Р Е Ш Е Н
И Е
№ 194 23.09.2020г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на шестнадесети септември две хиляди и
двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Йордан
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 135 по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, изр.2 от ЗАНН.
Адв.М.К.
*** като пълномощник на „Г.Л.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** със законен представител управителя Г. Г. обжалва решението по
а.н.д.№1259/2019г. на РС - Кюстендил. Релевира касационното основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане свързва със съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, образувана
проверка срещу друго дружество без връзка със санкционираното и липса на
доказателства за редовно връчена покана на дружеството за представяне на
исканата от контролните органи документация. Моли за отмяна на решението и
отмяна на НП, евентуално изменение размера на санкцията до минималния по
правилата на чл.27 от ЗАНН.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
В
писмено становище пълномощникът на ответната Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Благоевград намира жалбата за неоснователна и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че решението на
районния съд е правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран
правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №01/001152 от 29.07.2019г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Благоевград, с което на „Г.Л.“ ЕООД за нарушение на
чл.402, ал.2 от КТ на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 3000лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че през м.02.2019г. на санкционираното дружество е следвало да се
извърши проверка от служители на ДИТ – Благоевград. С призовка от 08.02.2019г.
е изискана документация за извършване на проверката. Документацията не е
представена до дадения срок 18.02.2019г. От показанията на свидетелите съдът е
установил, че Р. Г. и Г. Г. са уведомили фирмата за насрочената проверка. Съдът
е приел, че свидетелките не са обслужвали фирмата, поради което действията им
са неотносими по случая. Според съда, дружеството е търсено многократно на
фирмения адрес, но се е укривало и не е желаело да изпълни искането на органа.
При
тези фактически установявания съдът е приел от правна страна, че поведението на
дружеството представлява неоказано съдействие на контролните органи по см. на
чл.402, ал.2 от КТ и законосъобразно е санкционирано по чл.414, ал.1 от КТ.
Според съда, наложената санкция отговаря на изискванията по чл.27 от ЗАНН и е
справедлива, като липсват нарушения на процедурата по ЗАНН. По посочените
правни доводи съдът е потвърдил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено
за съответствие с материалния закон, обаче е неправилно. Съображенията за това
са следните:
Фактическият
състав на санкционната норма по чл.414, ал.1 от КТ във връзка с нарушението по
чл.402, ал.2 от КТ предполага поведение на дружеството в качеството на
работодател, свързано с неоказано съдействие на контролните органи при
изпълнение на техните функции по образуваната проверка по сигнала от
07.01.2019г. Неоказаното съдействие се изразява в непредставяне на поисканите с
призовката по чл.45, ал.1 от АПК документи, касаещи трудовата дейност на
дружеството.
От
представената справка за трудови договори на „Г.Л.“ ЕООД от ТД на НАП – София
на л.29 от делото на районния съд е видно, че дружеството е имало наети лица по
трудови правоотношения, поради което има качеството на работодател по §1, т.1
от ДР на КТ, включително през срока за представяне на документите /до
18.02.2019г./. Правомощието на контролните органи за изискване на документите е
разписано в чл.402, ал.1, т.2 от КТ. Фактът, че подателят на сигнала е посочил различно
дружество от задълженото по призовката не освобождава „Г.Л.“ ЕООД от
отговорност да изпълни задължението за съдействие, т.к. поисканите с призовката
документи касаят неговата дейност като работодател. Конкретната относимост на
документите към изнесените в сигнала обстоятелства е въпрос на последваща
проверка в рамките на образуваното административно производство.
От
събраните пред районния съд писмени и гласни доказателствени средства обаче е
видно, че работодателят не е надлежно уведомен за задължението за съдействие,
поради което не може да бъде отговорен за нарушение на чл.402, ал.2 от КТ.
Призовката
до работодателя е изпратена по пощата с писмо с обратна разписка. Същата е
връчена на адреса на управление, където се намира счетоводен офис на 11.02.2019г.
на служител Г. Г.. От показанията на собственика на счетоводния офис св.Р. В. Г.е
видно, че получателят на призовката е нейна дъщеря, която не е служител на
офиса и че по време на връчването свидетелката е упълномощена да представлява
дружеството, тогава с наименование „Експорт БГ“. Пълномощник на дружеството е
св.Р. Г., видно от пълномощните на л.30 и л.43 от делото на районния съд.
Изложените данни водят до извод за нередовно връчване на призовката, т.к.
същата е получено от лице, което не е служител във фирмата и не е упълномощен
представител на същата. Нещо повече – получателя не е служител и на счетоводния
офис за обслужване на дружеството. Липсата на редовно връчване на призовката
води до отсъствие на надлежно уведомяване на работодателя на задължението за
оказване на съдействие, поради което не е налице поведение, осъществяващо
състава на административното нарушение. Опосреденото уведомяване на управителя
на дружеството от св.Р. Г. не води до друг правен извод поради предприетият от
органа строго формален характер на призоваването по чл.45 от АПК.
Отделно
от горното, неправилен е извода на районния съд за отсъствие на нарушения на
процедурата по ЗАНН. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, който не е
редовно уведомен за датата на съставяне на АУАН. Писмото от 22.02.2019г. за
явяване на 07.03.2019г. за съставяне на АУАН е връчено нередовно на лицето Е. А.,
която е служител в счетоводната фирма и не е упълномощен представител на
дружеството. Налице е нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Нарушението не би било
съществено, ако АУАН е редовно връчен на дружеството, което в случая не е така.
Съставеният АУАН в отсъствие на представител на нарушителя на основание чл.43,
ал.4 от ЗАНН е изпратен за връчване на кмета на община Кюстендил, който на
03.04.2019г. е уведомил органа за невъзможността да се връчи поради неоткриване
на управителя на дружеството на адресите в АУАН и придружаващото писмо.
Предприето е връчване на АУАН по пощата с обратна разписка, получена от Г. Г.
на 09.04.2019г. В съобщението по чл.416, ал.3 от КТ от 08.05.2019г. органът е
приел, че липсва редовно връчване на АУАН, поради което е разпоредил поставяне
на съобщение за съставения акт на таблото за обявления в ДИТ – Благоевград и на
интернет страницата на ИА „ГИТ“ – София, което е сторено на същата дата. Горното
процедиране нарушава специалното правило на чл.416, ал.3 от КТ, т.к. липсва
лично връчване от АНО, а нередовното връчване на АУАН по пощата не е
осъществено в хипотезата на ненамиране на управителя или упълномощено лице.
Нередовното връчване на АУАН на самостоятелно основание води до
незаконосъобразност на НП по арг. от чл.52, ал.2 от ЗАНН, което прави
съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя съществено нарушение на процедурата
по административно наказване.
Изложеното
налага, на основание чл.221, ал.2, пр.последно от АПК решението на районния съд
да се отмени. Решавайки спора по същество, на основание чл.222, ал.1 от АПК,
касационният съд ще отмени НП.
Поради
изхода от спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждеине е неоснователно.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №146/23.03.2020г. по
а.н.д.№1259/2019г. на РС - Кюстендил и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
НП №01/001152
от 29.07.2019г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Благоевград, с което на „Г.Л.“ ЕООД за нарушение на чл.402, ал.2 от КТ
на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на
3000лв. /три хиляди лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.