Определение по дело №542/2020 на Административен съд - Хасково

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№33

 14.07.2020г., гр.Хасково

 

Административен съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на  четиринадесети юли  две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                    Съдия: Хайгухи Бодикян

като разгледа докладваното от съдия Бодикян частно административно дело №  542  по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 60, ал. 5 от АПК.

Образувано е по жалба на „ПРОТРАНС БГ“ ООД, гр.Пловдив, срещу Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед №20-0351-000137 от 20.06.2020г. мл. полицейски инспектор към ОДМВР – Хасково за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ - прекратяване на регистрацията на ППС, влекач „Рено“ с рег.№***, за срок от 6 месеца, на основание чл.171, т.2а, буква „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

В жалбата се твърди, че разпореждането за предварително изпълнение е нищожно, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Счита се, че наложената ПАМ не може да бъде предмет на разпореждане на административния орган по реда и при условията на чл.60, ал.1 от АПК, тъй като предварителното ѝ изпълнение било предвидено по силата на закона – чл.172, ал.6 от ЗДвП. Поради това допускането на предварително изпълнение на ПАМ с отделно разпореждане по реда на чл.60, ал.1 от АПК било лишено от предмет, съответно се явявало нищожно административно разпореждане.Твърдението за нищожност на разпореждането се обосновава и с налагане на ПАМ на лице, което не е било собственик на ППС. Такъв било дружеството „ПРОТРАНС БГ“, а не адресатът на акта Ц. П. Б.. На следващо място се твърди, че разпореждането за предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ било издадено при липса на фактически и правни основания за това. Същото било и немотивирано. Липсвали основания, аргументи и съображения за издаването му. Изложените такива били бланкетни. Не били налице условията на чл.60, ал.1 за налагане на мярката. Разпореждането засягало грубо правата и интересите на „ПРОТРАНС БГ“ ООД, тъй като същото било лишено от възможността да използва ППС, предмет на заповедта, за търговската дейност на дружеството. Във връзка с последното се описват конкретни договорни ангажименти за превоз на товари, за които изрично при договарянето било предвидено да се извършват с товарния автомобил, чиято регистрация е прекратена с ПАМ. На последно място се твърди, че в административният орган не посочил кои точно обществени интереси и цели защитавал с допускането на предварителното изпълнение на ПАМ, въпреки задължението си да го стори. Смята се, че в случая не била налице конкретна необходимост от защита на особено важен обществен интерес.

По изложените съображения се иска отмяна на разпореждането за предварително изпълнение на наложената със заповедта принудителкна административна мярка. Претендират се разноски по делото.

Административен съд - Хасково, като взе предвид изложеното в жалбата и приложените по делото доказателства намира от фактическа и правна страна следното:

На 20.06.2020г. със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0351-000137 по чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП, мл. полицейски инспектор към ОДМВР – Хасково наложил  на Цеца Прокопова Боева принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС, влекач „Рено“ с рег.№***, за срок от 6 месеца.

В заповедта, на основание чл.60, ал.1 от АПК, във вр. с чл.165, ал.2, т.3 от ЗДвП и с цел осигуряване безопасността на движението и опазване живота и здравето на гражданите, е разпоредено допускане на предварителното ѝ изпълнение, считано от 01:35 ч. на 20.06.2020г.

Видно от отбелязването в инкорпорираната под текста на заповедта разписка, препис от заповедта за налагане на ПАМ е получен от Ц. П. Б. срещу подпис на 24.06.2020г.

Жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта, по която е образувано настоящото производство, е подадена на 29.06.2020г. Следователно същата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена при спазване на предвидения в чл.60, ал.5 от АПК тридневен срок от съобщаване на акта,не е подадена от лицето адресат на акта, а от собственика на ППС, видно от представени към молбата писмени доказателства, за което в полза на собственика на МПС е налице правен интерес от оспорването.

Според чл.60, ал.5 от АПК, разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение, може да се обжалва пред съда, независимо дали административният акт е бил оспорен.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предварителното изпълнение на процесната заповед не е допуснато от административния орган с изрична обосновка по чл. 60 от Административно-процесуалния кодекс, а е по силата на законовата норма на чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Жалбоподателят не излага претенция за спиране на предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона. Оспорващият твърди нищожност на разпореждането за спиране материализирано в обжалвания акт. В настоящия случай особеното е, че не административният орган с разпореждането си/въпреки изрично записаното в акта/, а законодателят е допуснал предварителното изпълнение на заповедта, при презюмиране наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат защитени. В случаите, когато законът разпорежда предварително изпълнение на дадена категория административни актове, той презюмира наличието на една, повече или на всички предпоставки на чл. 60 от АПК. След като се презюмира наличието на причини за предварително изпълнение на заповедта по специалния ЗДвП, в тежест на жалбоподателя остава задължението да обори това предположение, като докаже, че от предварителното изпълнение има възможност да претърпи значителна или трудно поправима вреда. С оглед факта, че същият не е поискал спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, то и съдът не следва да се произнася по наведените доводи за вреди, които ще настъпят в правната сфера на жалбоподателя. Предварителното изпълнение на акта е базирано на назаложения в закона обществен интерес да се противопостави засягането на друг интерес с интензитет от порядъка на посочените в чл. 60 от АПК. Съдът не споделя тезата за нищожност на разпореждането за предварително изпълнение на ПАМ, т. к. то е заложено в разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП и произтича по силата на законова презумция.

Изложените съображения дават основание на съда да приеме, че незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който в случая не е противопоставен друг интерес със същата степен на значимост, т. е. в случая не се твърди и съответно доказва поради наличието на нови обстоятелства предварителното изпълнение на оспорения административен акт да би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на процесната заповед, поради което се налага изводът за неоснователност на жалбата.

Водим от горното, съдът

 

                                         ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „ПРОТРАНС БГ“ ООД, гр.Пловдив, срещу Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед №20-0351-000137 от 20.06.2020г. мл. полицейски инспектор към ОДМВР – Хасково за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ - прекратяване на регистрацията на ППС, влекач „Рено“ с рег.№***, за срок от 6 месеца, на основание чл.171, т.2а, буква „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

                                                  СЪДИЯ: