РЕШЕНИЕ
№ 725
гр. Силистра, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20213420101641 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Ищците Т. К. Д., с ЕГН ********** от гр.С., ул.”К.” № , вх., ет., ап. и
Н. С. К., с ЕГН **********, от гр.С., у.”Я. Т.”№, ет., ап., и двамата, чрез
адвокат П. И. и адвокат Д. Г. от САК молят съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответниците, че са
собственици на самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
№66425.501.3221.1.1 по КККР на гр.С., одобрени със Заповед №РД-18-
66/02.06.2008г. на ИД на АГКК, с адрес гр. С., ул.”К.”, група гаражи между
жилищни блокове „Рига” и „Минск”, ет.0, гараж №1, находящ се в сграда с
идентификатор №66425.501.3221.1, с предназначение на сградата гараж,
разположена в поземлен имот, с идентификатор №66425.501.3221 , със ЗП от
21 кв.м., при съседи на същия етаж с идентификатор №66425.501.3221.1.2,
въз основа на давностно владение, осъществявано необезпокоявано в периода
от 20.03.2001г. до 28.09.2021г. и да осъди ответниците да им предадат
владението на имота. Молят да бъде отменен като неверен нот. акт за
собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 84, том 3,
рег.№ 6242, дело № 387 / 2021 г.
Претендират разноските си по делото.
Твърдят, че на 20.03.2001г. между ищцата Т. К. Д. и ответницата М. В.
Д. е сключен предварителен договор за покупко – продажба на процесния
гараж за сумата от 1000.00 лева, която била заплатена напълно на продавача
към момента на сключване на договора, от който момент било предадено и
владението. Ищците твърдят, че са владяли вещта явно и необезпокоявано до
1
месец септември 2021 год., когато установили, че достъпът до гаража е
възпрепятстван, като е сменен патронът на вратата. От последвалите
разговори установили, че ответницата се е снабдила с нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка въз основа на давностно владение.
Ищците оспорват това обстоятелство, твърдят, че ищцата от 2001 год. не се е
интересувала и не е посещавала имота, докато те непрекъснато са
упражнявали фактическа власт върху същия, с намерение да го своят, при
което са извършили и редица подобрения.
Ответниците М. В. Д. с ЕГН ********** и Д. Н. Д. с ЕГН **********,
двамата от гр.С., ул. Х. О. № , вх. , ет. , ап. , чрез процесуалния си
представител адв. В. М. - САК, с адрес: гр. С. ул. Д. М. № , ет. , офис № са
подали писмен отговор, с който изцяло оспорват предявените от ищците
искови претенции. Твърдят, че ищците никога не са осъществявали владение
по отношение на имота, а единствено държане на част от него, предоставено
им доброволно от страна на ответниците. Предварителният договор бил
сключен без съгласието на съпруга, който изрично се противопоставил, освен
това и срокът на самия договор бил до 31. 12. 2001 г., след което бил загубил
своето действие. Твърдят, че никога не са преставали да упражняват власт над
имота, като са съхранявали в него свои вещи, които периодично подменяли.
Ищците ползвали само част от гаража, като съхранявали железа и ламарини и
въпреки проведените с тях разговори, отказали да освободят имота на
ответниците от тези вещи, поради което се наложило на 20. 11. 2021 год. да
бъдат сезирани органите на реда, а впоследствие, синът на ответниците
сменил патрона на вратата на гаража и била сезирана РП – Силистра за
извършени самоуправни действия.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите
и становището на страните, прие за установено следното:
При предявяване на исковата претенция ищците легитимират правото
си на собственост върху процесния имот въз основа на изтекла в тяхна полза
придобивна давност.
Придобивната давност е един от регламентираните в чл. 77 от ЗС
способи за придобиване право на собственост върху вещи. Съгласно чл.79 от
ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Според
легалната дефиниция на чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на
фактическа власт /corpus/ върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго като своя /animus/. Законът – чл.69 от ЗС, установява оборима
презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не бъде доказано,
че я държи за другиго. Презумпцията относно субективния елемент на
владението, т. е. намерението за своене на вещта /animus/, е въведена в полза
на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество тежестта
за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение - в
2
този смисъл са и разясненията в ППВС № 6/74 г..
Тъй като ответната страна също се защитава спрямо претенцията на
ищците с възражение за придобиване на имота по давност, легитимирайки
правото си на собственост с констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по давностно владение № 84, том 3, рег.№ 6242,
дело № 387 / 2021 г., съдът следва да разгледа възникването на правото на
собственост на оригинерно основание.
На първо място следва да се има предвид, че при спор за собственост,
когато и двете насрещни страни претендират да са собственици, като една от
тях се легитимира с констативен нотариален акт, при разрешаването на
правния спор следва да се вземат предвид задължителните разяснения, дадени
с ТР № 11/ 2012 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно тълкувателното решение,
нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим
имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила
по чл. 179, ал. 1 ГПК, относно констатациите на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на
признато с акта право на собственост тежестта на доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. В
мотивите към тълкувателно решение се дава разяснение за същността на
легитимиращото действие на констативния нотариален акт за
принадлежността на правото на собственост, а именно, че правният извод на
нотариуса е верен до доказване на противното с влязло в сила решение. За
оборването на обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт
досежно удостовереното право на собственост е необходимо пълно обратно
доказване, проведено от оспорващата констатациите на нотариуса страна.
Давностното владение като придобивен способ е правен въпрос,
разрешаван в правната теория и в константната съдебна практика, в т. ч. и
задължителна такава, като относима към настоящия спор е разпоредбата на
чл. 79, ал. 1 от ЗС, предвиждаща „Правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години”. В чл. 68 от ЗС владението се определя като упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез
другиго, като своя. За да е основание за придобиване на имот по давност,
владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин,
така, че да може да бъде узнато от собственика/ и спокойно /според теорията
означава то да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с
насилие/. По въпроса за елементите на фактическия състав на придобивната
давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС и по-конкретно дали се включва в тях и
изискването невладеещия собственик да е уведомен за намерението за своене
на владелеца, т. е. същото да му е противопоставено, в съдебната практика
/напр. Р 262 от 29.11.11 год. по гр. д. № 342/11 ІІ г.о./ е прието, че такова
изискване съществува, но само в хипотезата на съсобственост – когато
съсобственикът твърди да е придобил по давност идеалните части на
3
останалите съсобственици, то е необходимо да демонстрира това свое
намерение по отношение на тях, за да бъдат отблъснати претенциите му.
Когато обаче се касае за владение върху чужд имот, при липса на заявени
претенции от трети лица, упражняващият фактическата власт върху имота
като свой няма и по отношение на кой да демонстрира това свое намерение да
свои имота за себе. В този смисъл, при липса на действия, целящи
отблъскването на установеното владение и при липса на заявени претенции за
имота, фактът, че владелецът се намира в имота и го поддържа в рамките на
необходимата грижа, следва да се възприеме като действия по смисъла начл.
68, ал. 1 от ЗС. Според презумпцията на чл. 69 от ЗС се предполага, че
упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т. е. притежава
качеството на владелец и то от момента на установяване на тази фактическа
власт /пр. Р 144 от 2.12.14 год. по гр. д. № 1650/14 год. ІІ г. о./. С оглед на това
е ирелевантно дали владелецът съзнава, че имотът е чужд, стига да е
установено наличието на елементите на фактическия състав на владението,
съгласно чл. 68 от ЗС и приложението на презумцията по чл. 69 от ЗС.
В настоящото производство е установено по несъмнен начин, че от
момента на сключване на предварителен договор за продажба на недвижим
имот на 20. 03. 2001 год. между ответницата М. Д. в качеството й на продавач
и ищцата Т. Д. в качеството й на купувач, процесния имот се владее от
ищците. Същите са заявили и демонстрирали пред обществото правото си на
собственост, предприели са действия по осъществяване на ремонтни
дейности в собствен имот, като освен това не са допуснали ответниците /
представлявани от своя син / в имота си, дори напротив – отблъснали са опита
му за достъп до този имот. Заявеното и демонстрирано право на собственост
се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели В., П. и
К., които са категорични, че ищците владеят имота за себе си и демонстрират
правото си на собственост, което не е било подлагано на съмнение от никой
от тях и е било явно и непрекъснато. Свидетелите В. и П. притежават съседни
гаражи, които ползват постоянно и без колебание сочат като собственици на
процесния гараж ищците с твърдения както за знание, че гаражът е купен,
така и за постоянно присъствие и ежедневно ползване на вещта. Свидетелят
К., в качеството си на работник на ищеца Н. К. също безспорно е възприел
именно работодателя си като собственик на вещта и ползвайки гаража като
склад, ежедневно е доставял и изнасял материали, като достъп му е осигурен
от ищеца. Всички разпитани по делото свидетели са единни в твърденията си,
че ответницата М. Д. не пребивава в страната, като от повече от 10 години
живее в Кралство Испания. От показанията на свидетелите също така става
ясно, че ответникът Д. Д. не обитава жилището, което е в непосредствена
близост до процесния гараж и живее в друга част на града. Отделно от това,
съдът преценява и показанията на свидетелите, участвали в нотариалното
производство по издаване на констативния нотариален акт - А., С. и Т., които
в съдебно заседание отричат твърденията си, изложени пред нотариуса, като
свидетелят А. твърди, че се е объркал, свидетелката С. – че не е виждала
4
ответниците в гаража през последните 10 години, но е виждала техния син, а
свидетелката Т. заявява, че не е виждала ответницата в гаража или около него.
Редно е да се коментират и показанията на другата група свидетели,
ангажирани от страна на ответниците. Съдът намира показанията на тези
свидетели за неубедителни и противоречащи на останалите, събрани по
делото доказателства, както и противоречиви сами по себе си. Свидетелят Д.
е син на ответниците и пряко заинтересован от изхода на спора с оглед
твърденията му, касаещи намерение да придобие правото на собственост по
отношение на процесния гараж при завръщането на майка си в страната.
Въпреки това, показанията на този свидетел следва да бъдат преценени по
отношение на демонстрираното от ищците намерение за своене посредством
отказа да допуснат този свидетел в имота. Другите двама свидетели са негови
приятели като показанията им съществено се различават от показанията на
незаинтересованите от изхода на спора свидетели, но дори и да не беше така,
то тези показания не могат да обосноват осъществяване на давностно
владение по отношение на имота, поне не и по отношение на ответниците в
производството – свидетелят М. от една страна е виждал свидетеля Д. да
ползва гаража като взема и връща различни вещи, но от друга – не е виждал
други хора там, въпреки че знае за наличието на спорове между ответниците,
касаещи процесната вещ. Свидетелят Г. в момента ползва гаража и според
твърденията му е влизал в него многократно през последните 20 години, не е
виждал други хора, но знае за съществуването на други хора, които не през
тези 20 години отказвали да освободят имота, като техни вещи се намират в
него и към момента. Показанията на последните трима свидетели съдът
намира за неистинни по отношения на твърденията, касаещи регулярно
ползване и посещаване на имота от свидетеля Д., поради което и с цел
установяване на това обстоятелство следва да бъде сезирана РП – Силистра.
Горната фактическа обстановка обосновава извод за осъществяване на
елементите на фактическия състав на оригинерното придобивно основание по
чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 68 от ЗС в полза на ищците Т. Д. и Н. К. – налице е
непрекъсната тяхна фактическа власт върху спорния имот в продължение на
необходимия срок от 20. 03. 2001 г. до предявяването на настоящия иск на 05.
11. 2021 год. и намерението им да го държат като свой, обективирано в
осъществяваните фактически действия по поддръжката и стопанисването му,
заявеното собственическо право и при липсата на доказателства да го държат
за друг. При установените факти за наличието на упражняване на фактическа
власт и намерение за своене в предвидения от закона срок, исковата
претенция на ищците е основателна – притежаваното право на собственост на
ответниците е изгубено поради придобиването му от ищците, съгласно чл. 99
от ЗС. Ответниците не са предприели защита на правото си на собственост
върху процесния имот по съответния ред с оглед прекъсване на давностното
владение и са загубили правото си на собственост по отношение на него.
Следва да се отбележи и факта, че за субективния елемент на
владението е ирелевантно обстоятелството, че продавач по предварителния
5
договор е единствено М. Д., която го е сключила без съгласието на съпруга си,
както и евентуалното знание на ищците, че праводателката им не е единствен
собственик и не би могла да им прехвърли собствеността, след като те самите
са сключили предварителния договор за покупко - продажба с цел да станат
собственици и цялостното им поведение след сключването на договора е
насочено към реализиране на тази цел.
Съобразявайки всичко изложено, съдът намира, че претенцията на
ищците е основателна и следва да бъде уважена.
На основание чл.537, ал.2 от ГПК, цитирания по-горе нотариален акт
следва да бъде отменен като неверен.
Предвид изхода от процеса и на основание, чл. 78, ал. 1 от ГПК следва
да се уважи искането на ищците за присъждане направените по делото
разноски, които в производството пред тази инстанция са в размер на 1481.00
лева.
Мотивиран от тези съображения, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. В. Д. с ЕГН
********** и Д. Н. Д. с ЕГН **********, двамата от гр.С., ул. Х. О. № , вх. ,
ет. , ап. , че Т. К. Д. с ЕГН ********** от гр.С., ул.”К.” № , вх., ет., ап. и Н. С.
К. с ЕГН **********, от гр.С., у.”Я. Т.”№, ет., ап. са собственици на следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
№66425.501.3221.1.1 по КККР на гр.Силистра, одобрени със Заповед №РД-18-
66/02.06.2008г. на ИД на АГКК, с адрес гр. С., ул.”К.”, група гаражи между
жилищни блокове „Рига” и „Минск”, ет.0, гараж №1, находящ се в сграда с
идентификатор №66425.501.3221.1, с предназначение на сградата гараж,
разположена в поземлен имот, с идентификатор №66425.501.3221 , със ЗП от
21 кв.м., при съседи на същия етаж с идентификатор №66425.501.3221.1.2
и ги ОСЪЖДА да им предадат владението върху описания имот.
ОТМЕНЯ КАТО НЕВЕРЕН нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по давностно владение № 84, том 3, рег.№ 6242,
дело № 387 / 2021г., с който М. В. Д. с ЕГН ********** е призната за
собственик по давностно владение на самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор №66425.501.3221.1.1 по КККР на гр.Силистра, одобрени със
Заповед №РД-18-66/02.06.2008г. на ИД на АГКК, с адрес гр. С., ул.”К.”, група
гаражи между жилищни блокове „Рига” и „Минск”, ет.0, гараж №1, находящ
се в сграда с идентификатор №66425.501.3221.1, с предназначение на
сградата гараж, разположена в поземлен имот, с идентификатор
№66425.501.3221 , със ЗП от 21 кв.м., при съседи на същия етаж с
идентификатор №66425.501.3221.1.2.
6
ОСЪЖДА М. В. Д. с ЕГН ********** и Д. Н. Д. с ЕГН **********,
двамата от гр.С., ул. Х. О. № , вх. , ет. , ап. да заплатят солидарно на Т. К.
Д. с ЕГН ********** и Н. С. К. с ЕГН ********** сумата от 1 481.00 /
хиляда четиристотин осемдесет и един / лева - разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Силистра, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
7