РЕШЕНИЕ
№ 521
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500073 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 11.10.2021г по гр.д. № 11769/2019г Софийски градски съд , ГО, І-21
състав е отхвърлил предявения иск от Й. Ц. Х. против ЗК Олимпик лимитид АД/ в
несъстоятелност/ чрез ЗК Олимпик-клон България за заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди в размер на съответно 240 000лв и 15 601лв,
претърпени от ПТП, настъпило на 28.03.2018г по вина на водач, чиято ГОА е
застрахована при ответника, на осн. чл. 432, ал.1 от КЗ. С решението съдът е възложил
разноските по делото съобразно изхода от спора.
Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ищеца Й.Х. , представляван от
адв. Н., с оплакване за незаконосъобразност. Въззивникът поддържа, че съдът не е
съобразил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, че изводите на съда са
необосновани, че неправилно съдът е възприел и кредитирал заключението на САТЕ.
Поддържа, че материалният закон неправилно е тълкуван и приложен. Оспорва
доказаността на случайно дяние. Счита, че предявените искове са доказани по
основание и по размер. Моли съда, след като съобрази събраните по делото
1
доказателства да постанови решение, с което да отмени решението на СГС и да уважи
предявените искове.
Ответникът пред СГС, въззиваем пред настоящата инстанция ЗК Олимпик
лимитид АД/ в несъстоятелност/ чрез ЗК Олимпик-клон България оспорва
депозираната въззивна жалба като неоснователна. Застрахователят моли решението на
СГС да бъде потвърдено.
В о.с.з. въззивникът Й.Х. се представлява от адв. Н., която поддържа въззивната
жалба и моли предявените искове да бъдат изцяло уважени. Поддържа, че се
установява противоправното поведение на водача на МПС , застрахован при
ответника, както и че застрахователят носи отговорност за причинените вреди от ПТП
на ищеца. Счита, че исковете са доказани по размер. Претендира разноски по делото,
за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на
юрк. възнаграждение, претендирано от застрахователя.
Въззивникът – ответник ЗК Олимпик лимитид АД/ в несъстоятелност/ чрез ЗК
Олимпик-клон България се представлява в о.с.з. от юрк. К., който моли решението на
СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото, за които представя списък
по чл.80 от ГПК.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във
въззивната жалба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
2
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
По делото не е спорно, а и се установява от приетия протокол за ПТП с
пострадали лица, че на 28.03.2018г е настъпило ПТП между МПС Фолксваген ,
управлявано от И. Д. и пешеходец- ищеца, при което е пострадал пешеходеца. Не е
спорно между страните, че към момента на ПТП при ответника е била застрахована
гражданската отговорност на водача на МПС Фолксваген.
По делото е разпитан свид. И. Д., водач на МПС Фолксваген, който установява, че
ПТП е настъпило сутринта, като свидетелят е возил деца за училище. Установява, че в
последния момент видял ищеца, който излязъл пред него. Според свидетелят той е
управлявал МПС с около 30км/ч.Установява, че е бутнал ищеца, той паднал върху
капака, предният прозорец на автомобила се напукал. Установява, че телефонът на
ищеца останал на предните чистачки на автомобила. Свидетелят установява, че в
близост има три училища, автобусна спирка, магазини. Установява, че ищецът не е дал
сигнал, че ще пресича, просто рязко излязъл пред колата. Установява, че на това място
обичайно пресичат пешеходци. Установява, че е управлявал автомобила в дясната
лента по посока на движението си, както и че на мястото няма пешеходна пътека.
По делото е изслушана САТЕ, изготвена от в.л. инж. П., който установява, че няма
оставени следи от спирачки на мястото на ПТП, поради което скоростта на движение
на автомобила е тази, с която е ударен пешеходеца. Според вещото лице скоростта на
движение на автомобила е била 30-40км/ч. Според вещото лице пешеходецът се е
намирал на десния тротоар спрямо движението на автомобила и е предприел
пресичане отдясно наляво. Пешеходецът е пресичал на необозначено за това място, но
е имал директна видимост към автомобила. Вещото лице установява, че на десния
тротоар преди мястото на удара има предупредителен знак”пешеходна пътека”, но на
място такава не е очертана. Според вещото лице водачът на автомобила е имал
възможност да възприеме пешеходеца от поне 60метра разстрояние. Вещото лице е
определило опасната зона за спиране на автомобила при 30 км/ч – 16,71 метра и при 40
км/ч – 24,9 метра. Автомобилът се е движил в дясната лента на платното. Според
вещото лице пешеходецът е попадал в опасната зона за спиране на лекия автомобил и
при трите варианта на движение – спокоен ход, бърз ход и бегом и водачът не е имал
техническа възможност да предотврати удара. Според вещото лице водачът е можел да
предотврати удара при движение на автомобила със скорост не повече от 10 км/ч.
3
В о.с.з. на 09.09.2021г е изслушана КСМЕ, изготвена от вещите лица д-р М., д-р
П. и д-р С., които дават заключение , че вследствие на ПТП ищецът е получил
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в мозъчна контузия, хроничен травматичен
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в лява челно-слепоочно-теменна област на
черепа с компресионно-дислокационен синдром, остър кръвоизлив над твърдата
мозъчна обвивка в лява теменна област на черепа с компресионно-дислокационен
синдром като усложнение след операцията на хроничния травматичен кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка в лява челно-слепоочно-теменна област на черепа,
субдурален хидром в лява челно-слепоочно-теменна област на черепа, контузия с
охлузване в лява слепоочна област на главата, травма на опорно-двигателния апарат,
изразяваща се в многофрагментно счупване на тялото на лява бедрена кост с
дислокация. Счупването на бедрената кост е лекувано оперативно чрез открито
наместване и фиксиране на фрагментите, като пироните засега не са отстранени от
тялото на ищеца. Възстановителният период на тази травма според вещите лица е 8
месеца. След полученото счупване ищецът се е придвижвал с патерици 40дни, за
около 2 месеца е бил на дозирано натоварване на крайника. Според вещите лица
възстановителният период след травмата на главата е поне година. При извършен
преглед на ищеца вещите лица установяват, че същият е адекватен, всестранно
ориентиран, в ясно съзнанение. Според вещите лица травмата на черепа е наложила
няколкократни оперативни намеси, тъй като хроничният травматичен кръвоизлив под
лявата мозъчна обвивка в лява челно-слепоочно-теменна област на главата би довел
неминуемо до летален изход. Вещите лица дават заключение за благоприятна прогноза
за развитие на здравословното състояние на ищеца.
В о.с.з. на 05.11.2020г са изслушани свидетелитеХ. Х. –брат на ищеца и В. В..
Свид. Х. установява, че ищецът първоначално престоял в борлница около месец,
бил изнервен, викал от болки. През този период имал нужда от помощ и свидетелят
или баща им се грижили за него. Според свидетелят понастоящем ищецът изпитва
болки в крака, куца, има главоболие. Спрял да излиза, изнервен е. Свидетелят
установява, че акълът на ищеца останал като на 15-годишен. Установява, че ищецът
има притеснения от външния си вид, от това че има много белези. Установява,че ходи
на училище, като го кара баща му.
Свид. В. установява,че ищецът е претърпял няколко животоспасяващи операции
на главата в гр. В., че е бил дълго време на количка. Установява, че и сега се оплаква от
болки, че все едно е дете на 10-11години. Установява,че ищецът е затворен, стои
вкъщи, може би не ходи на училище. Установява , че той се срамува, постоянно ходи с
шапка , за да прикрива белезите на главата си, накуцва при ходене.
Свидетелските показания са взаимоподкрепящи се, но в противоречие с
изслушаната СМЕ в частта, в която свидетелите установяват изоставане на
4
интелектуалното развитие на ищеца след ПТП. Тези показания си противоречат на
заключението на вещите лица, че ищецът е всестранно ориентиран, адекватен, в ясно
съзнание. По делото липсват доказателства- СМЕ, медицинска документация, събрана
през времето, въз основа на които съдът да приеме, че изложеното от свидетелите за
забавено развитие на ищеца или регрес в неговото развитие са достоверни. Подобни
факти, касаещи здравословното състояние на ищеца, не могат да бъдат установявани
със свидетелски показания, а липсват други доказателства за установяване им. Ето
защо съдебният състав приема, че показанията на свидетелите за интелектуалното
развитие на ищеца са израз на загриженост и концентрирано върху него внимание от
неговите близки, но по делото не се установява ищецът да има регрес или забавяне в
интелектуалното си развитие вследствие на ПТП. В останалата част показанията на
свидетелите са повърхностни, но обективни, подкрепени от останалите доказателства
по делото. Свидетелите споделят факти, възприети от тях като очевидци, поради което
показанията могат да се ценят при изясняване на фактическата обстановка по делото.
По делото са представени доказателства – фактури на името на ищеца- за
направени разходи от ищеца във връзка с неговото лечение за сумата от 7601лв- за
закупуване на медецински изделия, импланти, изследвания и т.н.
От изложените факти може да се направи извод, че водачът на МПС Фолксваген
И. Д. противоправно е увредил ищеца. Същият при неспазване на правилата за
движение по пътищата причинява ПТП, при което ищецът претърпява телесни
увреждания. Този извод съдът приема при съвкупното тълкуване на събраните
свидетелски показания на самия Д. и САТЕ, съобразно които водачът на МПС
Фолксваген е допуснал нарушения на ЗДвП, а именно на чл.20,ал.1 и ал. 2 от ЗДвП.
Водачът на МПС е управлявал автомобила със скорост, в рамките на
законоразрешената, но несъобразена с пътните условия. Самият водач на МПС
Фолкваген установява като свидетел,че на мястото на ПТП е обичайно да пресичат
пешеходци, че наблизо има три училища и магазини. Отделно от това САТЕ
установява, че мястото е маркирано със знак за наличие на пешеходна пътека, въпреки
че фактически такава не е очертана. Знакът за наличие на пешеходна пътека би
следвало допълнително да изостри вниманието на водачите на МПС, въпреки че не
дава право на пешеходците на пресичат на това място. На следващо място по делото се
установява и добра видимост от дистанция поне 60метра между пешеходца и водача на
МПС. Всичко това навежда на извод, че скоростта на движение на л.а. Фолксваген-
30/40км/ч е несъобразена с мястото- обичайно за пресичане на пешеходци и в близост
до множество училища, което предполага пресичащи много деца. Настъпилото ПТП
при наличие на видимост за двамата участници в него , при ясно време , навежда на
извод, че водачът на МПС не е бил внимателен при управлението на автомобила на
място, което знае че е опасно и че е място, на което пресичат пешеходци. Скоростта на
движение на л.а. Фолкваген е следвало да бъде съобразена с наличния знак за
5
пешеходна пътека и фактически пресичащите на място пешеходци, така че да може
дори и при неочаквана поява на пешеходецът водачът да може да спре своя
автомобил. Водачът на автомобила е управлявал с несъобразена скорост на
движение, което е противоправно поведение, такова в нарушение на разпоредби от
ЗдвП. За да бъде безвиновно поведението на един водач на МПС, въпреки достигнат
противоправен резултат- увреждане или смърт- следва този водач да е изпълнил
предписанията на правилата за движение, но да не е могъл и не е бил длъжен да
предвиди и да предотврати настъпването на деликта. В случая скоростта, с която
водачът на л.а. Фолксваген е управлявал своя автомобил е несъобразена и този водач
не е държал постоянно автомобила под свой контрол, което е нарушение на чл.20,ал.1
и ал. 2 от ЗДвП. Водачът на МПС следва да спазва разпоредбите на закона , да
съобрази скоростта си на движение с обективните условия, при които управлява
автомобила си и в зависимост от факторите, посочени в двете хипотези на чл.20,ал.2 от
ЗДвП. В случая водачът на л.а. Фолксваген не е спазил тези условия за безопасно
шофиране , извършил е нарушение на правните норми, регламентиращи движението
по пътищата- чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Съдът приема, че водачът на МПС е действал
виновно при форма на вина небрежност, тъй като той съзнателно е нарушил правилата
за движение по пътищата, без да цели настъпилия вредоносен резултат, но като е бил
длъжен и е могъл да го предвиди . Ето защо, съдът приема, че водачът на л.а.
Фолксваген е действал виновно и противоправно , тъй като е нарушил законови
разпоредби и причинил неоправдани от законова гледна точка увреждания на ищеца.
Поради изложеното следва да се приеме,че е налице състава на чл.45 от ЗЗД за
ангажиране на неговата деликтна отговорност по отношение на увреденото лице ,
съответно и на отговорността на неговия застраховател, за заплащане на увреденото
лице на обезщетение за причинените му вреди на деликтно основание. Съдът приема,
че по делото е установена и причинната връзка между реализираното ПТП и вредите,
претърпени от ищеца. Вследствие неправомерното поведение на водача на л.а.
Фолксваген ищецът е претърпял физически травми, лекуването на които са му
причинили болки, страдания и дискомфорт. Описаните вреди настъпили за ищеца, се
явяват закономерна и логична последица от действията на увреждащото лице. Предвид
изложеното съдът приема,че са налице елементите от състава на чл.45 ЗЗД, който
поражда правото на ищеца да претендира обезщетение за претърпяните от него вреди
породени от неправомерното поведение на водача на МПС, съответно и
предпоставките на чл. 432 от КЗ за ангажиране на имуществената отговорност на
застрахователя по застраховка ГО.
