РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Пловдив, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20245300501847 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ищеца по спора „
Биолайф – И „ ООД, ЕИК ********* срещу Решение № 397 от 23.01.2024 г. по гр.д. № 11
324/2022 г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск с правно
основание чл. 145 от ТЗ за осъждането на ответника В. Г. П., ЕГН ********** да му заплати
сумата 23 808,34 лв., съставляваща причинени на дружеството имуществени вреди от
действия на П. като негов ***.
Поддържаните оплаквания са за неправилност на решението, искането – за неговата
отмяна и за уважаване на иска. Претендира разноски.
Въззиваемият П. не е депозирал отговор на жалбата.
Предмет на въззивното производство е и частна жалба от „ Биолайф – И „ ООД, ЕИК
********* срещу постановеното по първоинстанционното дело в производство по чл. 248 от
ГПК Определение № 5232/25.04.2024 г., с което е отказано изменение на решението в частта
за разноските.
По частната жалба въззиваемият е депозирал отговор да е недопустима, евентуално
неоснователна.
Съдът установи следното:
Иск с правно основание чл. 145 от ТЗ.
Ищецът „ Биолайф – И „ ООД, ЕИК ********* поддържа, че ответникът В. Г. П.,
ЕГН ********** е *** в дружеството с 50% от дяловете в капитала и единствен негов ***,
считано от *** г.. От дейността си като ***причинил имуществени вреди в размер на
исковата сума от 23 808, 48 лв. както следва: Заплатени в периода 08.02.2021 г. – 16.05.2022
1
г. парични средства на дружеството в размер на 10 133, 34 лв. за консумативи, ремонт и
поддръжка на личните автомобили на П. - Мерцедес, с рег. № *** и Мерцедес, с рег. № ***;
Заплатени парични средства на дружеството в размер на 1 560 лв., съставляващи глоби към
КАТ за извършени нарушения на ЗДвП от П. като водач на казаните МПС в периода
01.11.2020 г. – 02.07.2021 г.; Сумата 10 800 лв., представляваща разликата между продаден от
П. на 16.09.2021 г. за сумата 1 000 лв. лек автомобил на дружеството марка Мерцедес, модел
***, с рег. № *** и действителната пазарна стойност на този автомобил към датата на
казаната продажба от 11 800 лева; Заплатени парични средства на дружеството в общ размер
1 315 лв. за закупуване на 1 бр. почистващ робот Мамибот - на 14.04.2021 г. на стойност 417
лв., на 1 бр. почистващ робот Магнум - на 14.04.2021 г. на стойност 569 лв. и на 1 бр.
хидромасажен панел Мадисън – на 23.08.2021 г. на стойност 329 лв. - които вещи ищецът
твърди да не са заприходени и да не са налични в дружеството, освен това и същите да не са
необходими и да не се ползват за развиваната от дружеството дейност.
Към исковата молба са представени първични счетоводни документи / фактури,
фискални бонове, квитанции за заплатени глоби / във връзка с така направените разходи.
Представено е Решение от проведено на 29.07.2022 г. ОС на „ Биолайф – И „ за взети
решения за ангажиране на имуществената отговорност на ***П. за процесните вреди чрез
завеждане на дело срещу него по чл. 145 от ТЗ, представител на дружеството по делото да е
*** „ Ес Пи Транс „ ЕООД.
Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на иска. Признава, че е заплатил
със средства на дружеството разходите за консумативи, ремонт и поддръжка на казаните по
горе леки автомобили – негова собственост, както и глобите към КАТ за допуснати от него
нарушение на ЗДвП при управлението им – в размер на исковите суми съгласно
представените към ИМ фактури и други платежни документи. Счита обаче, че посредством
тези плащания не е причинил вреда на дружеството, т.к. тези автомобили е ползвал за
търговската дейност на дружеството, осъществявана в обекти в различни и доста отдалечени
едно от друго населени места в страната, за пътуванията между които не можел да ползва
притежаваните от дружеството два леки автомобила / л.а. Мерцедес, модел ***, с рег. № ***
и л.а. Фолксваген ***, рег. № *** /, т.к. те били в много лошо техническо състояние предвид
годините на производството им / 2007 г. и 2008 г. / и амортизациите им вследствие
дългогодишната употреба. В тази връзка представя фактури за извършени през 2020 г. и
2021 г. ремонти на л. а. Мерцедес, модел ***, с рег. № ***, както и на л.а. Фолксваген ***,
рег. № ***. Представя още и два договора за заем за послужване между него като физическо
лице и ищцовото дружеството чрез него като *** от 01.11.2018 г. и от 01.04.2021 г., съгласно
които предава безвъзмездно собствените си два леки автомобила марка Мерцедес – казани
по – горе, за ползването им като служебни автомобили на дружеството – заемател, срещу
задължение на последното да поеме всички разходи във връзка с това ползване , вкл. за
запазването и поддържането им. По отношение на глобите поддържа, че те са във връзка с
казаните по горе пътувания до обекти на дружеството в качеството му на негов ***, като
броя и размера им намира за незначителен предвид изминатите с автомобилите над 20 000
км. за период от само няколко месеца. Относно продажбата на собствения на дружеството
л.а. Мерцедес ***, с рег. № *** поддържа, че продажната цена от 1 000 лв. съставлява
действителната пазарна стойност на автомобила към датата на отчуждаването му, т.к.
въпреки извършените му два ремонта през 2020 г. и 2021 г. на значителна стойност,
автомобилът се е нуждаел и от допълнителен ремонт на стойност 10 335, 93 лв. - съгласно
проформа фактура от 03.08.2021 г., поради което П. счел, че поддръжката му е
нецелесъобразна и че вместо да се плащат разходи за него, е по добре да се продаде, т.к.
техническото му състояние не позволява ползването му по предназначение. Относно
вредите, съставляващи разходи за закупуване на почистващите роботи Магнум / за под / и
Мамибот / за прозорци / и хидромасажен панел поддържа, че същите са закупени за офиса на
дружеството в *** и са се ползвали там до м. януари 2022 г., където са и останали.
2
Хидромасажният панел представлявал обикновен смесител за вода и се ползвал в офиса на
дружеството в *** „, където се намирал. Развива доводи за разногласия между него от една
страна и останалите двама съдружници – от друга, във вр. с осъществяваната търговска
дейност на фирмата, които разногласия ескалирали до силно влошаване на отношенията
между тях през 2021 г. и понастоящем.
Представените към отговора на ИМ договори за заем за послужване от 01.11.2018 г. и
от 01.04.2021 г. с предмет личните автомобили на ответника, ищецът е оспорил с доводи, че
същите са без достоверна дата и съставени единствено с оглед настоящия спор с цел да
обслужат защитната му теза по спора, т.к. тези договори не са отразени в счетоводството на
дружеството. Поддържа, че тези договори са недействителни на основание чл. 38 ал. 1 от
ЗЗД - управителят е договарял сам със себе си без изрично упълномощаване за това.
Оспорват също така възражението на ответника, че двата леки автомобила на дружеството
са били технически негодни да се ползват по предназначението си във вр. с осъществяването
на търговската дейност, съответно че е съществувала необходимост ищецът да предоставя
личните си такива за тази цел. Оспорват и твърдението му дейността на дружеството да е
налагала постоянни продължителни пътувания на неговия *** - ответника, из страната.
Оспорват твърденията му, че пазарната стойност на автомобила на дружеството е в размер
на продажната му цена от 1 000 лева. Настояват, че продажната цена е застрахователната му
стойност от 11 800 лева. Оспорват твърденията, че почистващите работи и хидромасажния
панел са ползвани в сочените от ответника офиси на дружеството и че се намират там.
Твърдят да им е неизвестно тяхното местонахождение, както и че никога не са виждали тези
уреди. Ангажират доказателства.
Допустимостта на предявения иск е абсолютна процесуална предпоставка, за която
съдът следи служебно във всички инстанции. Съгласно чл. 269 изр. 1 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението и по допустимосттта – в обжалваната
му част. В случая първоинстанционното решение е обжалвано изцяло, т.е. въззивният съд е
длъжен да се произнесе по неговата допустимост и без възведени в тази насока възражения
от ответната страна.
Постановеното първоинстанционно решение е недопустимо, т.к. с него е разгледан
недопустим иск.
По делото е безспорно, като и от служебно извършена от съда справка в АВ – ТР се
установява, че за исковия период ответникът В. П. е бил *** в „ Биолайф – И „ ООД с 50%
от капитала, останалите 50 % са на съдружниците Е.В.Р. – 5% и „ Ес Пи Транс „ ООД, гр.
София – 45 %, като П. е бил и единствен *** на дружеството – за исковия период и до
21.04.2024 г.. Искът по чл. 145 от ТЗ е предявен на 03.08.2022 г. , въз основа на решение на
ОС на дружеството, проведено на 29.07.2022 г., на което са взети решения за ангажиране на
имуществената отговорност на ***П. за процесните вреди чрез завеждане на иск по чл. 145
от ТЗ, представител на дружеството по делото да е *** „ Ес Пи Транс „ ЕООД – чл. 137 ал. 1
т. 8 от ТЗ.
Съгласно трайно установената съдебна практика, решението на Общото събрание /
ОС / на дружеството по чл. 137 ал. 1 т. 8 от ТЗ е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимостта на иска по чл. 145 от ТЗ. В случая – видно от водения за
събранието протокол, е че на общото събрание са присъствали всички съдружници, но
решенията по чл. 137 ал. 1 т. 8 от ТЗ срещу *** В. П. – той и *** в дружеството, не са
приети единодушно – както неправилно е посочено в него, а само с гласовете на 50% от
капитала от дружеството, т.к. П., притежаващ останалите 50 % е гласувал против.
Неоснователно е посоченото в протокола, че П. не следва да гласува и неговият дял следва
да се приспада при определяне на мнозинството, т.к. е налице конфликт на интереси.
Разпоредбата на чл. 137 ал. 3 изр. 2 от ТЗ е ограничителна и като всяка ограничителна
разпоредба не може да се тълкува разширително. Същата постановява, че делът на
3
изключвания *** се приспада при определяне на мнозинството. В случая, в дневния ред на
събранието не е било обявено – съответно не е вземано решение, за изключването на *** П..
Не се установява – не се и твърди, предвидено друго, различно от установеното в чл. 137 ал.
3 от ТЗ мнозинство, в Дружествения договор на Биолайф И ООД за вземане на решенията
по чл. 137 ал. 1 т. 8 от ТЗ. Въпреки това, съдът извърши служебна справка в АВ - ТР
относно действащия към датата на ОС от 29.07.2022 г. дружествен договор – обявен в ТР на
18.01.2021 г. , при която се установи, че той не предвижда различен от законоустановения
кворум за вземане на решенията на ОС и в частност тези по чл. 137 ал. 1 т. 8 от ТЗ,
напротив – същият предвижда, че решенията на Общото събрание се вземат съобразно
правилата, визирани в чл. 137 ал. 3 от ТЗ – чл. 25 от договора.Следователно, не е имало
изискуемия се кворум - повече от 1/2 от капитала, за пиремане на процесното решеине по
чл. 137 ал. 1 т. 8 от ТЗ.
Предвид изложеното решението в частта, с която искът по чл. 145 от ТЗ е разгледан
по същество като е отхвърлен се обезсилва като недопустимо и производството по него се
прекратява.
С оглед този резултат обезсилва се и Определение № 5232/25.04.2024 г., с което е
отказано изменение на решението в частта за разноските.
На основание чл. 78 ал. 4 от ГПК на ответника П. се следват всички направени от
него разноски. За първоинстанционното производство те са в размер на 3 650 лв., като е
неоснователно поддържаното от дружеството възражение, че не са своевременно поискани.
За въззивното производство разноски от П. не са направени.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
Обезсилва изцяло Решение № 397 от 23.01.2024 г. и Определение № 5232/25.04.2024
г. по чл. 248 ал. 1 от ГПК, постановени по гр.д. № 11 324/2022 г. на РС – Пловдив и
Прекратява производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно
основание чл. 145 от ТЗ.
Осъжда „ Биолайф – И „ ООД, ЕИК ********* да заплати на В. Г. П., ЕГН
********** съдебни разноски в размер на 3 650 / три хиляди шестстотин и петдесет / лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4