворечиво се установява, че ищецът към настоящия
момент все още не е напълно възстановен и не може да се грижи за себе си –
търпи силни болки, не се чувства добре физически и емоционално. Преди
злополуката ищецът е бил в отлично здравословно състояние,
работоспособен, но след инцидента за дълго време е бил лишен от обичайния
си 2 динамичен начин на живот, към настоящия момент продължава да се
оплаква от проблеми по отношение на белия дроб и има нужда от грижите на
своите близки. При така установените болки и страдания на ищеца,
определеният от съда размер на обезщетението е занижен, и не е съобразен
със съдебната практика по сходни случаи, както и с действащите
застрахователни лимити. Настоява се за отмяна на решението в
отхвърлителната му част изцяло, и присъждане в полза на ищеца на
допълнително обезщетение за неимуществени вреди от още 30 000 лв. – до
пълния претендиран размер от 40 000 лв. Заявява се искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Направени са доказателствени искания:
1. За назначаване на съдебно-психологическа експертиза , която да бъде
изготвена от вещо лице – психолог, който след като се запознае с
документите по делото и направи личен преглед на ищеца, да даде отговор на
следния въпрос: „Как се е отразил пътния инцидент на психиката на ищеца, в
резултат на който са настъпили телесни увреждания, както и какво е
психологическото състояние на ищеца към момента на прегледа?“;
2. За назначаване на повторна съдебномедицинска експертиза, която да
бъде изготвена от вещо лице – пулмолог, която да отговори на поставените в
първоинстанционното производство въпроси: При Я. К. в причинна връзка с
настъпилото ПТП ли е настъпилата фиброза на белия дроб и ако да – какъв е
нейния вид? Какво е здравословното състояние на ищеца към настоящия
момент?.
Поддържа се, че доказателствените искания са допустими, тъй като са
своевременно направени във връзка с установяване на предпоставките на
чл.45 от ЗЗД, и претърпените от пострадалия неимуществени вреди, но не са
допуснати от първостепенния съд, поради процесуални нарушения, съгласно
подробно развитите доводи в т.1 и т.2 от въззивната жалба.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, от която в
4
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.
№1608/16.01.2024 г., подаден от Застрахователно акционерно дружество
„О.З.К.-З.“ АД, чрез адв. Н. Ш., надлежно упълномощен с пълномощно за
всички инстанции на л.70 от т.д. №325/2022 г. на ПОС. Поддържа се
становище за неоснователност на въззивната жалба. Наведените оплаквания
за занижен размер на обезщетението, който не съответства на съдебната
практика и за допуснати съществени процесуални нарушения, са
неоснователни – съдът в съответствие със събраните по делото доказателства
и установените по делото факти е определил справедлив размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Неоснователно е оплакването, че съдът не е взел предвид получените 3
наранявания в областта на главата, тялото и крайниците на ищеца, тъй като
такива наранявания не са описани както в представената епикриза за
хоспитализацията на ищеца, нито в представеното медицинско удостоверение
№1120/2021 г., което установява претърпяна от ищеца лека телесна повреда.
Оплакванията, че съдът не е взел предвид получената от ищеца
респирационна пневмония също са неоснователни – в постановения съдебен
акт се приема настъпването на това увреждане, но не се кредитира
заключението на д-р Ш. относно констатацията, че при ищеца след инцидента
се е развила фиброза, като усложнение от пневмонията. Изводите на съда са
обосновани със заключението на допълнителната СМЕ, изготвена от в.л. Х. –
специалист пулмолог. Неоснователно се твърди, че съдът не е съобразил
събраните гласни доказателства във връзка с нараняванията в областта на
главата и крайниците – съдът е обсъдил тези показания, но не ги е
кредитирал, като е изложил съображенията си за това. Неоснователни са
твърденията във въззивната жалба за настъпили множество травматични
увреждания, дълъг възстановителен период, влошено състояние на белите
дробове и развита фиброзна тъкан, за влошено качество на живот на
пострадалия – тези твърдения са останали недоказани в процеса. Установено
е, че проведеното болнично лечение е продължило 12 дни, не са настъпили
усложнения, ищецът е изписан в добро здравословно състояние, няма данни
за настъпили усложнения след дехоспитализацията, при проведения личен
преглед на ищеца от в.л. Х. на 02.10.2023 г. не се установяват данни за
активно белодробно заболяване – т.е. настъпило е пълно възстановяване от
белодробната инфекция. Изводите на експерта са обосновани и с извършен
5
преглед на ищеца на 25.10.2021 г. от специалист пулмолог, който е
констатирал чрез извършени специфични изследвания наличие на нормална
функция на белите дробове на ищеца. Претърпяното мозъчно сътресение е
най-леката черепно-мозъчна травма, която протича с краткотрайна загуба на
съзнание, ретроградна или конградна амнезия, последани от главоболие,
гадене, повръщане, които преминават за няколко дни без остатъчни
посттравматични явления. Наведените твърдения за влошено психическо
състояние, нужда от системна помощ, не кореспондират с установените
факти. Неоснователно е оплакването, че обезщетението не е съобразено със
застрахователните лимити – то следва да е съразмерно на действително
претърпените вреди, а не да е източник на неоснователно обогатяване.
Първостепенният съд е определил адекватно обезщетение в размер на 10 000
лв. за неимуществените вреди, което надлежно ще овъзмезди изцяло
претърпените от ищеца болки и страдания. Настоява се за оставяне на
въззивната жалба без уважение, като се потвърди решението на
първостепенния съд в обжалваната част. По доказателствените искания се
изразява становище за недопустимост на същите, поради липса на сочените
основания по чл.266, ал.3 от ГПК – първостепенният съд не е допуснал
процесуално нарушение във връзка с недопускането на доказателствените
средства – няма основание да се приеме, че заключението на д-р Х. не е
компетентно, обосновано или безпристрастно, нито са необходими специални
знания за преценка на свидетелските показания. Настоява се поисканите с
въззивната жалба доказателствени средства да не се допускат. Заявява се
искане за присъждане на деловодни разноски за въззивното производство.
Адв. Ш.: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам с
представения отговор.
Неоснователно е и направеното искане по реда на чл. 266 ал. 3 от ГПК и
в тази насока в отговора съм изложил съображения. Моля да отчетете, че със
самата въззивна жалба се поставят нови въпроси различни от тези, които
първоинстанцинният съд не е допуснал, доколкото не са посочени нито едно
от основанията по чл. 199 и чл. 200 от ГПК.
По отношение на психологичната експертиза, така , както сме заявили и
пред първата инстанция в производството по делото не се събраха никакви
нови данни и обстоятелства, различни от обстоятелствената част на исковата
6
молба, поради което ги считам за преклудирани.
Съдът констатира, че с молбата адв. К. се поддържа въззивната жалба и
направените доказателствени искания.
По направените доказателствени искания съдът намира следното:
В исковата молба не са ангажирани никакви твърдения за претърпени от
ищеца психологически или психиатрични изменения на нормалната психика
в резултат на настъпилото произшествие. Не са наведени такива твърдения,
не е направено искане за назначаване на СПЕ за констатиране и
диагностициране на подобни изменения. Едва след разпита на свидетелите
процесуалният представител на ищеца е направил такова искане, което също
не е обосновано с твърдения за настъпили междувременно нови последици
за психиката на ищеца, настъпили след подаване на исковата молба, нито са
представени по делото други доказателства, които да обосноват така
направеното искане след разпита на свидетелите.
С оглед на това съдът намира, че искането за назначаване на СПЕ е
било несвоевременно релевирано, а също така и е обосновано без да са
налице твърдения и въпрос, които да изискват специални знания за
диагностициране състоянието на ищеца. С оглед на което
първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, поради
което не са налице и предпоставките на чл. 266 от ГПК.
По отношение на поисканата повторна СМЕ с вещо лице пулмолог,
съдът констатира, че действително във въззивната жалба един от поставените
въпроси се различава от този, поставен в първоначалната експертиза, поради
което искането за изготвяне на експертиза по този въпрос е преклудирано, тъй
като е несвоевременно поставена такава задача едва с въззивната жалба. По
отношение на другия поставен въпрос, съдът намира, че в исковата молба е
направено искане за назначаване на СМЕ от вещо лице - пулмолог,
назначаването на тази експертиза е било допуснато от съда, представеното
заключение отговаря на поставените въпроси на ищеца, същото е пълно, ясно
и подробно обосновано. В самото заключение вещото лице подробно е
обсъдило всички събрани медицински доказателства, извършило е преглед и
обективни изследвания на ищеца. Съдът намира, че не е налице
противоречие между двете медицински заключения, с каквито твърдения се
обосновава искането, доколкото двамата експерти обсъждат състоянието на
7
ищеца, диагностицирано към различни моменти, въз основа на различни
медицински изследвания, и от гледна точка на различни специални знания.
Как ще бъдат ценени изводите на вещите лица е въпрос по съществото на
спора, по който съдът ще се произнесе с решението си.
С оглед на това съдът намира, че първоинстанционният съд не е
допуснал процесуално нарушение като не е допуснал тази експертиза в
първоинстанционното производство и не са налице основанията на чл. 266 ал.
3 от ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на
жалбоподателя направени с въззивната жалба.
Адв. Ш.: Представям списък на разноски, както и кредитен превод на
сумата по първоинстанционното решение.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от адв. Ш. писмени
доказателства.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Ш.: Уважаеми апелативни съдии, от името на доверителя ми, моля
да оставите без уважение и отхвърлите като неоснователна и необоснована
въззивната жалба и потвърдите същото като правилно и законосъобразно по
подробни съображения изложени в отговора.
Моля да присъдите и направените разноски.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 13.05.2024 г.
Протоколът изготвен в с.з.
8
Заседанието се закри в 10,28 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9