Р Е Ш Е Н И Е № I -47
град Бургас
, 28.04. 2021 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.............седми април …..през
две
хиляди двадесет и първа година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с.Детелина Димова
при секретаря А.
Цветанова като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 331 по описа
за
2021 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е
образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния
представител на С.Д.С. -ответник по гр.д. № 4496 /2018 год. по описа на Бургаския
районен съд против решение № 260947/29.12.2020
год. в частта ,с която допуснатите до
делба два недвижими имота са изнесени на публична продан .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и
необосновано.
Сочи
се на първо място ,че неправилен е изводът на първостепенния съд ,че
съделителят С. – въззивник по настоящото дело ,не отговаря на изискванията на
чл. 349 ал. 2 ГПК по съображения ,че
имотът бил притежание в режим на
СИО не само на общия на страните
наследодател Д.С. ,но и на неговата съпруга М. С. ,а С.С. наследява своя баща Д.С. ,но е обявен за
недостоен да наследи майка си М. С. ,поради което специалната възлагателна
норма не може да бъде приложена .Въззивникът намира ,че юридически с обявяването на С.С. за недостоен
да наследи майка си практически
страните делят наследството ,оставено от бащата Д.С. ,а цялото коляно
наследници на И.С. приемат наследството от бабата М. С. ..В случая съсобствеността възниква от откриването на
две наследства ,при което и съгл.т.9 от ТР № 1/2004 г. на ВКС за възлагането по
чл. 349 ал.2 от ГПК е достатъчно претендиращия възлагане съделител да е живял в
имота при откриване на наследството ,от което той черпи права.Само на това
основание решението се явява неправилно .
Сочи
се също ,че в конкретния случай има две
колена наследници и допуснатите до делба
имоти са два ,при което делбата може
да бъде извършена при разпределяне на
имотите между двете колена наследници
,при което всяко коляно ще получи дял в натура ,какъвто е и принципът на
делбата.
Моли се за отмяна на решението в обжалваната
част и постановяване на ново ,с което да се възложи в дял на въззивника С.С. допуснатата до делба двуетажна жилищна сграда
в гр. Б. ,ул.“З. „ *,* на коляното на наследниците на И.С. се възложи другия допуснат до делба имот в м.“Брястите „.
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на
обжалване акт .
Въззиваемите-ищци по делото в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорват въззивната
жалба и считат ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати
визираните нарушения.Сочи ,че правилно е приложена разпоредбата на чл. 348
от ГПК при извършване на делбата ,като
делбените имоти са изнесени на публична продан като неподеляеми и е
отхвърлено искането за възлагане на въззивника С.С. .Поддържат се изцяло
изложените мотиви на първоинстанционния
съд .Счита се ,че не са налице предпоставките на чл. 349 ал. 2 ГПК по отношение
на въззивника за възлагане на имота.В решението подробно е описана хронологията на наследяване ,като правилно е посочено ,че
въззивникът придобива по наследство 1/6 ид.част от имота от своя баща Д. ,както
и че в влязло в сила решение е обявен за
недостоен да наследи майка си М. С. .И тъй като имотът е бил в режим на СИО и въззивникът е обявен за недостоен да
наследи майка си ,той се изключва от
приложението на специалната възлагателна норма.Освен това към момента на
смъртта на майката и досега въззивникът е бил в затвора,при което е недопустимо
да му бъде поставен в дял имота .Дори и да му бъде поставен в дял ,същият е в
невъзможност да изплати сумите за уравнение на дяловете на останалите
съделители.
Моли се за
потвърждаване на решението .
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Делото
е за делба във фазата по извършването й.
С
влязлото в сила решение от 20.06.2017 г.
постановено по първоинстанционното дело съдът е допуснал извършването на
съдебната делба
2.
Де между
съделителите Т. С. ,Д.С. ,В.С. и С.С.
по отношение на недвижим имот
представляващ жилищна еднофамилна
сграда с идентификатор 07079.650.179.2
по КККР на гр.Бургас ,на две нива ,със
застроена площ от 61 кв.м. ,с административен адрес – Б. ,ул.“З. „ № *,както
и върху поземлен имот с идентификатор
07079.654.52 по КККР на гр. Бургас ,в местността „Брястите „ ,с площ от 317
кв.м. ,при квоти по 5/18 ид-части за първите трима съделители – Т. С. ,Д.С. и В.С. и 3/18 ид.части за С.С. .
В
първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на
делбата и двете страни – ищците от една
страна ,и ответникът ,чрез процесуалните
си представители са направили искане за
поставяне в дял на жилищния имот на
осн.чл. 349 ал. 2 ГПК ,като ищците са предявили и претенции по сметки /които не
са предмет на настоящото дело и решението в тази част е влязло в сила/.
За да приеме ,че и двете претенции за възлагане на допуснатия
до делба недвижим имот –тази на ищците от една страна /които са мотивирали
претенцията си за поставяне в общ дял с
това ,че са поддържали имота след смъртта на наследодателите им /,както и тази
на ответника /който е искал имота като жилищен на оснчл. 349 ал. 2 ГПК/,районният съд е счел ,че хипотезата
на чл. 349 ал.2 ГПК не може да се
приложи спрямо нито една от групата съделители . От една страна по отношение на ищците ,които обосновават
претенцията си за възлагане с това ,че са поддържали имота ,се е установило ,че
никой от тях не е живял в имота към момента на откриване на наследството и на
двамата наследодатели – Д.И.С. ,поч. 1997 г.
и М. И. С. –поч. 2008 г.Затова и по отношение на тях не е налице някоя
от предпоставките за поставяне в
дял ,визирани в чл. 349 ГПК.От друга
страна по отношение на ответника С.С. е
прието ,че обект на делба е недвижим имот,който е бил придобит от родителите му в режим на съпружеска
имуществеа общност.Съделителят е носител на право на собственост на 3/18
ид.части наследството на баща му Д.И.С.
,поч. 1997 г.След смъртта на бащата имотът е станал съсобствен между съпругата му
М. С. ,която придобива 4/6 ид.части –от които 3/6 ид.части стават нейна
собственост от прекратената съпружеска имуществена общност и 1/6 ид.част от
наследството на съпруга й ,а по 1/6 ид.част
наследяват двамата сина на д.С. – наследодателят на ищците И.Д.С. и
ответникът С.С. . С.Д.С. не наследява своята майка М. С. /която умишлено е умъртвил и с решение по гр.д. № 1425/2017 г. на
БРС е обявен за недостоен да наследи
майка си на осн.чл.3 ал. 1 б.“а“ от ЗН/,при което обемът права ,които е притежавала майката М. С. ,са наследени
след нейната смърт изцяло единствено от другия й син –И.С. ,поч. 2015
г. и наследен от ищците .Поради това ,че съсобствеността в посочените в
решението по допускане на делбата е
възникнала в резултат на наследствено правоприемство на двамата
наследодатели и предвид посочената
хронология на фактите ,първостепенният съд е приел ,че не е налице хипотезата
на чл. 349 ал. 2 ГПК за ответника
,въпреки ,че е било установено от
разпита на свидетеля Ч.,че към
датата на смъртта на наследодателя Д.С.
ответникът С.С. е живеел в имота и към настоящия момент няма друго
жилище.
Решението е неправилно .
Верно е ,че поради обявяването на ответника за недостоен да
наследи своята майка ,която умишлено е умъртвил ,искането на същия да му бъде
възложен в дял като жилищен нейният дом
е неморално .В случая обаче законът не
се интересува от моралната страна на казуса,а е поставил определени изисквания-наличие
на определени предпоставки при което съделителят –наследник би могъл да поиска
възлагане на делбения имот .
Съгласно
чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ в редакция ДВ бр. 64/1999 г. /сега чл. 349, ал. 2 ГПК/, ако допуснатият до делба имот е неподеляем и е жилище, всеки съделител,
който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище
може да иска да му бъде възложен в дял, като дяловете на останалите съделители се
уравнят в пари. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 9 от ТР №
1/2004 г. на ОСГК на ВКС, когато делбеният имот е предмет на две и повече
последователни наследявания, всеки съделител, който има качествата на пряк
наследник или е наследник по право на заместване и е живял в неподеляемият
делбен имот, съсобствен на основание наследяване, формално отговаря на
изискването на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, ако е живял в имота към момента на
откриване на наследството на прекия си наследодател, от който черпи права. Не е
необходимо да е живял в делбения имот към момента на откриване на наследството
на общия наследодател назад във времето, когато той все още би могло да не е
роден. Законът признава правото на възлагане на всеки наследник, който е живял
в имота при откриване на наследството и не определя кое наследство. При
откриване на няколко поредни наследства не могат да бъдат изключени от правото
на възлагане наследниците, които са родени след откриване на наследството на
общия наследодател. Затова са дадени разяснения, че всеки наследник, който е
живял в делбения имот към момента на откриване на наследството на прекия си
наследодател може да претендира възлагане. При конкуренция между правоимащите,
изречение второ на чл. 288, ал. 3 ГПК/ отм/, сега на чл. 349, ал. 2 ГПК
определя обективен критерий, по който тя се разрешава.
3.
В мотивите към т.9 от ТР № 1/2004 г. на
ОСГК на ВКС са дадени следните разяснения:“9. Разпоредбата на чл. 288,
ал. З ГПК установява законовото изискване претендиращият възлагане съделител да
е наследник, който е живял в имота при откриване на наследството, т. е. към
момента на смъртта на наследодателя. Правото да иска възлагане в дял може да се
реализира в делбения процес, ако за претендиращия съделител-наследник са налице
всички материалноправни предпоставки. При две и повече наследства, ако всеки
съделител, който има качеството на пряк наследник или по заместване, е живял в
процесния недвижим имот към смъртта на наследодателя си, той формално отговаря
на условието на закона. След като по отношение на всеки от претендиращите
съделители са налице предпоставките за възлагане по чл. 288, ал. З ГПК, то за
всеки един от тях е достатъчно да е живял в имота към момента на откриване на
наследството, от което черпи правата си.“
С
ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС се прие, че комбинирана /смесена съсобственост/ е
тази, която е възникнала в резултат на повече от един юридически факт- напр.
прекратена съпружеска общност и наследяване, сделка за част от имота и
наследяване и др. При наличие на такъв вид съсобственост имотът не се възлага,
а се изнася на публична продан, за да може съсобствениците да получат най-
справедливо парично възмездяване. В последващата съдебна практика, формирана по
реда на чл. 290 ГПК, се допълни схващането за т. н. комбинирана съсобственост,
като се посочиха и случаите, когато такава съсобственост не е налице. Така в р.
№ 239 от 6.08.2012 г. по гр. д. № 81/2011 г. на I г. о. е възприето, че когато
вещта е била в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта
на единия съпруг, не възникна смесена съсобственост, освен в хипотезата на чл.
14, ал. 7 от СК от 1968 г., при която преживелият съпруг получаваше само своя
дял от общото имущество, а делът на починалия съпруг се наследяваше от децата.
Прието е също така, че когато наследниците извършат помежду си разпоредителни
сделки, също не е налице смесена съсобственост, тъй като разпоредителната
сделка не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в
съсобствеността на някой от наследниците. С р. № 86/ от 9.03.2012 г. по гр. д.
№ 1100/2011 г. на II г. о. е прието, че разпоредителните сделки между
сънаследниците не водят до смесена съсобственост, тъй като имотът остава
наследствен за всички тях, в съсобствеността на участват трети за наследството
лица, а и в духа на закона е имотът да остане в патримониума на един
наследниците.
Ето защо в случая не е налице
т.нар.“смесена“/“Комбинирана“/съсобственост ,доколкото съсобствеността произтича единствено от
наследяване на общия наследодател Д.С.
,поч. 1997 г.-от всички съделители и наследодателката М. С. –наследена само от
ищците .Затова и доколкото по отношение
на ответника са налице останалите
предпоставки за възлагане – а именно да няма друг жилищен имот /с оглед и на
представената от него декларация/ и да е живял в имота към момента на откриване
наследството на общия наследодател Д.С. ,то имотът е следвало да му бъде
поставен в дял на осн.чл. 349 ал. 2 ГПК .При определената от експертизата пазарна цена на имота от 102 250
лв. ответникът следва да бъде осъден да
заплати на останалите съделители по 28 402,78 лв.но тримата /общо
85 208,33 лв./,което да ставе по реда и в сроковете по чл. 349 ал. 5 от ГПК – в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение .
Искането за разпределението на двата
допуснати до делба недвижими имота на двете групи съделители ,е неоснователно
,доколкото става дума за различни по
вид и по характеристики имоти –единият е
жилищен , а другият-земеделски .Затова
и извършването на делбата по реда на чл.
350 или чл. 353 от ГПК е невъзможно .
По горните съображения Бургаският
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 260947/29.12.2020 г. постановено по гр.д. № 4496/2018 г. по
описа на Бургаския районен съд В ЧАСТТА
,с която е извършена делбата
между съделителите Т.С.С. ,ЕГН **********,с адрес *** ,Д.И.С. ,ЕГН **********
***,В.И.С. ,ЕГН********** ,същия адрес и С.Д.С. ,ЕГН ********** *** по отношение на недвижим
имот, представляващ „Жилищна еднофамилно сграда“, а именно: жилищна сграда с
идентификатор 07079.650.179.2 по КККР, одобрени със Заповед № 18-9 от
30.01.2009 година на Изп. Директор на АГКК, разположена в поземлен имот с
идентификатор 07079.650.179, с предназначение на самостоятелния обект жилищна
сграда –еднофамилна, брой нива на обекта:2, със застроена площ: 61 кв.м., с
административен адрес: град Б., ул. „З.“ №*по реда на чл. 349 ал. 1 от ГПК и вместо него ПОСТАНОВИ :
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на С.Д.С.
,ЕГН ********** *** като жилищен допуснатия до делба недвижим имот представляващ „Жилищна еднофамилно сграда“, а именно:
жилищна сграда с идентификатор 07079.650.179.2 по 4.
КККР, одобрени със Заповед № 18-9 от
30.01.2009 година на Изп. Директор на АГКК, разположена в поземлен имот с
идентификатор 07079.650.179, с предназначение на самостоятелния обект жилищна
сграда –еднофамилна, брой нива на обекта:2, със застроена площ: 61 кв.м., с
административен адрес: град Б., ул. „З.“ №*. Пазарната цена на имота е 102 250
лева /сто и две хиляди двеста и петдесет лева/.
ЗА УРАВНЕНИЕ НА ДЯЛОВЕТЕ ОСЪЖДА С.Д.С. ,ЕГН ********** *** да заплати
на всеки един от съделителите Т.С.С. ,ЕГН **********,с адрес *** ,Д.И.С. ,ЕГН **********
***,В.И.С. ,ЕГН********** *** поотделно по 28 402,78/двадесет и осем
хиляди четиристотин и два лв. и 78 ст./лева –общо 85 208,33 лв.,което да
стане по реда и в сроковете по чл. 349 ал. 5 от ГПК – в шестмесечен срок от
влизане в сила на настоящото решение ,ведно със законната лихва върху тази
сума от
влизане на решението в сила до окончателното й изплащане
УКАЗВА
на съделителите Т.С.С. ,ЕГН **********,с адрес *** ,Д.И.С. ,ЕГН **********
***,В.И.С. ,ЕГН********** *** за правото им да впишат законна ипотека върху
делбения имот за обезпечение вземането им за уравнение на дяловете .
Ако уравнението на дяловете не бъде
изплтено в законните срокове ,на осн.чл.
349 ал.6 ГПК решението се обезсилва по
право и имотът се изнася на публична продан .
В ОСТАНАЛАТА част ПОТВЪРЖДАВА решение 260947/29.12.2020 г. постановено по
гр.д. № 4496/2018 г. по описа на Бургаския районен съд.
НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.