ОПРЕДЕЛЕНИЕ
27.11.2019 г.
№ 2400
гр. Пловдив
Пловдивски
административен съд, II
отделение, ХХIХ
състав,
На
двадесет
и седми ноември, две хиляди и деветнадесетата
година В
закрито съдебно заседание в следния
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Светлана Методиева,
след като разгледа
ЧАД № 3572/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, ХХIХ състав, намира за установено следното:
Производството е
по реда на чл.34, ал.6, вр. с ал.5 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Г.Т.Г. с ЕГН **********
***, депозирана чрез пълномощника й адв.Ив.Й., против
Заповед № Р – 16001619003617-023-001 от 04.11.2019 г. на Началник сектор в ТД
на НАП- Пловдив,
с която на основание чл.34, ал.1, т.2
от ДОПК е спряно
производството по извършване на ревизия на Г.Т.Г., възложено със Заповед за
възлагане на ревизия № Р -16001619003617-020-001 от 12.06.2019 г., изменяна със
Заповед № Р – 16001619003617-020-002/18.09.2019 г. и Заповед №16001619003617-020-003/16.10.2019
г.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспорваната заповед, като се твърди, че същата е
немотивирана. Сочи се, че от момента на отправеното запитване до немските
власти е изтекъл период, по-голям от максимално допустимия осеммесечен срок за
спиране на ревизията, че жалбоподателят Г. не е уведомена за намерението на
административния орган да издаде заповедта, както и че в заповедта липсвала
начална дата на спиране на ревизионното производство, а по начина, по който е
отразен срокът на спирането в заповедта се създавала неяснота относно срока на
спирането. Прави се искане за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на
жалбоподателя на направените от нея разноски в производството.
Ответникът по
жалбата, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., е депозирал писмено
становище, с което сочи допустимост, но неоснователност на жалбата. Излагат се
доводи за неоснователност на възраженията, направени с жалбата, като се сочи,
че са налице доказателства за образувано преюдициално
производство пред данъчните власти на Германия, както и че предвиденият в ДОПК
осеммесечен срок касае периода на спирането на производството, а не
продължителността на преюдициалното запитване, а така
също и че в обжалваната заповед е фиксирана начална дата на спиране на
производството и то се счита спряно до получаването на отговор от Германия
и/или до изтичане на срока по чл.34, ал.8 от ДОПК, което определя момента на
възобновяването - на по-ранната от двете дати. Прави се искане жалбата да се
остави без уважение, като на ТД на НАП се присъди юрисконсултско възнаграждение
от 500 лева. Направено е възражение и за прекомерност на претендирания
размер на адвокатски хонорар от жалбоподателя.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите и становищата на
страните, прие за установено следното:
Жалбата е
допустима, като подадена в срок и против административен акт, който подлежи на
съдебен контрол, съгласно чл.34, ал.5 от ДОПК. Обжалваната заповед касае
спиране производството по възложена ревизия на жалбоподателя Г., поради което и
същата е надлежно процесуално легитимирана да я обжалва, като е налице правен
интерес от оспорването на заповедта. Заповедта е връчена на жалбоподателя на
11.11.2019 г., а жалбата е депозирана в ТД на НАП
Пловдив на 15.11.2019 г., сиреч в рамките на законоустановения 14-дневен срок
за обжалване на заповедта, предвиден в чл.34, ал.5 от ДОПК.
Разгледана по
същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Установява се от
доказателствата по делото, съдържащи се в изпратената с жалбата административна
преписка и това не спорно между страните, че по отношение на жалбоподателя Г. е
започнала ревизия, възложена със Заповед № Р -16001619003617-020-001 от
12.06.2019 г., издадена от В.И., Началник сектор в ТД на НАП Пловдив, с предмет
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 2013 г. -2016 г., данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2011 г. – 2016 г., ДДС за
периода 01.12.2012 г. – 31.12.2016 г., ДОО, ЗЗО и УПФ за периода 2011 г. – 2016
г., която ревизия била повторна по отношение на лицето. В хода на предходната ревизия
и с цел установяване на обстоятелства, касаещи правилното определяне на
задълженията на физическото лице Г.Г., било отправено
искане за обмен на информация с данъчната администрация на Германия във връзка
с установени постъпили суми по сметките на Г. от немски гражданин, които суми
не били декларирани от ревизираното лице и не били представени от същото данни
за облагането им в Германия. Чрез дирекция СИДДО на НАП и на основание чл.25 от
Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Германия,
както и Директива 2011/16/ЕС, до компетентните данъчни власти на Германия било
отправено конкретно запитване с № ЕR0130DE0718, за което
Директора на ТД на НАП Пловдив бил уведомен с писмо от Директор Дирекция СИДДО
с изх. № 24-15-582#1/20.07.2018 г.,
в което изрично било отразено, че същото може да послужи за удостоверяване на
факта, че е налице висящо административно производство по смисъла на чл.34,
ал.1, т.2 от ДОПК. С последващо писмо до Директора на
ТД на НАП Пловдив от 30.10.2019 г. от
Дирекция СИДДО постъпило уведомление, че искането за извършване обмен на
информация е потвърдено да е получено от немските власти още през август 2018 г.,
когато те са посочили, че събирането на информация продължава и се очаква да
бъде предоставена преди месец май 2019 г. и тъй като до месец август 2019 г. не
е получен нов отговор от немските власти, Дирекция СИДДО е предприела действия
по изпращане на напомнително писмо, по което нямало
постъпил отговор. Във връзка с това, било изготвено искане от ръководителя на
повторната ревизия за спиране на ревизията с № Р -16001619003617-053-001 от 04.11.2019
г., в което се изложили конкретни съображения относно липсата на информация за
сумите по сметките на жалбоподателя Г., във връзка с нейните твърдения, че са
върнати заемни средства и такива от продажба на автомобили, като и че не може
да се установи конкретното основание на всяко плащане, мястото на доставките
при закупуване на автомобилите, начините на плащане, облагането на лицето в
Германия и т.н., като били изложени и конкретните въпроси, поставени на
основание изпратеното искане за обмен на информация по реда на СИДДО между
България и Германия, като било
заключено, че отговорът от германската данъчна администрация се явява от
съществено значение за определяне задълженията на лицето и тъй като такъв все
още не е получен, се иска спиране на ревизионното производство със срок до
получаване отговор по запитването. Въз основа на посоченото искане била издадена
и обжалваната заповед от 04.11.2019 г., в която се изложили обстоятелствата,
посочени и в искането във връзка с липсата на достатъчна информация и
отправените по този повод въпроси по искане за обмен на информация до Германия,
както и същественото значение на отговора за определяне задълженията на
ревизираното лице и липсата все още на постъпил такъв. В тази насока и на
основание чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК производството по възложената ревизия на Г.
било спряно със заповедта, считано от 04.11.2019 г. до получаване на отговор по
запитването от немските власти и/или съгласно срока по чл.34, ал.8 от ДОПК.
Обжалваната
заповед съдът намира, че е издадена от компетентния съгласно чл.34, ал.3 от ДОПК орган, а именно възложилия ревизията такъв и е подписана с валиден
електронен подпис. Спазена е предвидената в закона писмена форма.
Съгласно
разпоредбата на чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК, която е посочена като основание за
издаване на заповедта, производството се спира при образувано административно,
наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му –
след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е
образувано. В конкретния случай според съда действително е било налице
основание за спиране на ревизионното производство, започнало по отношение на
жалбоподателя Г., доколкото се установява от доказателствата по делото, че
органите по приходите са изпратили искане за предоставяне информация от
данъчната администрация на Германия, която, по своя характер и с оглед предмета
на ревизията, е от съществено значение за установяване факти и обстоятелства,
свързани с определяне задълженията на ревизираното лице за ревизирания период.
В тази връзка категорично е установено отношението на преюдициалност
по образуваното производство по реда на Директива 2011/16/ЕС по изпратеното
искане до Германия, доколкото отговорите на въпросите, поставени в искането за
обмен на информация, което е приложено по делото, пряко са свързани с бъдещата
преценка на ревизиращия екип и съответно с изхода на ревизионното производство,
който се предопределя от изхода на производството по отправеното искане за
обмен. Налице е и надлежно удостоверяване на обстоятелството относно наличието
на висящо производство по обмен на информация, като в тази връзка по делото е
приложено писмото на Директора на Дирекция СИДДО /л.62/, потвърждаващо
стартирането на процедурата по обмен с изпращането на запитване до германските
данъчни власти, в което, освен това, изрично се сочи, че служи за удостоверяване
факти по смисъла на чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК. Отделно от това, от съдържащите
се в преписката писмени доказателства – писмо до Директора на ДСИДДО от
28.06.2018 г. с приложено искане за извършване на обмен на информация и
съдържащите се в него конкретни въпроси до германските власти, както и от другите
две писма от 10.01.2019 г. и от 30.10.2019 г., изходящи от Директора на
Дирекция СИДДО, се установява категорично образуването, същността, предмета и висящността на другото преюдициално
производство, поради което тази предпоставка може да се приеме за установена,
дори и да не бе налице изрично посочване в писмото от 20.07.2018 г., че същото
служи за удостоверяване на обстоятелствата по смисъла на чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя относно това, че липсвало предварително
уведомяване на жалбоподателя за намерението на органа да издаде оспорената
заповед, доколкото се касае до особено производство по реда на чл.34 от ДОПК, в
рамките на което компетентния да спре производството орган действа в условията
на обвързана компетентност, защото при констатиране фактическото наличие на
някое от предвидените в кодекса условия, е длъжен да спре производството. В
случая, издателят на оспорената заповед е преценил наличието на удостоверено по
надлежния ред образуване на производство по обмен на информация, което и
правилно е счел за преюдициално по отношение на
ревизионното такова. В тази насока и в заповедта са изложени конкретни и
достатъчни мотиви относно това въз основа на кои именно обстоятелства се прави
този извод за свързаност между двете производства. Ето защо и тъй като от
доказателствата по делото се установява категорично посочената преюдициалност
на образуваното производство по реда на Директива 2011/16/ЕС по отношение на
спряното ревизионно производство, то заповедта за спиране, предмет на
обжалване, следва да се счете за законосъобразно издадена.
Доводите на
жалбоподателя относно това, че в заповедта липсвала начална дата, от която
производството е спряно и в тази насока твърдението, че по този начин спирането
се превръщало в безсрочно, са напълно неоснователни. Видно от текста на
заповедта, в нея изрично и конкретно е посочено, че производството се спира,
считано от 04.11.2019 г. до получаване на отговор по запитване № ЕR0130DE0718
и/или съгласно срока по чл.34, ал.8 от ДОПК. Отразяването на крайния момент на
спирането на производството в тази насока не буди съмнение, нито поражда
неяснота, като, очевидно от съдържанието на заповедта, производството следва да
остане спряно до момента на получаване на отговора по посоченото запитване до
германските власти, респективно /при неполучаване на отговор/ най-късно до
изтичането на максимално предвидения в нормата на чл.34, ал.8 от ДОПК срок на
спирането в случаите, когато производството е спряно във връзка с висящо
производство по обмен на информация с друга държава. Обстоятелството, че от
отправяне на запитването е изтекъл значителен период от време няма отношение
към срока по чл.34, ал.8 от ДОПК, доколкото същият започва да тече от момента
на осъщественото спиране на ревизионното производството.
По изложените
мотиви и съобразно разпоредбата на чл.34, ал.6 от ДОПК, съдът намира, че следва
да отхвърли жалбата като неоснователна. Предвид отхвърлянето на жалбата и тъй като
ответната страна по нея претендира разноски и е
била представлявана в производството от юрисконсулт, както и с оглед
характера на производството, то жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на ответника съобразно с § 2 от ДОПК,
във вр. с чл.144 от АПК, вр.
с чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ и във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. Възнаграждението за
процесуално представителство на ответника се определя на база посочените правни
основания, тъй като разпоредбата на чл.161 от ДОПК се отнася до обжалването на
ревизионен акт, а настоящият спор не е с такъв предмет.
Предвид
изложеното и на основание чл.34, ал.6 от ДОПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Т.Г. с ЕГН ********** ***,
депозирана чрез пълномощника й адв.Ив.Й., против
Заповед № Р – 16001619003617-023-001 от 04.11.2019 г. на Началник сектор в ТД
на НАП- Пловдив, с която на основание чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК е спряно
производството по извършване на ревизия на Г.Т.Г., възложено със Заповед за
възлагане на ревизия № Р -16001619003617-020-001 от 12.06.2019 г., изменяна със
Заповед № Р – 16001619003617-020-002/18.09.2019г. и Заповед
№16001619003617-020-003/16.10.2019 г.
ОСЪЖДА жалбоподателя Г.Т.Г. с ЕГН ********** ***,
да заплати на ТД на НАП - гр. Пловдив сумата от 100,00 /сто/ лева, съставляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Определението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: