РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. Бургас, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120107679 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ИВ. Т. Г., ЕГН
**********, адрес: гр. * срещу „В.К.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от Д.С.Д.. Иска се от съда да приеме, че клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2
от договор за паричен заем № 5642187/16.10.2020 г. са нищожни поради противоречие със
закона и добрите нрави.
Посочено е, че на 16.10.2020 г. страните са сключили договор за кредит за
сумата 500 лева. Счита, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора, предвиждаща заплащане на
неустойка в размер на 199,62 лева, е нищожна. Нищожна е и клаузата на чл. 1, ал. 3 от
договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документите в
размер на 299,43 лева. Същите противоречат на разпоредбите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4
ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Така както са уговорени противоречат и на принципа на добрите
нрави. Изложени са доводи, че неустойката е уговорена извън присъщата й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Моли съда да уважи исковете и му присъди сторените съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът чрез процесуален представител е оспорил исковете като изцяло
неоснователни. Посочено е, че клаузата за неустойка не е нищожна, тъй като е начислена
вследствие неизпълнение на договорни задължения на ищеца за представяне в срок на
обезпечение. Неоснователни са доводите в исковата молба, че неустойката е уговорена, за
да заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Заемополучателят е имал възможност да се
1
откаже от договора в 14-дневен срок. По отношение на претенцията за прогласяване на
нищожност на клаузата за дължимост на такса за експресно разглеждане са изложени
доводи, че услугата, за която се дължи плащане, е допълнителна и клиентът доброволно е
избрал дали да се възползва от нея, т.е. клаузата фигурира в договора по заявка на ищеца.
Изложени са доводи, че изискванията на ЗПК са спазени, в съдържанието на договора са
ясно посочени годишният процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
Моли съда да отхвърли исковете и му присъди сторените съдебно-деловодни
разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира предявените искове с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за основателни.
Между страните по делото не се спори, че страните по делото са в
облигационно отношение по повод сключен на 16.10.2020 г. договор за кредит за сумата 500
лева, като била уговорена неустойка в размер на 199,62 лева, дължима при неосигуряване в
3-дневен срок от сключване на договора на обезпечение – поръчител, който да отговаря на
определени изисквания. Неустойката е уговорена в чл. 4, ал. 2 от договора. В чл. 1, ал. 3 е
посочено, че се дължи от заемополучателя такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на заема в размер на 299,43 лева. Именно тези две клаузи от договора се иска от
съда да бъдат прогласени за нищожни поради противоречие със закона и добрите нрави.
Съдът намира доводите, изложени в исковата молба, за основателни.
Действително клаузата, уговаряща плащане на неустойка при неосигуряване на
обезпечение, е неравноправна съгласно чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите,
който гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая неустойка е уговорена за
неосигуряване на обезпечение и като такава излиза извън типичната й функция да е
дължима при неизпълнение на поетите насрещни задължения по договор. Дори при
изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума ведно със съответната
възнаградителна лихва отново съобразно уговорките по договора се дължи претендирана
неустойка, което противоречи на същността на неустоечната клауза. Същата се явява при
това положение уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на
разходите, поради което и на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се
дължи.
Клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на заема в размер на 299,43 лева, също е неравноправна. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Така
формулирана, разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от договора за дължимост на такса за експресно
разглеждане на документи противоречи на посочената норма на закона – чл.10а ЗПК, което
означава, че е неравноправна по смисъла на ЗЗП, тъй като облагодетелства кредитора, като
предвижда получаването на такса, която не се допуска от закона, без да е гарантирано
изпълнението на насрещно задължение.
2
Съобразно направено изрично искане и предвид наличие на доказателства за
реално сторени съдебно-деловодни разноски, както и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1
ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски. Неоснователно е направеното от
процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, претендиран от ищеца. Същото е в минималния размер, определен в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, формиран като сбор от минимално
възнаграждение по всеки от двата обективно съединени иска. Ето защо на ищеца се дължат
разноски в размер на общо 700 лева – 600 лева за адвокатско възнаграждение и 100 лева за
заплатената държавна такса.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНИ като противоречащи на закона и добрите
нрави клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем № 5642187/16.10.2020
г., сключен между ИВ. Т. Г. и „В.К.” ООД.
ОСЪЖДА „В.К.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от Д.С.Д., да заплати на ИВ. Т. Г., ЕГН **********, адрес: гр. * сумата от
700 лева (седемстотин лева) за направени по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
вярно с оригинала!
С. Добрева
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3