№ 115
гр. Варна, 26.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600147 по описа за 2022 година
, при произнасянето си взе предвид следното:
Въззивното производство се развива в процедура по Глава двадесет и втора от НПК, с
предмет на инстанционната проверка определение по ЧНД №212/2022 година, с което
състав на Окръжен съд-Варна е отказал условно предсрочно освобождаване на осъдения Г.
ПЛ. Г.. Съдебният акт се атакува с частна жалба, оспорваща материалната му
законосъобразност. От приведената аргументация, по-скоро се касае до заявена
необоснованост, доколкото се оспорва фактическият извод на първоинстанционния съд за
непостигната цел на наказанието, изграден при едностранчива оценка на доказателствата по
делото. Към настоящата инстанция се отправя искане за ревизия на обжалвания акт
вследствие на цялостна оценка на поведението на осъденият и извод, че същият е дал
убедителни доказателства за поправянето си, което изисква прилагане на института по чл.70
от НК.
Срещу частната жалба е постъпило писмено становище за Затвора-Варна, в което се
поддържа наличие на положителни данни от пенитенциарното третиране на Г.Г., но без
същите да обосновават извод за поправяне.
Настоящият въззивен състав, след като се запозна с доводите в частната жалба, в
писменото становище и материалите по делото, приема за установено следното:
По инициатива на осъдения Г. ПЛ. Г. в Окръжен съд-Варна е образувано съдебно
производство за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказание лишаване от свобода за срок от десет години при първоначален строг режим,
наложено при условията на чл.25 от НК с определение на Окръжен съд -Варна, с което са
били групирани наказанията по присъди по НОХД № 1072/2015 г. по описа на ОС-Варна, по
НОХД № 5065/2015 г. по описа на РС-Варна, по НОХД № 3781/2015 г. по описа на РС-
1
Варна, по НОХД № 5457/2015 г. по описа на РС-Варна и по НОХД № 2390/2014 г. по описа
на РС-Варна. Началото на изпълнение на наказанието е от 21.09.2015 година, понастоящем
при строг режим.
Първоинстанционният съд е разгледал молбата по чл.437, ал.2 от НПК в открито
съдебно заседание, при спазване на основните принципи на наказателното производство и
при стриктно съблюдаване на процесуалните права на участниците в процедурата. С
обжалвания акт е отхвърлена предпоставката на чл.70, ал.1, пр.1 от НК, като този краен
резултат се възприема от въззивния съд за законосъобразен със следните мотиви:
По обективния критерий на чл.70, ал.1 от НК няма и не може да има спор, затова
същият не е във фокуса на инстанционната аргументация. Що се касае до доказателствата за
поправяне на осъдения, фактическата основа по делото е попълнена с множество писмени
доказателства, които убедително сочат, че на настоящия етап от изпълнение на наказанието
противоправните мотиви и нагласи у Г. не са окончателно разградени, съответно в
субективен план осъденият не е реформирал ценностната си основа към съблюдаване на
закона и обществените норми. По-конкретно, от документация по чл.154, ал.2, чл.155 ,
чл.156, ал.ал.2, 4 от ЗИНЗС и чл.129, ал.7 от ППЗИНЗС се извеждат следните фактически
положения:
В първоначален доклад личността на осъдения е очертана като отличаваща се с
лидерски претенции, но без възможност за увличане на последователи, склонна към
системна измама и лъжи, самонадценяваща се, с образователно ниво под средното и
желание за дейности, които могат да облекчат положението в затвора, но не и такива от
трудов характер. Обоснована е средна опасност от рецидив с проблемни зони в уменията за
мислене, злоупотреба на наркотици, начин на живот и обкръжение. При проследяване на
писмени доказателства по чл.129, ал.7 от ППЗИНЗС, касаещи годините 2018, 2019, 2020,
2021 и от 23.02.2022, се установява нестабилно снижение на степента на риск в
конфликтните области, която от м.06.2019 година отново е измерена във възходяща
градация и до последния текущ доклад продължава да се колебае около сходни стойности в
индексите, кащсаещи отношение към правонарушението, трудова заетост, начин на живот и
обкръжение, злоупотреба с наркотици, междуличностни проблеми и умения за мислене.
Изводите в текущите доклади не са произволни, напротив, намират пряко
потвърждение в относимите към отделните периоди на обследване на личността на
осъдения персонални прояви по спазване на ПВР, директно кореспондират с резултатите на
Системата за оценка на риска от рецидив и вреди при лица, изтърпяващи наказание
лишаване от свобода в пенитенциарни заведения, в качеството на стандартизиран
инструмент за измерване, утвърден с изрична заповед на министъра на правосъдието и се
отразяват в индивидуалния план на присъдата и последващите препланирания.
Известно е, че институтът на предсрочното освобождаване произтича пряко от
принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанията, даващ възможност след
изтичане на определен период от време, тежестта на изпълнението да се постави в
зависимост от поведението на осъденото лице. На преден план се извежда личността на
2
лишения от свобода, като спрямо нея се предприемат поредица от целенасочени действия по
ресоциализация, морално възпитание и реформиране на нагласите. От поведението на
осъдения и от осъзнаване на важността на поправителния процес до голяма степен зависи в
какви условия ще изтърпи наказанието си и кога ще бъде освободен.
Принципът на прогресивната система има мотивационна насоченост, премахва
чувството за безперспективност у лишените от свобода и съдейства за минимизиране на
деградацията в ценностната им система. Проявява се в следните последователни стъпки:
изменение на режима в по-лек (чл.66, ал.1от ЗИНЗС); зачитане на положен труд за
намаляване срока на наказанието; преместване от един тип пенитенциарно заведение в друг
тип (чл.64, чл.64а от ЗИНЗС); помилване за част или за целия остатък на наказанието и
условно предсрочно освобождаване.
Отнасяйки написаното към доказателствата по делото, въззивният състав е
категоричен, че спрямо осъденият Г. прогресивната система е в ход. Към нейните прояви
следва да се отнесат поощренията и наградите, които на този етап обаче не задействат
достатъчно индивидуалната мотивация у лицето за поправяне, доколкото все още не е
оптимизиран целият потенциал на инструмента по чл.66, ал.1 от ЗИНЗС, който би дал
възможност за пенитенциарно третиране при по-лек режим, съответно ще създаде
предпоставка за труд и за зачитането му при изпълнение на наказанието.
По доводите в частната жалба:
При мотивиране на акта си, окръжният съд се е основал само на инструмента по
чл.154, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, който няма самостоятелно доказателствено значение, съобразно
предписанието на чл.439а от НПК. Оценката на риска и оценката на осъдения са две
разнородни понятия, като оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС е структурирана
оценка, включваща оценката на риска от рецидив и вреди, планирането и препланирането на
присъдата, както и прогноза за ресоциализацията. Базова точка за изготвянето на оценката
по чл. 155 от ЗИНЗС е оценката, чрез която се определя степента на риска от рецидив и
причиняването на вреди, изпълняваща диагностична роля по отношение на инструмента по
чл.155 от ЗИНЗС и подпомагаща планиране на третирането на лишения от свобода.
Едностранчивият доказателствен анализ прави проверяваното определение
необосновано, който процесуален недостатък при предписанието на чл.345 от НПК няма
собствено значение.
Доколкото без отговор в атакуваното определение са останали и други артикулирани
доводи на защитата в пренията по порвоинстанционното дело, въззивният състав има
процесуален ангажимент да ги подложи на изрично обсъждане.
По време на престоя си в Затвора –Варна, осъденият Г. е награждаван и наказван.
Наградите вече бяха отнесени към прогресивната система при изпълнение на наказанието.
Що се касае до наказанията, въззивният състав констатира, че степента на обществена
опасност на дисциплинарните нарушения е висока, доколкото се касае до поведение в разрез
с ПВР. Допусканията на адв.К., че всички ефективно изолирани лица притежават мобилни
3
телефони са напълно голословни и в тази си битност не могат да обслужат ефективно
защитната функция. От конкретните доводи в пренията по първоинстанционното дело, не е
вярно че наказанието на осъдения със заповед №1089/08.12.2021 година е за формален отказ
на лицето от тестване за наркотични вещества, поправено на следващия ден с доброволен
акт. Аргументите са насочени към заповед №498/29.04.2021 година, а двата санкционни акта
преценени в съвкупност, сочат на трайна съпротива на осъдения към контролни действия на
пенитенциарния състав, което е негативен индекс за процеса на поправяне. Неправилно
защитникът отнася участието на Г. в индивидуални и групови корекционни мероприятия
към проактивността на клиента си, при пренебрегване на чл.156, ал.3 от ЗИНЗС. Не се
спори, че осъденият полага доброволен труд, който е отчетен от администрацията на затвора
при стандартизирания механизъм за оценка. Вярно е също, че Г. е адаптиран към средата,
има и други позитивни промени, които свидетелстват за текущ процес на поправяне в
рамките на прогресивната система за изпълнение на наказанието. Условното предсрочно
освобождаване е нейният последен етап, като дотогава осъденият следва да изчерпи всички
мотивационни механизми (по-горе подробно посочени).
В лична защита Г. изразява съмнения за неравностойно третиране от
администрацията на Затвора-Варна, които на плоскостта на писмените доказателства в т.т.2
и 3 от досието му са лишени от всякакво основание, т.к. на всяка негова молба е имало
своевременна институционална реакция.
Предвид изложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, съставът на Апелативен
съд-Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение по ЧНД №212/2022 година, с което е отказано
условно предсрочно освобождаване на осъдения Г. ПЛ. Г..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4