МОТИВИ към присъда № 45, постановена на 20.09.2017г. по НОХД №
1336/2016г. по описа на Районен съд - Търговище
Подсъдимият
В.З.Я. ***, ЕГН: ********** е предаден
на съд с обвинение по чл.343, ал.3, б.”а” във вр. с ал.1, б. “б“ във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл.129, ал.1
от НК във вр. с чл.8, ал.1 във вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.21, ал.1
от ЗДвП – за това, че на 19.02.2016г. при управление на собственото си моторно
превозно средство – лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег.№ Т51 57 СТ на път II - 49, около километър 8+ 600, на около 650 метра
след с. Бистра, общ. Търговище, в посока гр. Търговище - гр. Разград, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно:
-чл. 8, ал. 1 от ЗДвП - „водачите на
пътните превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на
движението, освен в случаите, когато с пътен знак или светлинен сигнал е
оказано друго;
-чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“;
-чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - „водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението;
-чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - „при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в км/ч....ППС от категория „В“
извън населено място 90 км/ч“.
и по непредпазливост причинил телесни повреди на повече
от едно лице, а именно на П.П. *** 2 средни телесни повреди - счупване на
шилестия израстък на първи гръден прешлен, с което му е причинено трайно
затрудняване движението на снагата за срок от около 2- 3 месеца и счупване на
лъчевата кост на дясната предраменница в областта до гривнената става, което му
е причинило трайно затрудняване движението на десния горен крайник за срок от
около 3-4 месеца; на Д.К.Й. *** 1 средна телесна повреда - счупване на
капачката на лявата колянна става с разместване костни фрагменти, което му е
причинило трайно затрудняване движението на левия крак за срок от около 3 - 3.5
месеца и на И.С.И. *** средни телесни повреди - открито счупване на лакетната
кост на лявата предраменница в областта на лакетната става с разместване на
костните фрагменти, което му е причинило трайно затрудняване движението на
лявата ръка за срок от около 5-6 месеца и мозъчно сътресение, протекло с пълна
загуба на съзнанието, което му е причинило разстройство на здравето временно
опасно за живота.
Пострадалите от престъплението – И.С.И., П.П.Д. и
Д.К.Й. бяха конституирани като частни обвинители в процеса.
Граждански искове в наказателното производство не бяха предявени.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура поддържа обвинението като безспорно доказано. Намира, че събраните по делото доказателства
доказват по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил престъпление по чл.343, ал.3, б.”а” във вр. с
ал.1, б. “б“ във вр. с чл.342, ал.1 във
вр. с чл.129, ал.1 от НК във вр. с чл.8, ал.1 във вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 във
вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Пледира за
налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок от около две години, чието
изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от четири
години, както и за налагане на наказание „лишаване от право да управлява МПС“ –
също за срок от две години. Предлага автомобилите – веществени доказателства
по делото, да бъдат върнати на техните
собственици.
Частният
обвинител И.И., посредством повереника си, намира обвинението за доказано. Пледира за
същото, на подс.Я. да бъде наложено условно наказание „лишаване от свобода“ към
средния размер, предвиден в закона.
Частният
обвинител П.Д. поддържа същото становище.
Частният
обвинител Д.Й. и неговият повереник,
редовно призовани за последното съдебно
заседание по делото, не се явяват и не вземат становище по доказаността на
обвинението.
Подс.Я. не се признава за виновен. Описва
фактическата обстановка като твърди, че е управлявал автомобила с разрешена и съобразена с пътните условия скорост в посока от
гр.Търговище към гр.Кубрат. Времето било променливо, ту валяло, ту спирало
да вали. Преди стопанския двор на
с.Бистра, общ.Търговище бил изпреварен
от друг автомобил, който навлязъл в левия завой, засичайки го. Поради това,
подс.Я. преди този ляв завой намалил скоростта. Натиснал спирачка и преди
следващия десен завой, който бил с обратен вираж, за да не удари колата пред
него. След това автомобилът му тръгнал направо като шейна, без странично занасяне.
Навлизайки в десния завой подс.Я. се опитал да завие на дясно, но колата вървяла направо и не реагирала. В този момент в насрещната лента на завоя се
появила другата кола и последвал удара с нея. Подсъдимият твърди, че през
цялото време е управлявал автомобила си нормално, със скорост
- между 80 – 90 км/ч. Твърди, че заобикаляйки колата си след ПТП, забелязал, че зад нея е хлъзгаво и
„нагоре“ се виждало, че асфалта е
синкаво –зелен. Подсъдимият счита, че не е виновен за ПТП и моли за
оправдателна присъда.
Защитникът на подсъдимия също пледира за
оправдателна присъда, считайки че събраните в хода на наказателното
производство доказателства не доказват по безспорен начин повдигнатото спрямо
подс.Я. обвинение, респ. пледира за приложение на чл.288, ал.1, т.1 от НПК –
поради допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на ДП, които са ограничили процесуалните права на подсъдимия и
неговия защитник. В тази връзка защитникът твърди, че въпреки изразеното желание от св.Я. да бъде
информирана за хода на наказателното производство и да й бъдат предявени материалите по ДП, това не е
било направено от следователя. Счита, че протоколите за разпит на свидетели от
ДП не са изготвени при условията и реда,
предвиден в НПК. Намира, че е налице
съществено процесуално нарушение и поради несъответствие в правната квалификация
на престъплението, за което Я. е бил привлечен
като обвиняем на ДП и квалификацията му в обвинителния акт. Излага съображения
за непълнота на обвинителния акт. От
друга страна намира за установено по делото,
че в опасната зона на спиране на
автомобила, управляван от подс.Я. е имало петно от омасляване на асфалта, което
не представлява предвидимо от водача препятствие на пътя. Според защитника,
това обстоятелство сочи, че е налице случайно деяние. От друга страна намира за установено по делото, че органите
на съдебната охрана не са положили всички необходими грижи за безопасното
транспортиране на арестанта Д. Й.,
поради което вината за причинената на този пострадал средна телесна повреда не
е на подсъдимия. По отношение на останалите
пострадали намира, че е налице
съпричиняване на престъпния резултат,
тъй като в момента на произшествието същите са били без поставени
обезопасителни колани.
Преди да пристъпи към обсъждането на правния спор по
същество, след оттеглянето си на тайно съвещание, съдът обсъди възраженията на
защитата, направени по време на съдебните прения относно допуснати на ДП
съществени процесуални нарушения, обуславящи
връщане делото на прокурора.
Следва да се посочи, че по отношение на част от тях, съдът взе становище в
първото съдебно заседание, проведено на 15.02.2017г. В тази насока съдът намира
следното: Визираната от защитата липса на пълно съвпадение в правната квалификация
на престъплението, за което В.Я. е привлечен като обвиняем на ДП и квалификацията
му в обвинителния акт не представлява
съществено процесуално нарушение, доколкото и с ТР № 2/2002г. на ВКС е прието,
че привличането на обвиняем в хода на разследването е с неокончателно, предварително или „работно“ обвинение. Окончателното е
това, което е формулирано от прокурора с обвинителния акт. Престъплението, за
което Я. е привлечен като обвиняем на ДП е квалифицирано по чл.343,
ал.3, алт.4, б.”а” във вр. с ал.1, б.
“б“ във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с
чл.129, ал.2 от НК във вр. с чл.8, ал.1 във вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 във вр. с
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Видно е, че разликите с квалификацията на престъплението в
обвинителния акт са несъществени и същите
не ограничат правота на защита на
подсъдимия.
Вече бе посочено, че съгласно чл.343б от НК,
наказателното преследване за телесната повреда, причинена на св.Я. може да бъде
възбудено по нейна тъжба, тъй като
същата е съпруга на обвиняемия, понастоящем подсъдим. Такава
не е била подадена, респ. св.Я. не се явява пострадала от престъплението – предмет на ДП и не разполага
с произтичащите от това качество процесуални права. Обвинителният акт отговаря
на изискванията на чл.246 от НПК и
същият съдържа яснота относно повдигнатото на В.Я. обвинение, включително
във връзка с разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП – на стр.3 от същия е
посочено, че скоростта на движение на л.а. „Киа“ не е била съобразена с
конкретните пътни условия /износена, мокра асфалтова настилка, десен завой с наклон на пътя – спускане/.
Неоснователно се твърди, че протоколите
за разпит на свидетели са изготвени при съществено нарушение на процесуалните
правила, лишаващи ги от доказателствена стойност. Същите съдържат реквизитите,
изискуеми от чл.129 от НПК, като съдържанието им е удостоверено с подписа на
разследващия орган и съответния свидетел. Предвид изложеното и поради
липсата на основания за
приложение на чл.288, ал.1, т.1 от НПК, съдът
пристъпи към анализ на събрания по делото доказателствен матирал и
решаване на правни спор по същество.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 19.02.2016 г., около 10:00 -10:15ч.
св.И.С.И. - младши инспектор в ОЗ „Охрана“ – Разград към ГД “Охрана“
при Министерство на правосъдието управлявал
специален автомобил „Ситроен Джъмпи“ с
рег. № С …. МТ. Автомобилът се движил по път II - 49 /между гр.Разград и гр.Търговище/ в посока към гр.Търговище.
Наближавайки км. 8+ 600 скоростта му на движение била до около 85 км/ч.
Специалният автомобил бил собственост на Главна Дирекция „Охрана“ при
Министерство на правосъдието и в него освен водача И.И., пътували колегите му -
свидетелите П.П.Д. - младши инспектор, старши сътрудник по охраната и С.С. -
младши инспектор, сътрудник охрана, които конвоирали затворник - св. Д.К.Й.. Св.И.И.
се намирал на предна лява седалка, до предна дясна врата седял св. П.Д.,
по средата между двамата седял св. С.С., а конвоираният затворник - св. Д.Й.
бил изолиран в клетката в задната част на автомобила. По
същото време лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № Т …. СТ, собственост и управляван
от правоспособния водач В.Я. се движил в
обратната посока със скорост между 81 и 90 км/ч. и също наближавал посочения
пътен участък. В автомобила освен подс.Я., пътували на
предната лява седалка съпругата му св.Г.Я., а на задната седалка - десетгодишната им дъщеря С.. Автомобилът
„Киа Спортидж“ бил с дясна дирекция. Подс.Я. и св.Г.Я., както и служителите
от ОЗ „Охрана“ –Разград били с поставени обезопасителни колани. И
двата автомобила били технически изправни. Пътното платно било двупосочно - с по една лента за движение и с непрекъсната
разделителна линия, с износена асфалтова настилка, която била мокра в резултат на превалявания
през деня, с последователни ляв и десен
завои по посока към гр.Разград и наклон спускане в същата посока. Участъкът от
пътя, по който насрещно се движели автомобилите
бил извън населено място, нямало пътни знаци, които да ограничават
скоростта и максималната скорост на движение била 90
км/ч.
Подминавайки с.Бистра, общ.Търговище подс.Я.
минал през левия завой, след който следвал десен завой. Приближавайки
десния завой, той задействал спирачната система на автомобила, за да намали скоростта му на движение,
която скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП била несъобразена с конкретните
пътни условия – износена, мокра
асфалтова настилка, десен завой с надлъжен наклон спускане и напречен наклон
към центъра на завоя. Навлизайки в завоя, подсъдимият завъртял волана на
дясно, но поради неправилните действия с органите на управление на автомобила, в нарушение на
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП подс.Я. изгубил контрол над него и на около 650 м след табелата за край на
с.Бистра /при движение към гр.Разград/ л.а. „Киа Спортидж“ в нарушение на чл.8, ал.1 от ЗДвП започнал да навлиза
в лентата за насрещно движение. Забелязвайки тази опасност, водачът на сп.а. „Ситроен“, който се движел в насрещната
за л.а. „Киа“ лента, се опитал да завие
на надясно за да избегне сблъсъка, но не
успял – последвал удар между предните леви части на двата автомобила. Ударът
бил челен, кос, изцяло в лентата, предназначена за движение на автомобила „Ситроен
Джъмпи“, при взаимно застъпване от 1,2 метра. След удара двата автомобила се завъртели
и преместили до местата, където са намерени при огледа – л.а „Киа“ в лявата
лента /за насрещно движение/, диагонално
на пътя, с предна част насочена към гр.Разград, а сп.а. „Ситроен“ - в дясната отбивка за неговата посока на движение /заустване
на селскоскостопански път, на км.8 +599/ , с предна част, сочеща към
с.Бистра т.е. в посоката му на движение
преди удара.
Произшествието
станало в обхвата на дясна хоризонтална крива /по посока движението на
л.а. „Киа“/. Причината за навлизането на този автомобил в насрещната пътна
лента и за настъпване на ПТП била нарушаване
на устойчивото му движение в завоя, поради действията на неговия водач с органите за
управление на превозното средство /спирачна система, кормилна уредба/ , при управление с несъобразена
с конкретните пътни условия скорост
- износена, мокра асфалтова
настилка, десен завой с надлъжен наклон на пътя спускане и напречен - към
центъра на завоя.
В резултат на удара св. П.П.Д.
получил счупване на шилестия
израстък на първи гръден прешлен, с което му било причинено трайно затрудняване
движението на снагата за срок от около 2-3 месеца и което представлява средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.1 от НК и счупване на лъчевата кост
на дясната предраменница в областта до гривнената става, което му причинило
трайно затрудняване движението на десния горен крайник за срок от около 3-4 месеца
и също представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.1 от НК;
св. Д.К.Й. получил счупване на
капачката на лявата колянна става с разместване костни фрагменти, което му причинило трайно затрудняване движението на
левия крак за срок от около 3-3.5 месеца, което представлява средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал.1 от НК и св. И.С.И. получил открито счупване на лакетната кост на лявата
предраменница в областта на лакетната става с разместване на костните
фрагменти, което му е причинило трайно затрудняване движението на лявата ръка
за срок от около 5-6 месеца, представляващо средна телесна повреда по смисъла
на чл. 129, ал.1 от НК и мозъчно сътресение, протекло с пълна загуба на
съзнанието, което му е причинило разстройство на здравето временно опасно за
живота и също е средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.1 от НК.
Съдът прие за установена описаната
фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал
– обясненията на подс.В.Я., дадени по
време на съдебното следствие, показанията на свидетелите И.И., П.Д., Д.Й., С.И.,
К.М., П.Б., П.П., С.С., Ц.Я., Г.Я., Д.Д., И.А., Н.П., Н.И., П.И., Д.Д., В.Г., И.И.,
С.С., Р.Г., Т.Т., дадени също в хода на
съдебното следствие, както и показанията на свидетелите П.Д., Д.Й., Ц.Я. и И.И.,
дадени на досъдебното производство, които също бяха приобщени към
доказателствения материал, заключенията
на съдебно – медицинските експертизи,
относно получените телесни увреждания от И.И., П.Д. и Д.Й., заключенията на
първоначалната и допълнителна автотехнически експертизи, изготвени от в.л. В.Б.,
първоначалната и допълнителна автотехнически експертизи, изготвени от в.л.Ж.Ж.,
заключението на тройната автотехническа експертиза, както и приложените към делото писмени
доказателства.
От
събрания по делото доказателствен материал безспорно се установява и няма
противоречия относно обстоятелствата – кога е настъпило ПТП, между които
превозни средства е станало то, чия
собственост са те, кои са били техните
водачи, кои други лица са пътували в
автомобилите, кой къде е седял във всяко едно от превозните средства. Безспорно установено е и мястото на
произшествието – път II- 49, около
км.8+ 600, на около 650м. след табелата за край на с.Бистра. По делото се установи,
че в протокола за оглед е допусната неточност, като е записано, че
произшествието е настъпило на път II- 49, км. 8+ 300. От показанията
на служителя от сектор ПП при ОДМВР -Търговище, който е запазил
местопроизшествието - св.И.И., дадени в с.з. и на ДП, които същият заяви, че поддържа /и които са непротиворечиви/ се установи, че местопроизшествието се намира
около км.8 + 600. Според свидетелите,
които са присъствали на местопроизшествието, включително св.И.И., мястото на произшествието
съвпада с асфалтираната отбивка в ляво от пътя /в посока към гр.Разград/, от която започва селскостопански път. Последното
е видно и от фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествието. Заустването на въпросния
селскостопански път, според показанията на св.П.Б. /началник отдел ИРР при ОПУ-
Търговище/, започва на км.8 +599. Това се установява и от проектната документация на обект
„Рехабилитация път II- 49 -о.п. Търговище -
о.п.Разград“ , предоставена от св.П.Б. по ДП /чертеж № 9/. При тези данни и с оглед обстоятелството, че в протокола за
оглед изрично е записано, че местопроизшествието се намира на около 650м. след
табелата за край на населено място – с.Бистра, което кореспондира с мястото на въпросното заустване , съдът
прие за доказано обстоятелството, че ПТП е настъпило на път II -
49, около км. 8+ 600, на около 650м. след табелата за край на с.Бистра.
Доказателственият
материал не съдържа противоречия относно обстоятелството, че пътното платно, по
което са се движили двата автомобила е
било двупосочно,
с по една лента за движение във всяка посока с непрекъсната разделителна линия.
Установено е и няма противоречия
относно факта, че пътната
настилка била износена и мокра, поради
превалявания. Безспорно е доказано и обстоятелството, включително чрез писмо изх.№ 11 -00- 36/
28.02.2017г. от Директора на ОПУ-
Търговище, че в процесния пътен участък, намиращ се извън населено
място, към 19.02.2016г. не е имало ограничение на скоростта на движение,
въведено с пътен знак т.е. максималната скорост на движение е била 90 км/ч. Посочената
скорост на движение е била максимално допустима както за л.а „Киа“, така и за
специалния /§6,т.12, б.“г“ от ДР на ЗДвП/
лек /с оглед масата му/ автомобил „Ситроен“, тъй като и двата автомобила
са от категория В, съгласно чл.150а, ал.2, т.6 от ЗДвП /л.130 от т.I ДП/. По
безспорен начин е доказан факта, че ПТП между
двете превозни средства е настъпило в лентата за движение на сп.а. “Ситроен“
т.е доказателственият материал не съдържа никакви противоречия относно факта, че
ударът е настъпил след навлизането на л.а “ Киа“ в насрещната лента за
движение, в която именно се е движил „Ситроена“.
Спорен
е въпросът поради каква причина лекият автомобил, управляван от подсъдимия е
навлязъл в лентата за насрещно движение.
Налице ли е виновно нарушаване на правилата за движението по пътищата от
страна на подс.Я., които да се намират в причинно – следствена връзка с настъпилия престъпен резултат.
В
тази връзка по делото бяха изслушани и приети следните автотехнически експертизи
- първоначална и допълнителна, изготвени
от в.л. В.Б., първоначалната и допълнителна, изготвени от в.л.Ж.Ж., както и тройна автотехническа
експертиза, изготвена от вещите лица Г., Д. и Т..
Следва да се посочи, че всички вещи лица по
назначените автотехнически експертизи са единодушни, че ПТП е настъпило поради
виновно нарушаване на правила за движение от подс.Я.. Тъй като обаче, едноличните експертизи, изготвени от в.л. Б. и
в.л. Ж. дават различни заключения относно основни релевантни за делото обстоятелства, като
скорост на движение на автомобилите непосредствено преди произшествието /според в.л.Ж. - л.а. „Киа“ се е движил с над
83 км/ч, а „Ситроен“ - с около 95 км/ч;
според в.л. Б. – л.а. „Киа“ –с около 105 км/ч, а „Ситроен“ – около 80 км/ч./, опасните зони за спиране на автомобилите
/според в.л.Ж. - за л.а. „Киа“ – 105м., а за „Ситроен“ – 89м., според в.л.Б. – 172,
11м. за „Киа“ и 89,54м. за „Ситроен“/, радиус на
завоя /254,75м. според в.л.Ж. и 222м.
според в.л.Б./, съдът назначи контролна тройна автотехническа експертиза.
Именно заключението на последната взе предвид и кредитира като обосновано, компетентно изготвено и единодушно
подкрепено от трима квалифицирани автоексперти. Същото е изготвено въз основа на
специалните им познания, на база събраните по делото писмени доказателства, анализ на гласните такива и
множество специализирана литература, посочена в заключението. Съдът кредитира изцяло
заключението на тройната АТЕ и устните допълнения към нея, които бяха направени от експертите в
с.з., според които мястото на началото на сблъсъка между
предните леви части на л.а. „Киа“ и „Ситроен“
по дължина на пътя е на около 15- 17м. след ОР2а, приет при
огледа, а по ширина на платното за
движение - от около 1м. до около 2,2 м. вдясно от мисленото продължение на
линията на левия край на платното за движение /по посока на движение към гр. Разград/
. Вещите лица са единодушни, че ударът е
бил челен, кос и изцяло в лентата за движение към гр. Търговище, като взаимното
застъпване е било около 1,2м. Тези изводи са направени при отчитане на данните
от огледния протокол, включително относно разположението на установените при
огледа обективните находки.
Отчитайки
приложените към делото материали, включително
чертежите на пътя /предоставени от св.П.Б.-
представител ОПУ-Търговище, за които същият посочи, че са актуални към
датата на ПТП и следователно отразяват реално характеристичните елементи на
пътя/, експертите по тройната АТЕ дават заключение, че ПТП е възникнало в хоризонталната
крива на пътя, която започва от км.8 + 505,7 и завършва на км. 8+641,92. Установено
е, че в района на произшествието, същата
е с напречен наклон към центъра на завоя,
надлъжен наклон – спускане /по -
конкретно - от началото на
кривата до км.8 + 581,92 е минус 5,917 процента, а след това нараства
до минус 6,137 процента /спускане/ - до км. 8 + 641,91/. Вещите лица също
потвърждават обстоятелството, че отбивката за селскостопанския път, където е спрял сп.а. „Ситроен“
след удара е на км.8 + 599, а радиусът
по оста на хоризонталната крива, в която
е настъпило ПТП е 222м, при обхват на пътя 24 градуса.
На
база материалите по делото, специализираната литература и параметрите - обща маса, курсов ъгъл,
отклоняване след удара и преместване на автомобилите след удара, вещите лица са изчислили в заключението си ,
че скоростта л.а. „ Киа“ в началото на удара е била 92,5 км/ч., а след
удара - 18 км/ч., респ. скоростта на сп.а.
„Ситроен“ в началото на удара е била 36,7
км/ч., а след удара - 23 км/ч.
От
разпита на вещите лица в с.з. се установи,
че изчисленията относно скоростта са направени при данни за обща маса на л.а. „Киа“ - 1670кг.
Според регистрационния талон на посоченото
превозно средство, същото е с маса 1569кг.
В с.з. вещите лица посочиха, че при тези
данни за масата, които не са били налични към момента на изготвяне на експертизата,
изводът относно скоростта на л.а „Киа“ в началото на удара би се променил с около 10 % и нейният минимум би бил около 81 км/ч. Т.е. според становището на автоекспертите,
изложено в с.з. /л.416/, е възможно
преди настъпване на удара, скоростта на движение на л.а. „Киа“ да е била под 90
км/ч.
Вещите лица са изчислили, на база радиусът на хоризонталната крива, напречния наклон на пътя и коефициента на
сцепление между гумите и пътната настилка,
че постоянната критична скорост, над която настъпва странично плъзгане
при движение в завоя, през който е трябвало да премине л.а. „Киа“ е 112,3 км/ч.
Експертите са посочили, че тази скорост важи при преминаване в завоя, когато
върху автомобила действат само центробежната сила и напречната сила на
сцепление и колелата се въртят свободно.
Тези сили са насочени перпендикулярно на
посоката на движение на автомобила. Ако действат надлъжни сили /ако върху колелата
на автомобила има надлъжно усилие – ускоряване, спиране или действия с
волана/ устойчивостта на автомобила може
да бъде нарушена и при по-ниска от тази
скорост.Както бе посочено, в нея са включени
радиусът на кривата, напречния наклон на пътя и коефициента на
сцепление между гумите и пътната настилка. В заключението е посочено, че
първите два фактора са геометрични елементи на пътя. Коефициентът на сцепление
отчита вида и състоянието на повърхността на пътната настилка и вида и
състоянието на гумите при условие, че автомобилът се движи с постоянна скорост.
След съпоставяне на изчислената центробежна
сила, действаща върху автомобила в хоризонталната крива и съпротивителната сила
между гумите и пътната настилка в напречна посока, вещите лица са дали
заключение, че причина за нарушаването
на устойчивото движение на л.а. „Киа“ в
завоя са действията на неговия водач с органите за управление на автомобила.
Този извод, произтичащ от съпоставянето между двете сили, не се променя при установена скорост на
движение на л.а. „Киа“ в началото на удара - 81 -
90 км/ч.
Самият подсъдим в обясненията си посочи,
че преди десния завой натиснал спирачка, за да не удари автомобил,
движещ се пред него, но неговата кола тръгнала направо, като шейна, без странично
занасяне. Направил опит да завие на надясно, но колата вървяла направо. Т.е.
самият подсъдимият сочи, че непосредствено преди ПТП е задействал спирачната система на автомобила и е извършил действия с кормилната
уредба, които както посочи в с.з. и в.л. Г., са довели до нарушаване устойчивостта на
автомобила. В заключението си вещите лица са отчели обясненията, дадени от подс.Я.
в с.з. и са посочили, че именно твърдението му,
че колата е тръгнала направо, като
шейна доказва, че силите, които са действали върху автомобила са
превишили силата на сцепление между гумите и пътната настилка.
Вещите лица са категорични, че водачът на л.а. „Киа“ е имал техническа
възможност да намали скоростта, ако е действал внимателно с органите за
управление на автомобила и да предотврати ПТП.
От
друга страна, са установили, че непосредствено преди произшествието водачът на сп.а.“Ситроен“
се е движил със скорост до около 85 км/ч. Същият е забелязал опасността за движението и е
намалил скоростта си до 36,7 км/ч. в
началото на удара, като това е станало за 4,58 сек. За това време,
същият е изминал 88,16м. Т.е. установили са, че ако той не е действал със
закъснение /а такива данни не са налице/, този автомобил се е намирал на около
88,16м. от мястото на удара към момента, когато св.И.И. е забелязал опасност за
движението.От сравняването на това разстояние с изчислената опасна зона за спиране
на „Ситроена“- 99,7м., следва, че водачът на този автомобил не е имал
техническа възможност на спре преди мястото на удара.
Съдът кредитира протокола за
оглед на пътно –транспортното местопроизшествие като годно доказателствено
средство. Не се установи при извършване
на това процесуално действие да са допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените, които да са довели до опорочаването му. В протокола за оглед е отразена следната
обективна находка „… видимо омасляване на
асфалта с начало на около 15 м назад от ОР2а, започва в лявото платно, оттича
се напред и се вижда в дясното платно и около осевата линия и продължава напред
след МПС спрели след ПТП“ В
протокола за оглед няма данни за големина,
характер, точно месторазположение на
това омасляване – по дължина и ширина на
платното за движение. Не е доказано по
безспорен начин и естеството на въпросната обективна находка, определена като
омасляване. В хода на съдебното
следствие бяха положени максимални усилия за изясняване на обстоятелствата в
тази насока, като събраните доказателства
не установяват описаното в протокола за оглед омасляване да има
отношение към настъпилото ПТП.
Нито една от експертизите не
установява такава връзка.
От друга страна - лицата, които
твърдят, че в лентата за движение на подсъдимия и то преди мястото на ПТП пътят бил хлъзгав са св.Ц.Я., св.К. М., св. Н.П., св.Н.И. и подс.Я.. Твърденията
на всички тези лица са лишени от конкретика, а обясненията
на подсъдимия сами по себе си не са достатъчни да докажат обстоятелството, че
такова омасляване /в неговата лента за
движение и намиращо се в причинно –следствена връзка с ПТП/ е било факт, най
–малкото поради това, че същите освен доказателствено средство са и средство за
защита в процеса. В с.з. св.Ц.Я. посочи, че имало мазно петно, около 1 метър широко в дясната лента т.е. в
лентата за движение на подсъдимия. Св.К.
М. го усетил при слизането от служебния автомобил, който бил спрян на 5 - 10м.
от колата на съдебната охрана. Същият
посочи: „Дали това е било преди
ПТП или след това не мога да кажа“.
Според св.П. - служебният им
автомобил бил спрян на 7- 8- 10м. /но не
от колата на съдебна охрана, а от ПТП/ и там било хлъзгаво. Според св. И. – спрели
на 5-10 м. от катастрофиралите коли и
целият участък бил хлъзгав. Видно е, че в посочените свидетелски показания са налице несъответствия, които не водят
до еднозначен извод относно въпросното
омасляване /твърденията варират от
омасляване с ширина от един метър до
целия пътен участък/. От друга страна в
показанията дадени на ДП от св.Ц.Я., които бяха приобщени към
доказателствения материал, същият не само, че не е посочил, че е видял или
усетил мазно петно в дясната пътна лента, но е заявил : „Не съм чул някой да коментира, че има нещо разлято на асфалта, което да
е предизвикало хлъзгане“. В с.з. св.Цв.Я. заяви, че не поддържа тези първоначални
показания, които бил подписал, без да ги е прочел. Свидетелят е пълнолетен,
грамотен и собственоръчно е подписал протокола за разпит на ДП след
отбелязване, че е прочел същия и с подписа си е удостоверява верността му. Предвид това,
съдът го кредитира като годно доказателствено средство.Поради противоречивите
твърдения на св.Цв.Я. в двете фази на производството, в контекста и на близките му роднински отношения
с подсъдимия /негов зет/, съдът не даде вяра на твърденията му в с.з. От друга
страна, прави впечатление факта, че останалите лица, които твърдят, че в дясната
лента за движение преди ПТП е имало омасляване, са единствено св.К. М., св.Н.П. и св.Н.И. - и
тримата служители на РСПБЗН към ОУПБЗН - Търговище, чийто бивш служител е и
подсъдимия. Това обстоятелство се явява допълнително основание показанията
им да не бъдат ценени като достатъчно надежден източник на данни в тази
насока. Нито един от останалите свидетелите,
присъствали служебно или случайно на местопроизшествието
не заяви да е усетил или видял такова омасляване. Св.С.И., който спрял на местопроизшествието за
да окаже помощ, посочи, че бил там до приключване на огледа, след което минал
по пътя към гр.Търговище, но не е минавал през мазни петна. Св.Д.Д. преминал с автомобила си през същия пътен
участък, през който минал и подсъдимия пред ПТП, идвайки от гр.Търговище и
се озовал на местопроизшествието минута или две след катастрофата,
като посочи: „.. просто беше само мокро …беше само мокър асфалта, но за масла, такива
работи не съм видял“. Същият заяви,
че не е забелязал нещо нетипично. Св.И.И.
– служител от сектор ПП, запазил местопроизшествието обясни, че лично управлявал
служебния автомобил, с който пристигнал на ПТП от гр.Търговище: „Тогава моята кола не е поднасяла, а и това
щом беше единственото ПТП за деня… ясно е, че и други са минали..“
При тези данни съдът намира за недоказано по
безспорен начин обстоятелството, че в
лентата за движение на подсъдимия, в участъка преди ПТП е имало омасляване, имащо отношение към
настъпването на произшествието. Напротив, самото описание на обективната
находка в протока за оглед сочи, че същата е била в лявата лента за движение по
посока на огледа и около осевата линия. Същият извод бе обоснован и от в.л.Т. /л.414/ при разпита на експертите, изготвили тройната
АТЕ в с.з. В тази насока са и показанията на поемното лице при огледа – св.С.С.,
който посочи : “...говореше се за някаква
мазна диря. Тя беше по- отгоре, така от самия завой…. мисля, че беше точно по средата на двете
платна, някъде към осевата линия. Имаше диря, която е да кажем долу- горе 50 -60см.
и вървеше като диря от гума на кола“. Обстоятелството, че тази диря не е била
фактор, оказващ влияние на пътната обстановка и безопасността на движението следва
и от показанията на св.В.Г., участвал в
измиването на пътното платно, от които се установи, че пътят е бил опесъчен /с оглед последващо измиване/ само в
участъка, където е бил удара /очевидно
поради разлив на течности от катастрофиралите автомобили/. В тази насока са и показанията на началника на
сектор ПП при ОДМВР – Търговище - св. Т.Т.,
който обясни, че участъкът бил обработен и почистен по негово нареждане, тъй
като в следствие на ПТП имало разлети смазочни течности. Участъкът, който бил
опесъчен било самото място на ПТП и надолу в посока гр.Разград. Според
свидетеля не е имало опесъчаване преди мястото на ПТП. Св.Т. обясни, че пристигнал на ПТП от
гр.Търговище, като лично управлявал автомобила и не е минал през хлъзгави участъци, колата му не е поднасяла.
Предвид изложеното, съдът прие, че по делото
не е установено, обективната находка, описана като омасляване на пътното платно
в протокола за оглед, да има връзка и отношение към настъпилото ПТП. Респ. същата не представлява и
обстоятелство, което да изключва виновното поведение на подсъдимия и да обосновава случайно деяние по см. на чл.15 от НК.
С оглед изложеното, съдът прие, че ПТП е настъпило в резултат на
виновното поведение на подсъдимия. С оглед коментираното по-горе устно допълнение към заключението на тройната
АТЕ, направено в с.з., съдът прие, че по делото не е доказано по безспорен
начин, че в началото на удара и непосредствено
преди него подс.Я. е управлявал автомобила
със скорост над 90 км/ч. т.е. с превишена за посочения пътен участък скорост. От допълнението, направено от
вещите лица в с.з. се установи, че е възможно тази скорост на управление да е била и под 90 км/ч. /минимум 81 км/ч. /,
което именно и съдът прие, като най - благоприятно
за подсъдимия. Предвид това, на база заключението на експертите, изготвили
тройната АТЕ, съдът прие, че ПТП е настъпило поради действията на подсъдимия с
органите на управление на автомобила /със спирачната система и кормилната
уредба/, които са нарушили устойчивостта
му и подс.Я. е изгубил контрол над превозното средство. Последното представлява нарушение на чл. 20,
ал.1 от ЗДвП, който гласи „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват.“ В
конкретната пътна ситуация подсъдимият е нарушил и чл.8, ал.1 от ЗДвП /„Водачите
на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на
движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е
оказано нещо друго“/ - същият е навлязъл
в лявата лента за движение, където именно е настъпило и ПТП. Необходимостта от
употребата на спирачки преди десния завой, която и подс. Я. посочи, обуславя извод, че скоростта на движение на автомобила, макар и непревишена е била несъобразена
с конкретните пътни условия /износена,
мокра асфалтова настилка, десен завой с надлъжен наклон спускане и напречен към центъра на
завоя/. Според тройната АТЕ, подсъдимият е имал техническа възможност да намали
скоростта си на движение, ако е действал внимателно с органите на управление на
автомобила. Следователно същият е допуснал нарушение и на чл.20, ал.2 от ЗДвП, който
гласи: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението.“ Твърдението на подсъдимия, че употребил
спирачки, за да не удари друга кола, движеща се пред него са изолирани. Никой от останалите
очевидци на произшествието /включително
св.Я./ не предоставиха данни за наличие на
друго МПС в процесния пътен участък преди произшествието. Предвид това, съдът прие
твърдението за недоказано.
С оглед изложеното, съдът намери
за безспорно доказана причинно - следствената връзка между нарушаването от
страна на подс.Я. на правилата за
движение, визирани в чл.8, ал.1, на
чл.20, ал.1 и на чл.20, ал.2 от ЗДвП и настъпилия
съставомерен резултат. Според показанията на свидетелите И.И., С.С. и П.Д.
/дадени в с.з./, при настъпване на ПТП, тримата били с поставени обезопасителни колани /последните двама- с общ такъв, който
след ПТП бил отрязан от св.Пл.Д./. Съдът констатира противоречие между показанията на св.П.Д., дадени в с.з. и тези на
ДП, според които той бил без поставен колан.
Свидетелят заяви, че не поддържа показанията си от ДП, които били дадени в
болнични условия, докато имал силни кризи. Отчитайки обстоятелството, че първоначалните
показания на св. Д. са изолирани, а показанията му, дадени в с.з. напълно кореспондират с тези на свидетелите Ив.И. и Св.С.,
съдът кредитира последните. На тази база и доколкото не са налице други
доказателства, които да опровергават показанията
на тримата, дадени в с.з., съдът прие, че към момента на произшествието,
свидетелите Пл.Д., Св.С. и Ив.И. са били с поставени обезопасителни колани. От показанията на свидетелите от спасителния
екип - Н.И., Н.П. и К.М. не се установи, същите да са рязали колани, оказвайки
помощ на пострадалите. Това обстоятелство обаче не сочи, че такива не са били поставени към момента на
ПТП - спасителният екип е пристигнал, когато вече в „Ситроена“ е бил само св.И., когото присъстващите на мястото хора се
опитвали да освободят. Изводът,
че Пл.Д., Ив.И. и Св.С. са били с колани
не се опровергава и от
заключението на съдебния лекар, изготвил съдебно –медицинските експертизи,
доколкото от разпита му в с.з. стана ясно,
че същият не може да даде категоричен отговор дали уврежданията на Ив.И. и Пл.Д.
са получени при липса или наличие на
поставени колани.
Не се установи служителите от ОЗ „Охрана“ – Разград да
са допуснали нарушения на реда относно безопасното транспортиране на затворника
Д.Й.. Самият той при разпита си посочи,
че не е имало как допълнително да го обезопасят. Доказателствата по делото водят до извод, че телесните
увреждания, получени от посоченото
лице са резултат от противоправното поведение на подсъдимия. Не се установи
причинно - следствена връзка между нечие друго поведение и настъпилия
съставомерен резултат като цяло.
От заключенията на съдебно –медицинските експертизи,
касаещи Ив.И., Пл.Д. и Д.Й. по безспорен начин се установи характера и степента на телесните
увреждания, причинени на всеки от тях в резултат на удара между превозните
средства. Съгласно заключението на съдебния лекар, П.Д. е получил счупване на шилестия израстък на първи гръден
прешлен, с което му е причинено трайно затрудняване движението на снагата за
срок от около 2 - 3 месеца и счупване на лъчевата кост на дясната предраменница
в областта до гривнената става, което му е причинило трайно затрудняване
движението на десния горен крайник за срок от около 3-4 месеца. Следователно на
същия са били причинени две средни
телесни повреди по см. на чл.129, ал.1 от НК. Според заключението на съдебния
лекар, на Д. Й. е било причинено - счупване на капачката на лявата колянна
става с разместване костни фрагменти, което му е причинило трайно затрудняване
движението на левия крак за срок от около 3 - 3.5 месеца. Т.е. му е била
причинена една средна телесна повреда по см. на чл.129, ал.1 от НК. Според заключението на съдебно- медицинската експертиза, на И.И. е
било причинено открито счупване на
лакетната кост на лявата предраменница в областта на лакетната става с
разместване на костните фрагменти, което му е причинило трайно затрудняване
движението на лявата ръка за срок от около 5 - 6 месеца и мозъчно сътресение
протекло с пълна загуба на съзнанието, което му е причинило разстройство на
здравето временно опасно за живота. Т.е на
И.И. са били причинени две средни телесни повреди по см. на чл.129, ал.1 от НК.
Съдът прие, че затрудняването на
движението на снагата, причинено на Пл.Д., затрудняването на движението на горния десен крайник
на същия, затрудняването на движението
на левия долен крайник на Д.Й. и затрудняването на движението на левия горен
крайник на Ив. И. е било трайно, тъй всяко
едно от тези затруднения е продължило повече от 30 дни. /Съгласно Пост. №
3/1979г. на Пл.ВС/.
При формиране на извода си за изпадане
в безсъзнателно състояние на И.И., съдът
взе предвид и показанията на самия пострадал, както и на лицата, които са
възприели състоянието му непосредствено и веднага след ПТП. В тази връзка св.И.
посочи: “Чух пукот от ламарини и от там насетне ми причерня, нямам спомени,
какво и как се е случило“. Св.П.Д. заяви:
„Виждах колегата И., който беше притиснат от волана и стоеше безжизнено…. След като го понамокриха по глава, лицето,
видях, че си размърда главата, почувствах просто едно облекчение, че е жив,
защото дотогава мислех, че е мъртъв“. Св.С.С.: „Колегата И.И. беше в безсъзнание. Виках му два, три пъти „Ванко, Ванко“,
няма отговор, беше клюмнал главата си надясно и така стоеше“. В с.з.
съдебният лекар обясни, че изпадането в
безсъзнателно състояние, дори за няколко минути /както е било и в случая/
представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота.
С оглед изложените
съображения съдът прие за доказано по несъмнен начин, че на 19.02.2016г. при
управление на собственото си моторно превозно средство – лек автомобил „Киа
Спортидж“ с рег.№ Т5157 СТ на път II - 49, около километър 8+
600, на около 650 метра след с. Бистра, общ. Търговище, в посока гр. Търговище
- гр. Разград, подс.Я. нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
-чл. 8, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите на пътните
превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението,
освен в случаите, когато с пътен знак или светлинен сигнал е оказано друго;
-чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;
-чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се е
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението;
и
по непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лице, а именно на
П.П. *** – две средни телесни повреди - счупване на шилестия израстък на първи
гръден прешлен, с което му е причинено трайно затрудняване движението на
снагата и счупване на лъчевата кост на дясната предраменница в областта до
гривнената става, което му е причинило трайно затрудняване движението на десния
горен крайник; на Д.К.Й. *** – една средна телесна повреда - счупване на
капачката на лявата колянна става с разместване костни фрагменти, с което му е
причинено трайно затрудняване движението на левия долен крайник и на И.С.И. ***
– две средни телесни повреди - открито
счупване на лакетната кост на лявата предраменница в областта на лакетната
става с разместване на костните фрагменти, което му е причинило трайно
затрудняване движението на левия горен крайник и мозъчно сътресение, протекло с
пълна загуба на съзнанието, което му е причинено разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
От субективна
страна деянието е извършено от подс.Я. при форма на вина несъзнавана непредпазливост
- същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. Предвид това, съдът прие, че с поведението си подс.Я. е осъществил престъпния състав
на чл.343, ал.3, б.”а” във вр. с ал.1, б. “б“
във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл.129, ал.1 от НК във вр. с чл.8, ал.1
във вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, за което го призна за виновен.
По изложените по -горе съображения, съдът
прие, че по делото не е доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият
е управлявал автомобила със скорост над 90 км/ч., респ. че е нарушил правилото
за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради и го оправда по тази част на обвинението.
За извършеното от подсъдимия престъпление законът
предвижда наказание от една до шест години “лишаване от свобода”. При
индивидуализацията на наказанието, следващо се подс.Я., съдът отчете като отегчаващи отговорността му обстоятелства факта, че в
резултат на престъплението, на Пл.Д. и Ив. И. са били причинени повече от една
/по две/ средни телесни повреди, както и че от деянието са били потърпевши и
други лица, чиито телесни увреждания не
са предмет настоящото наказателно производство /съпругата,
детето по подсъдимия, както и св.Св.С./. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът взе предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, включително данните
от справката за нарушител /л.63 , т.I от ДП/ сочещи, че Я. е дисциплиниран
водач на МПС, както и факта, че понастоящем същият е пенсионер и е родител на малолетно дете, за
което следва да полага грижи. На база гореизложеното
и отчитайки данните, че самият подсъдим е пострадал в резултат на собственото
си неправомерно поведение, съдът прецени,
че на подс.Я. следва да бъде наложено наказание “лишаване от
свобода” под средния размер,
предвиден в закона, но над минимума, а именно -
една година и шест месеца. Като взе предвид обстоятелството, че подс.Я. не е осъждан и са налице останалите
предпоставки, визирани в чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването на така
наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила. На основание чл.343г от НК, отчитайки
обществената опасност на деянието, както и посочените по –горе отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства, наложи на
подсъдимия и наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година
и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила. Счете, че посредством
така определените по вид и размер наказания ще бъдат постигнати целите на индивидуалната и генерална
превенции.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подс.Я. бе
осъден да заплати по сметка на ОДМВР – Търговище сумата от 1139,88лв., представляваща разноски за
експертизи, направени в досъдебната фаза на процеса, а по сметка на РС – Търговище
сумата от 1524,56лв., представляваща разноски за вещи лица и свидетел,
направени в съдебната фаза на процеса /от тях - 119,53лв. изплатени
от бюджета на съда на в.л. Б., 30.00лв. – на в.л. Ж., 30.00лв. – на в.л.Г., 425,01лв. – на
в.л. Г., 455,01лв. – на в.л. Т., 455, 01лв. – на в.л. Д. и 10лв. – пътни
разходи на св.И./
По отношение на веществените
доказателства по делото – лек автомобил
„Киа“ с рег. № Т … СТ и специален автомобил „Ситроен Джъмпи“ с рег.№ С … МТ,
съдът постанови – след влизане на присъдата в сила, същите да бъдат върнати на
собствениците им - подс.Я. и ГД „Охрана“ към МП.
Въз основа на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :