МОТИВИ към присъдата по НОХД № 1071 по описа на Варненския окръжен съд за 2011 година, наказателно отделение.

 

Настоящото производство е образувано след постановяване на Решение № 105/ 27.06.2011г. по ВНОХД № 211/11г. на Апелативен съд гр. Варна, с което е отменена присъдата по НОХД № 227/11г. на ВОС и делото е върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.

На 14.02.2011 г. Варненският окръжен прокурор е внесъл във ВОС обвинителен акт срещу подсъдимия П.Р.Г., ЕГН **********,  за престъпление по чл. 343А, ал.1, б. Б вр. чл. 343 А, ал.1, б. В от НК за това, че на 28.07.2010 г. около 14.00 ч. на кръстовището на бул."Цар Освободител" и бул."Осми приморски полк" в гр.Варна, при управление на МПС - л.а. марка Фиат „Пунто" с рег. № В 4166 РК собственост на Розалина Илиева Танчева, нарушил правилата за движение предвидени в ЗДвП - чл.20 ал.2 „ Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. " и чл.21 ал.1 „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: 50 км/ч в населено място " и с това по непредпазливост причинил смъртта на Татяна Стайкова А. *** като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата Татяна А..

 

В с.з. на 15.12.11г. прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия, анализира доказателствата. Излага становището си по спорните детайли на фактическата обстановка, като счита, че подсъдимият е управлявал МПС със скорост над 72 км/ч и че следва да се приеме, че по пешеходната пътека е имало ефективно спиране. Намира, че пострадалата е пресичала по пешеходната пътека при забранителен сигнал на светофара. Счита, че скоростта – несъобразена с нормите на ЗДвП не е позволила на подсъдимия да спре, като при движение с разрешената скорост от 50 км/ч е могъл да избегне удара. След удара подс. Г. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата. От правна страна прокурорът поддържа обвинение по чл. 343А, ал.1, б. Б вр. чл. 343 А, ал.1, б. В от НК. При индивидуализиране на наказанието счита, че доколкото присъдата е била отменена по жалба на подсъдимия, то следва да се наложат наказанията лишаване от свобода за срок от 10 месеца, отложено със срок от три години, и на основание чл. 343 Г от НК – лишаване от право до управлява МПС за срок от една година.

 

Като страна в процеса в качеството на частен обвинител е конституирана наследницата на пострадалата Татяна А. – нейната майка Д.А., представлявана от адв. Н. и адв. К..

Повереникът адв. Н. счита, че подс. Г. грубо е нарушил правилата за движение и предвид заключението на експертизата вината му е несъмнено доказана. Моли да му бъде наложено максималното наказание, което според съда е необходимо и допустимо тъй като подсъдимият е опасен за движението, има много НП и не осъзнава вината си за стореното. Пледира за налагане на максимален срок на лишаване от право да управлява МПС. Посочва, че майката на пострадалата е в болница поради понесения стрес от смъртта на дъщеря си и моли съда да отчете това. В хода на пренията допълва, че съдебната практика е категорична, че при удар на пешеходна пътека опасната зона няма никакво значение и той е бил длъжен да се съобрази с това

Повереникът адв. К. счита, че по делото безусловно е доказано обвинението, нарушенията на двете правила за движение, причинната връзка между деянието и резултата, поради което моли подсъдимият да бъде признат за виновен по чл. 343 А ал. 1 б. „Б”от НК и да му бъде наложена предвидената от закона санкция. Обсъжда доказателствата по делото и защитната теза.

 

Подсъдимият дава обяснения по делото, не се признава за виновен. В пренията по същество сочи, че съжалява за стореното, но твърденията на обвинението не са доказателство. Счита, че по експертизата са допуснати нарушения, като автомобилите са сложени произволно и изчисленията на скоростта са грешни, от което се получава един интервал, в който човек спокойно е могъл да реагира. В последната си дума моли да бъде оправдан.

         Защитникът на подсъдимия – адв. П. П., счита, че обвинението е недопустимо и неправилно, по невъзможна правна квалификация, поради което моли на това основание подсъдимия да бъде оправдан. Алтернативно при приемане, че деянието е по чл. 343 А ал. 1 вр. чл. 343 ал. 1 б. “В” от НК, подробно разглежда тройната АТЕ и намира, че обсъждането от вещите лица на вариант, който не е отразен в заключението е недопустимо, грубо нарушава процесуалните, съдопроизводствените и експертните правила. Счита, че експертите не са проверили показанията на подсъдимия, което грубо нарушава правото му на защита. Намира, че в доказателствената съвкупност съществува огромна празнина в частта, която касае защитата на подсъдимия, което прави производството несправедливо и подсъдимият е лишен от всички възможности да упражни защитата си. Заявява, че и той като защитник не може да го защити при наличието на празноти в АТЕ. Сочи, че указанията на ВАС не са били изпълнени в пълен обем и най-вече в частта на оневиняващите подсъдимия обстоятелства. Твърди, че непроверяването на варианта, за който говори, е довело до неяснота къде свършва съпричиняването от пострадалата пешеходка и къде започва вината на подсъдимия. Поради изложеното счита, че подсъдимият следва да бъде признат за невиновен поради недоказване на вината му на основание презумпцията за невиновност поради непълнота на доказателствата. Излага конкретни възражения по АТЕ. Намира, че не е установено по ясен и недвусмислен начин дали превишената скорост е единствената причина за настъпване на престъпния резултат, след като се отчете заявеното от вещите лица, че подсъдимият е закъснял да реагира – без да изчислят с колко.  При нова алтернативност ако съдът счете, че подсъдимият е виновен, защитникът моли да се приеме че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, изненадващо и недопустимо поведение на пострадалата и на основание чл. 9 ал. 2 от НК подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност. При преценката на наказанието сочи да не се налага наказание лишаване от право да управлява МПС, като и при това биха били постигнати целите на наказанието.

 

С оглед събраните по делото доказателства съдът счита за установено от фактическа страна следното:

 

Подсъдимият придобил правоспособност да управлява МПС за категории В и М на 11.12.2006г., а от 08.03.2010г. и за категории C и Т. Поради допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата бил санкциониран по административен ред с глоби, лишаване от ПУМПС, респективно били отнемани и контролните му точки. В резултат на това към 28.07.2010г. имал една контролна точка.

 

В предобедните часове на 28.07.2010 г. с л.а. “Фиат Пунто” рег. № В 41 66 РК, собственост на приятелката му, пътувал до гр. Балчик. След това се върнал в гр.Варна, преминал по бул. “Левски”, заредил бензин и продължил покрай стадион “Спартак”. От ул. “Отец Паисий” направил ляв завой и навлязъл в бул. “Цар Освободител” като продължил напред по посока Морската Градина, където го чакали за обяд. Времето било слънчево с температура на въздуха към 14ч. от 27 градуса по Целзий. На кръстовището с ул. “Цар Асен” спрял на червен сигнал на светофара. След включване на зелената светлина продължил движението си по бул. “Цар Освободител” в средната пътна лента. Разстоянието на отсечката, по която се движел, до следващото кръстовище с бул. “Осми Приморски полк” било 190м.

Около 14ч., приближавайки кръстовището установил, че в дясната лента има автомобили, вторият от които лекотоварен. Видял, че сигналът на светофара в неговата посока е разрешителен преминаването през кръстовището. Движел се със скорост 72, 57 км/ч когато на 73, 07м пред себе си възприел от лявата страна на лекотоварния автомобил да се появява пешеходка – пострадалата Татяна А.. Жената пресичала по пешеходната пътека на бул. “Цар Освободител” от ъгъла, на който е банка ОББ, по посока Чаталджа, на забранителен червен сигнал, пред спрените на стоп-линията в дясната лента автомобили. Вървяла с обикновен ход по средата на пешеходната пътека, отдясно наляво спрямо посоката на движение на подс. Г.. Пострадалата изминала път от 4, 70м в зоната на видимост на подсъдимия. Подсъдимият закъснял с реакцията си и предприел екстрено спиране на разстояние 41, 18м от средата на пешеходната пътека, като автомобилът с блокирани колела продължил движението си напред. Шумът от спирачната система бил възприет от свидетелите Д. Д., Д. К. и Д. И., които насочили вниманието си в тази посока. Поради забавената реакция и високата скорост, с която управлявал л.а. подс. Г. не успял да спре и блъснал пострадалата на разстояние 7, 24м от десния край на пътното платно и по средата на пешеходната пътека. От удара със скорост 54, 50 км/ч, тялото на жената било отхвърлено нагоре, главата й се ударила в предното стъкло и отново излетяло, като паднало на асфалта пред спрелия в кръстовището автомобил.

Подсъдимият слязъл, отишъл до пострадалата и възприел състоянието й, взел я на ръце и прекосил кръстовището, викал за помощ. Помолил свид. М. Н. да му помогне да спре кола. Свидетелката преценила, че пострадалата е в безсъзнание. Махнали пред преминаващ л.а., чийто водач - свид. М. Д., се отзовала. Подсъдимият първоначално смятал да качат пострадалата на предната седалка, но свид. Д. преценила, че трябва да е в легнало положение и тъй като задната седалка била заета, качили пострадалата в багажното отделение, като подсъдимият седнал до нея. По пътя до Спешния център на МБАЛ “Св. Анна” подс. Г. постоянно говорел на пострадалата. Татяна А. била приета в Шокова зала и били проведени реанимационни мероприятия, но бил установен смъртен изход.

 

Междувременно, след като възприел тръгването на подсъдимия с пострадалата към болницата, свид. Д. Д. се приближил към л.а. “Фиат Пунто” и видял, че ключовете са на стартера. Неустановено лице взело дамската чанта на жената от платното и я поставило в колата, качило се и запалило двигателя с цел да я премести, защото пречела на движението. Свид. Д. му казал да не го прави, защото ще дойде полиция. Неустановеното лице се съгласило и изключило стартера. След около 2-3 минути на мястото пристигнали 3 моторизирани полицейски служители и запазили произшествието.

 

След като откарал пострадалата в болницата подс. Г. се върнал на мястото на произшествието.

 

За времето от 15.40ч. до 16. 40ч. бил извършен оглед на местопроизшествие, към който били изготвени скица и фотоалбум.

 

От заключението на изготвената по делото СМЕ № 155/2010г. – л. 43 от ДП, прието в хода на съдебното следствие по реда на чл. 282 ал. 3 от НПК, е видно, че причината за смъртта на Татяна А. е тежката черепно-мозъчна травма, представена от многофрагментно счупване на черепния покрив и основата, контузия на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. Счупването на черепната основа е създало условия за вдишване на кръв в трахеята, бронхите и белите дробове, което е благоприятствало настъпването на смъртния изход. Настъпването на смъртния изход е било благоприятствано и от развилата се остра кръвоизливна анемия. Всички травматични увреждания са в резултат от удари с или върху твърди, тъпи, предмети, и преценени в своята съвкупност отговарят да са били получени при удар от МПС в посока от ляво на дясно, последващо прехвърляне през капака на автомобила, удар на главата в предно стъкло и изпадане върху пътното платно. Като първоначално съприкосновение с детайли на МПС може да се посочи страничната лява повърхност на тялото – ляв долен крайник, лявата половина на пояса, лявото рамо. Увреждания са причинени приживе, не е било установено наличие на етилов алкохол в пробите на кръв и гръбначномозъчна течност в пострадалата А..

 

Предвид отразеното в Протокол № 1044/05.08.2010г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта - л.63 от ДП, не се доказва наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия Г..

 

В хода на досъдебното производство са били назначени основна и допълнителна АТЕ. От заключенията, потвърдени от вещото лице Р. З. в с.з. се установява, че скоростта на движение на МПС - л.а. Фиат „Пунто" към момента на задействане на спирачната система била 75.26 км/ч. Опасната зона за спиране при посочената скорост била 57.60 м,
като при скорост 50 км/ч тази зона би била 31.01 м. Подс. Г.  реагирал на опасността на 41.03 м от удара и при управление с допустимата скорост срещата е била технически предотвратима. По допълнителното заключение на АТЕ и с оглед разясненията, депозирани при изслушване в с.з., за вещото лице не е от значение къде е забелязана за първи път пострадалата и как се е движила, тъй като водачът е реагирал на появата й на 41, 03м /възможно е да я е възприел още от около 114 м без да я е считал за опасност/ и ако е бил със скорост 50 км/ч при екстрена употреба на спирачки е могъл да спре на 10 м преди срещата.

 

Поради необходимостта от отговори на въпроси, за които вещото лице заяви, че не разполага с данни, както и в изпълнение на указанията на въззивната инстанция, в хода на съдебното следствие бе назначена допълнителна тройна АТЕ.

Заключението, изготвено от вещите лица М. С., Н. И. и А. К., бе потвърдено при изслушването им и прието от съда.

Вещите лица, след запознаване с материалите по делото, проучване на съществуващите източници на информация и в съответствие с общоприетите методики са изложили констатациите си. Посочено е, че при екстрено спиране на автомобил без АБС – както е в случая, гумите блокират, при което л.а. се плъзга независимо от състоянието на пътната настилка. Установено е, че температурата към времето на ПТП е била 27 градуса, а асфалтът се размеква при продължително нагряване над 35 градуса. Посочено е, че при по-висока температура гумите имат по-добро зацепване към пътната настилка. Приели са коефициент на зацепване за износен асфалт – по-нисък от този на нов асфалт, а за частта на боядисаната пешеходна пътека –коефициент, съпоставим с този на гладко полиран асфалт и алтернативно извършват пресмятания без отчитане на спиране в тази зона. Установяват, че преди предприетото спиране л.а. се е движел със скорост 72, 57 км/ч или при пренебрегване на спирането по пешеходната пътека – със скорост 68, 55 км/ч, респективно към момента на удара скоростта е била – 54, 50 км/ч или 50, 32 км/ч – съответстващи и на мястото на деформациите по л.а. Уточнено е мястото на удара по дължината и ширината на пътното платно. Приети са три скорости за движение на пешеходката и два основни варианта на възникване на опасната ситуация – при отсъствие и при наличие на автомобил и микробус в дясната лента, ограничаващи видимостта на подсъдимия, като е изследвана отдалечеността на автомобила от мястото на удара в момента на възникване на опасната ситуация. Посочени са дължините на опасната зона за спиране при скоростите – с и без спиране по пътеката, както и на разрешената скорост от 50 км/ч. Изчислена е в различните варианти на отдалеченост безопасната скорост на л.а., която е позволявала на водача да спре. Установена е отдалечеността на автомобила от мястото на удара в момента на началото на реакцията на водача. При всички разгледани варианти пешеходката не е попадала в опасната зона за спиране. Преценени са данните за режима на светофарната уредба, като не е възможно да се прецизира на каква светлина е навлязъл в кръстовището подсъдимия, а за пострадалата е установено, че е пресичала при червен сигнал на пешеходния светофар.

 

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа доказателствата, извлечени от показанията на свидетелите Д., И., Т., Н., Д., А., заключенията на СМЕ и тройната АТЕ, протокола за оглед с приложените към него скица и фотоалбум, протокола за химическа експертиза, писмените доказателства, и частично чрез показанията на свид. К., обясненията на подсъдимия и заключенията по единичните АТЕ, които са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. Чрез посочената съвкупност от доказателствени материали фактите - предшествали, съпътствали и последвали произшествието са безсъмнено конкретизирани, обективно проявени самостоятелно и във веригата им и дават възможност да се направят категорични изводи за предмета на доказване.

 

При анализа на гласните доказателствени средства съдът изключи от кръга на кредитираните – показанията на свид. К. и обясненията на подс. Г. в някои части. Заключенията на основната и допълнителната единична АТЕ съдът кредитира в частта, в която са потвърдени от тройната АТЕ. Тези източници на доказателства съдът обсъди както самостоятелно и поотделно, така и в тяхната обвързаност с останалите и намери следното:

Свид. К. е една от очевидците на произшествието. След привличането на вниманието на групата свидетели в която е била – заедно с И. и Т., се е насочила към посоката на шума и е възприела пътната обстановка. Видяла е, че на пешеходната пътека върви сама жена, а други хора чакат да пресекат. Срещу себе си е възприела като намиращи се в двете ленти за движение по бул. “Цар Освободител” посока Морската градина – средна и дясна, един до друг спрели леки автомобили, пред които пресичала жената, но зад които не е можела да види. Свид. К. сочи – “За мен е дошъл подсъдимият от крайна лява лента.”. Тези твърдения – относно спрелия в средната лента друг л.а. и идването на подсъдимия от крайната лява лента, не могат да бъдат кредитирани. Видно от обективно отразените следи от произшествието подсъдимият се е движил в средната лента за движение по булеварда в посоката към Морската градина. Вещите лица по тройната АТЕ са посочили, че не е възможно в същата лента да е имало спрял л.а. преди удара, тъй като там се е движил подсъдимия – там – а не в лявата лента, са и спирачните следи на автомобила му. Причините, поради които свидетелката дава тези показания не биха могли да бъдат изяснени от съда. Възможностите за заличаване на спомените / напр. в коя лента/ленти е имало л.а., вторият автомобил по дясната лента да е бил възприет като стоящ до първия поради по-големите си габарити/, за заместването им от други образи /като за спрян преди удара да е бил възприет л.а. спрял в средната лента след преминалия през кръстовището л.а. управляван от подсъдимия/ и т.н. са обясними поради изтеклото време, субективния строй на възприемане и възпроизвеждане и различни житейски обосновани причини. 

В останалата част показанията на свидетелката съдът прецени като обвързани с други доказателствени източници, логични и непротиворечиви, поради което и ги кредитира. Като независими наблюдатели на случващото се от различни изходни позиции към мястото на произшествието свид. Д. и свид. К. сочат, че на пешеходната пътека, по която е вървяла пострадалата и между двете пешеходни пътеки – по бул. “Цар Освободител” и бул. “Осми Приморски полк” не е имало автомобили, заедно със свид. И. и Т. описват изхвърлянето на тялото на пострадалата във въздуха, както и последващите действия на подсъдимия. Свид. К. е възприела автомобил в крайната дясна лента на бул. “Цар Освободител” и жената, която е пресичала пред него, съответстващо на обясненията на подс. Г. в последното съдебно следствие.

 

Обясненията на подсъдимия съдът провери задълбочено. Голямата част от тях прецени като средство за лична защита, но без доказателствена стойност като нелогични, противоречиви, неубедителни.

Още в процеса на събиране на доказателствата бяха констатирани съществени противоречия в съобщеното от него в хода на производството пред различните органи относно разстоянието, на което пред себе си е възприел пресичащата жена – от 7 до 25м, последно в хода на изслушването на вещите лица по тройната АТЕ – на 8-10м; разстоянието, което е изминала пред него – 2-3м, последно - не повече от два метра. Най-съществените различия са свързани с вида, цвета и местоположението на автомобила/автомобилите, пред който минала пострадалата

–                          на досъдебното производство говори за бял лекотоварен автомобил – микробус, спрял непосредствено преди пешеходната пътека,

–                          при разпита от предходния съдебен състав – в дясната лента описва три автомобила – в предна позиция бял микробус, след него син автомобил и след него червен или черен автомобил,

–                          а в настоящото съдебно следствие – микробусът е червен или син и е на втора позиция по отношение на пешеходната пътека.

Това противоречие подсъдимият обясни така – “Може би тогава, на предното заседание, когато съм казал, че са били три автомобила вдясно, а не два съм ги виждал така нещата, това са много лоши спомени.». Не уточни на какво се дължи промяната в местоположението на микробуса. Доколкото обаче и свид. К. сочи, че е видяла в дясната лента преди пешеходната пътека л.а., зад който не е имала видимост, съдът прие разположението на автомобилите в дясната лента в съответствие с обясненията на подсъдимия от последното съдебно следствие.

Правото да даде обяснения и какво да бъде тяхното съдържание е субективно решение на подсъдимия, като съдът не ги тълкува в негова вреда. Не е възможно обаче да счете за вярно твърдение, че е видял пострадалата пред себе си на 8 - 10м, след като АТ експерти по всички АТЕ сочат, че видимите спирачни следи са обективирани на повече от 14м от пешеходната пътека, като в този смисъл са и замерванията по протокола за оглед. Непротивопоставимо на обективните находки е обяснението на подс. Г. – «Спирачните следи на моя автомобил започваха преди пешеходната пътека на 8 или 9 метра от нея, нещо такова. Когато натисна спирачките на колата веднага започват да остават спирачни следи.». Непротивопоставимо е и на технически категоричните време на реакция и апаратни времена, през които автомобилът се движи без да оставя спирачни следи.

Предвид намерените спирачни следи използваната от вещите лица по тройната АТЕ методика позволява категорично да се установи скоростта на движение от 72, 57 км/ч към момента на предприетата реакция за екстрено спиране. Констатацията им е в съответствие с всички факти от значение за пътната обстановка.

В търсене на безконфликтно решаване на спора – дали по пешеходната пътека е имало спиране или не, те са предложили два варианта на скорост. Поради боядисването на този участък от пътя е използван и съответен най-благоприятен коефициент на сцепление на гумите по пътната настилка. За разлика от единичната АТЕ, при която вещото лице е интерпретирало тази особеност на пътя чрез отрицателно ускорение, по тройната АТЕ експертите са боравили с коефициент на сцепление. Това води и до намаляване на установената от тях скорост на движение във варианта със спиране на пътеката – 72, 57км/ч, в сравнение със скоростта по първоначалната АТЕ – 75, 26 – 75, 50км/ч. Плъзгането на автомобила е било последица от блокирането на колелета и е започнало много преди пешеходната пътека, като не означава липса на сцепление. Сцеплението е видимо доколкото са оставени следите от триене на гумите по пътната настилка. Неотносими са сравнения между фактически съществуващия полиран асфалт със заледен асфалт, тъй като те се различават по сцепление и като физично състояние. Предвид констатацията на спирачни следи, оставени в зоната на пътеката от л.а. на подсъдимия – ясно видими на сн. 2 от фотоалбума, и заявеното от вещите лица, че вариантът при който те са изключили спиране в този участък не е реален, съдът прие, че автомобилът е спирал ефективно през целия си спирачен път, респективно включи във фактическата обстановка по делото величина на скоростта на движение 72, 57 км/ч. Съответно следва и приемането, че опасната зона за спиране в този случай е 57, 67м.

Основен и категорично доказан факт е реакцията на водача, предприета при отдалечение на автомобила му от мястото на удара от 41, 18 м по тройната АТЕ. Констатацията е посочена и от вещото лице по единичните АТЕ в с.з. от 19.09.2011г.– «водачът е възприел опасността пред себе си на разстояние от около 41 м”. При такова отдалечение елементарната съпоставка на дължините на опасните зони при скоростта, с която е управлявал подсъдимия – 57, 67м, и при допустимата скорост от 50 км/ч – 32, 28м, води до извод, че разстоянието на което се е намирал автомобилът преди опасността в момента на реакция на водача му – е позволявало спиране преди удара ако е управлявал с разрешената скорост. В хода на изслушването в с.з. вещите лица по тройната АТЕ направиха по-подробни разяснения – В.Л. И. – “При 50 км/ч пътят, изминат през подготвителното време е по- малък, а при 70 км/ч - е по-голям. Така, че смесването и да се ориентираме само към началото на видимата спирачна следа е некоректно по отношение на опасната зона»… В.Л. С. – «При 50 км/ч, ако приемем, че той реагира в същия момент, когато автомобилът е на същото място, началото на тези спирачни следи няма да е там, а ще е изместено по-към автомобила, т.е. по-рано ще бъдат започнати следите, защото през това подготвително време, което е едно и също при различните скорости, автомобилът при по-ниската скорост 50 км/ч ще е изминал по-малко разстояние.». Следователно – съпоставка на оставените спирачни следи от движение със скорост 72, 57км/ч с евентуално възможните спирачни следи от спиране на автомобил с 50 км/ч е некоректна, тъй като не биха се покрили началните им точки. Безспорно е обаче, че отдалечението, на което подсъдимият е реагирал е позволявало спиране преди опасността ако се е движил със скорост от 50 км/ч. Този генерален извод е бил заложен и в единичните АТЕ /при отчитане от съда на разликата в дължината на опасната зона при 50 км/ч посочена от в.л./. Категоричността на тази констатация е обективно и експертно обоснована, тя не се влияе от местоположението и поведението на други участници в пътната обстановка.

 

Другият съществен за правилното решаване на фактическите въпроси по делото елемент е – появата на пешеходката в полето на видимост на подс. Г.. Според него от момента на излизането й от лявата страна на микробуса до удара тя е изминала 2 м /според последните му обяснения в с.з./. Скоростта на движение на пострадалата е посочена в заключението на тройната АТЕ в три различни варианта – бавен, обикновен и бърз ход. С оглед показанията на свид. К., обясненията на подсъдимия и при отсъствие на доказателства за забелязано бавно или бързо движение – съдът приема скорост при обикновен ход – 1, 25м/с. Без да са необходими специални знания се установява, че разстоянието от два метра би било изминато от пострадалата за 1, 6 с. За това време – 1, 6с, при установената от вещите лица скорост от 20, 16м/с – л.а. на подсъдимия би изминал 32, 256м и среща помежду им не би била осъществена. Следователно тези обяснения на подсъдимия не могат да бъдат кредитирани.

Обясненията му в тази част са и експертно опровергани. При уточняване на мястото на удара по ширината на пътното платно се установява, че е на 7, 24 м от десния му край. При разполагане на автомобилите – лек и микробус – в средата на дясната лента – на стоп – линията преди пешеходната пътека, в съответствие с наблюденията на очевидците, съобразяването на тяхното поле на видимост към мястото на удара и експертните правила, по тригонометричен път в тройната АТЕ са изведени различни вариантни величини. При спазване на основните изходни позиции на анализа на съда – при отчитане на спиране по пешеходната пътека и при обикновен ход на пострадалата, се установява, че пострадалата е изминала път от 4, 70м в зоната на видимост на подсъдимия. В момента на появата й л.а., управляван от него се е намирал на 73, 07м от мястото на удара /таблица 2 от тройната АТЕ/. Съпоставката на отдалечението на л.а. при възникване на опасността – 73, 07м и опасната зона за спиране – 57, 67м, при 72, 57 км/ч – действителната скорост на движение, сочи, че водачът е имал достатъчно разстояние да спре екстрено на 15м преди удара. На разстоянието на това отдалечение той е могъл да предотврати удара чрез екстрено спиране дори при управление със скорост 85, 22 км/ч – явяваща се безопасна скорост. Тъй като реакцията е била предприета на 41, 18м преди мястото на удара, вещите лица установяват, че водачът е реагирал със закъснение. В с.з. на поставените въпроси вещото лице С. поясни, че подсъдимият се е движил без реакция около 0, 75с, за което време е изминал около 15м.

 

По отношение на светлинните сигнали на светофара и поведението на подсъдимия, пострадалата и останалите участници в пътната картина съдът се позова на писмените доказателства, свидетелските показания на свид. Д. и заключението на тройната АТЕ, която ги интерпретира. Приема се, че пострадалата е пресичала на червен сигнал на пешеходния светофар. За подсъдимия времето на разрешителния сигнал в неговата посока е било 17 с. Синхронизацията на предходния светофар на кръстовището с ул. “Цар Асен” с този на кръстовището с бул. “Осми Приморски полк” принципно позволява при тръгване на зелен сигнал на първото автомобилът при скорост около 50 км/ч да премине на зелен сигнал на второто, но не подпомага окончателен извод от значение по делото. Гласните доказателства относими към предмета на доказване сочат, че в дясната лента е имало спрян автомобил /извън полето на видимост на свид. Д., т.е. преди пешеходната пътека зад ъгъла/, такива не е имало на самата пътека /в този смисъл показанията на свид. Д. и К./, такива не е имало и между двете пешеходни пътеки – където при разрешителен сигнал завиващите надясно от бул. “Цар Освободител” по бул. “Осми Приморски полк” изчакват пешеходците, които пресичат. Причината за спиране на неустановените автомобили в дясната лента преди пешеходната пътека не може категорично да бъде изяснена – превключване на сигнала на светофара на жълта светлина, предприетото пресичане на пострадалата или друга, поради това не могат да бъдат формулирани изводи във вреда на подсъдимия. Причината, обаче, не е била изчакване на пешеходци, преминаващи по пътеката по бул. “Осми Приморски полк”, тъй като не е била налице и колона от спрели преди тази пътека автомобили продължаваща назад в дясната лента за движение по бул. “Цар Освободител”.

Подс. Г. сочи – “Приближавайки кръстовището светлината на светофара продължаваше да е зелена” – това обстоятелство и съдът прие при излагане на фактическите положения. От поведението на насрещните водачи – които са изчаквали за ляв завой към бул. “Осми Приморски полк” също не могат да бъдат правени изводи за сигнала, при който подс. Г. реално е навлязъл в кръстовището. От писмените доказателства – циклограма и схеми, се установява, че за тези водачи – фаза 4, е светел сигнал непозволяващ навлизането им в кръстовището до 68с на цикъла, докато жълтият сигнал след зелен в посоката за движение на подс. Г. – фаза 3, приключва на 67с от цикъла и светва червен.

 

Срещу заключението на тройната АТЕ защитата и подсъдимия правят редица възражения, които съдът разгледа и обсъди задълбочено.

Защитникът счита, че вещите лица не са дали заключение относно вариант на местонахождение на двата автомобила в крайна дясна лента за движение – л.а. и микробус, отстоящи на около метър, като л.а. се е намирал непосредствено до или е настъпил левия край на пешеходната пътека по посока на движението отдясно наляво за водача подсъдим. Вещите лица били обсъждали друг вариант на разположение, но не са го написали и не са произнесли по него. Допълването в с.з. не прави експертизата пълна, защото не била документално изложена. Неясно защо са поставили л.а. и микробусът на стоп-линията. В тази насока и подсъдимият намира, че тези автомобили са произволно поставени и от там тръгва грешно изчисление на скорост и време на реакция.

В хода на изслушване на вещите лица вещите лица по тройната АТЕ посочиха, че могат да композират много голямо число варианти, но при анализа на свидетелските показания са стигнали до най-вероятния, пълен и обоснован. Поставянето на автомобилите в посочените позиции съответства и на експертните правила за възможна минимална грешка. В процеса на констатациите и приеманията си, вещите лица са обсъждали различни варианти, един от които бил за развитието на пътната картина при поставяне на двата автомобила в лявата част на дясната пътна лента. Установено било, че при това положение пътят на пешеходката намалява, отдалечението на автомобила от мястото на удара също, но остава по-голямо по отношение на опасната му зона. Посочи се, че този вариант е по-благоприятен от вариант, в който двата автомобила се придвижат напред и първият от тях е на ръба на пешеходната пътека, тъй като с придвижването напред линията на видимостта, която минава от очите на водача на процесния автомобил до предния ляв габарит на предходния движещ се в дясната лента автомобил се отклонява по-малко, отколкото ако автомобилът се изнесе в лявата част на пътната лента.

Следователно съдът приема, че и трите варианта са били съобразени от вещите лица, като в заключението им е заложен убедително обоснования от всички източници на доказателства. Не би могло да се очаква да бъдат описани всички изследвания, съобразявания, приемания на вещите лица. Целта на експертизата е да запълни необходимостта от специални знания, които съдът и страните нямат. Експертите разясняват подлежащия на изследване предмет изхождайки от своята компетентност, натрупан опит и квалификация, проучвания по отделни детайли /в случая такъв е сцеплението върху боядисан с пътно паважна боя участък/.

В хода на изслушването пред съда поставените от страните и съда въпроси налагат вещите лица да изложат на достъпен език своите съображения. При фактическото протичане на разпита им някои от основните положения биват по-детайлно обяснени и обосновани. Не би могло да се счита, че по този начин те излизат извън рамките на писменото заключение, което отразява крайните обобщени изводи. Устното уточняването на посочените величини и варианти – отразени писмено, не съставлява допълване на заключението. При условията на равнопоставеност страните активно се възползваха от възможността да поставят въпроси и да оспорват дадени отговори.

При поставените в хода на изслушването въпроси експертите посочиха и защо са приели, че автомобилите са били разположени по този начин в дясната лента – Ако първият л.а. е бил толкова напред – до ръба на пешеходната пътека – свид. Д. е щял да го види. Самият водач казва, че видимостта му се е ограничавала не от първия л.а., а от втория с по-големи габарити. При изчакване на пешеходци пресичащи бул. “Осми Приморски Полк” автомобил завиващ от бул. “Цар Освободител” пресича пешеходната пътека, по която е пресичала пострадалата, завива надясно и изчаква на половин метър от пешеходците. Такъв автомобил не ограничава видимостта на водача. Свидетелите не са възприели подобни факти, защото автомобилите са били по-назад. Съобразявайки и чисто техническите величини – експертите са отразили разположението на автомобилите, прието и от съда от фактическа страна.

 

Според защитата, вещите лица не са проверили показанията на подсъдимия.

Възражението не се споделя от съда.

Показания дават свидетелите /чл. 117 от НПК/– а подсъдимия – излага обяснения /чл. 115 от НПК/.

Подс. Г. дава противоречиви обяснения, които съдът провери в хода на съдебното следствие – чрез приобщаване на тези от предходното с.з. и от досъдебното производство. Видно от съдържанието на тройната АТЕ експертите са съобразили всичко казано от подсъдимия /дори и в качеството на свидетел – некоментирано от съда поради последвалата промяна в процесуалното качество на източника му/. По този начин в т.4.2 от заключението са разгледани шест отделни елемента от обясненията на подсъдимия, съпроводени с интерпретацията на експертите. Такава проверка е извършена и в т. 4.3, 4.7, вариант 2, 4.15. Обясненията на подсъдимия са били проверени от експертите, част от тях са били кредитирани /за състоянието на асфалта, за управляемостта на л.а. и т.н./, други - отхвърлени при съпоставката с обективните следи от произшествието /за причината на плъзгането, относно мястото на удара на пострадалата в л.а. и значението му за скоростта, изразено чрез визуализираните деформации по автомобила, относно обективно доказания момент на реакция – изразен в разстояние различно от посоченото от подсъдимия като разстояние до пострадалата в мига в който е станала видима за него./ В хода на с.з. на въпросите на подсъдимия вещите лица също дадоха подробен и аргументиран отговор – напр. за спирачния път при различни видове гуми по справката на подс. Г. с немско печатно издание “Аутобилд”, като се установи, че позоваването на експериментални данни от него не е свързано с конкретните факти по делото.

 

Според друго възражение обясненията на подсъдимия се подкрепяли от фотоалбума, където в такива позиции били фиксирани други автомобили. Не били проверени чакащите автомобили, които не са били описани, завили и продължили по пътя си. Не било отчетено фактическото поведение на МПС, което е било към момента на ПТП. Тройната експертиза избягала от това си задължение като дала вяра на свидетели.

По снимките на фотоалбума са заснети автомобили, намиращи се там през периода след 15.40ч. Те не биха могли да имат значение при изясняване на относимите факти, още повече поведението на водачите им е било обвързано с факта на запазените по кръстовището следи от произшествието, с факта на придвижването по района на разследващия, експерт и поемни лица, извършваните замервания и т.н. действия. На сн. 1 от фотоалбума е видно, че водачите на вторите автомобили и в лявата и в крайната дясна лента са изнесли автомобилите в края на своите ленти, по посока към средната лента, като тази позиция им осигурява видимост към района на оградения л.а. на подсъдимия.

Непосредствено след произшествието свид. Т. сочи – “То нямаше друго никакво движение, всичко замръзна.”. При червен сигнал във фазата на прехода между трета и четвърта фаза – за всички участници в движението е забранено да предприемат движение. След пресичането на кръстовището от подсъдимия носейки пострадалата реално е станало възможно преминаването на автомобили – таксито пред свид. Д. направило обратен завой, тя самата продължила, като се опитала да запази следите от кръв, друг водач – неустановен поискал да премести л.а. на подсъдимия но свид. Д. го спрял. Последващите действия на участниците в движението не са от значение за предмета на доказване. Към момента на ПТП обаче, тройната АТЕ дава пълен и подробен отговор на всички въпроси, като е съобразила всички доказателства – не само показанията на свидетелите, но и разположението на трайните елементи по кръстовището, оставените следи, техническите характеристики на управляваното МПС и т.н.

 

Съдът не споделя и съображението, че не следва да вярва на свидетелите, защото били под влияние на инстинктивна реакция. Напротив, привлечени от шума свидетелите са насочили внимание и са забелязали и други факти от значение – например – докъде е била достигнала пострадалата при движението си на пешеходната пътека – свид. К., какъв е бил сигналът за пешеходците – свид. Д.. Показанията им се обвързват след надлежната проверка в съвкупност, подкрепят се от обективните находки и се ценят от съда. Част от свидетелите – свид. И. и Т., наистина не биха подпомогнали изясняването на факти от съществено значение за настъпването на удара, но съответно и съдът преценява доказателствената стойност на показанията им.

 

Твърдението на защитата за грешка на експертизата на л. 13 – при приемане на скорост от 50 км/ч, без да изследват приетата от тях друга скорост не е обосновано. Грешка не е допусната, а примерът с разрешената в градски условия скорост е даден за да опредмети разстоянието, изминато от л.а. след докосване на спичания педал до началото на спирачните му следи.

 

След запознаване на вещите лица в с.з. със сертификата на пътно-паважната боя, положена по пътеката, те заявиха, че сред техническите характеристики не се съдържат сведения за коефициентът на зацепване на гумите с пътното платно. Разясниха, че са провели и разговор с посочения от защитника специалист, който е предложил използването на коефициент отежняващ положението на подсъдимия. Въпреки, че според защитника има значение каква точно е била боята – като марка, физически и химически характеристики, то съдът счита, че необходимо и достатъчно условие за извод е, че поставената по пътеката боя не е възпрепятствала триене, респ. спиране, което вещите лица са съобразили със съответния по-благоприятен за подсъдимия коефициент.

 

Възражението за температурата и за въздействието й върху гумите е неубедително при установената официална информация, посоченото в експертното заключение за разположението на спирачните следи и осветеността им от слънцето.

 

Пресмятанията на безопасните скорости, които са позволявали на водача да спре преди удара, са констатирани по силата на множество предходни приемания и изчисления. Технически е доказано, че дори с по-висока от действителната си скорост на разстоянието на отдалечението си от мястото на удара в момента на възникване на опасната ситуация водачът би могъл да предотврати престъпния резултат. Тези данни не могат да породят никакво съмнение, че подс. Г. гонил пешеходката да я удари, в какъвто смисъл са опасенията на защитника. Тези данни, съобразени с останалите по таблица 2 от заключението, единствено сочат, че при двата основни варианта – с и без ограничаване на видимостта на водача, произшествието е било предотвратимо и при значително по-висока скорост.

 

При обсъждане на възражението на защитата, че вещите лица не са изчислили с колко е закъсняла реакцията на подсъдимия, макар че съществувала методика и формула с две изчисления, съдът счете, че е необосновано. Вдействителност при изслушването им в с.з. експертите уточниха чрез изчисление, че при най-благоприятния за подсъдимия вариант – се е движил без реакция около 0,75с. От съществено значение за делото е технически доказаният факт, че е имало закъснение – при възникване на опасната ситуация видима за подсъдимия от 73, 07м преди мястото на удара, реакция е била предприета екстрено на 41, 18м. Забавянето би могло да бъде по силата на различни причини – да не е следил пътя, да не е счел, че пешеходката съставлява опасност и т.н., но при всички случаи е факт от значение за настъпване на произшествието.

 

Не следва да се възлага задължение на вещите лица да установят допринесла ли е пешеходката за настъпването на ПТП. От тяхна компетентност е установяването на сигнала, на който е пресичала – и това са сторили като са доказали категорично, че е пресичала на червен сигнал на светофара. Според защитника неотработването на варианта с приближаване на автомобилите от дясната пътна лента напред към пешеходната пътека, оставя нерешен въпроса къде свършва съпричиняването от пострадалата и къде започва вината на подсъдимия. По отношение на този вариант вещите лица разясниха, че не е по-благоприятен от преместването на автомобилите в лявата част на лентата и че това не променя крайния извод за отдалечение по-голямо от опасната зона за спиране.

 

Поради изложените съображения съдът след обсъждане позицията на защитата не прие за основателни възраженията срещу заключението на тройната АТЕ.

 

Във фактическите изводи на съда залегна онази част от измерванията и изводите на експертизата, които според съда са пряко обвързани с останалия доказателствен материал. Посоченото във вариант 1, вариантите на изчисления без спиране по пешеходната пътека и при скорост на движение на пешеходката при бърз и бавен ход, съдът използва като основа за съпоставка, преценява като неотделима част от експертните изводи. Важно е да се посочи, че във всички тези варианти, извън приетия от съда при излагане на фактическа обстановка, становището на вещите лица е, че безопасната скорост на движение на подсъдимия е била по-висока от реалната скорост на движение и че при всеки вариант пострадалата е била извън опасната зона за спиране на автомобила, тъй като различните разстояния на отдалечението на автомобила от мястото на удара са по-големи от опасните зони при съответните скорости.

 

При преценката на доказателствената съвкупност съдът не установи отсъствие на значими за предмета на доказване факти и обстоятелства. Не се споделя съображението, че е налице огромна празнота, при която подсъдимият и защитникът не можели да изградят защита. При събирането и проверката на доказателствата съдът гарантира използването на всички мерки за разкриване на обективната истина, като обективно и пълно изследва всички обстоятелства по делото при спазване на закона. Формулираната фактическа обстановка е основана на кредитираните доказателства и позволява категорични изводи от правна страна.

 

Изложените фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване, като обуславят от правна страна извода, че подсъдимият е осъществил състав на престъпление, наказуемо по чл.343 А б. “Б” от НК. Съдът призна подс. Г. за виновен в това че на 28.07.2010г., около 14:00 часа, на кръстовището на  бул. „Цар Освободител” и бул. "Осми приморски полк” в гр. Варна, при управление на МПС - л.а. марка „Фиат Пунто" с рег. № В 4166 РК, нарушил правилата за движение – чл.20 ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.” и чл.21, ал.1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойност на скоростта - 50 км/ч в населено място” и по непредпазливост причинил смъртта на Татяна Стайкова А. ***, като след деянието  направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата.

 

Съдът постанови на основание чл.304 от НПК частично оправдателен диспозитив по отношение на подсъдимия по обвинението за престъпление по чл.343а, ал.1 б”В” от НК. Въпреки поддържането на обвинението в тази част и пред настоящата инстанция, за съда са безспорни следните положения-

По обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителния акт не се съдържат факти относими към обвинение по чл. 343 А ал. 1 б. «В» от НК – за деяние, извършено от подсъдимия, от което да е причинена средна или тежка телесна повреда на повече от едно лице.

В съпроводителното писмо и началото на обвинителния акт е посочена квалификация по чл. 343 А ал. 1 б. “Б” вр. чл. 343 ал. 1 б. “В” от НК, като след изписването на диспозитива е допусната техническа грешка с добавяне на б. “А” във втората част на обвинението, която е останала незабелязана и проектирана в досегашния ход на производството.

Като съобрази изложените положения съдът счете, че следва отстрани незаконосъобразното обвързване между деянието, извършено от подсъдимия по чл. 343 А ал. 1 б. “Б” и друго по чл. 343 А ал. 1 б. “В” от НК чрез постановяване на частично оправдателен диспозитив. Искането от защитата да бъде постановено изцяло оправдаването на подсъдимия поради невъзможна правна квалификация е необосновано от позицията на приетото от съда от фактическа страна и установената съдебна практика по приложението на 304 предл. последно от НПК.

        

Противоречия от правна страна между становищата на страните се породиха относно нарушените от подсъдимия правила за движение по пътищата. Според прокурора и повереника адв. Н. – от значение е нарушението на режима на скоростта, а според повереника адв. К. деянието е извършено в резултат на двете нарушения отразени в обвинителния акт – и по чл. 20 ал. 2 и по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл и защитникът повдигна въпроса дали единствената причина за настъпване на престъпния резултат е превишената скорост, предвид заявеното от вещите лица за закъснялата реакция на подсъдимия.

В диспозитива на обвинителния акт са изложени и приетите от съда за нарушени – чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, и чл. 21 ал.1 от ЗДвП.

След задълбочена преценка от фактическа страна съдът намери, че и двете норми на специалния закон са нарушени, като тези действия на подсъдимия са в пряка причинна връзка с последвалия престъпен резултат.

Подс. Г. е управлявал МПС в отсечка от 190м, приближавайки се към основно и интензивно кръстовище в гр. Варна. Нямал е видимост вдясно към тротоара, но е познавал кръстовището и е знаел че през платното му за движение преминава пешеходна пътека. В обедните часове, през летен сезон, вблизост до пешеходна пътека поява на пешеходец е предвидима, но не е съобразил скоростта, с която избрал да управлява л.а. Отдалечеността на която е бил л.а. при появата на опасността в лицето на пострадалата – 73, 07м, е позволявала безпрепятствено спиране, дори при по-висока от действителната му скорост на движение. Подсъдимият не е изпълнил задължението си да намали скоростта или да спре своевременно при появата на опасността. Описаните действия осъществяват нарушението по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.

В момента, в който подсъдимият е реагирал с екстрено задействане на спирачната система, управляваният от него автомобил се е движел със скорост от 72, 57 км/ч, за спирането му са били необходими 57, 67м, а до мястото на удара разстоянието е било 41, 18м. Съпоставката на това отдалечение с опасната зона за спиране при скорост на движение от 50 км/ч – 32, 28м установява, че ако е управлявал с разрешената скорост подсъдимият е имал възможност да спре преди мястото на удара. При избора на скоростта си на движение подс. Г. не се е съобразил с разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП като е превишил скоростта за ППС от неговата категория в населено място – 50км/ч.

Съдът намери, че неизпълнението на задължението по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП е в причинна връзка с настъпилия престъпен резултат, доколкото подс. Г. не е съобразил скоростта си с факторите от значение за пътната обстановка и не е реагирал на опасността в момент, в който би избегнал тежките последици при избраната от него скорост. В причинна връзка е и нарушението на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, тъй като превишаването на разрешената скорост е осуетило възможността престъпният резултат да бъде избегнат. По този начин допуснатите нарушения на основните правила по ЗДвП формират каскадна съвкупност обусловила настъпването на престъпните последици.

 

Деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост, изразена като небрежност. Подс. Г. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

 

След деянието подс. Г. е извършил редица действия, които са били насочени към оказване помощ на пострадалата към момент, в който помощта е била възможна и необходима – обосноваващи правната квалификация по чл. 343 А ал. 1 б. “Б” от НК.

 

От значение за наказанието, което следва да определи, съдът прецени процесуалното развитие на производството. След първоначалното постановяване на осъдителна присъда срещу подс. Г. по това обвинение, делото е преминало въззивна проверка. Според прокурора, настоящия съд не би могъл да влоши положението на подсъдимия с налагането на по-тежко наказание. Становището не може да бъде подкрепено, доколкото срещу предходната присъда е била подадена жалба от повереник на частния обвинител с искане към Апелативния съд Варна за завишаване на определеното наказание, постановения за отлагането му изпитателен срок и за увеличаване на наказанието лишаване от право да управлява МПС. С Решението на ВАС присъдата е била отменена и делото е било върнато на ВОС за ново разглеждане. С оглед на изложеното настоящият съд счете, че при определяне на наказанието не е обвързан от забраната за влошаване положението на осъдения.

 

За да определи наказанието на подсъдимия, на основание чл.54 от НК съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на конкретното деяние – Извършено е след груби нарушения на специалните правила, в обедните часове на деня, на интензивно кръстовище, станало е достояние на множество хора, които са трайно травмирани от възприетото, пострадала е обществено активна и отговорна към възрастната си майка жена, с поведението си подсъдимият е съставлявал опасност и за другите участници по пътя. Действително, Татяна А. е пресичала на червен пешеходен светофар, но това е сторила в средата на пешеходна пътека, съзнавайки, че в дясната лента покрай която минава, автомобилите са спрели. Израз на обществената оценка на извършеното от подсъдимия, макар и субективно формулирана, се съдържа в част от показанията на свид. Т. – “Не мога да кажа каква е била скоростта на автомобила, но сигурно е била не по-малко от 80 км/ч… Момчето излезе и отиде да вземе жената, което му прави чест, но жената беше силно ударена».

Личността на Г. се характеризира с висока степен на обществена опасност изразена в поведението му като водач на МПС – поради допуснатите предходни нарушения бил многократно наказван и  притежавал една контролна точка към момента на деянието /установено в хода на съдебното производство по настоящото дело/. Не е осъждан и работи. Не съзнава отговорността си. Чистото съдебно минало съдът счита за смекчаващо отговорността му обстоятелство. Като отегчаващи обстоятелства съдът прецени трайното незачитане на специалните правила за управление на МПС довело до долната граница на правоспособността и възможното отнемане по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП, липсата на промяна в поведението му като водач след изтърпяване на множество административни наказания, включително и лишаване от право да управлява МПС, интензитета на съвкупността от допуснатите съставомерни нарушения.

 

  При така установеното съдът счете, че наказанието на подс. Г. следва да се определи над средния към максималния размер на предвиденото в закона. За постигане на целите на наказателната репресия и особено за неговото поправяне не се налага то да бъде изтърпяно. Преценката на съда, че за постигане на положителни промени в съзнанието и поведението на подсъдимият е необходимо и достатъчно отлагането му с максимален изпитателен срок, е основана на социално обвързаното поведение, данните за липсата на предходни осъждания, отношението му към трудовата му ангажираност. Не е наложително изолирането му от обществото, напротив ефективното изтърпяване на наказанието би довело до порочен ефект върху обектите на въздействие. За да създаде условия за правилното протичане на процеса на поправяне и с цел използване в пълен обем предоставените от закона способи за контрол на поведението на подсъдимия и оказване на необходимата му помощ, съдът постанови в част от изпитателния срок пробационна мярка по чл. 42 А ал. 2 т. 2 от НК. Срещите на подс. Г. с пробационен служител в по-продължителен период от време са от съществено значение за постигане целите на наказанието в конкретния случай, изхождайки от спецификата на личността, извършеното и трайните му проявления като водач на МПС. По настоящото дело престъпният резултат е тежък и това се отразява върху цялостната обществена оценка, основа на критерия за справедливост. От друга страна подс. Г. е млад човек, неосъждан до момента, чието морално и интелектуално ниво дава възможност поправянето и превъзпитаването му да бъдат обвързани с гаранциите, предоставени от максималния изпитателен срок и въздействието на пробационната мярка. Този вид, размер и начин на изтърпяване на санкцията съответстват на извършеното, съдейства при изграждането на обществената критичност към престъпленията от този вид.

 

Относно санкцията по чл.343г, вр.чл.37, т.7 от НК съдът намери че съобразно данните за подсъдимия като водач на МПС е необходимо налагането на наказанието в максимален размер. При данните за вида и броя на допуснатите от подсъдимия предходни нарушения - трикратното санкциониране по административен ред за управление с превишена скорост, двукратно – за несъобразяване с пътните знаци, както и за две ПТП – едното с пострадал пешеходец – при напускане на произшествието от подсъдимия и без да е имал правоспособност, а второто в резултат на непропускане да премине друг автомобил движещ се по пътя и с последвали средни материални щети по два автомобила; при преценка, че част от нарушенията са извършени от подсъдимия в отсъствие на правоспособност, а за друго е изтърпял лишаване от право да управлява МПС наложено по административен ред; критичната правоспособност към момента на ПТП – 1 контролна точка; броя на възстановените към края на съдебното следствие 13 контролни точки и законовият период, необходим за пълното им възстановяване; отсъствието на съзнание за значението на допуснатите от него нарушения довели до престъпния резултат – следва наказанието да бъде отмерено в неговия максимум. Не би могло да се наложи по-ниско наказание на подсъдимия в качеството му на водач в чието досие има наказания за предходни ПТП, включително и с пострадал пешеходец и с бягство от произшествието, последвало е ново със смъртен резултат. Необходимо е подсъдимият да бъде ограничен за този продължителен период от време от упражняването на това право, за да се създадат достатъчно гаранции за обществото от реална превенция на последващи пътни произшествия допуснати от подсъдимия. Гарантирането на промяната на подсъдимия като мислене и съзнание за дължимото от него поведение като водач на МПС според съда предопределя тежестта на кумулативно предвиденото наказание.

На изложеното не са противопоставими съображения свързани със семейното положение на подсъдимия и допусканите от водачите при интензивен трафик нарушения. Още по-малко имат значение наказанията на водачите на ТИРове. Наказателната отговорност, която подс. Г. трябва понесе е лична и обоснована от реално извършеното и необходимото за поправянето му, при изразяване на правната и обществената оценка за справедливо санкциониране.

Не се споделя становището на защитника, че е нормално при този интензивен трафик понякога да се допуснат и нарушения на правилата за безопасност на движението. Интензивният трафик не е оневиняващо обстоятелство. Управлението на МПС в такива условия завишава отговорността на водачите и обществените очаквания от спазването на всички предписани от специалните нормативни актове правила.

 

Съдът не счете, че са налице многобройни и или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства при отчитането на които и най-лекото предвидено от закона престъпление да се яви несъразмерно тежко спрямо извършеното, за да приложи нормата на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. “Б” от НК.

Незаконосъобразно е обвързването между приложението на чл. 9 ал. 2 от НК – за което пледира защитникът, с исканото от него освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия. Касае се за два различни материалноправни института. По чл. 9 ал. 2 от НК е регламентирано заличаване престъпния характер на извършено деяние, което поради малозначителността не е общественоопасно или обществената му опасност е явно незначителна. Допускането, че деянието на подс. Г. може да бъде считано като такова по чл. 9 ал. 2 от НК е абсурдно – противоречи на буквата и духа на закона, на цялата наказателноправна доктрина и на здравия разум. Вторият институт е уреден в гл. VІІІ на НК – с чл. 78 и чл. 78 А от НК, при които престъпният характер на извършеното е налице, но законодателят предвижда освобождаване от наказателна и ангажиране на друга отговорност. Нормата на чл. 78 А от НК е неприложима в случая, тъй като от деянието на подс. Г. е последвала смърт – чл. 78 А ал. 7 от НК.

Поради изложените съображения съдът отхвърли като незаконосъобразни исканията на защитата относими към определянето на наказанието.

 

Съдът намери, че с определените основно и кумулативно наказания и включената пробационна мярка наказателната отговорност на подс. Г. е ангажирана законосъобразно и справедливо.

 

Съдът постанови подсъдимия да заплати направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица.

 

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :