Решение по дело №484/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……….

Гр. Варна,  ………………...  2020 година

           

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд – гр. Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина РАЧЕВА

 

при секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора от ВОП Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 484/20 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

            Образувано е по искова молба от „Вистилон“ ООД – гр. Варна, ЕИК ***, срещу Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с цена на иска 346,66 лева имуществени вреди и 30,91 лева лихви до датата на предявяване на иска.

В исковата молба се твърди, че при проверка относно спазване на трудовото законодателство, извършена на дружеството от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, бил съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие наказателно постановление, с което на „Вистилон“ ООД била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. С влязло в сила решение на ВРС наложената санкция била намалена на 200 лева на основание чл. 415в от Кодекса на труда. За обжалването на наказателното постановление дружеството заплатило 400 лева адвокатско възнаграждение и счита, че му се следва част от тази сума в размер на 346,66 лева, изчислена пропорционално на уважената част от жалбата, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на решението на районния съд – 03.04.2019 г. до предявяване на иска – 17.02.2020 г., в общ размер 30,91 лева, както и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените в настоящото производство разноски.

Ответникът по иска, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ чрез юрисконсулт в писмено становище моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Счита, че доколкото размерът на наложената санкция е изменен от районния съд, разноските се дължат на инспекцията, а не на въззивника. Твърди, че районният съд е потвърдил, че е извършено нарушение и че отговорността на дружеството е била правилно ангажирана, а освен това липсват доказателства за платено възнаграждение. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на иска. Посочва, че е налице незаконосъобразен административен акт, доколкото е изменено наказателното постановление, и че са събрани доказателства, установяващи наличието на предпоставките по чл. 1 от ЗОДОВ. Пледира искът да бъде уважен.

 

            Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Исковата молба е допустима като подадена от лице, което твърди увреждане от незаконосъобразен акт на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. Дирекцията е териториално поделение на Главна дирекция „Инспектиране на труда“, част от специализираната администрация на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Последната съобразно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е юридическо лице, следователно искът е предявен срещу надлежен ответник в съответствие с чл. 205 от АПК.

Искът е предявен след изменението на наказателното постановление с влязло в сила на 03.04.2019 г. въззивно решение, поради което е налице процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1 от АПК и не е изтекъл петгодишният давностен срок за исковата претенция.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да бъде приет искът за основателен се изисква кумулативното наличие на три предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.

От събраните доказателства се установява, че срещу дружеството е било издадено Наказателно постановление № 03-009436/28.03.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, и на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда на дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

С Решение № 458/12.03.2019 г. на Варненски районен съд, ХІІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 656 по описа на съда за 2019 г. и влязло в сила по отношение на дружеството на 03.04.2019 г. поради необжалването му, съдът приема за безспорно извършено вмененото на дружеството нарушение, но че в наказателното постановление неправилно е определена и приложена санкционната норма на чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда. Поради отстраняването на нарушението веднага след констатирането му и липсата на вредни последици счита, че наказанието е следвало да бъде определено съгласно привилегированата норма на чл. 415в от Кодекса на труда. В съответствие с изводите си, районният съд определя санкция около средния размер по привилегированата норма, като се мотивира с изтеклия период от назначаването на работника и установяването на нарушението. Съответно изменя наказателното постановление и определя размер на имуществената санкция 200 лева.

Решението е съобщено на дружеството на 19.03.2019 г., а на дирекцията – на 15.07.2019 г., като няма данни и твърдения да е било обжалвано.

Съгласно мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Общото събрание на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/2014 г. издаването на наказателни постановления е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да се ограничи само до административните актове, издавани по реда на АПК.

По същество с решението на районния съд наказателното постановление е прието за незаконосъобразно в частта на приложената санкционна норма и съответно е налице  изменен незаконосъобразен акт на административен орган като материална предпоставка за правото на обезщетение.

Във връзка с твърдяните вреди, съдът констатира, че в кориците на н.а.х.д. № 656 по описа на Варненски районен съд за 2019 г. е представен Договор за правна защита и съдействие № 11 от 21.05.2018 г., с който дружеството е възложило на адв. П. правна защита срещу конкретното наказателно постановление № 03-009436/28.03.2018 г., за което е договорило възнаграждение в размер на 400 лева, платимо по банков път. Сумата е платена с два превода от 22.05.2018 г. и 26.02.2019 г., за което пред ВРС са представени съответните извлечения.

Във връзка с наличието на пряка и непосредствена връзка между направения от дружеството разход за адвокатска защита и изменението на наказателното постановление, съдът съобразява, че тя е доказана, тъй като, ако в наказателното постановление беше приложена правилната санкционна норма на чл. 415в от КТ, а не неправилно определената от административнонаказващия орган норма на чл. 413, ал. 2 от КТ, за дружеството би имало две алтернативи – или да не оспорва наказателното постановление, или да оспорва, при което резултатът щеше да е неблагоприятен за него. В първия случай дружеството не би направило разходи, които да претендира като вреда, а във втория – не би имало основание да претендира вреди. Следователно направените разходи за адвокатско възнаграждение са в пряка и непосредствена връзка с частично успешната защита на правата и интересите на дружеството срещу незаконосъобразното наказателно постановление.

По тези съображения съдът приема, че е доказано наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от „Вистилон“ ООД – гр. Варна имуществени вреди. В съответствие с частично благоприятния резултат от обжалването на наказателното постановление, претенцията на дружеството е основателна, така както е предявена — в съотношението между наложената и отменената санкция, или 86,66 %, което при платено адвокатско възнаграждение от 400 лева съответства на претендираната главница от 346,66 лева. Предвид основателността на иска в частта за главницата, основателна е и акцесорната претенция за присъждане на лихви върху същата сума, считано от датата на влизане в сила на решението за изменение на наказателното постановление до датата на предявяване на иска, в претендирания размер на 30,91 лева, както и за законната лихва върху главницата от 346,66 лева от датата на предявяване на иска – 17.02.2020 г. – до окончателното погасяване на задължението.

В съответствие с резултата от производството и своевременно направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер 325 лева (300 лева за адвокатско възнаграждение и 25 лева д.т.).

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София да заплати на „Вистилон“ ООД – гр. Варна, ЕИК ***, сумата 346,66 (Триста четиридесет и шест цяло и шестдесет и шест ст.) лева имуществени вреди, претърпени,в резултат от измененото с решение по н.а.х.д. № 656 по описа на Варненски районен съд за 2019 г. Наказателно постановление № 03-009436/28.03.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна; законната лихва върху тази сума в размер на 30,91 (Тридесет цяло и деветдесет и една ст.) лева за периода от 03.04.2019 до 17.02.2020 г., както и законната лихва върху главницата от 346,66 (Триста четиридесет и шест цяло и шестдесет и шест ст.) лева от 17.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София да заплати на „Вистилон“ ООД – гр. Варна, ЕИК ***, сумата 325 (Триста двадесет и пет цяло) лева съдебно-деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

                                                                       

Съдия: