Мотиви към Присъда
№ 51 от 30.08.2019г. но
НЧХД № 42/2019г. по описа на
Несебъркия районен
съд
Частният тъжител Д.Г.Ц. с ЕГН **********,***,
е обвинил подсъдимата К.Е.Б. с ЕГН **********,***, в това, че за времето от
месец май 2018г. до 16.12.2018г., при условията на продължавано престъпление,
чрез две или повече деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на
едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в град
Несебър, улица ***, от каса, монтирана зад огледалото на общо помещение –
всекидневна и спалня на първи етаж от къща, чрез използване на техническо
средство – ключ, е отнела чужди движими вещи – сумата в размер на 52 000
евро (петдесет и две хиляди евро) от владението на дядо си по майчина линия –
частния тъжител Д.Г.Ц., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като кражбата е в големи размери – престъпление по чл.218В, т.2,
предл.1-о, във връзка с чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.4, предл.2-о, във връзка с чл.194,
ал.1 от НК, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Частният тъжител Ц. заедно с
повереника си поддържа обвинението и моли съда да признае подсъдимата за
виновна по така повдигнатото обвинение, като счита, че от съвкупния
доказателствен материал извършването на престъплението е доказано, включително
и че то е извършено от подсъдимата.
Защитникът на подсъдимата
изразява становище, че не е доказан предмета на престъплението от гледна точка
на размера на паричната сума и валутата, не е доказано, че е използван ключ –
техническо средство, както и че паричните суми са отнемани през целия въведен
от тъжителя период. Липсват преки доказателства – очевидци на престъплението, а
всички събрани по делото доказателства са косвени. По този начин счита
обвинението за недоказано, тъй като не са били изяснени съществени обстоятелства
по делото, поради което моли подсъдимата Б. да бъде призната за невиновна и да
бъде оправдана по повдигнатото й обвинение.
Подсъдимата участва в процеса,
дава обяснения по случая, като отрича да е взимала суми от касата, заявява и че
не знае къде дядо й държи ключа за нея. Вещите, които са си купили заедно с
мъжа, с който живее на съпружески начала – свид. Й.Д.Ж., са със средства,
спечелени от работа в чужбина, такива, получени от продажба на други вещи, и
парични суми, които са й предоставени от Община Несебър при раждането на
децата, а парите, които е обменяла в банки, са й предоставени от свид. Ж.. Била
е принуждвана от родителите си да признае за извършената кражба, като за целта
е била заключвана от тях и не е била пускана. В правото си на последна дума
заявява, че не се чувства виновна и
моли да бъде оправдана, а родителите и близките й роднини искат да й развалят
семейството.
Районният съд след като прецени
доказателствата по делото, прие за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителят Д.Г.Ц. е роден на ***г.,
вдовец е, пенсионер, не е осъждан. Живее
на първия етаж от къща, находяща се на адрес: град Несебър, улица ***, а на
втория етаж живее синът му – свид. Георги Д.
Ц. заедно със съпругата си – свид. М.Н.Г..
Свидетелят К.Д.Б. е дъщеря на
тъжителя Д.Ц., а неин съпруг е свидетелят Емил Антонов Богданов, като двамата
живеят в жилище в град Несебър, улица Крайбрежна № 22.
Подс. К.Е.Б. е родена на ***г***,
вучка е по майчина линия на тъжителя Д.Ц., а нейни родители са свидетелите К.Д.Б.
и Емил Антонов Богданов, същата е със средно образование, не е осъждана,
безработна е, живее на съпружески начала със свид. Й.Д.Ж., от което съвместно
съжителство двамата имат родени две малолетни деца – Елена Йорданова Жекова и
Емилия Йорданова Жекова, родени на ***г., като са се установили да живеят в
жилище на адрес: град Поморие, улица Лазар Маджаров № 8.
След пенсионирането си тъжителят Д.Г.Ц.
се занимава с риболовна дейност, като през месец февруари 2002г. той заедно с
още четирима съсобственици са продали урегулиран поземлен имот, находящ се в
к.к. Слънчев бряг, за сумата в размер на 6 000 лева, а на 19.12.2003г.
