РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 02.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на седми октомври две хиляди
и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 2000/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 20635/13.02.2018 г., предявена от Г.А.Г., с ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на
своята майка Г.Г.Г., с ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. Хасково, ул. „******вх.
********против З. „Б.И.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът твърди, че на 27.06.2017 г., около 20.30
часа, в гр. Хасково, на бул. „Бъглария“, М.К.К., при управление на лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, нарушила правилата за движение по пътищата и реализирала
пътнотранспортно произшествие (ПТП) с пресичащия пътното платно пешеходец Г.А.Г..
По
случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 27.06.2017
г. по описа на С“ПП“ при ОД на МВР-Хасково, и било образувано ДП № 610/2017 г.
по описа на РУ на МВР-Хасково, пр.пр. № 1132/2017 г. по описа на Районна
прокуратура-Хасково.
Ищецът твърди, че след ПТП, е бил приет за
лечение в „МБАЛ-Хасково“ АД, за периода от 27.06.2017 г. до 01.07.2017 г., като
на ищеца била извършена спешна оперативна интервенция - закрито наместване на
отделна епифиза, хемерус. В резултат на описаното ПТП, на
ищеца били причинени следните травматични увреждания: счупване на хирургическата шийка на лява раменна кост,
разкъсно-контузни рани в областта на двете бедра и двете предмишници.
Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на получените наранявания, поради което му се налагало постоянно да приема обезболяващи. Лечението и възстановителният период продължили около месец и половина, като през първите 20 дни след инцидента за задоволяване на обикновените си битови и хигиенни потребности ищецът се нуждаел от помощта от своите близки. Интензивността на болките, които изпитвал, щели да намалеят, но при влошаване и промени във времето и физическо натоварване било възможно да се проявяват. Ищецът твърди, че към предявяване на исковата молба има множество видими и загрозяващи белези в областта на бедрата, предмишниците, колената и ходилата. Освен това, преживяното ПТП се отразило негативно и на психиката му. Ищецът изпитвал страх и тревожност, връщал се към спомена за злополуката, сънят и вниманието му били нарушени.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането, по
силата на полица № BG/02/116003280016, валидна до 27.12.2017 г, ответникът е
застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, включително и на водача М.К.К..
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 25.10.2017 г. до
окончателното й изплащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „Б.И.“
АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва
настъпването на описаното в исковата молба ПТП, както и че към датата на ПТП е
застраховал гражданската отговорност на М.К.К. като водач на лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с peг. № ********.
Оспорва иска с възражението, че е
неоснователен, евентуално – в завишен размер. Ответникът оспорва да е причинен
деликт от страна на М.К., като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № ********,
и заявява, че същата не е действала виновно и противоправно, в причинна връзка
с процесното ПТП. Сочи, че са налице умишлени действия от страна на ищеца,
който се е самонаранил, за което няма вина водачът на лекия автомобил. Твърди,
че се касае за случайно деяние, като пострадалият е ударил процесния автомобил,
а не обратното. Ответникът излага съображения и че обезщетението, което
се претендира, не отговаря на действителната вреда и е прекомерно.
Евентуално,
ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, като твърди, че същият бил пресякъл пътното платно не на
обозначеното за целта място и без да се съобрази с посоката и скоростта на
движение на приближаващия автомобил. Излага твърдения, че пострадалият умишлено
се е насочил и се е ударил в автомобила. Евентуално ответното дружество прави
възражение, че ищецът е пресичал на забранен сигнал на светофара.
Ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира направените по делото разноски.
На 21.10.2019 г., ищецът е представил по
делото писмена защита, в която е изложил подробни съображения в подкрепа на твърденията
и исканията си.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ
(обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател
и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да
се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В
настоящия случай, не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 27.06.2017
г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен на 26.12.2016 г. във формата на
застрахователна полица № BG/02/116003280016, валидна от 28.12.2016 г. до 27.12.2017 г.,
З. „Б.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, включително и на водача М.К.К..
Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията
между страните по делото (с определението от 15.08.2018 г.), а и се
установява от представената Справка от базата данни на Информационния център
към Гаранционен фонд (л. 44 от делото).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 27.06.2017 г., около 20.30 часа, в гр.
Хасково, на бул. „Бъглария“, е реализирано пътнотранспортно произшествие между
лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, управляван от М.К.К., и
пешеходеца Г.А.Г..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, се установява от представения по делото Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, съставен на 27.06.2017 г.
от дежурен ПТП при ОД на МВР-Хасково. Като обстоятелства и причини в Констативния
протокол е посочено, че пешеходецът Г.А.Г. (участник № 1) внезапно навлиза на платното
за движение и го удря лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********,
управляван от М.К.К. (участник № 2), който се движи по пътното платно. Посочено
е също „Участник № 1 реализира ПТП с пострадал“. Като пострадало лице в
Констативния протокол е посочен Г.А.Г..
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от представения по
делото Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 27.06.2017 г. от служител
при ОД на МВР-Хасково.
Протоколът има характера на официален свидетелстващ документ, с
обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените
обстоятелства при огледа на произшествието.
По
случая е било образувано ДП № 610/2017 г. по описа на РУ на МВР-Хасково, пр.пр.
№ 1132/2017 г. по описа на Районна прокуратура-Хасково, водено срещу неизвестен
извършител.
С постановление от 17.01.2018 г. на прокурор
при Районна прокуратура – гр. Хасково, производството по ДП № 610/2017 г. на РУ
на МВР-Хасково, пр.пр. № 1132/2017 г. на РП-Хасково, е било прекратено на
основание чл. 243 НПК, ал. 1, т . 1 НК (след като законният представител на
малолетното дете Г.А.Г. е заявил желанието си наказателното производство да
бъде прекратено, каквото желание е заявил и собственика на лекия автомобил – за
причинените материални щети по него).
С постановлението е разпоредено и препис от
същото да се изпрати на Началника на сектор „ПП“ (КАТ) при ОД на МВР – Хасково
– по компетентност – за реализиране на административно-наказателната
отговорност на виновния водач.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М.К.К.,
която при настъпване на процесното ПТП е управлявала лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № ********.
Свидетелката
сочи, че на 27.06.2017 г., около 8 ч. вечерта, в гр. Хасково, е управлявала лек
автомобил „Фолксваген Голф“. Движела се по бул. „България“, с посока от кв.
„Болярово“ към центъра, в дясната пътна лента. От дясната страна в посоката на
движение на свидетелката била реката, а след моста - две училища. От лявата
страна била Градската градина. Уточнява, че от двете страни на реката пътното
платно имало по две ленти за движение, като пътните платна и от двете страни на
реката били двупосочни.
Свидетелката заявява, че след „легнал полицай“
е намалила скоростта, продължила е, но не видяла минаващи деца тийнейджъри и се
случило ПТП. Децата се движели отдясно
по моста в посока Градската градина и свидетелката ги видяла в последния
момент. Ударът станал защото не видяла децата, приближаващи към тротоара.
Свидетелката гледала към пътя, не съобразила да погледна към моста и не
съобразила, че лятно време там имало деца. Ударът станал в десния край на
прозореца - предният прозорец вдясно бил
счупен. Детето се ударило отпред в прозореца и се преобърнало назад.
Свидетелката
заявява, че децата са ходели „нормално“, и че не са тичали. В досъдебното
производство свидетелката казала, че момчето явно се гони с някой, защото така
го видяля - изскочило към моста, пристъпило към тротоара с една крачка и „се
качило“ на капака на автомобила „директно“. Това дете се отделило от другите и
отишло по-напред, тоест ускорило е ход,
щом го е блъснала. Същевременно, свидетелката заявава, че е видяла детето „в
последния момент“ и е нямала време да отреагира.
Относно
скоростта, с която се е движел автомобилът, свидетелката заявява, че според
експертизата в досъдебното производство е управлявала с 48 км./ч.
ПТП
се случило на 50 метра преди пешеходната пътека, като свидетелката уточнява, че
има предвид пешеходната пътека, показана на лист 121 от делото, на която от
дясната страна е църквата.
По
делото е прието основното и допълнителното заключение по извършената
автотехническа експертиза. Съдът кредитира и основава изводите си на
допълниченото заключение по АТЕ, тъй като същото е изготвено след като по
делото са събрани доказателства и за посоката на движение и разположението на
участниците в процесното ПТП, като ВЛ изрично е заявило (в о.с.з. на 07.10.2019
г.), че в първоначалната експертеза посоката на автомобила и разположението на
моста са неправилно посочени. От допълнителната АТЕ се установява, че
процесното ПТП е реализирано при следния механизъм:
На 27.06.2017 г., около 20.30 часа, в гр.
Хасково, лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, управляван от М.К.К.,
се е движел по северното платно на бул. „Бъглария“, в посока към центъра на
града. В о.с.з. на
07.10.2019 г., ВЛ е уточнило, че и от двете страни на реката пътното платно е
за двупосочно движение, като наименованието и на двете е бул. „България“.
Пешеходецът
Г.А.Г. се е
движил перпендикулярно на пътното платно, като преди да стъпи върху пътното
платно е преминал през мост над реката, находящ се на около 50 м. от източния
край на Градската градина.
В
следствие на пресичане на траекториите на движение на двамата участници, лекият
автомобил е нанесъл удар с предна дясна част в областта на десния фар.
Пешеходецът е пресичал от дясно на ляво спрямо посоката на движение на лекия
автомобил и е настъпил удар в областта на левия крак от десния край на предната броня. Вследствие
на този удар, тялото на детето е подхвърлено нагоре и е паднало върху предния
капак, като хлъзгайки се назад с лявото рамо е счупил предното стъклов долния
край, а с главата е счупил стъклото в горния край. Вследствие на отрицателното
ускорение на автомобила, тялото на детето е изпаднало от дясната страна на
автомобила и се е установило на около 3 метра зад автомобила.
Видно
от допълнителната АТЕ, наближавайки мястото срещу пешеходния мост, водачът на
лекия автомобил е имал възможност да забележи групата деца върху моста.
Скоростта
на лекия автомобил преди настъпване на процесното ПТП е била 58.72 км./ч. В
момента на стъпване на пешеходеца върху пътното платно, ударът на пешеходеца е
бил непредотвратим посредством аварийно спиране от страна на водача на лекия
автомобил.
Ако
детето, обаче, е било възприето от водача на автомобила след слизането му от
моста, при изминат от него път до мястото на удара 6.60 метра, то в този
случай, ударът е бил предотвратим посредством аварийно спиране.
В о.с.з. на 07.10.2019
г., ВЛ е уточнило, че пешеходната пътека, която се вижда на снимката от Google
в допълнителното заключение (л. 149) не е описана в Протокола за оглед.
Снимката, която ВЛ ползвало било с по-късна дата, поради което и най-вероятно
тези пешеходни пътеки са били направени след произшествието. Освен това,
посочената от св. К. пешеходна пътека се намирала на 50 метра от мястото на
ПТП, това не е пешеходната пътека, която се вижда на снимката в допълнителното
заключение и същата не е обсъждана от ВЛ.
По делото е прието заключението по съдебно-медицинска
експертиза, извършена от вещото лице В.С.В., специалист по ортопедия и травматология.
Вещото лице, след като се е запознало с представената по делото медицинска
документация и след личен преглед на ищеца (извършен на 28.01.2019 г.), е
приело, че в резултат на процесното ПТП, Г.А.Г. е получил следните
увреждания:
-
Счупване на хирургическата шийка на лява раменна кост;
-
Разкъсно – контузни рани в областта на двете бедра и
двете предмишници;
-
Разкъсно-контузна рана на челото и носа;
След ПТП, ищецът е бил приет по
спешност в болницата в гр. Хасково. На същия ден е направено закрито наместване
на хумероса. След това е било проведено консервативно лечение с гипсова
имобилизация за 30 дни и мека ортеза за 15 дни.
Възстановителният период и
оздравителният процес са продължили около 3 месеца, като ВЛ е посочило, че
ищецът все още има болки в лявото рамо (заключението е представено на
04.02.2019 г.), които се усилват при по-голма натоварване и при промяна на
времето и ще продължат още от 3 до 4 години. Необходимо е ищецът периодично да
провежда рехабилитация.
При извършения личен преглед на
ищеца, ВЛ е констатирало, че са налице видими белези на челото (4 белега по 3
см.), на носа (хоризонтален белег от 3 см. от зашиване), на лявата
предмишница (5 см.), на дясното рамо (3 см.), на дясното коляно (2
белега по 2 см.) и на лявото бедро (4 см. от зашиване).
В о.с.з. на 11.02.2019 г., ВЛ е уточнило, че „към
момента“ няма
ограничения в раменната става и че движенията са в норма.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля Данаил Петров Груев, който
живее на фактически съпружески начала с Г.Г.Г. (майка на ищеца). Свидетелят сочи, че на 27.06.2017 г. Г.Г.
му се е обадила, той отишъл на мястото на ПТП и заварил ищеца на земята. Дошла
линейка, като докато го поставяли на носилката свидетелят видял, че рамото на
ищеца не било „наред“ – било „увиснало“. Отишли в болницата, където на ищеца
направили скенер и останал за една седмица. Рамото му било гипсирано, носел придържаща
ортеза. Ищецът бил един месец в дома си и две седмици с ортезата. Свидетелят и Г.Г.
му помагали. Било контузено лявото рамо, а ищецът бил левичар. Изпуснал си
изпита в математическата гимназия. След това ищецът започнал рехабилитация, ходел и на плуване, тъй като докторите казали,
че е необходимо много движение. Свидетелят сочи, че „до ден днешен“ (разпитът е
проведен на 11.02.2019 г.) ищецът се стряскал насъм и имал страх. Преживял
инцидента изключително тежко. Пропуснал един месец от лятната си ваканция, „в
мъки“. Според свидетеля, „към момента“ ищецът не можел да направи някои
упражнения, и рамото му било засегнато „като
цяло“.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Възраженията на ответника, в тази връзка, са неоснователни. Водачът М.К.К.
е действала противоправно, тъй като е допуснала нарушение на разпоредбите на
чл. 20, ал. 2, изр. посл. от Закона за движение по пътищата (ЗДвП),
предвиждаща, че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и на чл. 116, ал. 1, предл. 1 ЗДвП, съгласно
която водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата. М.К.К. не е била внимателна и
предпазлива, като не е забелязала наближаващия пътното платно и предприел
пресичане пешеходец, с което по непредпазливост е причинила на Г.А.Г. описаните
по-горе увреждания. Видно от АТЕ, скоростта на лекия автомобил
преди настъпване на процесното ПТП е била 58.72 км./ч., при разрешена скорост в
населено място от 50 км/ч. Дори при допуснатото нарушение, ако детето, е било
възприето от водача на автомобила след слизането му от моста, при изминат от
него път до мястото на удара 6.60 метра, то в този случай, ударът е бил предотвратим
посредством аварийно спиране. Следователно, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ З. „Б.И.“ АД дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява Г.А.Г. (чл.
478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето
и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията,
дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на
Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи (решение № 2241/01.11.2017 г. по в. гр. д. №
2209/2017 г. на САС, решение № 2227/31.10.2017 г. по в. гр. д. № 2857/2017 г.
на САС, решение № 1245/18.05.2018 г. по гр.д. № 1439/2018 г. по описа на
САС и др.) и отчете вида и характера на
доказаните по делото увреждания – така,
както са описани по-горе, възрастта на
пострадалия; доказаните болки и страдания; общият лечебен и възстановител
период; обществено - икономическите условия и лимита на застрахователното
обезщетение към датата на ПТП.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на Г.А.Г., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 25 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата ищца.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.115.3011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на
ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.115.3017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността
си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.115.3010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
С
отговора на исковата молба ответникът твърди, че като участник в движението –
пешеходец, Г.А.Г.
е пресякъл пътното платно не на обозначеното за целта място и
без да се съобрази с посоката и скоростта на движение на приближаващия автомобил.
Излага твърдения, че пострадалият умишлено се е насочил и се е ударил в
автомобила, евентуално – че пресичал на забранен сигнал на светофара.
По делото не са събрани каквито и да е
доказателства, че ищецът се е увредил умишлено. Видно от протокола за оглед и
АТЕ, на мястото на ПТП е нямало светофарна уредба, поради което и няма как
пешеходецът да е пресичал на забранен сигнал. Ето защо, тези възражения са
неоснователни.
Показанията на свидетелката М.К.К. (водача на
лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********) са противоречиви относно
момента, в който е видяла децата, което поставя под съмнение показанията й в
частта в която сочи, че децата (включително ищецът) са вървели нормално.
Първоначално свидетелката сочи, че изобщо не е видяла децата и е видяла ищеца „в последния момент“. Впоследствие, обаче, свидетелката заявява, че децата са ходели „нормално“, и че не са
тичали. Тези противоречия свидетелката обяснява със собствените си
заключения, които е направила - в досъдебното производство свидетелката казала,
че момчето явно се гони с някой, защото така го видяля - изскочило към моста, пристъпило
към тротоара с една крачка и „се качило“ на капака на автомобила „директно“.
Това дете се отделило от другите и
отишло по-напред, тоест ускорило е ход,
щом го е блъснала. Същевременно, свидетелката заявава, че е видяла детето „в
последния момент“ и е нямала време да отреагира.
Видно от допълнителното заключение по АТЕ, пешеходецът е имал възможност да забележи
приближаващия автомобил на голямо разстояние - от момента, в който е стъпил на тротоара след
слизане от стълбите (на моста) и ако не е продължил движението си напред, удар
не би настъпил.
Съгласно
чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, пешеходците
са длъжни, преди да навлязат на платното за движение, да
се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства.
Правото
на пресичане е призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да има
определено поведение - да премине през пътното платно, включително и по
пешеходна пътека, и да очаква от друго лице или лица (в случая водачите на
моторни превозни средства) спазването на определено поведение за задоволяване
на признати му от закона интереси. На
осъществяването на това право стои насрещно задължение на водачите на
превозни средства, които са задължени да спазват такова поведение, което да
осигури на носителя на правото-пешеходеца, възможност за реализация. Наличието
на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което
появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през
пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре. То
възниква при наличието на две предпоставки - пешеходците да са стъпили или да
преминават през нея. При използване на своето право за преминаване през
пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат
задължението да му осигурят упражняването на това право, за разлика от
преминаването на необозначено място. Законът предвижда засилена защита по
отношение на определени категории пешеходци. Те са посочени в разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП -деца, хората с трайни увреждания, в частност слепи, които се
движат с бял бастун, слепо-глухи, които се движат с червено-бял бастун и
престарелите хора. Закрилата на тези категории пешеходци при пресичане на
пешеходна пътека е всеобхватна и не се
влияе от спецификата на правилата за пресичане по пешеходна пътека, валидни за
останалите пешеходци. В тези случаи водачът не може да повдига възражение за
съпричиняване, дори такива лица да не са съобразили приближаването му и да са
пресекли внезапно пешеходната пътека. (Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. по
тълк. дело № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС).
В
настоящия случай, ищецът не е пресичал на пешеходна пътека. Съгласно цитираното
ТР, обаче, и предвидената чл. 117 ЗДвП закрила за децата също е всеобхватна и
не се влияе от спецификата на правилата за пресичане, валидни за останалите
пешеходци. Съгласно чл. 117 ЗДвП, при приближаване към
място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно
превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре.
Поради това, виновен за настъпване на процесното ПТП е единствено водачът на
лекия автомобил, който освен, че е управлявал с превишена скорост (58 км/ч.) не
е възприел детето (децата) въпреки, че е имал възможност да стори това - видно
от допълнителната АТЕ, наближавайки мястото срещу пешеходния мост, водачът на
лекия автомобил е имал възможност да забележи групата деца върху моста (в открито с.з. на 07.10.2019 г. ВЛ по АТЕ
е заявило, че децата са били видими за водачката преди да слязат на пътното
платно). Видно от допълнителната АТЕ, ако детето е било възприето от
водача на автомобила след слизането му от моста, при изминат от него път до
мястото на удара (6.60 метра), то в този случай, ударът е бил предотвратим
посредством аварийно спиране.
По
тези съображения, съдът приема, че възражението за съпричиняване е
неоснователно и определеното обезщетение не следва да бъде намалявано. Искът е
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 25 000 лева, а за разликата до пълния предявен размер, искът
следва да се отхвърли.
Чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на
претенции. Не се спори, че ищецът е предявил претенцията си пред ответника на 24.07.2017 г.
Следователно, сумата е дължима ведно със законната лихва, считано от изтичане на
3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ – 25.10.2017 г.
Относно разноските: На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца - адвокат А.Е.М. от САК, сумата от 1186.90 лева – адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, с вкл. ДДС (1430
лв. х 0.83).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
328.10 лева от общо направените
разноски в размер на 400 лева (1930 лв. х 0.17), вкл.: платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 24.04.2018 г. – 1500
лева (л. 71 от делото), депозити за АТЕ (200 лв. + 150 лв) и депозит за
свидетел (80 лв.).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 1622.50 лева, в т.ч.: 1000 лв. - държавна такса и 622.50
лева – депозит за АТЕ и СМЕ (750 лв. х
0.83), от внасянето на които, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, ищецът е
бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Г.А.Г., с ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Г.Г.Г., с ЕГН: **********,
и двамата с адрес: гр. Хасково, ул. „******вх. ********на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата
от 25 000 лева – главница,
представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от Г.А.Г. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 27.06.2017 г., в гр. Хасково, ведно със законната лихва,
считано от 25.10.2017
г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 25 000 лева до пълния
предявен размер от 30 000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адвокат А.Е.М. от САК, с личен номер ********, с адрес: тр. София, СО-район
„Красно село“, бул. „********“ № ********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1186.90
лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Г.А.Г., с ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на
своята майка Г.Г.Г., с ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. Хасково, ул. „******вх.
********да заплати на З. „Б.И.“ АД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 328.10 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1622.50 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: