№ 293
гр. Монтана, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231630201075 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 23-0996-001682/11.08.2023г. на
Началника Сектор Пътна полиция при ОДМВР Монтана, на С. А. З. от
гр.Монтана са наложени административни наказания – глоба в размер на
200.00 лева на основание чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение
на чл.20, ал.2 от с.з. и глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП
за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, поради липса на
извършено нарушение както от обективна, така и от субективна страна.
Въззиваемата страна, не се представлява и не взема становище по
жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема
следното:
1
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалване и е в
законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество се явява и ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт за административно нарушение от
25.07.2023г. за това, че на 21.07.2023г., около 16.00 часа в гр.Монтана, на
около 200 метра от кръстовище с път 10243, местност „Конички дол“ с посока
на движение от към път 10243, управлява лек автомобил Р.Е. с рег.№
ХХХХХ, като поради движение с несъобразена с пътния релеф скорост, остър
ляв завой, губи контрол над управляваното МПС, излиза надясно извън
пътното платно по посока на движението си и се блъска в метална тръбна
мрежа, с което реализира ПТП с материални щети, като водачът не изпълнява
задълженията си на участник в ПТП и напуска мястото на произшествието,
без да спре и да установи какви са последиците от него.
Водачът сам е отишъл в сектор ПП ОДМВР Монтана на 25.07.2023г.,
когато е съставен и АУАН в сградата на сектор ПП Монтана.
Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление за виновно нарушение на чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
По същество жалбоподателят оспорва, че не е извършил нарушение, не
е разбрал всъщност, че е реализирал ПТП с материални щети, когато спрял
автомобила пред къщи видял, че липсва регистрационната табела и след като
се върнал от спешна помощ отишъл на мястото, за да я търси, при което
разбрал, че е взета от полицаите, поради тази причина няма умисъл в
действията му и съзнателно да е напуснал мястото на произшествието.
Относно избраната скорост на движение заявява, че пътят е черен, с
неравности, обрасъл отстрани с треви и храсти и не е възможно да развива
висока скорост, но от силното притеснение за детето и съпругата си, за миг на
остър завой изгубил контрол и автомобила поднесъл вдясно от пътя, но успял
да го овладее и да продължи пътя си.
В хода на съдебното следствие са събрани гласни доказателства –
показания депозират свидетелите В. Б. В. и П. Д. Л., служители на сектор ПП
Монтана, които заявяват, че били изпратени по сигнал в м.Конички дол,
където намерили регистрационна табела и произшествие с напускане на
водача. Свид.В. твърди, че при посещение на местопроизшествието са
2
установени щетите и е съставен Протокол за ПТП с материални щети.
Свид.Л. заявява, че на място установили, че имало следи от спирачен път,
табелата на автомобила и съоръжение, което било намачкано, като е
категоричен, че няма съставен протокол за ПТП, тъй като няма пострадали
лица.И двамата свидетели не са очевидци на случилото се, същите са били на
мястото по подаден сигнал и са констатирали регистрационната табела на
автомобила след това. Относно причинените материални щети – на първо
място по преписката няма приложен протокол за материални щети, не става
ясно по какво съоръжение са причинени щетите и какъв е техния размер, в
тази връзка показанията на полицейските служители са противоречиви и
неточни. Няма свидетели очевидци на инцидента, в случай, че е имало такъв,
служителите на полицията не са издирили и съответно разпитали лицата,
подали сигнала. АУАН е съставен въз основа на дадени „сведения“ от
жалбоподателя относно причината за изгубената регистрационна табела,
други годни писмени и гласни доказателства за виновното му поведение при
управлението на автомобила не са събрани. Липсата на доказателства оборва
изцяло доказателствената сила на съставения АУАН.
От доказателствата по делото се установява, че на жалбоподателя му е
вменено извършено нарушение по см. на чл.20, ал.2, съгласно който
„водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, както и на
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, която разпоредба задължава „водача на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието.“
От събраните по делото доказателства, съдът намира, че не може да се
направи несъмнен и категоричен извод, че административнонаказания е
нарушил задълженията си, като участник в движението, тъй като както от
писмените, така и от гласните доказателства не се установява жалбоподателя
да е съзнавал случилото се, да е разбрал, че е възникнало ПТП, при което са
3
причинени материални щети, за което следва да спре, за да установи какви са
последиците.
Нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП не се съдържат данни
и няма описание при настъпилото ПТП какви материални щети са причинени,
на кого или на какво, както и какъв е техния размер, ситуация, при която
водача участник в ПТП е длъжен да спре, за установи какви са последиците,
както го задължава и текста на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП. Единствено е отразено,
че реализира ПТП с материални щети. Непълното описание на нарушението
лишава водача да разбере какво е вмененото му административно обвинение,
за да може да се защити срещу него. Този непълнота и неточност относно
описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
съдържаща се както в АУАН, така и в НП, представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за
отмяна на атакувания акт.
За прецизност по същество на жалбата, жалбоподателят не е имал
знание, че са причинени щети по някакво съоръжение, както и няма събрани
доказателства същият да е напуснал съзнателно, целенасочено, мястото на
произшествието. Установи се от гласните показания на свидетелите,
служители на МВР, сектор Пътна полиция, както и от гласните обяснения на
жалбоподателя, че няма причинени материални щети, на
местопроизшествието е намерена регистрационната табела на автомобила.
Към административнонаказателната преписка не е приложен Протокол за
ПТП с материални щети и няма данни да е съставян такъв.
Действията на жалбоподателя непосредствено след произшествието и
факта, че е продължил движението си без да спре, навеждат съда на извода, че
липсва умисъл от негова страна, същият заявява „за пръв път разбрах, че съм
участник в ПТП, когато ми беше връчен акта“. За да е осъществен състава на
административно нарушение, следва да е налице пряк умисъл при
осъществяването му. Нарушителят следва да е съзнавал, че при движение с
несъобразена по см. на чл.20, ал.2 ЗДвП скорост, губи контрол над
управляваното от него МПС, блъска се в съоръжение покрай пътя и
причинява ПТП с материални щети, като не спира на мястото, за да установи
какви са последиците.
От събраните по делото доказателства, съдът намира, че не може да се
4
направи несъмнен и категоричен извод, че административнонаказания е
нарушил задълженията си, като участник в движението и в ПТП. Както от
писмените, така и от гласните доказателства не се установява жалбоподателя
да е съзнавал случилото се, както и че е имало реализирано ПТП с
материални щети. Същият е управлявал лекия автомобил, усетил е, че
предната част на автомобила леко се ударила в нещо, но овладял колата и
продължил по пътя си, т.е. не е съзнавал, че е извършил нарушение, че е
реализирал материални щети, поради което е продължил движението си. Това
твърдение на жалбоподателя не се опровергава от останалите доказателства,
напротив от разпита на полицейските служители, които депозират
противоречиви показания в частта на причинените материални щети и техния
размер и начина на установяването им, се доказва, че реално няма причинени
щети или дори да са налице такива не са действително установени по вид и
размер с годни доказателствени средства, поради което съдът го приема за
достоверно и обективно.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира, че не
е осъществен от субективна страна състава на чл.20, ал.2 ЗДвП и на чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като липсва умисъл в действията, които е предприел
наказания. За да е налице осъществен състав на административно нарушение,
съгл. чл.6 от ЗАНН, деянието /действие или бездействие/ трябва да е
извършено виновно. От доказателствата по делото не може да се направи
извод за виновно поведение на административнонаказания – същият с
действията си не е възпрепятствал установяването на обективната истина и
причините за случилото се, а напротив същият е продължил движението си с
управлявания от него автомобил, тъй като не е съзнавал, че е предизвикал
ПТП, при което дори има причинени материални щети, за да спре и да
установи същите.
За пълнота следва да се посочи и това, че при определяне и
индивидуализиране на наказанията съдът не е преценил и разпоредбата на
чл.27 ЗАНН, наложените санкции са завишени с оглед степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца. В тези си размери,
едното от наказанията напр. „лишаване от право да управлява МПС” е към
средния размер предвиден в текста на закона, съдът намира че се явяват
репресивни по отношение на жалбоподателя.
5
С оглед на гореизложеното наказателното постановление следва да
бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, както на процесуално
основание – допуснати съществени процесуални нарушения, така и поради
нарушение на материалния закон – не е осъществен от субективна страна
състав на административно нарушение по чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН вр. с чл.18,
ал.2 вр. с чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, въззиваемата страна следва да заплати на
жалбоподателя разноските по делото в размер на 500.00 лева адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0996-
001682/11.08.2023г. на Началника Сектор Пътна полиция при ОДМВР
Монтана, с което на С. А. З. ЕГН **********, от гр.Монтана са наложени
административни наказания – глоба в размер на 200.00 лева на основание
чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП и глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП, изцяло като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Началника Сектор Пътна полиция при ОДМВР Монтана ДА
ЗАПЛАТИ на С. А. З. ЕГН **********, от гр.Монтана разноските по делото в
размер на 500.00 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6