РЕШЕНИЕ
№ 759
гр. Пловдив, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300501090 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване ЕАД против
Решение № 1033/09.03.2023г., пост. по гр.д.№ 989/2022, ПдРС, като в жалбата е
подчертано че същото се обжалва изцяло. Жалбоподателят има правен интерес и е
развил доводи за отмяна на решението в частта, в която е отхвърлен предявения против
П. Г. Д. иск за признаване за установено че дължи сумата над 220,59лв. до пълния
предявен размер от 1186,97лв., съставляваща стойността на потребената и незаплатена
електрическа енергия за периода от 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г. по партидата на
длъжника за обект на потребление в село ***, ул. „***“ №***, с ИТН ***, съгласно
Индивидуален договор за продажба на ел. енергия от 14.10.2021г., сумата над 0,80лв.
до претендираните 25,72лв. и за периода 24.03.2022г.-27.05.2022г., съставляваща
обезщетение за забавено плащане за периода от 24.03.2022 г. до 09.06.2022г..
Жалбоподателят „ЕВН България ЕС“ ЕАД е изложил мотиви, че решението е
неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие на материалния и
процесуалния закон. Сочи, че от мотивите на съда не е ясно кой от двата договора с
клиента е разглеждал и защо го е обявил за нищожен. Посочва, че още в първия
1
договор между страните е посочен механизма на изменение на цените. Отделно се
заплащали мрежовите услуги и допълнителните услуги по ценоразпис на мрежовия
оператор, които са одобрени от КЕВР. Поддържа, че в случая не става въпрос за битов
клиент, който се намира в неравностойно положение и следва да търси защита.
Договарящият има стопански обект и е сключил договора с оглед свободния пазар на
ел. енергия. Поддържа, че измервателните уреди са собственост на разпределителното
предприятие и едва в по-късен момент е констатирано, че липсва отчитане, което е
наложило корекция. Посочва, че в заявлението е посочен един период, който обаче е
уточнен в исковата молба и допълнителните молби. Моли за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново, с което се уважат предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна П. Г. Д. оспорва въззивната жалба, като поддържа, че
същата е отчасти недопустима, а в останалата част неоснователна. Поддържа, че
жалбата е недопустима в частта, в която частично е уважен предявеният иск. Развива
съображения, че исковият период обхваща м.02.2021, че СТЕ установява какво е
количеството доставена и потребена ел. енергия в този период и на каква стойност е
същата. Счита, че изводите на съда в тази насока са правилни. Излага подробно
хронология на спора с дружеството във връзка с издадената фактура на процесния
месец и за извършените корекции, като сочи че и в двата случая доставчикът не му е
предоставил данни за измерените количества. Сочи и че самата СТЕ е работила по
данни, които не са снети непосредствено от вещото лице, а от служител на
дружеството, което криело рискове от манипулация. Посочва и че ако това изобщо е
възможно, то остава неясно защо при направеното от негова страна възражение по
фактурата тези данни не са му били предоставени, въпреки изричното му искане в тази
насока. Развива и съображения, че поведението на снабдителя е недобросъвестно и
неотчитането в срок се е повторило и следващата календарна година. Споделя се и
становището на съда , че клаузата за едностранно изменение на цената на ел. енергията
е нищожна, поради което следва да се приложат уговорките в договора за единични
цени. Поради това поддържа извода на съда за дължимост само на присъдената сума.
Поддържа и доводите на съда за определяне на дължимото обезщетение за забава.
Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна. Доколкото с обжалваното решение е частично уважен иска , то за
жалбоподателят липсва правен интерес да обжалва изцяло решението, в частта, в която
искът му е уважен. Съдът е дал указания на жалбоподателя да обоснове правния си
интерес, но до приключване на съдебното дирене той не е сторил това. Ето защо в тази
част жалбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В
частта, в която се обжалва отхвърлителната част на решението подадената въззивна
2
жалба се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Жалбоподателят е бил ищец в производството пред първоинстанционния съд,
сезиран с установителен иск – да се установи в отношенията между него и П. Д., че
последният дължи заплащане на сумата 1186,97лв. за доставена ел. енергия за периода
01.02.-28.02.2022г., ведно с обезщетение за забава и законна лихва, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, изд. по
ч.гр.д.№ 15938/2021, ПРС. Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение,
поради което и са дадени указания за предявяване на установителен иск. Налице е
правен интерес от водене на положителен установителен иск, с оглед нормата на
чл.415 от ГПК.
Съгл. чл.269 от ГПК въззивният съд следва да провери служебно валидността и
допустимостта на постановеното решение, а неговата правилност – в обжалваната
част. Обжалваното решение е постановено от местно и родово компетентен орган, в
рамките на сезирането си с исковата молба, като е разрешен повдигнат правен спор.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Правилността на решението
следва да се провери касателно направените оплаквания във въззивната жалба.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел, че изменението на
исковата претенция чрез добавяне на нови периоди, за които да се твърди да е
доставяна ел. енергия е недопустимо с оглед особения характер на производсвото по
чл.422 от ГПК като продължение на заповедното такова и предмет на спора може да
бъде само доставеното количество ел. енергия за периода посочен още в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – м.02.2022г. Поради това е приел за доказано само
количеството ел. енергия потребена в исковия период. По отношение на формирането
на едниничната цена е счел, че клаузата в договора, съгласно която доставчикът може
едностранно да я промяна е недействителна, т.к. е неравноправна. Приложил е
първоначално договорената единична цена и е определил сумата, която се дължи за
потребената ел. енергия през исковия период. За останалата част е приел, че се касае за
доставена и потребена ел. енергия извън исковия период, поради което и е отхвърлил
иска над уважения размер.
Въззивната инстанция намира постановеното решение за правилно и
законосъобразно, поради което и на осн. чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първата инстанция.
Фактическата обстановка е правилно установена, като от представеният договор,
на който са и позовава ищеца – индивидуален договор за продажба на ел. енергия от
14.10.2021г., се установява, че дружеството и ответникът П. Д. са се договорили за
продажба на ел. енергия при конкретно посочени цени в чл.4.1.1. В договора се
3
съдържа и уговорката за едностранноа промяна на цената по усмотрение на продавача
– чл.4.1.3. Установява се и от приложените фактури, че първоначално доставчикът е
фактурирал ел. енергия за исковия период – м.02.2022г. в размер на 4326кВтч на
стойност 2393,03лв., като през м.05.2022г. е извършил корекции, като е отнесъл част от
тази ел. енергия към други периоди. Приета е СТЕ, неоспорена от страните, която
съдът кредитира като компетентна и обективна, която установява, че в електронната
памет на ИРУ за процесния период е доставена ел. енергия съответно 763кВтч дневна
и 213кВтч нощна тарифа.
При така установените относими към спора факти, въззивната инстанция също
намира, че спорът в исковия процес по чл.422 от ГПК е ограничен от формулирания
спор в заповедното производство, по който е издадена и заповед за изпълнение, по
която респ. ще бъде издаден и изпълнителен лист при доказване на дължимостта на
вземането. В този случая ищецът, който е и заявител в заповедното производство, е
твърдял, че за м.02.2022г. е доставил електроенергия на стойност 1186,97лв., като
дължимостта на сумата е по договор между страните от 14.10.2021г. Следователно,
доколкото в исковия процес се установява, че за този период е доставено по-малко
количество ел. енергия, която е и на по-ниска стойност, то липсват основания да се
разглежда доставената и потребена електроенергия в други периоди, макар и по същия
договор. В този смисъл са неоснователни възраженията на дружеството, изложени във
въззивната жалба, че било налице уточняване на исковия период, поради което съдът
следвало да разгледа иска така, както е предявен. Подобно изменение на
обстоятелствата е недопустимо, а и не е било допускано в процеса.
Следващия спорен въпрос е единичната цена, по която трябва да се остойности
потребеното и доставено количество ел. енергия. Съдът намира, че действително
клаузата , предвиждаща едностранно и без конкретни основания изменение на
единичните цени от страна на доставчика, е нищожна поради противоречие с добрите
нрави – чл.26, ал.1 от ЗЗД. Това е така, т.к. дава възможност на едната страна по
договора самоволно и без обективни критерии да изменя съществени клаузи в договора
без възможност на другата страна да им влияе или това изменение да е функция на
обективни критерии извън волята на страните. Ето защо следва да се вземе предвид
стойността, договорената изрично от страните и посочена в самия договор. Именно
това е сторил и първоинстанционния съд. Неоснователно е оплакването на
жалбоподател, че от решението не станало ясно клаузата на кой договор обсъжда съда.
След като страната се е позовава на един конкретен договор – от 14.10.2021г. и е
представила именно този договор като писмено доказателство по делото е ясно, че
именно този договор е правопораждащия задължението и именно него обсъжда и съда.
Неоснователно е и оплакването, че в предходен договор между страните е посочен
механизма на изменение на единичната цена, т.к. никъде в процесния договор не се
съдържа препращане към предходни правоотношения, нито е уговорено, че отделни
4
клаузи от предходния договор запазват действието си.
Доколкото по делото се установява количеството потребена ел. енергия -
763кВтч дневна и 213кВтч нощна тарифа, както и единичните цени за дневна и нощна
тарифа по договора, въпрос на аритметични сметки е изчислението на дължимата
стойност на доставената ел. енергия за м.02.2022г. Правилно е становището на
въззиваемата страна, че съдът е допуснал аритметична грешка, като вместо 338,27лв. е
присъдил 391,36лв. с ДДС. Доколкото , обаче, въззиваемият не е обжалвал решението,
то в тази част решението е влязло в законна сила и не може да бъде коригирано.
Предвид изложеното съдът намира, че изложените доводи във въззивната жалба
са неоснователни, а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на адв. А. П.
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за осъществена правна защита и съдействие на
въззиваемата страна П. Г. Д. в размер на 400лв.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ дадения ход по същество по отношение на производството по
подадената въззивна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, в частта, в която е обжалвано Решение № 1033/09.03.2023г., пост. по гр.д.№
989/2022, ПдРС, в частта, в която ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Г. Д.,
ЕГН **********, с адрес: село ***, ул. „***“ №*** ДЪЛЖИ на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №***, сумата в размер на 220.59 лева – главница,
представляваща стойността на потребената и незаплатена електрическа енергия за
периода от 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г. по партидата на длъжника за обект на
потребление в село ***, ул. „***“ №***, с ИТН ***, съгласно Индивидуален договор за
продажба на ел. енергия от 14.10.2021 г. и сумата от 0.80 лева – обезщетение за
забавено плащане за периода от 24.03.2022 г. до 09.06.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
10.06.2022 г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8554/2022 г. по описа на ПРС; КАТО ОСТАВЯ
СЪЩАТА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима. В тази част решението има
характер на определение и подлежи на обжалване пред ПАС в едноседмичен срок от
връчването му на страната.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1033/09.03.2023г., пост. по гр.д.№ 989/2022,
ПдРС, в частта, в която е отхвърлен предявения от „ЕВН България Електроснабдяване“
5
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ №***, против П. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: село ***, ул. „***“ №***, иск
за признаване за установено, че дължи сумата над 220,59лв. до пълния предявен размер
от 1186,97лв., съставляваща стойността на потребената и незаплатена електрическа
енергия за периода от 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г. по партидата на длъжника за обект
на потребление в село ***, ул. „***“ №***, с ИТН ***, съгласно Индивидуален
договор за продажба на ел. енергия от 14.10.2021г., сумата над 0,80лв. до
претендираните 25,72лв. и за периода 24.03.2022г.-27.05.2022г., съставляваща
обезщетение за забавено плащане за периода от 24.03.2022 г. до 09.06.2022г.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №***, да заплати
на адв. А. Р. П., АК-Пловдив, личен № ***, възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за
осъществена правна защита и съдействие на въззиваемата страна П. Г. Д. в размер на
400лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6