№ 352
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И. Коев
Членове:Силвия Б. Русева
Диана Василева
при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева
в присъствието на прокурора Х. Бл. К.
като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100601968 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 31.10.2023г. по НОХД № 9988/2019г., Софийски районен
съд, НО, 21-ви състав е признал подсъдимия С. Л. П. за невиновен в това, че
на 29.10.2016г., около 12:30 часа в игрална зала „Меджик клуб“, находяща се
в гр. София, бул. ****, противозаконно повредил чужди движими вещи –
счупил клавиатурата на стойност 398,10 /триста деветдесет и осем лева и
десет стотинки/ лева на игрален автомат марка „Gaminator“, като хвърлил по
нея стъклен пепелник и от удара се счупила клавиатурата, както и счупил
монитор на стойност 1293,30 /хиляда двеста деветдесет и три лева и тридесет
стотинки/ лева на игрален автомат „Novoline“, като нанесъл удар по монитора
на игралния автомат с масивен метален стол, от който удар се счупил
монитора – всичко /счупените клавиатура и монитор/ на обща стойност
1691,40 /хиляда шестстотин деветдесет и един лева и четиридесет стотинки/,
собственост и двата игрални автомата на „Н.И.Б.“ ЕООД и отдадени под наем
на „Х.Т.“ ЕООД с представител Й.М.Р. за използване в игрална зала „Меджик
клуб“, находяща се гр. София, бул. **** – престъпление по чл. 216, ал.1 от
НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, първоинстанционният съд
го е оправдал по така повдигнатото обвинение.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, първоинстанционният съд е
постановил сторените по производството разноски да останат за сметка на
1
държава.
Срещу така постановена присъда е постъпил протест и допълнение към
него от прокурор при Софийска районна прокуратура, с който се иска
атакуваната присъда да бъде отменена, а лицето да бъде признато за виновен
и осъдено. Прокурорът счита присъдата за неправилна и незаконосъобразна.
Посочва, че при постановяването й не са били обсъдени отделните
доказателства и тяхната взаимна връзка, както и не е направен цялостен
анализ на събраните по делото доказателства. Прокурорът набляга главно на
разпитите на двама свидетели – Д. и Г., от които според него ясно се
установява кой е извършител на деянието и какво е извършил. Сочи, че
двамата свидетели са били очевидци на инцидента и не може да сподели
доводите на СРС, че техните показания са противоречиви и противоречието
не е било преодоляно дори с прочитането на показанията на св. Д. и
приобщаването им по реда на чл. на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2, предл. второ от
НПК. В тази връзка, прокурорът намира, че тези показания е следвало да
бъдат признати за редовни доказателства в подкрепа на обвинението. Намира,
че СРС не е обсъдил правилно доказателствата и поради това защитава
погрешно възприетата теза - че деянието не е осъществено от С. П..
Прокурорът счита постановената присъда за незаконосъобразна,
необоснована и неправилна. С оглед изложеното моли съда да отмени
присъдата на Софийски районен съд и да признае С. П. за виновен в
извършване на престъплението, за което е предаден на съд.
В откритото съдебно заседание, пред настоящата инстанция, от
15.05.2024г., подсъдимият С. П. се явява лично и с адв. М. Н..
Представителят на държавното обвинение заявява, че не поддържа
протеста, но не го и оттегля.
В пледоарията си пред настоящата инстанция, прокурорът моли, на
основание чл. 34, т.6, вр. чл. 338 от НПК, протестираната присъда да бъде
потвърдена. Посочва, че в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция, както и в хода на досъдебното производство, не са събрани
доказателства, които да свържат подсъдимия с обвинението, което му е
предявено. Набляга на обстоятелството, че в хода на досъдебното
производство, не е било извършено разпознаване от страна на свидетелите,
които в показанията си, не излагат никакви индивидуализиращи белези на
лицето С.. Посочва, че единственият свидетел, който твърди, че С. П. е
счупил машините не е свидетел-очевидец.
Защитникът на подсъдимия – адв. Н. моли първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена и напълно се солидализира със заявеното от
представителя на държавното обвинение. Отново изтъква, че от показанията
на разпитаните свидетели, не може да се изведат данни, доказващи, че именно
С. П. е извършил твърдяното престъпление. На следващо място, посочва че от
приложената експертна справка става ясно, че записите не са годни за лицево-
идентификационно съпоставяне. В заключение се сочи, че законосъобразно и
правилно би се явявало да се потвърди първоинстанционната присъда.
В предоставената му последна дума, подсъдимият С. П. моли присъдата
2
да бъде потвърдена и поддържа думите на адвоката си.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста и
допълнението към него, както и тези, изложени от страните в съдебните
заседания на първата и въззивната инстанция и, след като, в съответствие с
чл. 314 от НПК, служебно провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира следното:
Въззивнията протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от
легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради
което е процесуално допустим. Разгледан по същество, протестът е
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
В хода на първоинстанционното разглеждане на делото са събрани
достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и
обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил обосновани и
законосъобразни фактически и правни изводи.
Установено е, че подсъдимият е С. Л. П., ЕГН **********, роден на
****г. в гр. София, българин, български гражданин,средно образование,
неженен, осъждан, безработен, живущ в гр. София, бул. ****.
Други категорично установени факти и обстоятелства са, че
дружеството „Х.Т.“ ЕООД, с управител св. Й.Р., организирало хазартни игри
в игрална зала „Меджик клуб“, находяща се на адрес гр. София, бул. ****.
Игралните автомати, които се ползвали в залата били предоставени под наем
от „Н.И.Б.“ ЕООД. В игралната зала, на длъжност „Управител“, работел св.
П.Д., а на длъжност „Крупие“ – св. М. Д. и св. И. Г..
На 29.10.2016г., около 12:30ч., клиент на заведението нанесъл щети като
хвърлил пепелник и счупил клавиатурата на игрален автомат „Gamintor“.
След това хвърлил стол и счупил монитора на игрален автомат „Novoline“ с
фабричен № 658647. Свидетелят Д. сигнализирал „СОТ 161“, но клиентът
успял да напусне игрална зала, преди пристигането на служителите от
охранителната фирма. Свидетелят Г.Б. /служител на „СОТ 161“/ единствено
констатирал нанесените материални щети, за което бил съставен констативен
протокол. В него е посочено, че по информация на крупиетата, щетите са
нанесени от редовен клиент.
Управителят П.Д. бил уведомен за случилото се от св. Д.. Св. Д. също
съставил констативен протокол от 29.10.2016г., в който било посочено, че по
данни от крупиетата, нарушенията в игралната зала са били причинени от С.
П. чрез хвърляне на пепелник. В разпита си, по време на
първоинстанционното съдебно следствие, св. Д. е заявил, че няма спомен
крупиетата да се назовавали името на клиента, който е счупил игралните
автомати.
На 30.10.2016г., св. Й.Р. е бил уведомен за случилия се инцидент и
съставените констативни протоколи. Той посочва, че ремонтът на игралните
автомати е бил за сметка на „Х.Т.“ ЕООД и е струвал около 4 000лв.
3
Описаната фактическа обстановка е установена от СРС и напълно се
споделя и от настоящата въззивна инстанция. За да постанови присъдата си,
първоинстанционният съд е събрал необходимите гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на
разпитаните свидетели - св. Й.Р. /приобщени и по реда на чл. 281, ал.5, вр.
ал.1, т.2 от НКП/, св. М. Д. /приобщени и по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.2,
предл. 2 от НКП/, св. П.Д., св. Г.Б., св. И. Г.; писмени доказателства –
констативен протокол от „СОТ 161“ от 29.10.2016г. и констативен протокол
от 29.10.2016г. за нарушения в игралната зала, договор за наем на игрални
съоръжения, фактура, платежно нареждане, сервизен протокол от 14.12.2016г.
и цена на ремонт; по делото са били изготвени и видео-техническа
експертиза, съдебно-оценителна експертиза.
Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е
напълно възприета от и въззивната инстанция, тъй като е правилна и се
подкрепя от събраните по делото доказателства и доказателствени средства.
Първоинстанционният съд е изложил, по ясен и убедителен начин в мотивите
си, изводите по фактите и тяхната правна оценка, както и съображенията си
относно кредитируемостта на доказателствените средства. Съдът е направил
внимателен, правилен и прецизен доказателствен анализ и достигнатите
изводи при този анализ напълно се подкрепят от въззивната инстанция.
Обсъдени са всички доказателствени източници, като не се установи някои от
тях да са били игнорирани или подценени за сметка на други. По изложеното
относно обсъждането и оценката на доказателствата, настоящата инстанция
констатира, че не са допуснати нарушения от страна на районния съд при
формирането на вътрешното убеждение относно възприетата фактическата
обстановка по делото.
По делото категорично е установено, че на процесната дата и място е
възникнал инцидент вследствие, на който са настъпили материални щети. По
делото обаче не е установена с необходимата категоричност самоличността на
дееца. Нито един от разпитани свидетели в хода на първоинстанционното
производство, както и в приобщените им показания от досъдебната фаза не
дава индивидуализиращи белези на извършителя на деянието. В
действителност, в показанията на св. Д., дадени в хода на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл. чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.2, предл. 2
от НПК е посочено че лице, което е било редовен клиент на залата и е с малко
име „С.“ е взел стол и го е забил в един от игралните автомати. Също така
името на С. П. се споменава в показания на св. П.Д., който обаче не е
свидетел- очевидец, а предава съобщеното му от св. Д., който пред първата
инстанция е демонстрирал явна липса на спомен относно лицето извършило
деянието, а в показанията му от хода на досъдебното производство лицето С.
не е било посочено с фамилия. Процесните данни за самоличността на
извършителя, изнесени от двамата свидетели, са прекалено общо понятие с
оглед постановяването на годна осъдителна присъда в наказателното
производство. Пропуск на водещите разследването по делото е, че не е било
извършено действието по разследване „разпознаване“ на лицето, което
свидетелите сочат за извършител на деянието. На следващо място, другият
4
способ, чрез който би могло да се докаже самоличността на дееца е видео-
техническа експертиза на записите от камерите в игралната зала.
Заключението на направената обаче, сочи че не е възможно извършването на
лицево-идентификационно съпоставяне. Тоест и по този начин няма как да
бъдат събрани данни за самоличността на дееца.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че изводите на
първоинстанционния съд за липса на категорична доказаност на повдигнатото
обвинение по чл. 216, ал.1 от НК и на вината на подсъдимия С. П. са
обосновани. Наказателната му отговорност не е следвало да бъде ангажирана
и първоинстанционният съд правилно е съобразил това. Въз основа на
събраните в хода на производството доказателства не се установява, по
несъмнен и категоричен начин, каквото е изискването на закона за
осъдителна присъда, подсъдимият С. П. да е осъществил деянието.
Осъдителната присъда не може да почива на предположения, а за да бъде
постановена такава обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин.
Въпреки наличието на малък обем косвени доказателства, които внасят
евентуално предположение, че е възможно С. П. да е извършител на деянието,
те не изграждат такава връзка по между си, от която по недвусмислен начин,
да се достигна до един-единствен осъдителен извод за авторство от страна на
П. и за механизма на осъществяване на самото деяние.
Предвид изложеното дотук и с оглед съвпадението на крайните изводи
на двете инстанции, въззивния съд приема, че обжалваната присъда е
правилна, законосъобразна и обоснована и, като такава, следва да бъде
потвърдена изцяло. Изложените в протеста доводи са неоснователни.
Присъдата е постановена, без да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон.
По изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от
НПК, Софийски градски съд, II въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 31.10.2023г. по НОХД № 9988/2019г.,
Софийски районен съд, НО, 21-ви състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5