№ 187
гр. Пловдив, 27.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500084 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 540/11.01.2022г. на Н. Д. К., действащ в
качеството на управител на Етажна собственост, находяща се в гр. Пловдив, бул. „Княгиня
Мария Луиза“ № 36 чрез пълномощника адв. Д.З. от АК Пловдив против определение №
10303 от 03.12.2021г., постановено по гр. д. № 17245 по описа за 2021г. на Районен съд
Пловдив, III гр. с., с което се връща искова молба вх. № 64842/01.11.2021г., депозирана от
Етажна собственост, находяща се в гр. Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 36,
представлявана от управителя Н. Д. К. против С.И. М., ЕГН **********.С определението се
прекратява производството по гр. д. № 17245 по описа за 2021г. на Районен съд Пловдив, III
гр. с.Обезсилва се заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
6701/23.07.2021г. по ч. гр. д. № 7651 по описа за 2021г. на Районен съд Пловдив, V бр. с.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
определението.Търси се отмяната му и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия по предявения иск.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по
делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна – ищец в първоинстанционното
производство, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по
същество, тя е и основателна.
Видно е от материалите по приложеното ч. гр. д. № 7651 по описа за 2021г. на
Пловдивски районен съд, V бр. с., че същото е било образувано по заявление на Н. Д. К., не
в лично качество като физическо лице, а в действащ в качеството на управител на Етажна
собственост, находяща се в гр. Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 36.Заповедният съд
също е приел, че заявлението е подадено от посочената етажна собственост чрез нейния
управител като законен представител, което е видно от постановеното разпореждане № 8977
от 17.05.2021г.Със същото заповедният съд е дал указания на заявителя Етажна собственост,
находяща се в гр. Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 36, представлявана от
управителя Н.К. чрез процесуалния представител адв. Д.З., за отстраняване нередовностите
на заявлението – представяне на доказателства за внесена ДТ, доказателства за валидно
учредена представителна власт на пълномощника и прилагане на описаните в заявлението
писмени доказателства.Независимо от това е издадена заповед № 6701 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.07.2021г. в полза на физическото лице Н. Д. К.,
ЕГН ********** от гр. Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 36, ет. 11, ап. 42, като
според настоящия състав няма съмнение, че се касае за явна фактическа грешка досежно
1
заявителя, допусната от заповедния съд, която няма данни да е поправена по реда на чл. 247
от ГПК.Същевременно е постановено разпореждане № 17015 от 24.08.2021г., с което
заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата ДТ.
Исковото производство е образувано по подадена искова молба в рамките на
едномесечния срок от Н. Д. К., действащ в качеството на управител на Етажна собственост,
находяща се в гр. Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 36 чрез пълномощника адв. Д.З.
от АК Пловдив, за вземането, предмет и на издадената заповед за изпълнение.
Районния съд е приел в обжалваното определение, че липсва субективна идентичност
между страните в заповедното и в исковото производство, поради което предявеният иск по
чл. 422, ал. 1 от ГПК е недопустим.Налице е разминаване според изложените съображения,
тъй като вземането, предмет на заповедта за изпълнение, е присъдено в полза на
физическото лице Н. Д. К., а в исковото производство вземането се претендира от Етажна
Собственост, находяща се в гр. Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 36, представлявана
от Н. Д. К..Районният съд е приел още, че в случая не се касае за допусната от заповедния
съд очевидна фактическа грешка, тъй като същият се е съобразил изцяло с обективираното в
подаденото от кредитора заявление по чл. 410 от ГПК.Със заявлението според
първоинстанционния съд вземането се претендирало лично от Н. Д. К., в полза на когото
била издадена и заповедта за изпълнение, съотв. е недопустимо за пръв път в исковото
производство (което черпи своето основание от издадената заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК), да се претендира вземане от друг правен субект.В заключение районният съд е
приел, че за ищеца Етажна собственост в сграда, находяща се в гр. Пловдив, бул. „Княгиня
Мария Луиза“ № 36, липсва правен интерес от установяване съществуването на вземането
по исков ред, поради което исковата молба е върната, а производството по делото
прекратено като недопустимо.
Изложените съображения от районния съд с оглед данните по делото, не може да бъдат
споделени.Безспорно е, че между вземането, за което е подадено заявление и вземането,
предмет на исковото производство по чл. 422 от ГПК, е необходимо да има пълен обективен
и субективен идентитет, като доводите в тази насока на първоинстанционния съд
принципно са правилни.В случая обаче такъв идентитет е налице, тъй като и заявлението и
исковата молба са подадени от Н. Д. К., не като физическо лице, а в качеството на управител
на Етажна собственост, находяща се в гр. Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 36 чрез
пълномощника адв. Д.З. от АК Пловдив.Доколкото заповедния съд е допуснал явна
фактическа грешка, като е издал заповедта в полза на физическото лице, вместо в полза на
Етажната собственост като заявител, то последиците от нея не може да се вменят на
заявителя, като същевременно няма пречка тази явна фактическа грешка да бъде отстранена
по реда на чл. 247 от ГПК.За провеждането на това производство в ГПК не е предвиден
процесуален срок.
Не на последно място следва да се посочи, че идентичността между двата предмета /на
заповедното и на исковото производство/ следва да се преценява въз основа на заявлението
и исковата молба /в този см. определение № 744 от 28.10.2010г. по ч. т. д. № 731/2010г. на
ВКС/.
По изложените съображения частната жалба се явява основателна и следва да бъде
уважена, а обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и делото да се върне
на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 10303 от 03.12.2021г. на РС Пловдив, III гр. с., постановено
по гр. д. № 17245 по описа за 2021г. на същия съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3