Решение по дело №418/2017 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. ***,04.12.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ

 

 

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 418 по описа на ПРС за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №17-265908/26.04.2017год. на Директора на ТД на НАП - гр.***, с което на СД“Семирамида и с-ие“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.“***“ №25а, представлявано от И.Й.И., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение по чл.33, ал.1  на МФ.

 

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно. Не оспорва описаната фактическа обстановка,  но счита че са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание представляващият дружеството се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител, който заявява, че от събраните по делото доказателства се установява извършването на административното нарушение. Предвид факта, че нарушението е извършено за първи път, моли съда да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да отмени НП.

Териториална дирекция на НАП - гр.*** - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не се явява и не се представлява. В изпратена молба до РС-***, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата, като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично неоснователна, поради следните съображения:

ПРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.03.2017г. при извършена проверка на търговски обект-магазин за хранителни стоки в гр.***, ул.“***“ №7а, стопанисван от СД“Семирамида и с-ие“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.“***“ №25а, представлявано от И.Й.И., ЕГН ********** било установено, че разчетната касова наличност от ФУ е в размер на 143,92 лева, фактическата наличност на парични средства-в размер на 157,60 лева, а въведените пари в касата-в размер на 20,00 лева.

За разликата  от 6,32 лева СД“Семирамида и с-ие“, ЕИК ********* не било изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да регистрира всяка промяна в касовата наличност във ФУ, чрез операциите „Служебно въведени“ и „Служебно изведени“ суми.

За констатираното нарушение на фирмата-жалбоподател на 10.03.2017год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер.АN, №F293641/10.03.2017г., като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ. Актът е бил предявен на представляващия дружеството-нарушител на същия ден в ТД на НАП – *** и подписан от него.

В АУАН въззивника не е направил възражения, като такива не са постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №17-265908/26.04.2017год. на Директора на ТД на НАП - гр.***, с което на СД“Семирамида и с-ие“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.“***“ №25а, представлявано от И.Й.И., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение по чл.33, ал.1  на МФ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М.Ж.Т., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а именно: наказателно постановление №17-265908/26.04.2017год. на  Директора на ТД на НАП - гр.***, АУАН № сер.АN, №F293641/10.03.2017г.; протокол за извършена проверка сер.АА №0192015 с приложени към него дневен финансов отчет от 02.03.2017г.. , удостоверение от ВОС, , копие от нотариален акт, удостверение от търговки регистър, удостоверени еза регистрация, , копие от рецептурна книжка.

В показанията си актосъставителят и св. Т. – присъствала при установяване на нарушението заявява, че при проверката в хранителния магазин стопанисван от въззивното дружество установила, че при съпоставка на данни от междинния отчет и фактическата начилност на парични средства в касата имало разлика, която задълженото лице не било съответно въвело или извело във фискалното устройство.

Съдът кредитира обясненията на свидетеля, като намира, че същите са логични, обективни, взаимно свързани и изцяло се подкрепят от всички останали събрани и приложени по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ гласи: „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми...“. От материалите по делото е видно, че наличното в търговския обект на фирмата – жалбоподател фискално устройство е притежавало функции по извършване на операции по ал.1, поради което всяка една промяна в касовата наличност е следвало да се отразява в самото фискално устройство. От представените като писмени доказателства по делото: Протокол за извършена проверка Серия АА №0192015/02.03.2017г., Опис на паричните средства, Дневен финансов отчет, а и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М.Ж.Т. се установява по безспорен начин, че е била налице разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от ФУ в размер на 6,32 лева. От изложеното може да се направи извода, че данъчно задълженото лице не е отразило въвеждането на сумата от 6,32 лева в касата, в момента на нейното действително внасяне и с точност до минута.

От текста на НП е видно, че административно наказващият орган е приел, че е извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ. От анализа на посочените правни норми се установява, че жалбоподателят действително е допуснал нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ, като в разрез със задължението си, извън случай на продажба/какъвто е настоящия казус/ е пропуснал да отрази промяна на касовата наличност (въвеждане на пари в касата) на ФУ, която е следвало да се регистрира във ФУ чрез операцията "служебно въведени" и „служебно изведени“ суми. Нормата на чл.118, ал.4 от ЗДДС въвежда правното основание за издаване на цитираната Наредба на МФ и е цитирана, за да се запознае нарушителя с корелативната връзка между закона и подзаконовия нормативен акт. Разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС регламентира вида и размера на наказанието за конкретно извършеното от жалбоподателя нарушение. При определяне на вида и размера на налаганото на жалбоподателя наказание изрично е записано, че това наказание се налага на осн. чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, т.е. коректно е изписана правната норма, която указва вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за допуснатото нарушение на по-горе цитираните правни норми.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че като не е изпълнило задължението си да отбележи във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност на 02.02.2017год. в момента на извършването й с точност до минута, а именно въвеждането в касата на сумата от 6,32 лева, търговецът е осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ.

Съдът не споделя становището на процесуалният представител на жалбоподателя, че в настоящия случай са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Именно поради изложеното настоящият състав намира, че чл.28 от ЗАНН е неприложим в настоящото производство. Наред с общото понятие на административно нарушение в чл.6 от ЗАНН, законът си служи още с понятията „маловажни” и „явно маловажни” нарушения, съответно в разпоредбите на чл.28 и чл.39, ал.1 от ЗАНН. Наказващият орган е действал законосъобразно, извършвайки това разграничаване и преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се споделя изцяло от настоящия състав.

В тази насока е и константната съдебна практика на съдилищата в страната.

Разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ визира като нарушение всички случаи на неотразяване в касовата книга за дневните финансови отчети, независимо дали става въпрос за извеждане или за въвеждане на суми от касата в обекта.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки извършеното от СД“Семирамида и с-ие“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.“***“ №25а, представлявано от И.Й.И., ЕГН **********, като административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ. Правилно е била издирена и приложена и действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Посочената разпоредба предвижда глоба или имуществена санкция за лице, което наруши реда и начина за одобряване на типа, регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация, или отчитане, или сервизно обслужване на фискалните устройства или не изпълнява изискванията за дистанционна връзка с Националната агенция за приходите. Административно-наказващият орган правилно е приложил санкцията по чл.185, ал.1 от ЗДДС, към която препраща разпоредбата на ал.2 от същия член, в случай, че нарушението не води до неотразяване на приходите, доколкото посоченото условие е налице в настоящия случай. 

Що се отнася до индивидуализция на наказанието по чл. 185, ал.1 от ЗДДС, Съдът намира размера на същото за справедлив. Съгласно чл. 27, ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Всички тези обстоятелства са били съобразени от административнонаказващият орган и същият е наложил санкция към минимума определен в закона.

Съдът намира, че се касае за първо нарушение от такова естество, тъй като по делото няма данни дружеството да е извършвало вече такова нарушение и да му е била налагана санкция. По делото също така няма данни за наличие на други отегчаващи отговорността обстоятелства.

След съобразяване с разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН, Съдът намира, че имуществена санкция в размер на минимално предвидения 500/петстотин/ лева съответства на извършеното административно нарушение. В този смисъл следва да бъде потвърдено наказателното постановление.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №17-265908/26.04.2017год. на  Директора на ТД на НАП - гр.***, с което на СД“Семирамида и с-ие“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.“***“ №25а, представлявано от И.Й.И., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение по чл.33, ал.1 на МФ.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС гр.*** в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: