Р Е Ш Е Н И Е
№ 339
град Пловдив, 15.02.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито
заседание на тринадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, с участието на
прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от член-съдия А.
касационно АНД № 2670 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XII от АПК.
Делото е образувано по касационната жалба на „ГАРДЕНН”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ж.к. „Баделема” №10, вх.А, ет.1, ап.2 срещу Решение
№ 101 от 22.07.2020 година, постановено по АНД №919 от 2019 година по описа на
Районен съд Асеновград, с което решение
е ПОТВЪРДЕНО НП №399377-F462581 от 18.01.2019 г. издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности” Пловдив в Централно управление на Национална Агенция за
приходите, с което на „ГАРДЕНН” ЕООД, на основание чл. 53, вр. чл. 27 /чл. 83/
и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена
санкция в размер на 500лв. /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 27, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т.1 от ЗДДС.
В жалбата се
излагат съображения, че „ГАРДЕНН” ЕООД не
следва да бъде адресат на административнонаказателната отговорност, с оглед
съществуващите между дружеството - касатор и „Соуса“ ЕООД отношения свързани
със стопанисването на обекта на проверката, ресурсното обезпечаване на
кафе-аперитив „Виконт” и отчитането на продажбите от съответните фискални
устройства.
В съдебното
заседание „ГАРДЕНН” ЕООД не се
представлява.
Ответникът - Централно
управление на Национална Агенция за приходите не се представлява.
Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое
заключение намира жалбата за неоснователна, а оспореното съдебно решение за
правилно и законосъобразно.
Административен съд Пловдив, като взе предвид
становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените
касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна
проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с
материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество
за неоснователна.
Пред
районния съд била установена следната фактическа обстановка:
На 16.12.2018г. служители на ЦУ на НАП
Пловдив, извършили оперативна проверка в кафе-аперитив „Виконт”, находящо се в
град Асеновград, ул. „Трети март” № 17.
Проверката започнала с контролна покупка, като в последствие на проверяващите,
след тяхното легитимиране, бил представен вместо фискален касов бон, служебен
такъв. От съдържанието на представения служебен бон, дамата служители
заключили, че обекта се стопанисва от „ГАРДЕНН” ЕООД.
В хода
на проверката, проверяващите установили, че в обекта има работещи два касови
апарата, като от единия се издавали касови бележки от „ГАРДЕНН” ЕООД, а от
втория се издавали касови бележки от
„СОУСА” ЕООД. С цел установяване на релевантните факти проверката на обекта и на
двете дружества продължила общо три поредни дни, като проверяващите изискали да им бъдат
предоставени периодични отчети от двата монтирани работещи касови апарата,
както и множество други документи.
На служителя А. участвал в проверката бил
представен отчет /фискален бон № 0159093/ , от фискално устройство марка „Datecs
FP-1000-02 DV“ и ФП 02667657, регистриран на „ГАРДЕНН” ЕООД, като било констатирано,
че за периода от 01.12.2017г. до 30.11.2018г. част от извършените продажби и
услуги от дружеството се регистрирани в група „А”- стоки и услуги, на стойност
345.80 лева и други в група „В” на стойност 202.50 лева. За реализираните продажби на стоки попадащи в първата
от двете групи, същите се облагат с 0% ДДС или съответно не се начислява ДДС. В
касата на „ГАРДЕНН” ЕООД била намерена и общата сума от 60 лв. за което бил
съставен опис на паричните средства.
Констатациите
от първия ден на проверката били отразени в Протокол за извършена проверка
/ПИП/ серия АА 0223510/16.12.2018г., в който били описани съставените
допълнително протоколи и представените
от присъстващите на проверката лица документи: опис на паричните средства,
декларация и обяснения от А.Х.; декларация от Б.В.; отчети от фискално
устройство марка Datecs FP-1000-02 DV и ФП 02667657, пълномощно от И. А. като
управител на „ГАРДЕНН” ЕООД на името на А.Х.; Договор за съвместна дейност от
10.07.2018г. сключен между „ГАРДЕНН”
ЕООД и „СОУСА” ЕООД; график за месец декември 2018г. на персонала на
кафе-аперитив „Виконт”, фактури за продажба на стоки с получател „ГАРДЕНН”
ЕООД.
За констатациите относно „ГАРДЕНН” ЕООД в
хода на проверката били съставени Протоколи
за извършена проверка /ПИП/ - серия АА 0376687/17.12.2018г. и ПИП серия АА
03766112/18.12.2018г..
За констатациите относно дейността на „СОУСА”
ЕООД, в хода на проверката били съставени
ПИП- серия АА 0223549 от 16.12.2018г.; ПИП - серия АА 0223550 от
17.12.2018г. и ПИП - серия АА 0223512 от 18.12.2018г.
На
20.12.2019г. от актосъставителят Д. А. съставил АУАН № F462581, в който
установеното спрямо „ГАРДЕНН” ЕООД нарушение било квалифицирано като такова по
на чл. 27, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т.1 от ЗДДС.
В акта било посочено, че търговското
дружество „ГАРДЕНН” ЕООД, стопанисвайки обект-кафе-аперитив „Виконт”, в
качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г., е
допуснало нарушение на същата, като не е регистрирало всяка продажба на стока и
услуга по данъчната група според вида на продажбите. В съставения АУАН било
посочено, че самото нарушение е открито и документирано със съставения ПИП
серия АА 0223510/16.12.2018г., като
същото води и до неотразяване на приходи. Въз основа на акта, въпреки
депозираните писмени възражения, по-късно било издаденото и процесното НП
№399377-F462581/18.01.2019г.
В защитната теза поддържана пред първата и
настоящата инстанция не се отрича, че в обекта са били намерени два работещи касови
апарата, един регистриран на „ГАРДЕНН” ЕООД и втори регистриран на „СОУСА”
ЕООД, но се заявява, че задължение на „СОУСА” ЕООД е било отчитане на
продажбите в проверявания обект - кафе
-аперитив „Виконт”.
Районният съд правилно възприема фактическата
обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява
правилно решение, като потвърждава оспореното пред него НП, предвид
установената му законосъобразност и правилност.
Съображенията,
мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда,
поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата
на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите
на първоинстанционния съд.
Решаващите си и обосновани мотиви съдът е
изградил като правилно е анализирал събраните доказателства, в това число графика
за месец декември 2018г. на назначения в обекта персонал, който е утвърден
от А.Х. и подпечатан с печата на
„ГАРДЕНН” ЕООД, и е посочил, че след като такъв график липсва за работници,
назначени като персонал от управителя на „СОУСА” ЕООД, то следва извода, че
работодател на работещите по график
в кафе -аперитив „Виконт” се
явява единствено „ГАРДЕНН” ЕООД.
Съдът
е кредитирал представените в хода на проверката копия от фактури, от които е
установил, че получател на стоките посочени в тях се явява единствено „ГАРДЕНН” ЕООД, като именно видът и
количеството на тези стоки, навежда до извод, че те са предназначени за реализиране
в конкретния търговски обект. След като липсват такива фактури, издадени за
процесния период с получател „СОУСА” ЕООД, същото дружество не е бил получател
на стоки, които следва да се считат като реализирани в кафе-аперитив „Виконт” и
за това дружество не е възникнало задължение за отчитане на продажбите.
Относно
развилите се търговски и облигационни отношения между двете дружества съдът е анализирал
представения в хода на проверката Договор за съвместна дейност от 10.07.2018г. като
при съпоставката на времевия период /01.12.2017г. до 30.11.2018г./ попадащ в
обхвата на проверката и другите уговорки в договора, съдът е посочил, че събраните по делото писмени доказателства не
водят до извода процесния обект да е бил
стопанисван от „СОУСА” ЕООД.
Относно развилите се отношения между двете дружества и приходната администрация, включващи
задълженията на първите за отчитане на продажбите, съдът е посочил, че всички
представени копия от фактури, по които получател е „ГАРДЕНН” ЕООД са с дати
преди 10.07.2018г., а тези представени от „СОУСА” ЕООД са с дати след
06.07.2018г. Фискалното устройство ползвано от
„ГАРДЕНН” ЕООД е въведено в експлоатация на 06.01.2017г. и към 01.12.2017г. същото е било в работен
режим, а това на „СОУСА” ЕООД е било въведено в експлоатация на 04.07.2018г. и
от този момент до проверката е било в работен режим.
При
тези доказателства съдът е направил обоснован извод, че кафе-аперитив „Виконт”
е бил стопанисвано от „ГАРДЕНН” ЕООД, а ползването на два работещи касови
апарата, не изключва реализацията на административнонаказателната отговорност
на същото дружество.
Съдът е анализирал представените и събрани в хода на делото Протокол от СД „Канцеларски
материали -Дърмонев сие” и справка от търговското дружество „Микроинвест” ООД,
като е посочил, че не става ясно защо в използваното от „ГАРДЕНН” ЕООД ФУ са налице стоки въведени в група „В”, при
задължението му всички стоки реализирани в процесния обект да са въведени в
група „Б”, след като липсват такива в група „А“.
Правилно дружеството - касатор е санкционирано
за извършено нарушение на чл.27, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., според
която разпоредба Лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват
дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга
по данъчни групи според вида на продажбите:
1. група “А” - за стоки и услуги,
продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се
начислява ДДС; 2. група “Б” - за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3.
група “В” - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на
течни горива; 4. група “Г” - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат
с 9 % данък върху добавената стойност.
Обоснован с подкрепа на събраните
доказателства е извода, че за периода 01.12.2017 г. до 30.11.2018 г.
нарушението е било налице, след като „ГАРДЕНН” ЕООД не е изпълнило задължението
си да се отчитат съответните стоки без изключение в данъчна група „Б“. Като
съответна на нарушението съдът е намерил определената от административно наказващият орган
имуществената санкция в минималния размер от 500 лева.
Първостепенният
съд е посочил, че при издаването на Наказателното постановление, както и на
АУАН не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН,
което да го опорочава. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно
разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН, съдържа изискуемите по чл. 42 от ЗАНН
реквизити, наказателно постановление също не страда от порок, който да опорочи
изразената в него диспозитивна воля на административно-наказващия орган.
В решението са изложени задълбочени и
последователни мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН.
За маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това административно нарушение,
което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН). Настоящият случай не е такъв, като деянието не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид.
Обществените отношения, регулирани от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, са от особена обществена важност, като задължение на
административнонаказващият орган е индивидуалната преценка на всеки отделен
случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния
нарушител. Процесния случай каза се, не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и не може да се приеме за
маловажен случай на нарушение по по чл.27, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Не се установява нарушение на процесуалните правила
досежно сроковете при издаване на АУАН и НП. При извършената касационна
проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение.
Районен съд Пловдив е постановил валидно, допустимо и
правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон,
преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да
игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
Пред тази
инстанция разноски не се претендират.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе
Административен съд Пловдив, ХХI
състав:
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 101 от 22.07.2020
година, постановено по АНД №919 от 2019 година по описа на Районен съд –
Асеновград.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: