О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 684 10.04.2019 г. град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро гражданско
отделение, I-ви въззивен граждански състав, на десети април през две хиляди и деветнадесета
година, в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Таня Русева - Маркова
2.мл.с.
Марина Мавродиева
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 445 по описа за 2019 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г.Я.Я. ЕГН
********** с адрес *** чрез адв. Г.К. с адрес: *** против Решение №
160/21.01.2019г. на РС Бургас по гр.д. № 5876/2018г. по описа на РС Бургас.
Въззивникът намира обжалваното решение
за неправилно като моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Намира, че първа
инстанция не е обсъдила всички събрани по делото доказателства. Не бил
представен предварителен договор, подписан от ответника и неговата майка. На
следващо място неправилно било прието, че ищцовото дружество изпълнило
договорните си задължения, не били представени доказателства за осъществявана
дейност по ТЗ за комисионер или посредничество. Счита, че липсва валидно
разваляне тъй като не било посочено на какво основание се разваля договора в
хипотезата на чл. 87 ЗЗД като в противоречие с практиката било прието, че
договорът се разваля с исковата молба, не се установило надлежно уведомяване на
ответника да изпълни. Поради ненадлежно разваляне, искът за неустойка се явявал
неоснователен. Намира, че размерът на неустойката бил неправилно определен, тъй
като имотът бил продаден за 47000 евро, а размерът бил изчислен въз основа на
предвидена в договора цена от 49900 евро. Счита, че по този начин ищецът се
обогатява неоснователно и било нелогично размерът на неустойката да се
съизмерява с размера на дължимото по договора за посредничество възнаграждение.
Допълва, че дружеството – ищец не е доказало размера на претърпените от него
вреди. Счита, че РС Бургас е пропуснал да обсъди възражение за наличие на
„фикс“ клауза относно размера на продажната цена и че в случай на промяна в
договорните клаузи е следвало да се подпише допълнителен анекс. Предвид това,
че продажбата не била извършена на уговорената цена, то не се дължало и
плащане, още по-малко неустойка. Възразява, че РС не е обсъдил всички събрани
по делото доказателства относно предлагането на имота и на трети лица извън
кръга от клиенти на ищеца. Първа инстанция не съобразила, че се смесват два
института – на обезщетение от неизпълнение на договорно задължение и задължение
за заплащане на възнаграждение за изпълнен договор, уважавал се евентуален иск
без да се излагат аргументи по главния. Счита, че неправилно е присъдено в
полза на ищцовото дружество адвокатско възнаграждение, тъй като намира, че
представения договор за правна защита и съдействие не отговаря на законовите
изисквания за такъв, както и липсвало указание къде и как е внесено дължимото
възнаграждение.
Не се правят доказателствени искания.
Моли за отмяна на обжалваното решение и
за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил
писмен отговор на въззивна жалба от „АДРЕС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ АД (Адрес) ЕИК ********* чрез адв. С.Т. с адрес ***,
с който намира въззивната жалба за неоснователна, а решението на РС Бургас за
правилно и законосъобразно. Излага становище по възраженията във въззивната
жалба като оспорва твърдението, че не е представен предварителен договор
подписан от ответника и неговата майка. Сочи, че дружеството – ищец изпълнило
задълженията си по договора съгласно събрани по делото доказателства, но
ответникът не изпълнил задължението си, предвидено в т.4.5(1) да плати
еднократно възнаграждение при продажба на имота на купувач, представен от
Адрес. Намира за неотносими възраженията, че Адрес не е представило дневник и
регистри за преговорите. Счита, че договорът е надлежно развален с исковата
молба. Сочи, че дефиницията на продажна цена е уговорена в посредническия
договор като се счита за такава посочената в предварителния договор, ако е сключен
с посредничеството на Адрес. Оспорва възражението, че следва да се доказва
размер на претърпени вреди, тъй като била уговорена неустойка и размерът й бил предвиден
в договора и не подлежал на доказване. Оспорва твърдението, че продажната цена
е фиксирана. Сочи, че липсва законова забрана за присъждане на неустойка ведно
с лихва за забава в плащането на неустойката. Поддържа, че ищцовото дружество е
изпълнило договорните си задължения и че решението на РС Бургас е правилно,
законосъобразно и обосновано като намира за неоснователни и възраженията, че
договорът за правна защита и съдействие не е оформен надлежно, а от него се
установявало извършеното плащане на възнаграждението. Моли да се потвърди
решението на РС Бургас.
Като приложение на отговора на
въззивната жалба е посочено, че се прилага
копие от пълномощно за процесуално представителство, но в кориците на
делото пред въззивна инстанция такова липсва, а съдът установи пълномощно за
адв. Т. на л.8 от първоинстанционното производство.
Съдът намира въззивната жалба за
допустима като подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде внесена за разглеждане в
открито съдебно заседание.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба,
постъпила от Г.Я.Я. ЕГН ********** с адрес *** чрез адв. Г.К. с адрес: ***
против Решение № 160/21.01.2019г. на РС Бургас по гр.д. № 5876/2018г. по описа
на РС Бургас, съобразно настоящото определение.
ВНАСЯ в.гр.д. № 445/2019
г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание,
насрочено за 15.05.2019г. от 10,20 часа.
Препис от определението да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.