С оглед изложеното съдът приема,че предявеният иск е доказан по основание.
Дружеството застраховател по застраховка ГО се явява пасивно материалноправно
легитимно да отговаря по иск за обезщетяване на вреди причинени деликтно от
застрахован водач по застраховка ГО.
6
Ответникът – застраховател навежда възражение за съпричиняване на деликта и
увреждането в отговора на ИМ, което следва да се разгледа от настоящата инстанция.
Ответникът възразява, че принос за настъпване на ПТП има и ищеца, който е
нарушил разпоредбите на чл.113, чл.114 от ЗДвП и чл.5 от ЗДвП, като е пресичал на
необозначено за целта място, не се е съобразил с движението на останалите участници,
излязъл е внезапно на пътното платно.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Застрахователят, който носи тежестта да докаже направените от него
възражения, доказва по категоричен начин част от твърдяните от него факти. По
делото , от изслушаната САТЕ, се установява, че ищецът е пресичал на необозначено
за целта място, че не е съобразил поведението си с движението на л.а. Фолксваген, а е
можел да го възприеме и да съобрази пресичането си с движението на автомобила.
Изложеното представлява нарушение на чл.113 от ЗДвП. Поведението на ищеца е
противоправно и в причинна връзка с настъпилото ПТП.
При определяне на обема на съпричиняване съдът отчита, че вината на водача на
МПС за настъпване на ПТП е по-голяма от тази на ищеца . Водачът на автомобила е
длъжен по закон да пази по-уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и децата. В случая като е избрал несъобразена скорост в близост до
познато му , обичайно място за пресичане и до училища и не е предпазил по-уязвим
участник в движението водаът на МПС носи по-голяма отговорност на настъпилото
ПТП. Ето защо, съдът приема, че съпричиняването е установено в обем на 40%, което
прави възражението на застрахователя основателно в посочения обем.
По отношение на размера на обезщетение за неимуществени вреди
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищеца е бил на
16години.
Съдът като съобрази гореописаните , претърпени от ищеца травми- тежка
черепномозъчна травма с множество прояви, застрашаваща живота на ищеца,
претърпените няколко животоспасяващи операции, травмата с дислокация на долен
крайни и операцията за фиксиране на фрагментите, дългия възстановетилен период,
първоначалните интензивни болки от травите засягащи цялото тяло, невъзможността
за самостоятелност в ежедневието и нуждата от помощ , като съобрази претърпяния
7
стрес от ищеца, промяната в начина на живот на детето- затварянето вкъщи,
неудобството от носените белези, прояваващите се и понастоящем болки, но и като
съобрази настъпилото възстановяване на ищеца и дадената за него благоприятна
прогноза от вещите лица- медици съдът приема , че по справедливост паричното
обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 160
000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
съобразят конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо
тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът съобразява и момента на настъпване на увреждането – в
случая 2018г и спрямо този момент да съобрази стандарта на живот в страната,
доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
С оглед изложеното и като съобрази приетия размер на съпричиняване съдът
приема, че предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен за сумата от 96 000лв.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди
Съгласно указанията дадени с ППВС № 4/1968г- т.7 и т.11, приложими и към
настоящия случаи, когато се търси обезщетение за имуществени вреди, изразени в
разходи за лечение, усилена храна, чужда помощ и пр., следва да се събират
доказателства за необходимостта от такива разходи и за действителното им
извършване, както и за техния размер.
По делото са представени неоспорени от ответника документи за плащане на суми
по лечението на ищеца, които са издадени на негово име. Платените средства за
лечение на пострадалото лице при деликта безспорно са имуществени вреди,
причинени от деликта. Това са разходи направени за лечението на увреден при деликт
и увреждащото лице дължи тяхното репариране. Задължението на увреждащото лице
съществува и понастоящем, не е погасено и той дължи на ищцата да възстанови
разходите, направени за нейното лечение. Съответно това задължение тежи и върху
застрахователят на неговата ГО.
Установява се,че ищецът е заплатил за своето лечение 7601лв, от която сума като
се съобрази съпричиняването, ответникът дължи 4561лв.
В останалата част исковата претенция е недоказана. По делото липсват
доказателства ищецът да е правил разподи за рехабилитация. За провеждана такава не
говорят нито свидетелите, нито вещите лица- медици. Не се установява ползването на
24-часова грижа от лице, извън семейството на което е заплащано, не се установяват и
транспортни разходи, като за такива разходи следва да има издадени разходни
документи. Липсват доказателства за плащане на суми за консултации и прегледи,
извън тези, за които съдът присъжда обезщетение. Ето защо над сумата от 7601лв
съдът приема, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
8
Върху така определените главници застрахователят дължи лихва за забава-
Съгласно чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, като началният
момент на дължимост на лихва е уреден в чл.429, ал.3 КЗ- лихва за забава се плаща в
рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на
претенция от увреденото лице. В този смисъл е и практиката на ВКС по спорния
въпрос- решение № 128/2020г по т.д. № 2466/2018г на ІТО-в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка ГО в застрахователната сума по
чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя.
Ето защо в разглеждания случай съдебният състав приема, че върху
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди застрахователят дължи лихва
за забава считано от 15.01.2019г. Ищецът претендира лихва за забава от по-късен
момент, а именно от 19.04.2019г, от която дата ответникът дължи обезщетение за
забава върху двете главници до окончателното изплащане на сумите.
Изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат. Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Й.Х.
за заплащане на обезщетение за вреди за сумата от 96 000лв- за неимуществени вреди и
за сумата от 4561лв- за имуществени вреди и законната лихва върху тях и в тази част
предявените искове следва да бъдат уважени. В останалата част решението на СГС
следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход от спора решението на СГС следва да бъде изменено в частта за
разноските.
Против размера на възприетите от СГС разноски на ответника, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗА. Представен е договор за правна защита, от който се установява, че
на ищеца се предоставя безплатна правна помощ от адв. Н.. При материален интерес
по делото от 255601лв минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно
чл.7,ал.2 от НМРАВ възлиза на сумата от 6642лв. Съобразно изхода от спора – искът е
уважени за 100561лв на пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение за първа и
въззивна инстанция в размер на по 2613.16лв.
Застрахователят дължи по сметка на СГС държавна такса от 4022лв, както и
съдебно-деловодни разноски в размер на 393.43лв, от общо заплатени от БС 1000лв.
9
Застрахователят, с оглед изхода от спора, дължи държавна такса по сметка на
САС в размер на 2011лв.
С оглед изхода от спора решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с
която ищецът е осъден да заплати разноски над 303.29лв.
Пред въззивната инстанция застрахователят претендира разноски за юрк.
възнаграждение, което съдът определя на 200лв и съобразно изхода от спора върху
ищеца следва да се възложи плащане на сумата от 121.31лв. Разноски за държавна
такса, поради неоснователността на въззивната жалба на застрахователят, не се
дължат.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266044 от 11.10.2021г , постановено по гр.д. №
11769/2019г на Софийски градски съд , ГО, 21 състав в частта, с която е отхвърлен
предявения иск от Й. Ц. Х. против ЗК Олимпик лимитид АД/ в несъстоятелност/ чрез
ЗК Олимпик-клон България за заплащане на обезщетение за вреди , претърпени от
ПТП, за сумата от 96 000лв-за неимуществени вреди и сумата от 4561лв- имуществени
вреди , както и в частта, с която е отхвърлено искането за заплащане на лихва за забава
върху главниците за периода от 19.04.2019г, както и в частта, с която Й. Ц. Х. е осъден
да заплати разноски за сумата над 303.29лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК Олимпик лимитид АД/ в несъстоятелност/ чрез ЗК Олимпик-клон
България с ЕИК ********* да заплати на Й. Ц. Х. с ЕГН ********** сумата от
96 000лв - обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 4561лв-
обезщетение за имуществени вреди, всички вреди претърпени от ПТП, настъпило на
28.03.2018г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главниците ,
считано от 19.04.2019г до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266044 от 11.10.2021г , постановено по гр.д. №
11769/2019г на Софийски градски съд , ГО, 21 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК Олимпик лимитид АД/ в несъстоятелност/ чрез ЗК Олимпик-клон
България с ЕИК ********* да заплати на адв. М. Н.-Т. сумата от 5226.32лв -
възнаграждение за защита пред двете съдебни инстанции, на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗК Олимпик лимитид АД/ в несъстоятелност/ чрез ЗК Олимпик-клон
България с ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от
4022лв- държавна такса, сумата от 393.43лв- съдебно деловодни разноски, а по сметка
на Софийски апелативен съд- сумата от 2011лв- държавна такса за въззивното
10
производство, на осн. чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Й. Ц. Х. с ЕГН ********** да заплати на ЗК Олимпик лимитид АД/ в
несъстоятелност/ чрез ЗК Олимпик-клон България с ЕИК ********* сумата от
121.31лв- юрк. възнаграждение за защита пред САС, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11