РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Добрич, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Генов
при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело №
20223230100126 по описа за 2022 година
Производството е по чл.124 ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. В. П. с ЕГН ********** и Д. В. С. с
ЕГН **********, и двамата от с. С., общ. Добричка, ул.“***“ №***, чрез
процесуалния представител адвокат Д. А. с адрес за призоваване гр. Добрич,
ул.”***” №***, офис ***, срещу Община Добричка с административен адрес
гр. Добрич, ул.”Независимост” №20, представлявана от кмета Соня
Георгиева, по чл.124 ал.1 от ГПК за признаването за установено по
отношение на ответника, че ищците са собственици по силата на
наследствено правоприемство и давностно владение (всеки - на по 1/2
идеална част) на поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната
карта на с. В., общ. Добричка с площ от 2387 кв.м. В исковата молба и в
началото на първото съдебно заседание ищците сочат, че претендират за
собствеността върху имота по силата на давностно владение и наследствено
правоприемство; техният дядо П. М. Г. през 1941 г. е бил въведен във
владение на имота с протокол от 22.07.1941 г. за окончателно заменяне на
земите на преселниците от Северна Добруджа; с уличната и дворищната
1
регулация от 1948 г. имотът с площ от 4.200 декара в с. В., общ. Добричка е
разделен на два парцела – УПИ *** в кв. *** с площ от 1500 кв.м. и
процесния имот с площ от 2387 кв.м.; през 1983 г. П. М. Г. е прехвърлил на
своята дъщеря и майка на ищците УПИ *** в кв. *** с площ от 1500 кв.м.,
като внезапната му кончина няколко месеца по-късно е попречила другата
част от земята да бъде прехвърлена на Г. В. П. и Д. В. С.; П. М. Г. е починал
през 1983 г. и един от неговите наследници е майката на ищците М. П. Г.,
която от 1983 г. е започнала да владее и стопанисва имота до своята смърт
през 2017 г.; след това същият е преминал в патримониума на ищците Г. П. и
Д. С., които са нейни деца; оттогава го владеят те; ищците и тяхната
праводателка владеят процесния имот от 1983 г. постоянно, спокойно и явно;
при опит за снабдяване с необходимите документи за съставянето на
нотариален акт за него от Община Добричка им е заявено, че мястото вече не
е в регулация и през 2019 г. е актувано като общинска собственост, което е
породило настоящия спор; настоява се за уважаването на предявените искове
и присъждането на сторените разноски.
В законоустановения едномесечен срок е получен писмен отговор от
Община Добричка, в който се сочи, че процесният имот е извън дворищно –
регулационния план още от средата на 1948 година; първият акт за частна
общинска собственост е съставен на 21.03.2012 г. и са предоставени правата
за управление на имота на кметския наместник на с. В., общ. Добричка;
понастоящем имотът е отдаден под наем чрез публичен търг от Община
Добричка на „***“ЕАД за срок до 01.10.2023 г.; спорно е обстоятелството
дали процесният имот е описаният в протокола от 22.07.1941 г. и какво се е
случило с него във времето; още през 1948 г. този имот или част от него е
извън границите на селото, губейки предназначението си на дворно място
съгласно плана; около 20 години ищците не са владели имота, тъй като той е
общинска частна собственост и с предоставени права на управление на
кметския наместник; не може да се придобие по давност недвижим имот,
който е общинска собственост; исковете са неоснователни, защото Община
Добричка е собственик на имота; желае присъждането на сторените разноски.
В последното съдебно заседание ищците чрез своя процесуален
представител настояват за уважаването на предявените искове; посочват, че
от събраните по делото доказателства се установява, че процесният недвижим
имот по плана от 1948 година, който е действащ и към момента, е с площ от
2
4.200 декара; същият е идентичен с този по представения протокол от 1941
година; между частта, която е в регулация, и тази, която е извън регулация, не
съществува материализирана граница и не съществува акт за отчуждаване на
тази част от имота, която е извън регулацията на селото; няма съставени
актове за извършени промени в плана, с които имотът да е изключен от
регулацията на село В.; първият акт за общинска собственост е съставен доста
след като е преминала процедурата по чл.19 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи; няма основание имотът да е включен сред
попадащите по чл.19 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи (ЗСПЗЗ); имотът се владее от ищците; желаят
постановяването на решение, с което да бъдат уважени предявените искове,
както и за присъждането на сторените по делото разноски за платена
държавна такса, адвокатски хонорар и възнаграждение за вещото лице.
Община Добричка чрез своя пълномощник след даването на ход на устните
състезания настоява за отхвърлянето на исковете като неоснователни и
недоказани; ищците няма как да бъдат собственици на имота на
претендираното основание; още в нотариалния акт от 1983 година, с който е
прехвърлена частта от имота, която е в регулация, относно границите на
имота пише: „… от двете страни улици, държавно място и парцел 11-14…“;
процедурата за отдаване под наем на общинските имоти по чл.19 от ЗСПЗЗ е
следната - задължително се взема решение от общинския съвет; след това се
провежда публичен търг с тайно наддаване; сключва се договор; имотът по
опис се предава на спечелилия търга, а той съответно вписва този договор в
Агенцията по вписванията и тази процедура се е провела два пъти по
отношение на този имот; единият път е през 2014 година, а вторият път е с
договора от 2018 година; земята, която е останала след възстановяването, е
тази, за която не е подадено заявление за възстановяване и тези земи са т.нар.
„остатъчен фонд“, който съгласно чл.19 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи се предава на общините, а те за срок от 10
години единствено могат да го отдават под наем; в приложението по
протоколно решение №1 т.1 на ОД„Земеделие“ - град Добрич са определени
именно тези имоти, а процесният имот в село В., общ. Добричка е предаден
така; всичко това го прави общинска собственост, защото е придобит преди
последните изменения от 2007 година на земеделския закон относно т.нар.
„остатъчен фонд“; не се спори, че този имот е идентичен с имота, който е
3
посочен в първоначалния протокол, но собствеността върху един имот както
се придобива, така се и изгубва; в случая това е станало изцяло на законно
основание. Свидетелските показания не съответстват на действителността,
тъй като няма как имотът да е отдаван под наем, да е обработван от
наематели при законна процедура и в същия момент да се твърди, че
наследниците са ползвали този имот; на това основание и в тази връзка счита,
че имотът е станал общински по силата на закона по чл.19 от Закона за
собствеността и ползването на земеделски земи; исковете са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени, като бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са основателни.
От показанията на разпитаните по делото свидетели М. П. И. и К. А. П.
категорично се установява, че ищците, а преди това техните майка и баща са
владели процесния имот спокойно, явно и необезпокоявано повече от 30
години, а по-рано владение върху него е осъществявал техният дядо П. М. Г.
По делото са представени многобройни писмени доказателства в подкрепа на
безсъмнено установеното давностно владение. Според заключението на
вещото лице за регулацията на с. В., общ. Добричка е одобрен единствено
действащият кадастрален и регулационен план от 29.07.1948 г.; процесният
имот се намира в северозападната част на с. В., общ. Добричка и граничи със
земеделската територия на селото; в кадастралната основа на плана от 1948 г.
имотът е с пл. №*** и площ от 4200 кв.м.; при последвалото първо изменение
на плана по границата на регулацията на с. В., общ. Добричка е била
проектирана крайна улица и нова улична отсечка, при което се отнема част от
площта на имота; последвало е второ изменение на плана, при което е
премахната крайната улица по регулацията и с нова червена линия са
определени сегашните граници на парцела с площ от 1500 кв.м.; от
извършеното сравнение се установява, че процесният имот с кадастрален
идентификатор №*** по кадастралната карта на с. В., общ. Добричка с площ
от 2387 кв.м. е част от имота, описан в протокола от 22.07.1941 г. – имотът с
4
пл. №*** по този протокол от 22.07.1941 г. с първоначална площ от 4200 кв.
понастоящем е преобразуван в УПИ *** в кв.*** с площ от 1500 кв.м., имот с
кадастрален идентификатор №*** с площ от 2387 кв.м. и улична отсечка,
отнемаща част от площта на имота; в техническата служба на Община
Добричка не се съхранява информация за актове, с които са извършени двете
промени на плана относно изменението на площта на първоначалния имот и
изключването на площ от 2387 кв.м. от регулацията на с. В., общ. Добричка;
между УПИ *** в кв.*** и имот с кадастрален идентификатор №*** не
съществува материализирана граница; в регистъра по плана за земеразделяне
за имот с пл. №*** е отбелязана общинска собственост до изясняване на
собственика по подадените заявления; в съдебното заседание на 16.11.2022 г.
вещото лице е посочило, че предвидената в плана улична отсечка не
съществува и се ползва от ищците и от техния съсед. По делото е прието
доказателство (на лист 5), че на 22.07.1941 година П. М. Г. (преселник от
Северна Добруджа) с протокол за окончателна замяна на земите на
преселниците от Северна Добруджа и въвеждане във владение върху
дадените в замяна земи е въведен във владение на дворно място с площ от
4.200 декара, намиращо се в с. В., общ. Добричка; според намиращия се на
лист 6 от делото препис – извлечение от акт за смърт същият е починал на
31.10.1983 г., като съгласно нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане от 17.03.1983 г. (на лист 9) той е прехвърлил на
своята дъщеря М. П. Г. дворно място с площ от 1500 кв.м., намиращо се в
чертите на с. В., общ. Добричка, представляващо парцел *** в кв.*** с пл.
№***; от удостоверението за наследниците на М. П. Г. е видно, че същата е
починала на 15.04.2017 г. и е оставила за наследници своите деца Г. В. П. и Д.
В. С.. Всички тези писмени доказателства потвърждават изложеното от
ищците и разпитаните свидетели, че възходящите членове на семейството им
от изключително дълъг период от време стопанисват процесния имот.
Доколкото все пак наследниците на дядото са няколко на брой (според М. П.
И. М. П. Г. има най-малкото още една сестра, живееща в гр. Варна), то
осъщественото давностно владение от страна на ищците (респективно
техните праводатели) е и спрямо останалите наследници. Затова Г. В. П. и Д.
В. С. са собственици по силата на наследствено правоприемство на
наследената от тяхната майка част от имота и по силата на давностно
владение на останалата част от имота. Неоснователни са възраженията на
5
Община Добричка, че е станала собственик на имота по силата на чл.19 от
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи при липсата на
друг собственик – не са представени никакви доказателства за проведени
отчуждителни процедури; освен това вещото лице е посочило, че няма
доказателства за наличието на актове, с които е променена площта на
първоначалния имот и е изключена площта от 2387 кв.м. от регулацията на с.
В., общ. Добричка; процесната земеделска земя не представлява останала след
възстановяването на правата на собствениците по реда на чл.19 от Закона за
собствеността и земеделските земи, доколкото според показанията на
разпитаните свидетели и представените писмени доказателства никога не е
излизала от патримониума на ищците, респективно техните праводатели. С
оглед на изложеното предявените искове по чл.124 ал.1 от ГПК са
основателни и при идеални части от по 1/2 за всеки от ищците от процесния
имот трябва да бъдат уважени.
Заради изхода от спора и на основание на чл.78 от ГПК на Г. В. П. и Д. В.
С. следва да бъдат присъдени направените разноски в общ размер на 1167
лева (в това число 100 лева внесена държавна такса, 10 лева внесена държавна
такса за издаването на съдебни удостоверения, 250 лева първоначален
депозит и 207 лева довнесен депозит за вещото лице, както и 600 лева
заплатено адвокатско възнаграждение).
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община
Добричка с административен адрес гр. Добрич, ул.”Независимост” №20,
представлявана от кмета Соня Георгиева, че Г. В. П. с ЕГН ********** и Д.
В. С. с ЕГН **********, и двамата от с. С., общ. Добричка, ул.“***“ №***, са
собственици (всеки от тях на по 1/2 идеална част) по силата на наследствено
правоприемство и давностно владение на поземлен имот с идентификатор
№*** по кадастралната карта на с. В., общ. Добричка с площ от 2387 кв.м.
ОСЪЖДА Община Добричка с административен адрес гр. Добрич,
6
ул.”Независимост” №20, представлявана от кмета Соня Георгиева, да заплати
на Г. В. П. с ЕГН ********** и Д. В. С. с ЕГН **********, и двамата от с. С.,
общ. Добричка, ул.“***“ №***, сумата от 1167 (хиляда сто шестдесет и
седем) лева, представляваща направените разноски по гр. дело №126/2022 г.
по описа на ДРС.
УКАЗВА на ищците в 6-месечен срок от влизането в сила на съдебното
решение да извършат вписването му в Службата по вписванията – гр. Добрич.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7