тъжителят с още петима съсобственици са продали дворно място, находящо се в
местността “Старите пясъци” в землището на град Несебър, за сумата в размер на
10 000 лева. На 11.04.2013г. общо 18 продавачи, между които и тъжителят Д.Ц.,
като собственик на 1/16 идеална част, са продали друг Поземлен имот, също в
град Несебър, за сумата в размер на 55 000 евро, от която продажна цена
тъжителят е получил сумата в размер на 3 437 евро. На 17.11.2014г.
тъжителят е продал апартамента си в град Пловдив за сумата в размер на
29 140 евро.
Сумите от продажбите на
недвижимите имоти и тези, които е спестявал в продължение на години от труда
си, тъжителят Ц. е съхранявал в жилището си, в метална каса, монтирана и
вградена в стената зад огледалото на общо помещение – всекидневна и спалня, в
дома му на адрес: град Несебър, улица Аврара № 7, на обитавания от него първи
етаж, срещу входната врата. Парите той е поставил в надписан плик, който пък
поставил в калъф за апарат за измерване на кръвно налягане, а касата се
заключвала, като ключът се е намирал в чекмедже до мивката. Върху ключалката на
сейфа той поставил лепенка с неговия подпис. През 2019г. в металната каса
тъжителят е съхранявал сумата в размер на 52 000 евро в копюри
преобладаващо от по 500 евро, както и парични суми в левове и златни предмети –
ланец, гривна и два пръстена, които предмети били в кутийка.
Подс. К.Б. е живяла преобладаващо
при дядо си в продължение на години до лятото на 2014г., тъй като в дома на
родителите й не е било удобно за много хора, и от когато е заживяла на
съпружески начала със свид. Й.Ж.. Винаги е знаела, че дядо й държи пари и ценности
в сейф, като знаела къде е монтиран в къщата, но не е знаела, че той държи ключа
за сейфа в чекмедже до мивката. И след като е напуснала дома тя е продължавала
да разполага с ключ за пътната дървена врата, не е имала ключ за къщата, но е
знаела, че такъв се оставя на парапет до прозореца, под една част от
прахосмукачка, с който може да отключи, което знаят и най-близките на тъжителя Д.Ц..
През последните години подс. К.Б. често е посещавала дядо си в дома му,
оставала е да спи при него дори и с децата си, ходили са на гости дори и със
свид. Й.Ж.. Често е искала пари от дядо си за да посреща основни нужди на
семейството й, като се е случвало той да им предоставя парични средства, но
също им е отказвал такава финансова помощ, основно с
мотива, че Й. трябва да работи за да осигурява издръжката на нея и на децата им,
както и че трябва да ограничат разходите си. Подс. К.Б. обаче, през
2019-а година е влизала в дома на дядо си – свид. Д.Ц., и когато него го е
нямало, като е използвала това обстоятелство. За да провери дали е така, тя му
се е обаждала по телефона и когато се е убеждавала от думите му, че него го
няма, е влизала в къщата.
От 02.11.2018г. тъжителят Д.Ц. е
започнал ремонт на кораба, който продължил повече от месец, и тъй като на
17.12.2018г. е трябвало да бъде в болница в град София за онкологична операция,
предният ден – на 16.12.2018г., му се е наложило да отвори сейфа, който не е
отварял от около една година, за да вземе оттам пари и да ги остави на сина си,
който да заплати на работниците за ремонта. След като отворил сейфа, установил
че парите в евро ги няма, като не му е отнело много време за да стигне до
заключение, че единственият, който може да му е взел парите, е внучката му –
подс. К.Б., тъй като само тя е идвала и е влизала в жилището му редовно през
последните месеци. Веднага се е обадил на сина си – свид. Георги Ц., за да му
съобщи за кражбата и го е повикал да разговарят. След това е повикал и дъщеря
си – свид. Красимира Б.. И тримата заедно стигнали до извода, че единствено К.Б.
е тази, която е взела парите, но не са решили какво да правят, а да изчакат. В
следващите дни тъжителят Ц. е бил посъветван от свои приятели, че трябва да
постъпи много внимателно и при възможност да не се обръща към съда или за
съдействие към полицията.
Подс. К.Б. е отишла в дома на
родителите си заедно с децата си на 01.01.2019г., като до тогава от
установяването на липсата на парите никой от близките й не се е срещал с нея,
нито са разговаряли. Тъжителят Ц. е предупредил предварително родителите на
подс. К.Б., че иска той първи да разговаря с нея за случая, поради което свид.
Красимира Б. я е изпратила при него под предлог да вземе от дома му кошара за
децата. При пристигането на К.Б., тъжителят Д.Ц. е отправил към нея въпроса:
“Как можа да направиш такова нещо?”, като същевременно й е припомнил колко
дълго време какви грижи е полагал за нея, впоследствие и за децата й, по която
причина не е очаквал от нея да извърши това. Подс. К.Б. веднага е признала пред
дядо си, че тя е взела парите, като му е обяснила, че е правила това заради
необходимостта от пари, понеже свид. Й.Ж. не работи. Признала е на дядо си и
как е отваряла сейфа и че това е правила като е отключвала сейфа с ключа, който
е търсила и намерила, като същевременно е разлепяла лепенките на ключалката на
касата и пак ги е залепвала. Признала е, че няколко пъти през 2018-а година е
посещавала дома на дядо си с цел да взима пари от касата по този начин, докато
той не си е бил в къщи, докато последния път е взела последните пари в евро.
Докато разговаряли, на място в дома на тъжителя пристигнали свидетелите
Красимира Б., Емил Богданов, Георги Ц. и Миглена Георгиева, пред които подс. К.Б.
също е изказала признанието си, че тя е взела парите от касата на дядо си и е
разказала как е правила това. Тогава подс. К.Б. се е обадила по телефона на
свид. Й.Ж. и му е съобщила, че се намира в дома на дядо си и разговарят за липсващите
пари в касата, а въпросът към нея от страна на свид. Й.Ж., който тъжителят Д.Ц.
успял да чуе, тъй като е бил близо до внучката си, е бил: „Ти призна ли си?“.
При продължилият разговор тъжителят Д.Ц. се е стремял да не показва излишни
емоции и да не употребява груби изрази, опитвал се е внучката му да разбере
колко силно го е огорчила и обезпокоила тази нейна постъпка, по който начин е
искал да я убеди, че продължава да се отнася към нея с доверие и не я
заклеймява. Той се е опитвал да изрази пред нея неговото отношение към
случилото се така, че с думите си да осъди само постъпката, но не и внучката
си. По този начин се е опитал да предостави възможност като е поискал от нея да
възстанови откраднатото и да съхрани по този начин достойнството си. Когато е заявил, че парите трябва да се
върнат и я е попитал какво са направили с тях и колко от тях са похарчили,
подс. К.Б. е признала, че с Й.Ж. са изхарчили всичките пари, като е посочила,
че те са похарчени за почивка във град Велинград, за закупуване на автомобил,
лодка със скъп сонар, легла за децата, за ремонт и обзавеждане на обитаваната
от тях къща в град Поморие, погасявали са дългове на свид. Й.Ж.. Когато тъжителят Ц. я е попитал „Какво ще
правим сега“, тя е предложила „нещата да останат така“, на което тъжителят не
се съгласил.
Същата вечер подс. К.Б. е
останала да спи в дома на родителите си, а на другия ден, когато тъжителят Д.Ц.
е бил на кораба си, където е отишъл да работи, му се е обадила дъщеря му –
свид. Красимира Б., за да му съобщи, че свид. Й.Ж. е дошъл с полиция, който
предварително и преднамерено е заявил, че подс. К.Б. е държана насила от
родителите й. На място, пред дома на свид. Красимира и Емил Богданови,
пристигнал и тъжителят Д.Ц.. Тогава при последвалия скандал, при който
тъжителят и родителите на подс. К.Б. са заявили на свид. Й.Ж., че са разбрали,
включително и от признанията на подс. К.Б., че тя е откраднала парите на дядо
си, свид Й.Ж. ги е заплашил, като им се е заканил с думите: „Ще ви избия всички
и пак ще вляза в затвора и ще ви излежа“. Свид. Й.Ж. е отвел подс. К.Б. ***.
Оттогава подс. К.Б. не поддържа никакви контакти с родителите си, дядо си и
близките си роднини, включително и не отговаря на телефонните им обаждания.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за доказана по категоричен и несъмнен начин от показанията на
тъжителя Д.Ц., показанията на свидетелите Красимира Б., Емил Богданов, Георги Ц.
и Миглена Георгиева, както и от писмените доказателства, събрани по делото –
справки от Национална база данни „Население“, Писмо от „И.“ АД изх.№ 5143-3366#1 / 07.06.2019г., Писмо от
Главна дирекция „Гранична полиция“ рег.№ 328200-8299, Екз. № 2 от 15.05.2019г.,
Справка за съдимост № 369 от 11.06.2019г. на Районен съд – Несебър, Нотариален
акт № 187, том VІІІ, рег.№ 5756, дело № 1474/2003г. на нотариус М.Б.с рег.№ 110
на НК и район на действие Несебърския районен съд, Нотариален акт № 187, том І,
рег.№ 708, дело № 171/2003г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и
район на действие Несебърския районен съд, Нотариален акт № 122, том ІІ, рег.№
1712, дело № 284/2013г. на В.И. – помощник-нотариус по заместване при нотариус М.Б.с
рег.№ 110 на НК и район на действие Несебърския районен съд, Нотариален акт № ***,
том ІІ, рег.№ 5209, дело № 345/2014г. на нотариус Неделка Хаджиставрева-С. –
нотариус с рег.№ 229 на НК и район на действие Районен съд – Пловдив,
Нотариален акт № 147, том VІІІ, рег.№ 7442, дело № 1326/2013г. на В.И. – помощник-нотариус по заместване при
нотариус М.Б.с рег.№ 110 на НК и район на действие Несебърския районен съд.
В съвкупността си показанията на
изброените по-горе свидетели са последователни, непротиворечиви, логични,
взаимнодопълващи се и кореспондиращи с целокупния доказателствен материал.
Основните възражения на защитата
на подсъдимата са свързани с недоказаността не само на авторството на деянието,
но и на самото престъпление, предмет на обвинението, с довода, че липсват
очевидци на изваждането на пари от касата, включително и недоказаност, че в
касата са се съхранявали парични средства в твърдените в тъжбата валута и
размери, т.е. липсват преки доказателства. Това по същество представлява
твърдение, че в случая липсват както обективните, така и субективните признаци
на състава на престъпление по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.4, предл.2, вр. чл.26,
ал.1 от НК.
В случая е налице единна верига
от косвени доказателства, които са и достатъчно на брой, безспорни и
достоверни, водещи до единствено възможен и необорим извод относно извършването
на деянието и авторството на престъплението в лицето на подсъдимата К.Е.Б..
Съдебната доктрина е еднопосочна в разбирането си, че осъдителна присъда може
да почива и само на косвени доказателства, стига обаче по категоричен и
несъмнен начин да е установена тяхната достоверност и въз основа на тях да е
невъзможен друг правен извод (Решение № 426 от 03.10.2002г. по н.д.№ 198/2002г.
на ВКС; Решение № 242 от 24.09.2015г. по н.д.№ 601/2015г., ІІІ н.о. на ВКС). По
делото е категорично установено, че тъжителят Д.Ц. е разполагал с парични
средства, в т.ч. и със сумата в размер на 52 000 евро, които са придобити
от продажба на недвижими имоти, от трудова дейност и спестявания, и които той е
съхранявал в металната каса в дома си. Категорично се доказа и признанието,
което подс. К.Б. е направила не само пред дядо си – тъжителя, но и пред
родителите си, като им е разказала кога и колко пъти е взимала от парите на
дядо си докато свършат, начина, по който е осъществявала достъп до парите, за
какво са похарчени. В тази част гласните и писмените доказателства са
последователни, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, поради което съдът им
дава вяра, още повече, че не нито са ангажирани доказателства, нито са изложени
дори твърдения и съмнение, че следва да бъде уличено трето лице в извършване на
престъплението, и в частност, че това е някой друг от роднините или близките на
подс. Д.Ц. е проникнал в жилището, чрез отключване на входната врата, и е
отворил металната каса с намерения за нея ключ, съхраняван в жилището, за да
вземе паричните средства в евро, намиращи се в касата. Посочените събрани
доказателства в съвкупност водят до единствено възможния извод за виновността
на подсъдимата, като изключват останали възможни версии и всяко съмнение и
направеният извод е единствено възможен като изключва какъвто и да било
по-различен. Налице е едно хармонично единство между уликите и останалите
обективни доказателства, поради което този извод не буди никакво съмнение.
Такива съмнения не се пораждат и
от обясненията на подсъдимата с лансираната от нея
версия за наличие на парични суми, с които тя и свид. Й.Ж. са разполагали, и с
които са си правили ремонт на жилището и са закупували автомобили и лодка,
която защитна теза се подкрепя с показанията на свид. Й.Ж.. Съдът не
дава вяра на показанията на свид. Ж. относно твърденията му, че родителите на
подс. К.Б. правят всичко възможно да ги разделят, като обвинението за кражба е
едно от тези неща, а него да вкарат в затвора, както и да ги ограничават, така,
че да не могат да посрещат нуждите си, искали са и да притежават и децата им. Съдът
не приема твърдението на свид. Й.Ж., че единствено той издържа семейството си,
защото той не е притежава навик да работи на постоянна работа и да реализира
доходи от трудова дейност, а кратките му посещения в чужбина са били предимно с
цел частна командировка. Демонстрирането от негова страна на висок стандарт на
живот, включително и със свидетелските показания, и на финансова възможност да
придобива скъпи вещи е било заради откраднатите от подс. К.Б. пари от дядо й и
за краткото време докато те са свършили. Дори и свид. Й.Ж. да е предоставял
средства на подс. К.Б., които той е придобил от работа в Англия, където е бил от
месец август 2016г. до пролетта на 2017г., това не са били парите в общ размер
на 10 240 евро, които подс. К.Б. е обменяла в „И.“ АД едва през периода от
04.05.2018г. до 13.12.2018г., който период съвпада с инкриминирания, тъй като тези средства са били в евро, а не в
друга валута. Нито свид. Й.Ж., нито подс. К.Б. разполагат със значителни
средства, които да могат да придобият по позволен начин, включително и през
посочения период, защото не разчитат на постоянни доходи, включително и такива
от трудова дейност, каквато не осъществяват. Затова и твърденията на подс. К.Б.
за обратното в дадените от нея обяснения, с които осъществява правото си на
защита, са неприемливи за настоящия съдебен състав. Доказа се по категоричен
начин, че често подс. К.Б. е търсила финансовата подкрепа на родителите си и близките
си за посрещане на основни нужди за нея, децата и на съжителстващия с нея мъж.
Причините и поводите за честите скандали между подс. К.Б. и свид. Й.Ж. са били
именно липсата или недостатъчното финансови средства.
Макар и в началото да са били
против дъщеря им да създава семейство със свид. Й.Ж., с течение на времето и
особено след раждането на децата им, родителите на подс. К.Б., която е
единственото им дете, са уважили това нейно решение, а доказателство за това е,
че според възможностите им са се стремели да я подпомагат и подкрепят, особено
в отглеждането на децата. Затова идеята за сговор и обвинение, изфабрикувани от
родителите, дядото, вуйчото и вуйната на подс. К.Б. и отправени към последната
за кражба на голяма сума пари с цел тя да бъде разделена от свид. Й.Ж. и да
бъде подведена под наказателна отговорност, и което хрумване да бъде въведено
като защитна теза, би могла да възникне в съзнанието на свид. Й.Ж. и да бъде въведена
като защитна теза в един наказателен процес, но е изключено тя да бъде
възприета от настоящия съдебен състав, тъй като е логически и житейски неоправдана.
Настоящият съдебен състав
намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след
обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на извършеното деяние, се налага недвусмислен и категоричен извод,
че подсъдимата К.Е.Б. е осъществила от обективна и субективна страна престъплението
сумсумирано под състава на чл.218В, т.2, предл.1, вр. чл.195, ал.2, вр. ал.1,
т.4, предл. 2, вр. чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс, тъй като през периода от
месец май 2018г. до 16.12.2018г., в условията на продължавано престъпление, от
дом в град Несебър, улица ***, от каса, монтирана зад огледалото на общо
помещение – всекидневна и спалня на първи етаж, чрез използване на техническо
средство – ключ, е отнела чужди движими вещи – сумата в размер на 52 000
евро от владението на нейния дядо – Д.Г.Ц. с ЕГН ********** без негово съгласие
и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери.
От събраните доказателства
категорично и по несъмнен начин е установена обективната страна на деянието,
механизма на осъществяването му, неговия предмет, както и авторството на
престъплението, а именно подсъдимата е извършила същото.
От обективна страна подсъдимата
е отнела чужди движими вещи – пари, от владението на другиго и без съгласието
на собственика и притежателя им и с намерение противозаконно да ги присвои. До
извършване на изпълнителното деяние, вещите (парите) са се намирали във
фактическа власт на друго лице, различно от дееца. Изпълнителното деяние на
кражбата – отнемане на вещите от владението на другиго, е осъществено с
действията на подсъдимата по прекратяване на фактическата власт върху
процесните вещи, която до момента се е упражнявала от собственика, и
установената нейна фактическа власт по отношение на тях. Престъпният резултат
на това резултатно престъпление – промяна във фактическата власт върху предмета
на посегателството, е настъпила вследствие на деянието. Подсъдимата е успяла да
установи своя фактическа власт върху откраднатите парични средства и с това са
настъпили предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици.
Подсъдимата е действала с намерение противозаконно да присвои процесните
движими вещи (парични средства), тъй като е желаела след деянията да се
разпорежда със същите в свой интерес.
Отнетите парични средства са в
общ размер на 52 000 евро, чиято левова равностойност е сумата в размер на
101 703,16 лева, и който размер определя деянието като кражба в големи
размери. „Големи размери“ е оценъчен критерий, с който се свързва стойността на
предмета на престъплението. Според съдебната практика (ТР № 1 от 1988г. на ОСНК
на ВС), за да се приеме наличието на „големи размери“ и при други престъпления
против собствеността е необходимо стойността на предмета да надхвърля 70 пъти минималната
работна заплата към момента на осъществяване на деянието. Минималната работна
заплата през периода на осъществяване на отделните деяния (месец май –
16.12.2018г.) е била 510 лева (ПМС № 316/20.12.2017г. В случая размерът на
отнетото надвишава 200 пъти минималната работна заплата към инкриминирания
период, и въпреки, че в случая това са особено големи размери, поради
неустановеното от обективна страна, респ. липсата на обвинение, че кражбата
представлява особено тежък случай, то правната квалификация на деянието не може
да бъде по чл.196А от НК. Правната квалификация на деянието, за което на
подсъдимата е повдигнато обвинение, съдът намира като правилно определена.
Налице е и квалифициращият
признак на престъплението кражба по чл.195, ал.1, т.4, предл. второ от НК, тъй
като отнемането е реализирано от подсъдимата чрез използване на техническо
средство – ключ (ППВС № 6/26.04.1971т. по нак. дело № 3/71г., т.11), като с
един такъв е отключила входната врата на сградата за да проникне в жилището, а
с друг ключ е отключила металната каса, монтирана в жилището, в която са се
съхранявали паричните средства, предмет на противозаконното отнемане.
Отнемането на паричните средства
е извършено при условията на продължавано престъпление, тъй като се касае за
няколко деяния, осъществяващи състава на едно и също престъпление, извършени
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите.
От субективна страна подс. К.Б.
е действала умишлено при форма на вината пряк умисъл – същата е съзнавала, че
предметът на престъплението са чужди движими вещи и че с действията си ще лиши
от фактическа власт техния собственик, упражняващ владението върху тези вещи.
Освен това тя е предвиждала преминаването на вещта в нейна фактическа власт и е
целяла да установи тази фактическа власт върху предмета на престъплението. Във
волево отношение извършителят пряко е целял този резултат. В този смисъл деецът
е предвиждал общественоопасния характер на деянието, общественоопасните му
последици и е искал тяхното настъпване. Всички действия на подсъдимата,
извършени в логична последователност, показват, че с отнемането на паричните
средства от жилището на дядо си Д.Ц. и място и изнасянето им оттам, тя е
съзнавала, че отнема чужди движими вещи, без съгласието на техния собственик.
Основната причина за извършване
на престъплението според настоящия съдебен състав е недостига на средства,
необходими за издръжката не само на подс. К.Б., но и тази на децата й, както и
на мъжа, с когото съжителства – свид. Й.Ж.. От друга страна, тя не е искала
вече да продължава да изглежда зависима от родителите си, от които често е
искала пари, и които са я подпомагали финансово, но които са й предоставяли
парични средства в ограничено количество, а тя е искала да изглежда в техните
очи самостоятелна, да им покаже, че изборът, който е направила да живее
съвместно със свид. Й.Ж., не е погрешен, както са смятали не само родителите й,
но й всички нейни близки. Когато родителите й са предоставяли средства, но
основно за нуждите на децата й, а след това се е налагало да дава обяснения
дали е похарчила предоставените й пари по предназначение, и наред с
обстоятелството, че родителите на подс. К.Б. са продължавали да не приемат
решението й тя да продължава да съжителства със свид. Й.Ж., макар и от това
съвместно съжителство да са родени деца, подсъдимата е приела, че от страна на
родителите й липсва вече близост и искрени отношения, тъй като е налице
непреодолима дистанция в отношенията им и недостиг на емоционално внимание към
нея от страна на възрастните. В резултат на така сложилите се обстоятелства, тя
е започнала да мисли, че не е обичана от
близките си и не е им е нужна, и е стигнала до извода, че има право и трябва да
им навреди, защото никой не се грижи за нея, била е обект на несправедливо
разпределение на блага, не е получила вниманието, което заслужава. Това е
провокирало от нея да извърши кражба, а за най-подходящ обект на това
престъпление е преценила, че са парите на нейния дядо – тъжителят Д.Ц., за
които пари тя е сметнала, че са просто даденост в касата в дома на дядо й, без
да си задава въпроса за какво са предназначени тези пари, защо не са похарчени
(или се харчат икономично). Именно когато са свършили малкото парични суми, с
които са разполагали тя и свид. Й.Ж., в „неподходящ“ момент, подс. К.Б. много
лесно е стигнала до решението да вземе от касата на дядо си. Отначало тя е
взимала от касата малки суми така, че да не се забележи. Впоследствие обаче, в
резултат на озлоблението й и когато е преценила, че поведението й няма никакъв
отзвук, тя е престанала да мисли за нравствената страна на постъпката си, а за
това каква сума трябва да открадне следващия път, с която да започне да
повишава статуса си, включително и без да се замисля да си купува привлекателни
за нея неща, което допълнително я е мотивирало да открадне всичките пари на
дядо си в евро. Едновременно с това се е надявала, че в момента, когато
близките й разберат за кражбата, това няма да се превърне в голям проблем, като
е разчитала и на напредналата възраст на дядо си и на това, че близките й няма
да допуснат да се разчуе за деянието й, няма да й се търси отговорност,
включително и че няма да се налага да възстановява откраднатите пари, за които
в един момент е решила, че всички тези пари й принадлежат заради
несправедливото отношение към нея.
За така извършеното
престъпление по чл.195, ал.2 от НК се предвижда наказания „Лишаване от свобода“
от три до петнадесет години, както и по преценка на съда да постанови
конфискация на една втора от имуществото на виновния. При превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, каквито са чистото съдебно минало и
тежкото материално и социално положение (преди извършване на деянието и по
време на наказателното производство), както и предвид липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът наложи наказанието „Лишаване от свобода“ в
минималния му размер от три години. Изтърпяването на определеното й наказание
„Лишаване от свобода“ следва да основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за
изпитателен срок от максимално предвидения – пет години, като съдът намира, че
целите на наказанието ще се постигнал в достатъчна степен спрямо подс. К.Б. и
без неговото ефективно изтърпяване, както и ще бъде проверка за бъдещото й
поведение.
Съдът следва да присъди в полза
на тъжителя направените от него разноски в производството за платена държавна
такса в размер на 12 лева и за платено адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева, или общо сума по разноските в размер на 512 лева, която сума с оглед
правилата на процеса, подс. К.Б. следва да бъде осъдена да му заплати.
Мотивиран от горните съображения,
съдът постанови присъдата си.
05.02.2020г.
Град Несебър
РАЙОНЕН СЪДИЯ: