гр.София 01.10.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, V-ти
въззивен състав, в публично заседание на осемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
МАРИЯ ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Пенка Цанкова и в присъствието на прокурора Ангелина
Василева, разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ВНОХД № 1892
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 23.10.2018 г. по НОХД № 18764/2016
г. Софийски районен съд, НО, 108 състав е признал подсъдимия Н.П.Г. за
невиновен в това, че „от на неустановена дата в периода от 23.04.2015г. до
01.06.2015г.“, в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, на което е
възложено да изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение – като главен секретар на Изпълнителна агенция „Б.С.ЗА
А.“, чрез фактическо разпореждане присвоил – задържал за себе си и не върнал на
представител на Изпълнителна агенция „Б.С.ЗА А.“ след прекратяване на
служебното му правоотношение, чужди - собственост на Изпълнителна агенция „Б.С.ЗА
А.“, вещи – лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.№ ****** на стойност 6252 лв., преносим
компютър марка „Леново“, сериен № S / NCB 19268473 на стойност 453,60 лв.,
компютърна мишка марка „Dell” със сериен №S/N093474 на стойност 5,60 лв., чанта
за преносим компютър на стойност 20 лв., мобилен телефон марка „Нокия“, модел
„106“ с ИМЕЙ 353036068512489 на стойност 39,20 лв., ключ за лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.№ ****** на стойност 15 лв. и имобилайзер за
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.№ ****** на стойност 20
лв. или всички вещи на обща стойност от 6805,40 лв., връчени в това му
качество, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението
за престъпление по чл. 201 от НК.
На основание чл.190 ал.1 от НПК с
присъдата първоинстанционният съд е възложил в тежест на държавата направените
по делото разноски.
Против постановената присъда е постъпил
протест от СРП, в който се излагат доводи за неправилност на съдебния акт. В
постъпилото по делото допълнително изложение към протеста се застъпва
становище, че от събрания в хода на досъдебното производство и на съдебното
следствие доказателствен материал се установява по безспорен начин, че с
деянието си подсъдимият Г. е осъществил всички елементи от обективна и
субективна страна на престъплението, в което е обвинен. Оспорва се извода на
съда, че осъщественото от подсъдимия Г. деяние не е извършено в качеството му
на длъжностно лице, както и заключението на съдебния състав, че отказът на
подсъдимото лице да върне връчените му служебни вещи не изпълва състава на
вмененото му престъпление от субективна страна, доколкото последният не е
манифестирал желание да използва вещите или да се разпорежда с тях. В тази
връзка се сочи, че с оглед установената от първия съд фактическа обстановка по
делото безспорно е установен мотивът на подс. Г. да откаже връщане на връчените
му вещи, а именно да ги задържи за себе си, докато не му бъдат върнати неговите
вещи от кабинета, който е ползвал в Агенцията, изпълнявайки длъжността главен
секретар. От друга страна, се застъпва тезата, че твърденията на подсъдимия за
мотива за отказ за връщане на инкриминираните вещи се явяват недоказани,
доколкото се установяват единствено от дадените от подсъдимия обяснения,
намиращи подкрепа в показанията на посочените от него свидетели. В заключение
се посочва, че посредством придаването на характер на обезпечение на държаните
от подсъдимия Г. вещи, с условие да бъдат върнати негови лични такива, се явява
изпълнен състава на инкриминираното деяние и от субективна страна, с оглед ясно
изразения присвоителен мотив в действията на подсъдимото лице. С протеста и
допълнението към него се прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и
постановяване на нов, с който подс. Г. да бъде признат за виновен по повдигнато
му обвинение за извършено престъпление по чл. 201 от НК.
По делото е постъпило и възражение срещу
депозирания от прокуратурата протест от подсъдимия – Г., в което се твърди, че постъпилите по делото протест и допълнение към
него са неоснователни, а обжалваната присъда на СРС е правилна и
законосъобразна, като се моли последната да бъде потвърдена.
В съдебно
заседание пред въззивния съд представителят на СГП поддържа протеста, като
намира присъдата на СРС за неправилна и незаконосъобразна. В тази връзка
изразява становище, че по делото са събрани безспорни и категорични доказателства
за това, че подсъдимият е извършител на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Изразява се становище, че съдът неправилно е приел, че
престъплението не било доказано от субективна страна, тъй като липсва елемент
от състава на престъплението, а именно намерение за своене на инкриминираните
вещи. В заключение се моли присъдата на СРС да бъде отменена, като на нейно
място бъде постановите нова, с която подсъдимият за бъде признат за виновен в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение от СРП, като му
бъде наложено наказание около минимума, предвиден за престъплението, с оглед
чистото съдебно минало на дееца и обществената опасност на деянието.
Защитникът на подс. Г. – адв. С. моли
депозираният протест от СРП, ведно с допълнението към него, да бъде оставен без
уважение, а присъдата на СРС, с която подзащитният му е признат за невиновен,
да бъде оставен в сила. В тази връзка изразява становище, че в хода на
въззивното съдебно следствие не са събрани допълнително доказателства, които да
се налагат промяна в първоинстанционния съдебен акт, а в самия протест не се
сочат правни доводи, които обосноват извод за неправилност на присъдата на СРС.
Според защитата СРС в присъдата си и в мотивите си към нея подробно е обсъдил събраните
по делото доказателства, които сочат за липса на съставомерно деяние от страна
на Г., за това да е извършил престъплението по чл. 201 от НК. Твърди се, че от
събраните доказателства става видно, че няма наличие на умисъл за извършване на
вмененото на подсъдимия деяние, доколкото подс. Н.Г. не е демонстрирал
намерение да присвои за себе си посочените в обвинителния акт вещи. Застъпва
тезата, че правилно първият съд е коментирал данните за това, кога подсъдимият е
разбрал, че е уволнен, кога е разбрал въобще за нотариални покани и за това, че
следва да върне инкриминираните вещи и предмети. Моли съда да приеме факта, че
по делото са приложени достатъчно доказателства, видно от които подсъдимият е
обжалвал уволнението си, доколкото е считал, че е неправомерно уволнен, с оглед
на което според защитата при евентуално възстановяване подзащитният му отново
би имал правно основание за държане на вещите. В заключение се застъпва
твърдението, че данните по делото говорят за липса на умисъл у подсъдимия за
извършване на инкриминираното деяние, като в тази връзка се моли
първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден, а протестът на СРП да бъде
оставен без уважение, като неоснователен.
В правото си на лична защита и последна
дума подсъдимият Г. излага твърдения за противоречия между описаната
фактическата обстановка в обвинителния акт и действително случилите се събития.
В заключение изразява становище, че се придържа към казаното от защитата му,
като подкрепя изложените от адвоката му аргументи за оправдаването му.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Производството пред СРС е протекло по
реда на глава ХХVІІ от НПК (съкратено съдебно следствие), като на основание чл.
371, т. 1 НПК страните са дали съгласие да не се провежда разпит на всички
свидетели и на вещите лица. Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 1 НПК,
съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 3 НПК при провеждане на съдебното
следствие от първата инстанция не се извършва разпит на свидетелите и вещи
лица, за които се отнася одобреното от съда съгласие, съдът е приобщил на
основание чл. 283 НПК съответните протоколи за разпит на свидетели и експертни
заключения от досъдебното производство, като за изясняване обстоятелствата по
делото в хода на съдебното следствие са изслушани свидетелите П. П., св. М.Б., Т.Д.,
А.Д., Е.Г., Р.М., Г.Е./Н./, И.Д., Б.Б., Н.С., като е
дадена възможност на подсъдимия да даде обяснения, от която последният се е
възползвал.
Предвид горното настоящата съдебна
инстанция намира, че първоинстанционният съд е изпълнил задължението си за
обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическите обстоятелства,
включени в предмета на доказване по делото, като е извел възприетото по фактите
от надлежно събран доказателствен материал, след неговия анализ, при спазване
на правилата на формалната и житейска логика. Въз основа на събраните и
проверени по реда на НПК доказателствени източници са направени правилни
фактически изводи. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания
за съществена промяна на фактическата обстановка, възприета от първостепенния
съд, доколкото тя е правилно установена, на база на вярна и точна преценка на
събрания доказателствен материал.
С оглед горното и след извършен собствен
анализ на доказателствата, настоящият съдебен състав прие за установена
фактическа обстановка, която не се различава съществено от възприетата от
решаващия съд, а именно:
Подсъдимият Н.П.Г., с ЕГН ********** е роден на *** ***, българин,
български гражданин, неосъждан, с висше образование, живущ ***.
Със заповед № 30/31.03.2014 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Б.С.ЗА А.“ /ИАБСА/ - К.Р.,
подсъдимият е бил назначен на длъжността главен секретар в Агенцията. Били му
били предоставени за служебно ползване следните вещи, собственост на
Изпълнителна агенция „Б.С.ЗА А.“: лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с ДК №
*******на стойност 6 252 лева, преносим компютър марка „Леново“, сериен № S /
NCB 19268473 на стойност 453,60 лева, компютърна мишка марка “Dell” със сериен
№ S/N093474 на стойност 5,60 лева, чанта за преносим компютър на стойност 20
лева, мобилен телефон марка „Нокия“, модел „106“ с ИМЕЙ 353036068512489 на
стойност 39,20 лева, ключ за лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с per. № ******
на стойност 15 лева и имобилайзер за лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с
ДК № № *******на стойност 20 лева - всички вещи на обща стойност 6805,40 лева.
Подсъдимият управлявал лично автомобила.
Подсъдимият ползвал самостоятелен
кабинет, в който държал голяма стара карта на Израел със сантиментална стойност
за него, собствен преносим компютър „Тошиба” и др. лични вещи.
В ИАБСА работела като държавен инспектор
св. М.-Б.. Със заповед № 98/06.02.2015 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Б.С.ЗА А.“ – К.Р. св. М.Б. била дисциплинарно уволнена.
Със заповед № 106/06.02.2015 г. на изпълнителния директор на ИАБСА - К.Р.
възложил на подсъдимия да го замества при негово отсъствие. Със заповед №
ЧР-П-49/20.02.2015 г. на министъра на икономиката К.Р. бил освободен от
длъжността изпълнителен директор на ИАБСА, считано от 23.02.2015 г. Със заповед
№ ЧР-Н-27/20.02.2015 г. на министъра на икономиката св. М.-Б. била назначена за
изпълнителен директор на ИАБСА, считано от 23.02.2015 г. Със заповед № 16/24.02.2015
г. на новия изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Б.С.ЗА А.“ - св. М.-Б.,
било прекратено служебното правоотношение с подсъдимия. Тъй като по това време
той бил в отпуск по болест, заповедта не му била връчена.
Във връзка с тези събития, между М.-Б.
от една страна, и изпълнителния директор Рунейков и подсъдимия от друга,
възникнало напрежение и отношенията им се влошили.
На 26.02.2015 г. бил извършен от
служители в Агенцията опис на документите, намиращи се в кабинета на
подсъдимия. В описа не фигурирали картата и преносимия компютър „Тошиба” на
подсъдимия. Местонахождението на същите не е установено.
На 27.02.2015 г. св. М.-Б. издала
заповед № 173 лекият автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с ДК № *******, ползван
от подсъдимия да бъде предаден на ИАБСА и изготвила покана до подсъдимия с изх.
№ 20-04/Р.П.27.02.2015 г. да предаде в срок до 04.03.2015 г. намиращите се в
него вещи, предоставени му за ползване от Агенцията. Тъй като подсъдимият не
бил намерен, за да му бъдат връчени заповедта за прекратяване служебното
правоотношение, заповед № 173 и поканата за връщане на вещите, с писмо изх. №
20- 04/2/П/05.03.2015 г., същите отново му били изпратени със срок за връщане
на вещите - 09.03.2015 г. Подсъдимият отново не бил намерен от куриер и тези
книжа не му били връчени.
На 12.03.2015 г. св. Б. подала жалба до
1 РУ - СДВР за това, че подсъдимият не е върнал вещите.
На 17.03.2015 г. била изготвена
нотариална покана изх. № 20-04/3/Р с приложени към нея за връчване
горепосочените документи. Подсъдимият не бил намерен на посочения от него адрес
на живеене - гр. София, ул. „*******, поради което на 19.03.2015 г. било
залепено на адреса уведомление за депозираната в нотариална кантора покана.
Подсъдимият не се явил в кантората, за да получи поканата.
Макар да бил чул от К.Р. през февруари
2015 г., че е бил освободен от длъжността главен секретар в ИАБСА, подсъдимият
не знаел съдържанието на издадената заповед за прекратяване на служебното му
правоотношение с Агенцията. Подсъдимият не знаел и за поканата до него да върне
вещите, предадени му за служебно ползване, За заповедта за прекратяване на
служебното му правоотношение подсъдимото лице узнало на 23.04.2015 г., след като гледал заседание на
Народното събрание, на което на министърът на икономиката съобщил за нея.
Научил за това, че от ИАБСА искат да върне вещите, след като бил повикан в 1 РУ
- СДВР в края на април 2015 г. по повод подадената от св. М.-Б. жалба.
Въпреки, че узнал, че от Агенцията искат
да върне получените от него за служебно ползване вещи, подсъдимият не ги
върнал, тъй като желаел първо да получи първо своите лични вещи, които били
останали в ползвания от него кабинет в Агенцията – старата карта на Израел,
преносимият компютър и други.
Подсъдимият Г. и К.Р. правили опити да
влязат свободно в сградата на ИАБСА, но не били допуснати, тъй като имало
издадена негласна заповед подсъдимият иР. да не бъдат
допускани да влизат свободно. Поради това, подсъдимият не успял да вземе вещите
си. По тази причина, той не върнал и вещите, дадени му за ползване от Агенцията.
През цялото време, дадените му от ИАБСА вещи за ползване като главен секретар
били в него – в къщата, в която живеел в
гр. София, ул. „*******. Пред къщата му се намирала и служебният му автомобила марка
„Фолксваген Пасат“ с ДК № *******.
На 01.06.2015 г. подсъдимият подал чрез
Агенцията до Административен съд - София - град жалба срещу заповед №
16/24.02.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Б.С.ЗА А.“,
с която било прекратено служебното му правоотношение, за което било образувано
адм. дело № 5590/2015 г.
На 04.06.2016г. процесният автомобил бил
обявен за общодържавно издирване с телеграма № 232.
На 27.04.2016 г. л.а. „Фолксваген Пасат“
с per. № ****** бил намерен паркиран пред къща, обитавана от подсъдимия в гр.
София, ул. „*******. Бил извършен оглед на същия и бил иззет, заедно със свидетелството
за регистрацията част 2. Бил извършен оглед и на жилището, при който били
намерени преносимият компютър марка „Леново“, сериен № S / NCB 19268473,
чантата за преносим компютър и мобилния телефон марка „Нокия“, модел „106“ с
ИМЕЙ 353036068512489. Тези вещи, както и сгъваем ключ с дистанционно за
автомобила били иззети при извършеното претърсване на жилището.
На 04.05.2016 г. подсъдимият предал
доброволно в 1 РУ - СДВР компютърна мишка марка “Dell” със сериен № S/N093474.
Впоследствие с постановление от
02.09.2016г., деловодно изведено на 08.09.2016г. прокурор от СРП разрешил
инкриминираните вещи да бъдат върнати срещу разписка на собственика им –
Изпълнителна агенция „Б.С.ЗА А.“. Последните били върнати на представител на Агенцията
на 15.09.2016г., за което обстоятелство било издадена разписка.
Така описаната фактическата обстановка
се установява след анализ на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства: гласни – обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите
М.-Б., П., Б.В.Б., Р., А., И., П., Д.,Д., Г., М., Е.Н./,
Д., Б.А.Б.и С.; писмени – жалба до 1 РУ - СДВР; копие на свидетелство за
регистрация част 1 на л.а. „Фолксваген Пасат” с ДК № *******; заповед №
30/31.03.2014 г. за назначаване на подсъдимия на длъжността главен секретар;
длъжностна характеристика за длъжността главен секретар; заповед №
16/24.02.2015 г. за прекратяване на служебното правоотношение с подсъдимия;
заповеди № 230/01.04.2014г.,
№743/16.10.2014г. и №71/27.01.2015 г.; заповед № 173/27.02.2015 г.; писма изх.
№ 20- 04/Р.П.27.02.2015 г. и изх. № 20-04/2/П/05.03.2015 г.; ксерокопия на
известия за доставяне от куриер /’’Speedy”/; материален картон; фактура
№**********/23.05.2013г. и №**********/18.02.2014 г., приемо-предавателен
протокол от 18.07.2014 г.; инвентаризационен опис и сравнителна ведомост на
задбалансови активи № 26 от 06.12.2013 г.; заповеди № РД-16- 1200/14.11.2008 г.
и № РД-16-79/25.01.2010 г. на министъра на икономиката и енергетиката, приемо -
предавателен протокол от 21.11.2008 г.; счетоводна справка от 21.11.2008 г.;
служебна бележка изх. № 18-49/10.08.2015 г.; нотариална покана изх. № 20- 04/3/P/I
7.03.2015 г. и удостоверяване за представянето ѝ и връчването ѝ;
протокол за доброволно предаване; протокол за оглед от 27.04.2016 г. на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.№ ******; протокол за оглед
от 27.04.2016 г. и протокол за претърсване и изземване в къща в гр. София, ул.
„*******. протокол за доброволно предаване от 04.05.2016 г.; протокол за оглед
на веществено доказателство от 16.05.2016 г.; копие на адм., дело № 5590/2015
г. по описа на Административен съд - София - град; препис от определение от
07.10.2015г. на Върховния
административен съд по адм. дело № 10351/2015 г.; справка за съдимост за
подсъдимия; опис от 26.02.2015г. на документите, намиращи се в кабинета Н.Г. и
други; експертизи: съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/ на МПС, комплексна
експертиза, графическа експертиза /ГЕ/ и съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/;
веществени – фотоалбуми.
Според въззивния съд, СРС, противно на
застъпените в протеста доводи, е интерпретирал правилно доказателствената съвкупност,
събрана по делото, като е извел обосновани съждения относно фактите, които е
приел за установени, с които въззивната инстанция изяло се съгласява.
Правилно
районният съд е стигнал до извода, че по делото не е налице спор между
страните, че подсъдимият в периода 01.04.2014г. – 24.02.2015г. е заемал длъжността
главен секретар на Изпълнителна агенция „Б.С.ЗА А.“, както и относно
обстоятелството, че именно в това му качество са му били предадени за ползване
инкриминираните вещи – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. №
****** на стойност 6252 лв., преносим компютър марка „Леново“, сериен № S / NCB
19268473 на стойност 453,60 лв., компютърна мишка марка „Dell” със сериен
№S/N093474 на стойност 5,60 лв., чанта за преносим компютър на стойност 20 лв.,
мобилен телефон марка „Нокия“, модел „106“ с ИМЕЙ 353036068512489 на стойност
39,20 лв., ключ за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.№ ******
на стойност 15 лв. и имобилайзер за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“ с рег.№ ****** на стойност 20 лв. или всички вещи на обща стойност от
6805,40 лв.
По делото по
безспорен начин се установи също така, че подсъдимото лице след като е узнал за
заповедта за прекратяване на трудовото си правоотношение, издадена от св. Ирена
Б., назначена на длъжността изпълнителен директор на ИАБСА (на 23.04.2015г.,
след като е гледал заседание на Народното събрание, на което на министърът на
икономиката съобщил за нея), както и за претенцията на Агенцията за връщане на
инкриминираните вещи по повод подадената от св. М.-Б. жалба (по време на
разпита му в районното управление в края на април 2015 г.), така и не ги е предоставил на
собственика им обратно. Безпротиворечиво се доказват фактите около начина, по
който посочените по-горе предмети са били установени, а впоследствие и върнати
на собственика им, а именно последните са били иззети от органите на реда при
извършени – оглед на автомобила (паркиран пред жилището на подсъдимия) и претърсване
и изземване в жилището му, като впоследствие са били предадени от полицейските служители
на ИАБСА. От ангажирания по делото писмени източници се установява също така,
че последната от инкриминираните вещи, а именно компютърна мишка марка „Dell”
със сериен № S/N093474, е била предоставена на органите на реда и приобщена по
делото посредством протокол за доброволно предаване на 04.05.2016г. от страна
на самото подсъдимо лице.
Както правилно
е посочил и първоинстанционният съд всички тези обстоятелства се установяват
безпротиворечиво от писмените материали, ангажирани по делото, както и от показанията
на разпитаните по делото свидетели, като не се оспорват и от страна на подсъдимия.
По повод спорните
по делото обстоятелства, а именно мотивът поради който подсъдимият Г., въпреки
поканата св. Б. да върне процесните вещи, ги е задържал за себе си, настоящата
съдебна инстанция се довери на обясненията на подсъдимия Г., а именно че е
задържал последните, като вид гаранция, за да е сигурен, че ще бъдат върнати
личните му вещи, намиращи се използвания от него кабинет в сградата на
Агенцията – конкретно стара карта на Израел и светите места, датираща от 19
век, имаща сантиментална стойност за подсъдимия, както и личния му лаптоп, до
които последният не е имал достъп след прекратяване на трудовото му
правоотношение. За да даде вяра на обясненията на подсъдимия в тази им част
настоящата съдебна инстанция аналогично на първоинстанционния съд установи, че
изложеното от него не се явява изолирано, а намира доказателствена подкрепа в
останалите ангажирани по делото доказателствени източници. В тази връзка също
както първият съд настоящият съдебен състав кредитира с доверие показанията на
свидетелите П. П., Т.Д. и А.Д.. Свидетелите П. и Д., потвърждават по производен
начин обстоятелството, че подсъдимият е държал в кабинета си, находящ се в
сградата, стопанисвана от Агенцията по акредитация ценна за него карта, както и
преносим компютър, както и че не е бил допуснат свободно в сградата, за да си
ги получи обратно. Независимо от факта, че показанията на свидетелите в тази им
част са с характер на производни доказателства, тъй като пресъздават споделеното
им от страна на подсъдимия, същите изцяло потвърждават заявените от последния
обстоятелства пред съда, като от друга страна, кореспондират с изложеното от свидетелкатаД., която дава подробни сведения за въпросната
карта, която подсъдимият е съхранявал в кабинета си, като потвърждава и обстоятелството,
че подсъдимият е признал пред нея, че последната не му е била върната след
прекратяване на трудовото му правоотношение с Агенцията. Въззивната инстанция
аналогично на първия съд намира, че така разгледаните свидетелки показания не
следва да бъдат дискредитирани, както и да бъде отречена достоверността им
единствено на основание, че последните се разпитани по настояване на
подсъдимото лице. Аргумент в подкрепа на горния извод, както правилно е
установил и първият съд, се явява обстоятелството, че по време на разпита на
свидетелите не се установява подсъдимият да се намирал с някой от тях в близки
отношение, доколкото св. П. дава сведения, че познава подсъдимия покрай негов
приятел – бившият изпълнителен директор на Агенцията –Р., а свидетелката Д., че
познава подсъдимото лице покрай службата си, доколкото с подсъдимия са били
колеги в Агенцията. Единствено по отношение на св.Д. може да се твърди, че
доколкото последната е братовчедка на подсъдимото лице, то показанията ѝ
не са лишени от основания за пристрастост, доколкото обаче последната признава,
че не поддържа чести контакти с подсъдимия, а от друга страна, в показанията на
свидетелката въззивният съд не откри по-голяма конкретика по отношение на
твърдяните от подсъдимия обстоятелства, с която последната да затвърди,
застъпената от подсъдимия теза, настоящият съдебен състав не намира основания
за дискредитиране на въпросните гласини доказателствени източници. За да се
довери на изложеното от процесните свидетели, въззивната инстанция, също както
първоинстанционният съд, отчете факта, че свидетелите дават сведения, че
достъпът до Агенцията е бил ограничен не само по отношения на подсъдимия Г., но
и по отношения на уволнения малко преди него изпълнителен директор на Агенцията
–Р..
За да се довери
на обясненията на подсъдимото лице относно причината поради която не е върнал
на представител на Агенцията инкриминираните вещи (а именно доколкото не са му
били върнати негови лични предмети – стара карта на Израел и личен лаптоп) настоящата
съдебна инстанция взе предвид обстоятелството, че противно на доводите на
прокуратурата, твърденията му не се опровергават по категоричен начин от
наличния по делото опис от 26.02.2015г. на вещите от кабинета на подсъдимия Г.
(изготвен според св. Б. от комисия след издаване на заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение на подсъдимия), в който не фигурират посочените от
него лични предмети, доколкото видно от заглавието на документа „опис на
документи”, то по-всяка вероятност, в последния са били описани единствено
намерените в офиса вещи с характер на документи.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че приетото за установено от съда, че след
освобождаването на подсъдимия от длъжността главен секретар в Агенцията със
заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение (докато последният е бил
в отпуск по болест) процесната старинна карта и личния лаптоп на подсъдимия са
останали в кабинета му, не се разколебава и от показанията на цитираните в
протеста свидетели – Б., Г., М., Н., Б. и С.а, в които последните дават
сведения, че не са виждали карта на стената в офиса на подсъдимия. Така
соченото от тях обстоятелство е лесно обяснимо с оглед сравнително редките посещения
в офиса на подсъдимия и то само по работа, както и предвид казаното от св. П. и
св.Д., че прцесната карта се е намирала не на стената, а бюрото или на
заседателната маса в кабинета на подсъдимия, с оглед на което напълно нормално,
последната да е останала незебелязана от по-голямата част от посетителите му.
При преценка на
достоверността на обясненията на подсъдимото лице въззивният съд отчете наличните
по делото данни за влошени отношения между св. Б. от една страна, и подсъдимия Г.
и бившия изпълнителен директор на Агенцията –Р. от друга, изхождащи от
показанията на свидетелите П.,Д. и Д. (в които последните дават сведения, че от
подс. Г. и отР. знаят, че последните не са били
допускани в Агенцията и не са им били върнати лични вещи), както и от писмените
доказателства, от които се установява поредица от взаимно прекратяване на
служебни правоотношение (Р., като
изпълнителен директор, е издал заповед за дисциплинарно уволнение на св.
М.-Б. и е възложил на подсъдимото лице да го замества, а след около две седмициР. е бил освободен от длъжността, като на нея е била
назначена именно св. М.-Б., считано от 23.02.2015г., която още на следващия ден
пък е издала заповед за прекратяване на служебното правоотношение на подсъдимия
с Агенцията, който в този момент е бил в отпуск по болест), с оглед на което се
довери до известна степен на твърденията на подсъдимия, че не е могъл да получи
достъп до Агенцията, за да получи личните се вещи обратно. Аргумент в подкрепа
на горния извод се явяват и показанията на св. Б.А.Б.(заемащ длъжността портиер
в Агенцията до март месец 2015г.), който признава пред съда, че след
назначаването на св. Б. за изпълннителен директор на Агенцията е имало негласна
заповед, конкретни лица да нямат свободен достъп до сградата, като макар
свидетелят да не ги посочва поименно, последният споменава, че става въпрос са
всички бивши служители, „които са в конфликт”, както и показанията на св.Д.,
съгласно които отношението на новото ръководство към уволнените служители е
било лошо. Независимо от обстоятелството, че свидетелят Б. твърди, че в по отношение
на подсъдимия Г. никой не му е казавал, че последният не трябва да има свободен
достъп до сградата, то според настоящия съдебен състав, така изложеното от
свидетеля не опровергава твърденията на подсъдимия, че след уволнението си не е
получил достъп до вещите си, доколкото по делото се установява, че свидетелят Б.
също е бил съкратен, скоро след освобождаването на подсъдимия. Що се отнася до
показанията на другия портиер – св. С., настоящата съдебна инстанция си
обяснява посоченото от него, че не имало индиректна заповед от новото
ръководство да не се допускат свободно бивши служители на агенцията, в това
число и подс. Г., с обстоятелството, че последният все още е служител на
Агенцията, с оглед на което е логично последният да не признава подобни
обстоятелства (злепоставящи ръководството), дори и да е знаел за тяхното
съществуване. С оглед показанията на свидетеля Б. относно пропускателния режим в Агенцията,
въззивният съд, аналогично на контролираната инстанция, прие, че забраната да
бъдат допускани до сградата бивши служители, следва да се тълкува, че на
подсъдимият Г. иР. не е бил отказан всякакъв достъп
до служебните помещения на Агенцията, а само свободен такъв, а именно
последните не са могли да влизат свободно, без разрешение или човек, който да
го посрещне на входа, какъвто достъп последните са имали по време на работата
си в Агенцията, като по всяка вероятност така демонстрираното по отношение на
тях поведение е било възприето, като отказ да бъдат допуснати до кабинетите си,
за да вземат личните си вещи.
На обясненията
на подсъдимия в останалата им част, конкретно относно обстоятелството, че е правил
опити да иска връщане на вещите си посредством телефоннни разговори със
секретаря на изпълнителния директор на Агенцията – Б. или чрез писма до самата
нея, въззивният съд също като контролираната инстанция не се довери, доколкото
последните не намериха доказателствена подкрепа в показанията на разпитаните в тази
връзка свидетели – Г., М. и Н., чиито показания настоящият съдебен
състав прие за обективно и достоверни изнесени, както и в останалите ангажирани
по делото доказателства.
В подкрепа на
установената от съда фактология на събитията въззивната инстанция, подобно на
първия съд кредитира ангажираните по делото писмени доказателствени източници.
При служебната проверка на изброените по-горе такива, настоящият съдебен състав
констатира, че последните изхождат от лицата, които са посочени в тях, като
няма причина да се приемат за недостоверни и неотговарящи на обективната
действителността, отразените в тях обстоятелства.
Съдът кредитира
като обосновани и обективно изготвени заключенията на извършените в хода на
досъдебното производство съдебно-оценителни експертизи, от които се установява,
стойността на инкриминираните вещи, като използва заключенията на експертите
при изграждане на фактическите си изводи.
Настоящият
съдебен състав намира за обосновани и изводите на вещите лица изготвели – приетите
по делото комплексна /дактилоскопна и техническа/ и графическа
експертизи, заключенията на които обаче, не допринасят за изясняване на
спорните по делото обстоятелства.
Констатация за
необремененото съдебното минало на подсъдимия Н.Г., първият съд законосъобразно
е направил въз основа на приложената и приетата по делото справка за съдимост в
досъдебното производство и инкорпорираната такава в хода на съдебното
следствие.
В обобщение на
гореизложеното и след самостоятелен анализ на ангажираните по делото
доказателства, въззивната инстанция намира за правилно решението на първия съд
да приеме за установено, че подсъдимият е държал в кабинета си лични вещи, сред
които изключително ценна за него стара карта на Израел и личен преносим
компютър, които след издаване на заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение с Агенцията, доколкото към този момент е бил в отпуск по болест,
а впоследствие му е бил отказан свободен достъп до кабинета му, не е могъл да
си вземе обратно, като и че чрез задържането на инкриминираните вещи, след като
е разбрал за претенцията на изпълнителния директор на Агенцията за тяхното
връщане, последният е искал да гарантира връщането на своите собствени.
При правилно
установените фактическа обстановка районният съд е направил верни изводи и от
правна страна – за липса на извършено престъпление от общ характер – по чл.201
от НК от страна на подсъдимия Г..
Противно на
доводите на прокуратурата, застъпени в протеста, настоящият съдебен състав
споделя изводите на първия съд, че независимо от обстоятелството, че
подсъдимият Г., изпълнявайки длъжността главен секретар на Изпълнителна агенция
„Б.С.ЗА А.“, е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1,
б. „А” НК (лице на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно служба
в държавно учреждение), като именно в това му качество са му били дадени и
инкриминираните вещи – да ги ползва при изпълнение на служебните си задължения.
Доколкото обаче, повреме на задържането на процесните вещите, подсъдимият Г. не
е извършвал действия, които са сред влизащите в кръга на службата му, първият
съд в стигнал до верен извод, че към момента на инкриминираното деяние,
последният не е действал в това си качество, с оглед на което не може да бъде
ангажирана наказателна отговорност за осъществен състав на длъжностно
присвояване.
Независимо от
горното, първият съда е стигнал до верен извод, че макар да не се установява
качеството длъжностно лице, при извършване на инкриминираното деяние, съдът
дължи произнасяне по отношение на това, дали с действията си подсъдимият не е
осъществил състава на престъпленето обсебване по чл.206, ал.1 от НК, доколкото
последното е по-леко наказуемо.
Престъплението „Обсебване” по смисъл на чл. 206 от НК
спада към групата на престъпните присвоявания, уредени в глава V от НК
„Престъпления против собствеността”. „Присвояването” е акт на противозаконно
юридическо или фактическо разпореждане с чуждо имущество в свой или чужд
интерес, като може да се извърши както с действие, така и с бездействие.
Присвояванията, от своя страна, се характеризират с особен субективен елемент
изразяващ се в промяната на намерението на дееца от това да владее или пази
повереното му имущество правомерно, в такова да се разпорежда с него в свой или
чужд интерес противозаконно, в разрез с изначално предвиденото правно
основание. Като част от тази група престъпления, обсебването по чл. 206 от НК
притежава описаните характеристики като наред с тях разкрива и свои специфични
особености – непосредствения обект на посегателство може да бъде само движима
вещ, която вещ се намира във фактическата власт на дееца на определено правно
основание – договорно правоотношение, акт на държавен орган и др. От друга
страна, престъплението е резултатно, като неговата довършеност се обуславя от
засягането възможността на собственика на вещта да упражнява безпрепятствено
всички правомощия, съдържащи се в правото му на собственост върху нея. Особен е
субектът на деянието, който може да бъде единствено лице, което притежава
фактическата власт върху предмета на посегателство на правно основание. По
отношение на субективната си страна, престъпният състав на обсебването се
осъществява единствено при форма на вина е пряк умисъл, като във волево
отношение извършителят цели противозаконното разпореждане да бъде в негов или
чужд интерес.
Така изложените характеристики на разглежданото
престъпното посегателство, подведени под конкретната фактическа обстановка,
описана по-горе в настоящото изложение, водят до извод за липса на осъществен
състав на престъплението по чл. 206 от НК от страна на подсъдимия Г..
В настоящия по делото се установи по категоричен
начин, че подсъдимият е владеел инкриминираните вещи от името и за сметка на
собственика им - ИАБСА, както е следвало да ги ползва при изпълнение на
службата си като главен секретар в Агенцията, в каквото качество те са му били
поверени, с оглед на което след узнаването за прекратяването на трудовото му
правоотношение с Агенцията и след запознаване с претенциите на последната за
връщане на процесните вещи (по време на разпита му в полицейското управление),
то последният е дължал тяхното връщане, като чрез отказа да направи това,
последният е изпълнил състава на престъплението обсебване от обективна страна.
Независимо от горното съгласно константната практика
на ВКС сам по себе си отказът на дееца да върне вещта не може дефинитивно да
бъде третиран като акт на имуществено разпореждане, сочещ на присвоителна
дейност, в каквато насока са застъпените от държавното обвинение доводи в
протеста. Съгласно константната съдебната практика на съдилищата, за да е
налице „обсебване”, е необходимо да бъдат установени признаците на
престъплението и от субективна страна. В тази връзка следва да се устнови по
категоричен начин, че деецът съзнава, че предметът на престъплението е чужда
вещ, която той само владее или пази, че разпореждането с тази вещ е извън
пределите на правомощията му, както и че с присвояването ѝ и ще лиши
собственика от възможността да упражнява правата си върху нея, а във волево
отношение следва да се установи, че деецът свои вещта с цел да се разпореди с
нея, като набави облага за себе си или за трето лице. За умисъла на дееца се
съди по неговите конкретни обективни действия.
В настоящата хипотеза, въззивната инстанция, също
както и първият съд намира, че по делото не се доказава с категричност именно
присвоителното намерение от страна на подсъдимия към инкриминираните вещи. Пред
съда последният заявява, че не е предоставил процесните вещи обратно на
собственика им, доколкото посредством тяхното задържане е искал да гарантира
връщането на свои лични такива, останали в кабинета в сградата на Агенцията, до
който последният е нямал свободен достъп. Така посоченото от подсъдимото лице
беше кредитирано с доверие от страна на настоящата инстанция, доколкото
обясненията в тази му част намериха доказателствена подкрепа в останалите
ангажирани по делото доказателства. Макар и до известна степен укорителни
извършените от подсъдимия действия (опит за осъществяване на принудителни
изпълнение не по установения от закона начин) според настоящия съдебен състав,
последните не изпълват състава на престъплението длъжностно присвояване, както
и обсебване, с оглед липсата на намерение у подсъдимия за своене, както и за окончателно
задържане на инкриминираните вещи. Довод за липсата на намерение у подсъдимия за
своене на вещите се извлича и от начина, по който последните са били
установени, а именно в къщата и пред къщата на подсъдимия, без данни последните
да са били използвани от него през инкриминирания период, както и с оглед
обстоятелството, че последният не е направил опит да скрие или отчужди
инкриминираните вещи, а дори съдействал на органите на реда при тяхното
приобщаване по делото – предал е с протокол за доброволно предаване последната
от тях.
Предвид гореизложеното, с оглед общоважимия принцип,
че за съставомерността на всяко престъпно деяние се изисква същото да бъде
осъществено както от обективна, така и от субективна страна, настоящият съдебен
състав намира, че подсъдимият не е осъществил състава на вмененото му
престъпление по чл. 201 от НК, както и този на престъплението по чл. 206, ал.1 от НК, доколкото в съзнанието му не е било налице субективното намерение да свои
инкриминираните вещи..
Всичко изложено мотивира
съдът да приеме, че решението на първия съд за оправдаването на подсъдимия по
повдигнатото му обвинение, се явява правилно и законосъобразно, с оглед на
което първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена, а депозирания срещу нея протест, с
който се иска нейната отмяна, следва да бъде оставен без уважение, като
неоснователен.
Обосновано предвид оправдателния характер на
постановената присъда, разноските по делото са оставени за сметка на държавата,
в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1
НПК.
При извършената на основание чл. 314, ал. 1 НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция
не намери наличието на основания, налагащи нейното изменяне или отмяна.
Ето защо и на основание чл. 334, т. 6, във вр. чл. 338 от НПК, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
23.10.2018г. по НОХД № 18764/2016 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 108 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.