Решение по дело №141/2020 на Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……………/………...2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  - Г.                                                              Наказателен състав

На 23.11.2020г.

В публично заседание, в следния състав:

                                                                        Председател: ХРИСТО АНГЕЛОВ

 

Секретар Мариана Пенева

като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 141 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0447-000308 от 05.08.2020г. на С.П.Б.– Началник РУ към ОД на МВР – С.З., РУ - Г., упълномощен със Заповед № 349з-196/20.01.2016 г. на Директора на ОД на МВР – С.З., с което на И.К.И. с ЕГН **********, на основание чл.638, ал.3 от Кодекс за застраховането КЗ/, е наложено административно наказание „глоба” в размер 400 /четиристотин/ лева, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

В жалбата си, жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез пълномощник пледира за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно на основанията, посочени в жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началник РУ към ОД на МВР - С.З., РУ - Г., чрез пълномощник изразява становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на осн. чл.63, ал.4 от ЗАНН

Районна прокуратура-гр.С.З., ТО – Г., редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

По делото бяха събрани писмени доказателства: жалба, договор за правна защита и съдействие, АУАН, бланков № GA218463/07.07.2020г., НП № 20-0447-000308 от 05.08.2020г., Сведение за нарушител/водач, Заповед 8121з-515/2018г., пълномощно,  становище, съпроводително писмо от ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ – С.З., вх. № 260753/20.11.2020 г., ведно със справка за първоначална регистрация на мотопед, марка „Х.Д.“, рег. № ******, собственост на К.И.К.; Справка по Наредба № 14/18.11.2009 г. относно лицето К.И. М. ведно с извлечение на кратки данни за избраните лица и изготвена справка от системния администратор при Районен съд – Г. и Молба, вх. № 260770/23.11.2020 г., от жалбоподателя И.К.И. чрез процесуалния му представител адв. К.П. – САК.

Бяха разпитани в качеството на свидетели Д.Н.Д. – актосъставил и Д.Ж.Д. – свидетел по акта.

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

 

От фактическа страна:

 

На 07.07.2020г., в около 11.38 часа, свидетел Д.Н.Д. и свидетел Д.Ж.Д. – служители в РУ на МВР - Г., в изпълнение на служебните си задължения извършвали контрол на автомобилния транспорт в Община Г.. На същата дата и час, полицейските служители спрели за проверка движещия се в посока юг-север, на километър 143 по републикански път II55, Мотопед „Х.Д.” рег.№ ******. Полицейските служители установили, че мотопедът е собственост на К.И. М., а водач е И.К.И. с ЕГН **********. При проверка документите на водача и лекия автомобил, полицейските служители установили, че водачът не може да представи сключена валидна и задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. След извършена справка било установено, че автомобилът няма задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Свидетел Д.Д. преценил, че водачът на лекия автомобил е извършил нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ и съставил АУАН, бланков № GA218463/07.07.2020г.

Жалбоподателят И.И. подписал предявения му Акт за установяване на административно нарушение и получил срещу разписка препис от него. Същият не отразил в АУАН възражения. 

Въз основа на АУАН, бланков № GA218463/07.07.2020г., е издадено и обжалваното Наказателно постановление № № 20-0447-000308 от 05.08.2020г. на С.П.Б.–Началник РУ към ОД на МВР – С.З., РУ - Г., упълномощен със Заповед № 349з-196/20.01.2016 г. на Директора на ОД на МВР – С.З., с което на И.К.И. с ЕГН **********, на основание чл.638, ал.3 от Кодекс за застраховането КЗ/, е наложено административно наказание „глоба” в размер 400 /четиристотин/ лева, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ – за това, че същият е лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

 

  Горната фактическа обстановка, така описана, съдът приема за безспорно установена. Същата се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

 

Разпитаните в хода на съдебното производство - в качеството им на свидетели по делото – Д.Д. и Д.Д., потвърдиха констатациите в акта за установяване на административно нарушение, като поясниха, че водачът на лекия автомобил не е представил застрахователната полица при извършената на 07.07.2020г., проверка. Свидетел Д.Д. поясни, че водачът И.И. обяснил, че мотопедът е на синът му и той не е знаел, че няма застраховка. Свидетел Д.Д. поясни, че при извършената проверка с колегата си не са питали водача дали има застраховка „ГО”, защото тази информация излизала на таблета им. И двамата свидетели обясниха че цялата информация за лицето, което е водач на МПС, всички данни за МПС и собственикът му е била налична по електронен път при съставянето на АУАН. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като те са логични и кореспондират, както по между си, така и с останалите писмени доказателства по делото. В хода на делото бе изискана справка относно собствеността на мотопед „Х.Д.” рег.№ ******, видно от която същия е собственост на К.И.К. с ЕГН ********** от 13.04.2007г. до настоящия момент.

От правна страна:

Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното наказателно постановление. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.

 

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

 

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в наказателното постановление и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

 

Съобразно разпоредбата на  чл.638, ал.3 от КЗ: "Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.", т. е. субект на нарушението е лицето, което управлява МПС без ЗЗ”ГО” и това лице не е собственик на въпросното МПС. Ето защо следва в НП точно и конкретно да се посочи кой е собственик на управляваното МПС.

В санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност датата на извършване на нарушението. В този смисъл, докато в АПК (чл. 62, ал. 2) е предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, то в НПК, който на основание чл. 84 от ЗАНН е субсидиарно приложим в административно наказателното производство, такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е предвидена. По този въпрос е формирана константна съдебна практика.

            Точното, без противоречиво и правилно изписване на управляваното без сключен договор за задължителна застраховка „ГО“, МПС, вкл. и кой е неговият собственик, са от значение за правото на защита на наказаното лице, защото той се защитава срещу конкретни факти, а в този случай АНО ги визира неправилно, защото в производството пред съда се доказва, че превозно средство – мотопед „Х.Д.” с рег. № ******, не е /и никога не е било/ собственост на визираното и в АУАН, и в НП, лице. АНО допуска неточно  посочване на релевантен за отговорността факт от обективната действителност, което е в нарушение на императивните правила, по които се движи административно-наказателното производство. Всяко нарушение на такива правила, съдебната практика приема, че винаги води до нарушение на правото на защита на наказаното лице. / в този смисъл е Решение № 21 от 01.02.2021г. на Адм.Съд – С.З. по КАНД №434 по описа на съда за 2020г. /.

            За пълнота следва да се отбележи, че не бе установено дали обжалваното НП е издадено от компетентен орган. Видно от Наказателно постановление № 20-0447-000308 от 05.08.2020г. същото е издадено от С.П.Б.– Началник РУ към ОД на МВР – С.З., РУ - Г., упълномощен със Заповед № 349з-196/20.01.2016 г. на Директора на ОД на МВР – С.З..

Съгласно чл.60, ал.2 от ЗАНН: в 7-дневен срок от получаване на жалбата или протеста наказващият орган ги изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания или протестиран акт. При получаване на преписката, бе установено, че част от посочените в съпроводителното писмо, доказателства – по т.1 и т.5, липсват, поради което същите с разпореждане бяха изискани. Въпреки това, включително и при повторното изпращане на документи, цитираната в обжалваното НП, Заповед № 349з-196/20.01.2016 г. на Директора на ОД на МВР – С.З. не бе представена. Бе представена Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018г. на Министър В.Радев за определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да установяват употреба на алкохол с доказателствен анализатор и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП.

Горната Заповед на МВР не може да послужи за преценка дали наказателното постановление е издадено от лице с нужната за това компетентност, съобразена с изискванията на чл.647, ал.2 от КЗ. 

Въз основа всичко изложено по-горе настоящия съдебен състав прецени, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Предвид този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски. Същият е доказал заплащането на 700 лв. адвокатски хонорар и претендира същият да му се присъди, като в договора е посочено, че сумата е платена изцяло в брой. В случая адвокатското възнаграждение е над минимума, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 8, т. 1 от същата е 300 лв., предвид размера на интереса от 400 лв. Възражение за намаляване на размера на разноските за адвокатско възнаграждение до минималния предвиден в Наредба № 1/2004 съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН е направено своевременно от въззиваемата страна преди края на съдебното заседание в депозирана до съда молба-становище. Предвид факта, че настоящото производство протече в две съдебни заседания, не се отличава с фактическа или правна сложност, бяха разпитани само двама свидетели, то въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер до 300 лв.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК "поемане на разноски от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващия орган, а това е ОДМВР – С.З., по аргумент от чл.37, ал.2 и чл. 43 от ЗМВР.

Воден от горните мотиви, съдът  

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0447-000308 от 05.08.2020г. на С.П.Б.–Началник РУ към ОД на МВР – С.З., РУ - Г., упълномощен със Заповед № 349з-196/20.01.2016 г. на Директора на ОД на МВР – С.З., с което на И.К.И. с ЕГН **********, на основание чл.638, ал.3 от Кодекс за застраховането КЗ/, е наложено административно наказание „глоба” в размер 400 /четиристотин/ лева, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

 

ОСЪЖДА ОДМВР С.З., да заплати на И.К.И. с ЕГН **********, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени разноски за възнаграждение на един адвокат в производството по АН Дело №141/2020г. по описа на Районен съд - Г..

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред Административен Съд – С.З..          

 

                       

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/                                                                                                                                                                                                               /Хр. Ангелов/