Р Е Ш Е Н
И Е № 260173
гр.Пловдив, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет
и втора година, в състав
СЪДИЯ: Росица
Кюртова
секретар: Мая Крушева,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №262
по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл.26, ал.2, предложение четвърто ЗЗД; чл.26, ал.1,
предложение първо ЗЗД във връзка с чл.114, ал.3, ал.5, ал.11 и чл.114а, ал.3 и
ал.7 ЗППЦК (ред.ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 20.12.2013 г.); чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът “НАФТЕКС
ПЕТРОЛ”ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Ловеч, ул.“Търговска“ №12, представлявано от синдика М.И.Н., чрез
пълномощника адв.Т.Т., твърди, че на 12.02.2013 г. между първия ответник, като
кредитодател, и втория – като кредитополучател, е сключен договор за банков
кредит в размер 62 000 000 щатски долара. Твърди, че е поръчител по договора за
кредит, както и, че е предоставил реални обезпечения по същия договор по реда
на ЗОЗ. Твърди още, че на 20.02.2013 г. между „КТБ“АД (н), като ипотекарен
кредитор, „АРВЕН“АД, като длъжник, и „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ЕООД, като ипотекарен длъжник,
е сключен договор за ипотека върху собствени на ищеца имоти, представляващи в
своята съвкупност Петролна база-Пловдив, подробно описани в исковата молба.
Твърди също така, че ипотекарният кредитор е насочил изпълнение върху
ипотекирания недвижим имот, за което е образувано изп.д.№977/2015 г. по описа
на ЧСИ Петко Илиев, ***, район на действие ОС Пловдив. Поддържа, че договорът
за кредит и договорът за ипотека са нищожни.
Договорът за кредит е
нищожен поради противоречие със закона – императивната разпоредба на чл.44,
ал.4 от Закона за кредитните институции, тъй като експозицията на „КТБ“АД към
кредитополучателя е надвишила 15 % от собствения капитал на банката и отсъства
решение на управителния съвет за това. (Размерът на кредита надвишава 15 % от
собствения капитал на банката.) Договорът за кредит е нищожен и тъй като
заобикаля закона. В тази връзка се изтъква, че действителният получател на
паричните средства е ищецът „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ЕООД, а не вторият ответник, вписан
като кредитополучател, като се оспорва последният да е получил сумата за
оборотни средства, каквато е целта на договора. Извод за това според ищеца може
да се направи от всички действия и сделки между страните и от последващото
движение на сумата – всички обезпечения са дадени от ищеца, който е и поръчител
по договора, със самия договор – чл.22, б.п) и сл., са направени уговорки, с
които са вменени задължения на ищеца като кредитополучател, въпреки че същият
не е страна по договора, получаването на сумата от ищеца е под форма на договор
за заем, сключен с втория ответник като заемодател. Причина за това
кредитополучател по договора да е лице, различно от действителния получател на
кредитната сума, е обстоятелството, че кредитната експозиция на „КТБ“АД към
ищеца и икономически свързаните с него лица (т.нар.група „Петрол“) към деня на
договора е надвишавала праговете по чл.44, ал.5 ЗКИ (ред.ДВ, бр.94 от
30.11.2010 г.) Като е сключен договор за кредит с лице, несвързано икономически
с ищеца по смисъла на закона, същевременно действителният получател на кредита
е ищецът, е заобиколена банковата регулация за размера на експозицията на
институцията към един клиент или група свързани клиенти по чл.44, ал.3 ЗКИ
(ред.след измененията, обр.ДВ, бр.44 от 12.06.2012 г.).
Договорът за ипотека
според ищеца е нищожен, на първо място, защото е сключен по повод и във връзка
с поемане на отговорност по нищожен договор за кредит (поемането на ипотекарен
дълг може да бъде дадено само за действителни задължения), което ищецът
поддържа, че съставлява нищожност поради липса на основание. Отделно от това,
дори да се приеме, че договорът за кредит е действителен, поддържа се, че
договорът за ипотека пак е нищожен поради следното: ищецът е дъщерно на
публичното дружество „ПЕТРОЛ“АД, което налага по отношение извършваните от него
сделки да се прилагат особените правила на ЗППЦК. В случая според ищеца е
нарушено правилото на чл.114, ал.3, т.1, б.а) ЗППЦК, изискващо предварително
одобрение от управителния орган на публичното дружество за извършване на
сделки, в резултат на които дъщерното дружество предоставя обезпечение върху
дълготрайни активи на обща стойност над 1/3 от по-ниската стойност на активите
съгласно последния одитиран или последния изготвен счетоводен баланс на
дъщерното дружество. Ипотекираните от ищеца имоти са дълготрайни активи по
смисъла на посочената разпоредба. Общата стойност на активите, дадени като
обезпечение, е по-голяма от установения в чл.114, ал.3, т.1, б.а) ЗППЦК праг,
същевременно предварително одобрение на договора за ипотека се поддържа, че не
е дадено от управителния съвет на „ПЕТРОЛ“АД. Изтъква се в аспекта на нормата
на чл.114, ал.5 ЗППЦК, че в продължение на три календарни години (2011 г. –
2013 г.) ищецът е дал обезпечения на едно и също лице – „КТБ“АД, с което се е
стигнало до преминаване на прага по чл.114, ал.3 ЗППЦК, като се цитират
конкретни договори за особен залог и за ипотека. Поддържа се, че не е приложима
разпоредбата на чл.114, ал.9 ЗППЦК, с която е ограничен обхватът на действие на
правилото по чл.114, ал.3, тъй като договорът за банков кредит не е свързан с
обичайната търговска дейност на ищеца и последният не е страна по същия
договор. Възразява се още, че са нарушени разпоредбите на чл.114а, ал.3 и ал.7
ЗППЦК и по този начин е заобиколен ограничителният режим на закона за
извършване на сделки с активи над определена стойност, като регулаторът КФН е
поставен в невъзможност да упражни правомощията си в защита на миноритарните
акционери. Поради нарушаване на цитираните специални правила на ЗППЦК,
договорът за ипотека според ищеца е нищожен. Въз основа на изложените
обстоятелства, в петитумната част на исковата молба е поискано от съда да
прогласи нищожността на договора за ипотека от 20.02.2013 г. поради липса на
основание (сключен като обезпечение на нищожен договор за кредит), евентуално
поради противоречие със закона – горепосочените разпоредби на ЗППЦК, както и да
се признае за установено, че „КТБ“АД-в несъстоятелност не притежава ипотечно
право по същия договор. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът „КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА“АД-в несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №10, представлявано от синдиците К.Х.М.
и А.Н.Д., оспорва исковете. В отговора на исковата молба поддържа, че разпоредбите
на чл.44, ал.3 и ал.4 ЗКИ (в редакцията им към деня на сключване на процесния
договор за кредит) не са нарушени, като твърди, че на 12.02.2013 г. е взето
единодушно решение от управителния съвет на банката за формиране на експозиция,
надхвърляща 10 на сто от собствения й капитал, както и решение да се сключи
процесния банков договор, с което се определят параметрите на кредитната сделка
и вида на обезпеченията. Оспорва да е налице и заобикаляне на закона.
Обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнил свое задължение, вменено
му с договора – да използва кредита за посочената там цел (за оборотни
средства), не е основание за нищожност на същия поради заобикаляне на закона.
Последиците от това нарушение са посочени в чл.432, ал.1, т.1 ТЗ. Възразява да
е било налице съзнание на страните по договора за постигане на забранена от
закона цел, в частност не е имало такова намерение в лицето на кредитора.
Възразява, че ищецът се опитва да извлича ползи от собственото си противоправно
поведение. Посочва, че и ищецът, и ответникът „АРВЕН“АД са представили пред
банката декларации за свързаност, в които са декларирали, че не са икономически
свързани лица, при което кредиторът не е могъл да предполага, че средствата по
кредита ще бъдат използвани за цели на ищцовото дружество. По възраженията за
нищожност на договора за ипотека поради противоречие с разпоредби на ЗППЦК
поддържа, че единодушно членовете на управителния съвет на „ПЕТРОЛ“АД са взели
решение на 12.02.2013 г. за обезпечаване вземанията на „КТБ“АД по договора за
кредит от 12.02.2013 г., сключен с „АРВЕН“АД, чрез договор за поръчителство
между „КТБ“АД и ищеца, чрез договори за особен залог на вземания, машини и
съоръжения и краткотрайни материални активи, както и чрез процесния договор за
ипотека. С посоченото решение недвусмислено е изразена волята на публичното
дружество да бъде одобрена процесната сделка. Освен това се поддържа, че
стойността на ипотекираните имоти е по-ниска от тази по чл.114, ал.3 ЗППЦК.
Дори да се приеме, че посочената разпоредба касае всички обезпечения, то
тяхната обща стойност отново е по-ниска от тази по чл.114, ал.3 ЗППЦК.
Възразява се още, че дори да има допуснати нарушения във връзка с процедурата
по уведомяване на КФН съгласно чл.114а, ал.3 и ал.7 ЗППЦК, то в никакъв случай
не води до нищожност на договора за учредяване на ипотека. При неизпълнение на
задължението на публичното дружество за оповестяване на сключените договори в
определения от закона срок, санкцията е само административнонаказателна. По
изложените съображения се иска отхвърляне на исковете като неоснователни.
Претендират се деловодни разноски.
В допълнителната искова
молба по отговора на първия ответник ищецът поддържа становището си за
нищожност на договора за кредит поради противоречие с чл.44, ал.3 и ал.4 ЗППЦК.
Оспорва представения от ответника протокол от заседание на УС на „КТБ“АД.
Възразява, че заседанието е проведено в отсъствие на един от членовете на УС,
поради което решението не е взето единодушно, както изисква законът. Поддържа
становището си за нищожност на договора поради заобикаляне на закона. Поддържа
и становището си за нищожност на договора за ипотека поради противоречие с
разпоредбите на чл.114, ал.3, т.1, б.а) и чл.114, ал.5 ЗППЦК. Оспорва
съществуването, автентичността и датата на представения от ответника протокол
от заседание на управителния съвет на „ПЕТРОЛ“АД от 12.02.2013 г.
В допълнителния отговор
на „КТБ“АД- в н. се поддържат възраженията, изложени в отговора на исковата
молба. Допълнително се възразява, че нормата на чл.44, ал.4 ЗКИ в редакцията й
към датата на договора за кредит не е императивна и неспазването й влече
единствено последиците, уредени в чл.46 ЗКИ – солидарна отговорност на
администраторите, предоставили кредит, заедно с кредитополучателя. Оспорва
твърденията на ищеца, че представеният протокол от заседание на УС на
„ПЕТРОЛ“АД е неистински документ. Поддържа, че същият е представен в оригинал и
пред нотариуса и това е отразено в нотариалния акт, с който е учредена
ипотеката.
Постъпил е в срока по
чл.367, ал.1 ГПК отговор на исковата молба и от втория ответник „АРВЕН“АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Александровска“ №21,
ет.Е, представлявано от В.К.И.. Освен възраженията по допустимостта на
исковете, възразява за това, че изискванията за действителност на ипотечната
сделка са уредени в чл.170 ЗЗД. Атакуваният договор отговаря на същите
изисквания. Основанието на договора за ипотека е банковият договор за кредит,
сключен на 12.02.2013 г., който не е прекратил своето действие, следователно
неоснователно е възражението за нищожност поради липса на основание.
Формулирано е искане за отхвърляне на исковете.
В допълнителната искова
молба, подадена по повод горния отговор, ищецът възразява, че основанията по
чл.170 ЗЗД са специални, но не са единствените, на които искът за нищожност на
ипотека може да се основава. Поддържа изложените от него основания за нищожност
в исковата молба.
В допълнителния отговор
на „АРВЕН“АД се поддържат възраженията, изложени в отговора на исковата молба, подаден
от същия ответник.
По реда на чл.218 ГПК с
определение от 04.12.2020 г. като подпомагаща ищеца страна е конституирано „ПЕТРОЛ
– СЕВЕР“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.“Търговска“
№12, представлявано от Н.В.Р.. Третото лице не взима становище относно
допустимостта и основателността на исковите претенции.
В отговорите на исковата
молба и двамата ответници правят възражения във връзка с допустимостта на
производството, които съдът намира, че следва да бъдат обсъдени, преди да се
премине към разрешаване на спора по същество. Тези възражения се намират за
неоснователни по следните съображения:
На първо място се
възразява по наличието на правен интерес от исковете, предвид възможностите по
чл.690 и чл.694 ТЗ. Такива възможности ищецът няма, тъй като в производството
по несъстоятелност, открито за него, не са предявени вземания от ответниците,
произтичащи от процесния договор за кредит, по повод които ищецът като длъжник
да възрази или да оспори тяхното съществуване или да оспори привилегиите, в
това число произтичащи от договора за ипотека, по реда на чл.690 и чл.694 ТЗ.
Това се установява след справка в търговския регистър, където са обявени
списъците с приети и неприети вземания, в които ответниците не фигурират като
кредитори по процесния договор за кредит (включени са вземания на „КТБ“АД, но
произтичащи от други договори за кредит, които не са обезпечени с ипотека върху
процесния недвижим имот, съответно включени са вземания на „АРВЕН“АД
произтичащи от правоотношение, което няма общо с процесното). Ето защо съдът
намира това възражение за неоснователно. Налице е правен интерес от исковете,
тъй като с отричане съществуването на ипотечното право на първия ответник и с
прогласяване нищожността на договора за ипотека на заявените основания, ще се
избегне участието на ответника „КТБ“АД-в несъстоятелност като обезпечен
кредитор по реда на чл.717н ТЗ в производството по несъстоятелност, открито за
ищеца, съответно от процесните имоти ще се удовлетворят в по-голяма степен
кредиторите на ищеца, заявили вземания в това производство, в този смисъл
масата на несъстоятелността и възможността за удовлетворяване на кредиторите ще
се увеличи.
Неоснователно е
възражението за наличието на по-рано образувано идентично производство по
т.д.№801/2016 г. на ОС Пловдив. След справка в деловодна програма на ПОС се
установява, че делото е между същите страни, като първоначално са предявени
множество съединени искове за прогласяване нищожност не само на процесния
договор за ипотека, но и на останалите обезпечения, дадени от ищеца по договори
за поръчителство и за особен залог, като в частта, в която е поискано
прогласяване нищожност на договора за ипотека, исковата молба е върната поради
неотстраняване на нередовности с влязло в сила разпореждане от 07.03.2017 г., с
което производството в частта досежно процесната ипотека, в т.ч. за
съществуването на ипотечното право, е прекратено. Ето защо не е налице
идентичност в предмета на двете производства и основание за приложение на
чл.126, ал.1 ГПК. В останалата му част – досежно договорите за поръчителство и
особени залози, т.д.№801/2016 г. е прекратено и изпратено по подсъдност на СГС,
където е образувано т.д.№851/2018 г. по описа на СГС, ТО, VІ-18 състав.
По възражението, че е
налице идентичен висящ съдебен спор по искове, предявени от ответника „АРВЕН“АД
по реда на чл.694 и сл ТЗ. От списъците с приети и неприети вземания в
производството по несъстоятелност, открито по отношение ищцовото дружество, се
установява, че вторият ответник е предявил вземания, произтичащи от договор за
заем, който няма пряко отношение към настоящия спор. Вземанията не са приети от
синдика и са предмет на установяване в производство по чл.694 ГПК –
т.д.№39/2017 г. по описа на ОС Ловеч (л.713 и сл. от делото). Видно от исковата
молба, по която е образувано последното, същото не се явява с идентични страни
и предмет спрямо настоящото, поради което възражението е неоснователно.
Възразява се по
допустимостта на производството и в аспекта на нормата на чл.637 ТЗ. В тази връзка
следва да се отбележи, че за първия ответник е открито производство по
несъстоятелност с решение на 22.04.2015 г. на СГС по дело №7549/2014 г., което
се установява след справка в търговския регистър. Доколкото става въпрос за
банка, приложими са правилата на Закона за банковата несъстоятелност,
по-специално това на чл.20 ЗБН, предвиждащ спиране на производствата по
имуществени граждански и търговски дела срещу банката с откриване на
производството по несъстоятелност. По аргумент за по-силното основание,
заведените такива производства след откриване на производството по
несъстоятелност са недопустими. Чл.20 ЗБН, обаче, третира производствата, имащи
за предмет вземания, редът за защита на които е чрез предявяване в
производството по несъстоятелност и този ред изключва общия исков ред.
Конкретната хипотеза не е такава, тъй като не е предявен иск за вземане, а
претенцията има за предмет установяване съществуването и действителността на
ипотечно право, претендирано от ответниците. Ето защо производството е допустимо.
Неоснователно е и
възражението за нередовност на исковата молба поради невнесена държавна такса.
Съдът намира, че в случая е приложимо правилото на чл.620, ал.5 ГПК. Според
посочената разпоредба по дело, което се води за попълване на масата на несъстоятелността,
държавна такса не се внася предварително. В Раздел І на Глава 41 ТЗ, озаглавена
“Попълване на масата на несъстоятелността”, са уредени хипотези относно
действия на синдика по събиране на невнесен капитал, прекратяване на договор,
прихващане, както и отменителни искове. Изброяването на действията, чрез които
се осъществява попълването на масата на несъстоятелността, не е изчерпателно.
Постоянна е съдебната практика на ВКС по приложението на чл.620, ал.5 ТЗ,
според която не се дължи предварително държавна такса по предявени чрез синдика
на дружеството в несъстоятелност искове за попълване масата на
несъстоятелността (в този смисъл и цитираните от ищеца съдебни актове). Такива
искове могат да бъдат както отменителните искове, така и искове за обявяване
нищожност на действия и сделки, целящи връщане на имущество в масата на
несъстоятелността или преки искове – за изпълнение на договор, за плащане на
задължение. Законодателят не е направил разграничение относно способите на
защита, съществен е общия критерий – те да са насочени към попълване масата на
несъстоятелността, от което би се увеличила и възможността за удовлетворяване
на кредиторите. Доколкото успешното провеждане на предявения иск за
прогласяване на нищожността на договорната ипотека би довело до удовлетворяване
в по-голяма степен на кредиторите на несъстоятелния търговец, то следва да се
приеме, че този иск попада в категорията на исковете за попълване на масата на
несъстоятелността по смисъла на чл.620, ал.5 ТЗ – в този смисъл Определение
№498/21.07.2014 г. по ч.т.д.№1701/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение
№1/03.01.2020 г. на ВКС, ІІ т.о., по ч.т.д.№2589/2019 г., Определение №287/26.08.2020г.
по ч.т.д. №1341/2020г. на ВКС, ТК, I т.о. и др. Този извод не може да бъде
променен от обстоятелството, че ипотекираните имоти преди откриване на
производството по несъстоятелност за ищеца са апортирани в капитала на третото
лице-помагач „ПЕТРОЛ-СЕВЕР“ЕООД, ЕИК *********, гр.Ловеч. В тази връзка изрично
следва да бъдат съобразени указанията, дадени с определение от 30.11.2020 г. на
АС Пловдив по ч.т.д.№641/2020 г., с което е прието, че евентуално позитивно
решение за ищеца по предявения иск за нищожност на договора за ипотека би
повлияло стойността на дружествените дялове, които след извършване на съответните
действия от синдика съгласно чл.658, ал.1, т.13 ТЗ по прекратяване участието на
длъжника в това дружество ще станат част от масата на несъстоятелността и ще
подлежат на осребряване по реда на чл.718, ал.2 ТЗ, каквито действия са
предприети от синдика на ищцовото дружество. В конкретният случай следва да се отчете и
спецификата, че длъжникът е единствен съдружник в „ПЕТРОЛ-СЕВЕР“ЕООД, поради
което и съгласно чл. 157, ал.2 ТЗ с автоматичното прекратяване на дейността на
дружеството, като последица и по необходимост ще се трансформира и членственото
правоотношение във вземане за ликвидационен дял от чистото имущество на
дружеството, определено по балансова стойност към месеца на прекратяването.
Това вземане като част от масата на несъстоятелността може да бъде продадено по
общия ред, а доколкото същото е имуществено право, от значение за стойността му
е фактът дали имотите са обременени или не с тежест. Посоченото обосновава
извод, че исковете са за попълване масата на несъстоятелността в широкия смисъл,
възприет от практиката на ВКС, тъй като биха довели до увеличаване стойността
на имуществото, включено в тази маса, и до удовлетворяване в по-голяма степен
на кредиторите, поради което предварително внасяне на държавна такса не се
дължи на основание чл.620, ал.5 ТЗ.
В обобщение на горното
съдът намира, че исковете са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се, че на
12.02.2013 г. е сключен договор за банков кредит между „КТБ“АД като
кредитодател и втория ответник „АРВЕН“АД като кредитополучател за сумата
62 000 000 щ.долара. Уговорено е в чл.2 от договора, че средствата по
кредита са предназначени и ще бъдат използвани от кредитополучателя за оборотни
средства. Съгласно чл.4 средствата се предоставят по разплащателна сметка на
кредитополучателя в банката. Уговорен е срок за усвояване до 15.03.2014 г.
Съгласно чл.8 и чл.9 кредитополучателят е длъжен да използва средствата само за
целта, посочена в договора, в противен случай банката може да обяви вземането
си за предсрочно изискуемо и/или да прекрати едностранно предоставянето на
средства по кредита. В чл.16 е уговорен краен срок за погасяване на всички
дължими суми по договора – 25.12.2019 г. Уговорено е в чл.22, б.О) от договора
задължение за кредитополучателя при постъпване на средства по сметките му в
банката, представляващи плащане от „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ЕООД по договор за паричен
заем от 12.02.2013 г., да ги използва за погасяване на дълга му по
предоставения кредит. Уговорено е в чл.30, б.б), че кредитополучателят
„АРВЕН“АД ще учреди като обезпечение особен залог върху вземането си от
„НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ЕООД в размер 62 000 000 щ.долара, произтичащо от
сключен на 12.02.2013 г. договор за паричен заем между „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ЕООД
като заемател и „АРВЕН“АД – като заемодател. Като обезпечения в договора за
кредит са уговорени още договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на „НАФТЕКС
ПЕТРОЛ“ЕООД, съставляващ дворно място от 183 600 кв.м в гр.Пловдив, заедно
с построените в имота сгради, както и особен залог върху машини и съоръжения,
собственост на „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ЕООД и върху настоящи и бъдещи вземания на
последното дружество.
Установява се от
приложеното извлечение от счетоводни книги на банката (л.40), че горният
договор не е бил изпълняван от кредитополучателя след 04.11.2014 г., от когато
датира последното плащане, в резултат от което банката е обявила предсрочната
изискуемост на кредита, считано от 09.03.2015 г.
Установява се, че с
договор за особен залог от 12.02.2013 г. кредитополучателят „АРВЕН“АД е учредил
в полза на банката – кредитодател, особен залог върху вземането си от „НАФТЕКС
ПЕТРОЛ“ЕООД в размер 62 000 000 щ.долара, произтичащо от сключен на 12.02.2013
г. договор за паричен заем между „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ЕООД като заемател и „АРВЕН“АД –
като заемодател.
Установява се, че на
12.02.2013 г. е сключен договор за заем между ищцовото дружество като заемател
и ответника „АРВЕН“АД като заемодател, за сумата 62 000 000 щатски
долара, която следва да бъде върната в срок до 25.12.2019 г. Установява се от
извлечението на л.48 и сл., че по разплащателна сметка във валута USD, разкрита на името на
„НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ЕООД в „КТБ“АД, на 19.02.2013 г. е постъпила сумата
61 000 000 щ.долара, наредена от „АРВЕН“АД „по договор“. В насока на
това, че последната сума е наредена от заемодателя по сметка на заемателя е и
платежният документ на л.729.
Установява се, че на
12.02.2013 г. е сключен договор за поръчителство между „КТБ“АД и „НАФТЕКС
ПЕТРОЛ“ЕООД, с който е уговорено последното дружество да поръчителства на
„АРВЕН“АД по гореописания договор за банков кредит от 12.02.2013 г., като
отговаря солидарно заедно с главния длъжник за главница, лихва и други вземания,
произтичащи от договора за кредит.
На 12.02.2013 г. е
сключен и договор за особен залог отново за обезпечаване вземанията по договора
за кредит от същата дата, по силата на който се учредява особен залог върху
краткотрайни материални активи (горива), собственост на „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ЕООД. С
още два договора от 12.02.2013 г. са учредени особени залози за обезпечаване
вземанията по процесния договор за кредит, по които залогодател е ищцовото
дружество, а заложен кредитор – „КТБ“АД, с предмет машини, съоръжения и
вземания на заложния длъжник.
С нотариален акт №40,
том І, рег.№439, дело №40/2013 г. по описа на нотариус при РС Пловдив,
вх.рег.№3875/20.02.2013 г. на СВ, акт №194, том 1, дело №1691/13 г., е учредена
договорна ипотека в полза на „КТБ“АД от ищеца „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ЕООД, като
ипотекарен длъжник, за обезпечаване вземанията на кредитора по гореописания
договор за кредит с „АРВЕН“АД върху 67,51 % ид.ч. от два поземлени имота с
идентификатори 56784.504.9 и 56784.504.10, ведно с построените върху тях общо 47
на брой сгради, подробно описани в акта. Няма спор между страните, че имотите
съставляват т.нар.Петролна база-Пловдив.
Приети са като писмени
доказателства по делото декларации за икономически свързани лица, депозирани
пред „КТБ“АД, подадени от „АРВЕН“АД и „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ЕООД, в които не е
декларирана свързаност между посочените дружества и/или техните
представляващи.
Установява се от приетия
в оригинал документ – протокол от заседание на управителния съвет на „КТБ“АД
(л.1297), че на 12.02.2013 г. е взето решение от УС на ответната банка да се
сключи договор за банков кредит с „АРВЕН“АД за сумата 62 000 000 щ.д.
с падеж 25.12.2019 г. Решението е взето от О.Р. , Г.Х. и А. П. , а четвъртият
член на УС по това време И. З. не е присъствал според отразеното в протокола. Отразено
е в протокола още, че в резултат от сключване на кредитната сделка към клиента
се формира голяма експозиция, надхвърляща 10 на сто от собствения капитал на
банката, по-конкретно – 16,83 %.
Установява се от
приложения на л.1325 оригинален документ, че на 12.02.2013 г. е проведено
заседание на УС на „ПЕТРОЛ“АД (едноличен собственик на капитала на ищцовото
дружество според вписванията в ТР), в състав: С. С. Й., И. И. К., О. Т. Т. , К.
Б. К. и С. А. Й., на което е взето решение „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ЕООД да учреди в
полза на „КТБ“АД ипотека върху свой недвижим имот, описан подробно в протокола,
за обезпечаване вземанията на последното дружество по договора за кредит,
сключен с „АРВЕН“АД.
По оспорване на ищцовата
страна е открито производство по установяване неистинността на горния документ,
в хода на което са допуснати и приети заключения на съдебно-почеркова
експертиза. Според двете заключения подписите, положени в горния протокол,
изхождат от посочените в него членове на УС на „ПЕТРОЛ“АД. С допълнителното
заключение изводът относно подписа на С. Й. е категоричен след преценка на
по-голям по обем сравнителен материал.
Приети са заключения на
съдебно-счетоводна експертиза, допълващи и коригиращи едно друго, според които
относителният дял по одобрено финансиране на кредитната експозиция – балансова
и задбалансова, на ищеца спрямо капиталовата база на банката към 12.02.2013 г.
е 38,58 %. Кредитната експозиция на ищеца и икономически свързаните лица спрямо
капиталовата база на банката към същия момент е 81,51 %, а кредитната
експозиция на „АРВЕН“АД към банката към 12.02.2013 г. в процент спрямо
собствения капитал на банката е била 16,83%. На 19.02.2013 г. по процесния
договор за кредит са усвоени 61 000 000 щ.д. по банкова сметка на „АРВЕН“АД, които на същия ден са прехвърлени
по разплащателна сметка в щ.д. на „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ЕООД съгласно договора за
заем на 12.02.2013 г. В счетоводството на „АРВЕН“АД сумата е отразена като
предоставен заем на ищеца. С получените средства ищецът е погасил свои
задължения по друг договор за заем, по договор за продажба на горива, както и
задължения за данъци и други плащания към НАП. Няма данни за директни плащания
от „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ЕООД към „КТБ“АД за погасяване на задължения по процесния
договор за банков кредит. В периода след отпускането на кредита „НАФТЕКС
ПЕТРОЛ“ЕООД е извършвало плащания към „АРВЕН“АД, с които последното дружество е
погасявало задълженията си по договора за кредит. Последният изготвен
счетоводен баланс на ищеца преди датата на сключване на процесните договори е
към 31.01.2013 г., а последният одитиран баланс на дружеството е към 31.12.2012
г. Балансовата стойност на всички активи на „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ЕООД съгласно
последния изготвен счетоводен баланс към 31.01.2013 г. е в размер
509 759 000 лв., а според последния одитиран баланс към 31.12.2012 г.
тази стойност е 645 025 000 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установява се, че е
възникнало правоотношение по договор за банков кредит по смисъла на чл.430 и
сл.ТЗ, по който първият ответник е кредитор, а вторият – кредитополучател.
Ищецът от своя страна е поръчител по този договор, като с отделен договор
същият е учредил ипотека върху свои имоти като обезпечение по съществуващото
кредитно правоотношение. Установява се, че ищецът е дал и други обезпечения по
това правоотношение по реда на ЗОЗ. По поддържаното от ищцовата страна, че
договорът за кредит е нищожен поради противоречие със закона – чл.44, ал.4 ЗКИ,
съдът намира следното:
Съгласно чл.44 ЗКИ (Изм.
и доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.), в редакцията на
закона към датата на сключване на договора за кредит, банките и банковите групи
са длъжни по всяко време да не надвишават установените съотношения на големите
експозиции към собствения им капитал. Банките и банковите групи установяват
експозицията към едно лице или икономически свързани лица като сбор от
балансови активи и задбалансови позиции, определени с наредба на БНБ.
Експозицията към едно лице или икономически свързани лица се смята за голяма,
когато е равна или превишава 10 на сто от собствения капитал на банката или
банковата група. Решение, което води до формиране на голяма експозиция, се
взема от управителния съвет (съвета на директорите). Когато експозицията надхвърля 15 на сто,
решението се взема с единодушие. Експозицията към едно лице или икономически
свързани лица не може да надвишава 25 на сто от собствения капитал на банката
или банковата група. Съгласно чл.46 ЗКИ, чиято редакция не е променяна от
приемането на закона до настоящия момент, администраторите, предоставили
кредити в нарушение на чл.44 и 45, носят солидарна отговорност за предоставените
суми заедно с кредитополучателя.
Противоречие със закона
като основание за нищожност на една сделка по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД е
налице, когато същата противоречи на императивна правна норма. Според
установената съдебна практика по въпроса нарушаването на конкретна нормативна
разпоредба при сключването на договор има такива правни последици, каквито са
предвидени в закона изрично или мълчаливо. Когато последица от сключването на
такъв договор е неговата недействителност в някоя от проявните ѝ форми –
нищожност, унищожаемост, относителна или висяща недействителност, това е
предвидено в закона. В противен случай последиците от нарушаването на закона
при сключването на договора са отговорност за вреди и евентуално неговото
отменяване, разваляне или прекратяване. Когато правната норма урежда
императивно изискване или забрана, без да определя последицата от нарушението,
последицата не е нищожност поради противоречие на закона. (В този смисъл Решение
№93 от 06.04.2012г. по гр.д.№1548/2010г. на ВКС, IV г.о.; Решение №60113 от
19.07.2021 г. по т.д.№1215/2019 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение №98 от 27.04.2017
г. по гр.д.№60379/2016 г. на ВКС, ІV г.о. и др.) В конкретния случай се изтъква
противоречие с нормата на чл.44, ал.4 ЗКИ в редакция към датата на договора. Във
визираната норма или пък в друга норма, произтичаща от същия закон, не е
изрично посочено, че договорите, сключени при нарушаването й, са нищожни или
пък страдат от друг вид недействителност. Напротив, в нормата на чл.46 ЗКИ е
указано, че администраторите, предоставили кредит при нарушаване на чл.44,
носят солидарна отговорност заедно с кредитополучателя. Следователно,
нарушаването на нормата на чл.44, ал.4 ЗКИ според съда не води до нищожност на
договора, а до отговорност на лицата, сключили договора при липса на указаните
предпоставки заедно с кредитополучателя. От текста на чл.46 ЗКИ недвусмислено
следва, че договорът, въпреки нарушаването на чл.44, поражда правни последици
за кредитополучателя, като освен това възниква отговорност и за виновните длъжностни
лица, следователно същият е действителен и когато условията по чл.44, ал.4 не
са изпълнени. Това е достатъчно, за да обоснове извод, че поддържаната от ищеца
теза за нищожност на договора за кредит на това основание е несъстоятелна.
Следва да се отбележи въпреки това, че в конкретния случай се установява, че
т.нар.кредитна експозиция на кредитополучателя спрямо собствения капитал на
банката към датата на сключване на договора е надвишавала 15 %. Това е видно от
счетоводната експертиза и от представения протокол от 12.02.2013 на УС на
„КТБ“АД, който съставлява доказателство за неизгодно за ответника, от чиито
орган изхожда, обстоятелство и се ползва с доказателствена стойност. Установява
се, обаче, и, че е налице изискуемото от закона решение на управителния съвет
за сключване на процесния договор, въпреки наличието на тази квалифицирана
експозиция. В закона е казано, че решението се взема с единодушие, което
изискване е относимо към мнозинството за вземане на решение, а не към кворума,
необходим за провеждане на събрание на управителния съвет на банката. Относно
последния се прилага разпоредбата на чл.238, ал.1 ТЗ, според която съветите
могат да приемат решения, ако присъстват най-малко половината от членовете им.
В конкретния случай на заседанието от 12.02.2013 г. са присъствали трима от
четиримата към онзи момент членове на УС на „КТБ“АД, които са взели решението с
единодушие от присъстващите, поради което съдът намира, че изискването на
чл.44, ал.4 ЗКИ е спазено и възраженията на ищеца в тази насока са
неоснователни.
По поддържаното от
ищцовата страна, че договорът за кредит е нищожен, тъй като заобикаля закона,
съдът намира следното:
Заобикалянето на закона
е една от хипотезите по чл.26, ал.1 ЗЗД за нищожност на договорите. От
обективна страна тази хипотеза на нищожност е налице когато законът забранява с
определена сделка да се постигне даден правен резултат и се използва друга
позволена от закона сделка за да се постигне този забранен правен резултат. В
този случай сделката, макар и позволена, е нищожна поради заобикаляне на
закона. Хипотезата има и субективна страна – участниците в сделката следва да
имат съзнанието, че с нейното сключване преследват една неправомерна цел. За да
е налице основанието за нищожност по чл.26, ал.1, предл.2-ро ЗЗД следва да е
установен както обективния, така и субективния елемент на този фактически
състав. Чл.44, ал.5 ЗКИ в редакцията му към датата на възникване на процесните
правоотношения забранява кредитиране на лица, чиято експозиция надвишава 25 на
сто от собствения капитал на банката, а по делото е установено, че експозицията
на ищеца „КТБ“АД към този момент е била над посочената минимална стойност, а
именно – 38,58 %. Ищецът поддържа, че чрез договора за кредит с позволени
средства е постигната забранената цел да се кредитира ищцовото дружество. Тези
твърдения не могат да се свържат с основанието за нищожност заобикаляне на
закона, както същото се изложи по-горе, тъй като от обективна страна крайният
резултат е кредитиране, който правен резултат не е забранен от закона, или с
процесната сделка не е постигнат забранен резултат с позволени средства,
постигнато е кредитиране на едно лице, който резултат е позволен от закона. По-скоро
в конкретната хипотеза, от съдържанието на договора и от начина, по който
същият е изпълняван (не е осъществена целта на кредита за оборотни средства и с
това кредитодателят е бил наясно, доколкото кредитът не е усвояван на части,
както е уговорено, а в един ден, като в същия ден сумата е прехвърлена от
кредитополучателя по сметка на ищеца и в самия договор е уговорено, че
средствата, постъпващи по сметка на кредитополучателя като плащане по договора
за заем между втория ответник и ищеца, ще служат за погасяване на кредита,
респективно от съдържанието на договора става ясно, че кредиторът е знаел за
сключения договор за заем и пр.) може да се мисли за фигурата на
т.нар.подставено лице, която е форма на симулация на договора, при която действителният
кредитополучател не е този, посочен в договора, а ищецът. При тази форма на
недействителност нищожна и непораждаща действие е само привидната сделка, като
се прилагат правилата относно прикритата. Ако се приеме, че в конкретната
ситуация прикрит е договор за кредит с ищцовото дружество, то този договор е
напълно действителен и поражда права и задължения между страните. Както се
каза, нарушаването на чл.44 ЗКИ не води до нищожност на сделката, а само до
допълнителна отговорност на администраторите на кредита. Или ищецът е обезпечил
собственото си задължение по един действителен договор за кредит, което не
прави нито договора за кредит, нито даденото по него обезпечение
недействително. Освен това, съдът намира за състоятелни възраженията на
ответника за това, че ищецът се опитва да извлече полза от собственото си
неправомерно поведение. Да се позволи на нарушителя да се позове на
предизвикания от него порок на сделката, означава да му се предоставят права,
черпени от неправомерното му поведение, което не е допустимо (В този смисъл Решение
№98 от 27.04.2017 г. по гр.д.№60379/2016 г. на ВКС, ІV г.о. и др.). По
изложените съображения съдът намира, че договорът за кредит не е нищожен на
твърдяното от ищцовата страна правно основание. От това произтича, че не е
нищожен и договорът за ипотека поради липса на основание (сключен като
обезпечение на нищожен договор за кредит), както поддържа ищецът, за това този
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска за установяване
нищожност на договора за ипотека поради нарушаване на закона – чл.114, ал.3,
т.1,б.а) и чл.114а, ал.7 ЗППЦК:
В разпоредбата на чл.114,
ал.3, т.1, б.а) ЗППЦК (в редакция към датата на сключване на договора) е
предвидено, че лицата, които управляват и представляват непублично дружество, което
е дъщерно на публично дружество, включително лицата, представители на юридическо
лице, което е член на управителния орган на такова дружество, без предварително
одобрение от управителния орган на публичното дружество не могат да извършват
сделки, в резултат на които дъщерното дружество прехвърля, предоставя за
ползване или като обезпечение под каквато и да е форма дълготрайни активи,
както и участва в учредяването или в увеличаването на капитала на дружество или
извършва допълнителни парични вноски в дружество с активи на обща стойност над една
трета от по-ниската стойност на активите съгласно последния одитиран или
последния изготвен счетоводен баланс на дъщерното дружество. Съгласно чл.114,
ал.12 (редакция ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 20.12.2013 г.) сделките,
извършени в нарушение на ал. 1 - 11, са нищожни.
Във връзка с горното
следва да се каже на първо място, че нормата на чл.114, ал.12 ЗППЦК, предвиждаща
нищожност на сделката поради неспазване на изискванията на ал.3, не е била
действаща към датата на сключване на процесното правоотношение, следователно за
твърдяното противоречие със закона важи всичко казано по-горе за случаите, в
които законът не предвижда нищожност като последица при нарушаване на правна
норма. На следващо място, следва да се каже, че между страните няма спор, че
ищецът е дъщерно дружество на „ПЕТРОЛ“АД, за което пък няма спор, че е публично
по смисъла на цитираната разпоредба. Счетоводната експертиза не е особено ясна
в тази насока, но може да се приеме и, че няма спор относно това, че
дълготрайните активи, предмет на обезпечението, са надхвърляли 1/3 от по-ниската
стойност на активите съгласно последния одитиран или последния изготвен
счетоводен баланс на дъщерното дружество, следователно налице е хипотеза по чл.114,
ал.3, т.1,б.а) ЗППЦК. В конкретния случай, обаче, изискването на посочената
норма за предварително одобрение от управителния орган на публичното дружество
са спазени и това се установява от приетия по делото протокол от проведено
заседание на управителния съвет на „ПЕТРОЛ“АД, според който е взето решение за
такова одобрение. От приетата по делото графологична експертиза се установи, че
оспореният документ е истински, следователно съдът намира, че последният се
ползва с доказателствена стойност относно удостовереното в него за наличие на
такова одобрение. Ето защо, дори да се приеме, че нарушението на чл.114, ал.3,
т.1,б.а) ЗППЦК към датата на сключване на договора за ипотека влече нищожност
на същия, то такова нарушение в настоящия случай не е налице и договорът е
действителен.
По поддържаното
противоречие със закона – чл.114а, ал.7 ЗППЦК: Последната разпоредба, отново в
редакция към датата на сключване на договора, предвижда, че публичното
дружество е длъжно да оповести при условията и по реда на чл.100т, ал.1 и 3
сключените сделки по чл. 114, ал. 3 в 7-дневен срок от узнаването им.
Доказателства да е изпълнено това условие не са представени. Неизпълнението,
обаче, не води до нищожност на договора, тъй като такава последица не е
посочена в закона, а единствено до административнонаказателна санкция по
чл.221, ал.1, т.3 ЗППЦК.
В обобщение на горното,
съдът намира, че искът с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД
във връзка с чл.114, ал.3, т.1, б.а) и чл.114а, ал.7 ЗППЦК е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Тъй като ще бъдат
отхвърлени исковете за прогласяване на нищожност на договора за ипотека, следва
да се отхвърли и обусловеният от тях иск за установяване отсъствие на ипотечно
право в полза на първия ответник.
За пълнота – по молбата
от л.944, подадена от ищеца на 15.06.2020 г., след сроковете за размяна на
книжа, съдът намира следното:
Искът за установяване
несъществуването на ипотечно право, с който съдът е сезиран в настоящия случай,
е основан на твърдение за нищожност на договора за ипотека, като фактическото
му основание съвпада с това на исковете за прогласяване нищожност на същия договор,
или иска се установяване несъществуване на ипотечното право, тъй като договорът
за ипотека е нищожен поради нарушение на закона – посочените в исковата молба конкретни
норми, или поради заобикалянето на закона. По силата на правилото за
диспозитивното начало в гражданския процес съдът може да разгледа иска само на
предявеното от ищеца основание, като нови факти и обстоятелства, изменящи
основанието на този иск, могат да бъдат заявявани само по реда на чл.372, ал.2 ГПК. Новите факти и обстоятелства съставляват ново основание, съответно
въвеждането им в процеса съставлява изменение на иск, което в производството по
търговски спорове е допустимо да се прави до изтичане на срока за допълнителна
искова молба. След този срок новото фактическо основание може да бъде заявявано
в самостоятелен процес с иск по чл.124, ал.1, предложение трето ГПК, който ще
бъде различен от този, с който съдът понастоящем е сезиран и ще бъде допустим.
Ето защо съдът намира, че не могат да бъдат разглеждани в това производство
основанията за установяване несъществуване на ипотечното право, въведени с
молба от 15.06.2020 г. на ищеца, а именно – че вземанията на „КТБ“АД-в
несъстоятелност спрямо ищеца са погасени и че договорът за ипотека е нищожен
поради противоречие с чл.170 и чл.167, ал.3 ЗЗД. Противоречието с последните
норми не може да бъде констатирано и служебно от съда при произнасянето му по
иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, тъй като същото не произтича пряко от
събраните доказателства, а изисква събирането на допълнителни такива,
същевременно не е заявено с исковата молба или с допълнителната искова молба. С
ТР 1/2020 г. на ВКС ОСГТК по т.д.№1/2020 г. се прие, че съдът е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на
отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да
е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В конкретния
случай, за да поддържа, че е налице противоречие с нормите на чл.170 и чл.167,
ал.3 ЗЗД ищецът се позовава на нотариалното дело, образувано по повод процесния
договор за ипотека, което не е събрано като доказателство по делото в неговата
цялост. Отделно от това, както се каза, нищожността съставлява основанието на
иска по чл.124, ал.1 ГПК, поради което съдът може да разгледа само конкретната
твърдяна в исковата молба нищожност, не и да приема, че ипотечното право не
съществува поради друг вид нищожност, която не е въведена своевременно в процеса,
защото това означава в конкретния случай да се произнесе по непредявен иск, по
незаявено основание. Ето защо съдът не разглежда и не обсъжда твърденията на
ищеца, формулирани в молбата на л.944.
В обобщение исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При този изход на спора
ищецът няма право на разноски. На основание чл.620, ал.5 ТЗ държавна такса не е
внесена предварително. Същата следва да се определи по реда на чл.69, ал.1, т.4
във връзка с т.2 и чл.71, ал.2 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси,
събирани по ГПК, и се равнява на 63 841,88 лв. Таксата следва да се
присъди в тежест на ищеца, като същата се заплати по сметка на ОС Пловдив, в
полза бюджета на съдебната власт.
Ответниците имат право
на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА
БАНКА“АД-в несъстоятелност претендира разноски за възнаграждения на вещи лица.
От депозита по повторната счетоводна експертиза на вещото лице И.С. е заплатена
част от сумата в размер 159,75 лв., която се полага на ответника като сторени
разноски, останалата част може да му бъде възстановена. В полза на този
ответник следва да се присъдят още претендираните възнаграждение по
допълнителната графологична експертиза в размер 150 лв. и такси за съдебни удостоверения
в размер 15 лв., общо 324,75 лв. Вторият ответник не претендира разноски, за
това и не му се присъждат.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от “НАФТЕКС ПЕТРОЛ”ЕООД-в несъстоятелност,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.“Търговска“ №12,
представлявано от синдика М.И.Н., против „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД-в
несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Граф Игнатиев” №10, представлявано от синдиците К.Х.М. и А.Н.Д., и против „АРВЕН“АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Александровска“
№21, ет.Е, представлявано от В.К.И., за прогласяване нищожността на договор за
ипотека, за който е съставен нотариален акт №40, том І, рег.№439, дело №40/2013
г. по описа на нотариус при РС Пловдив, вх.рег.№3875/20.02.2013 г. на СВ
Пловдив, акт №194, том 1, дело №1691/13 г., поради липса на основание – сключен
като обезпечение на нищожен поради противоречие със закона и поради заобикаляне
на закона договор за кредит от 12.02.2013 г. между „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА
БАНКА“АД като кредитодател и „АРВЕН“АД като кредитополучател.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от “НАФТЕКС ПЕТРОЛ”ЕООД-в
несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Ловеч,
ул.“Търговска“ №12, представлявано от синдика М.И.Н., против „КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА“АД-в несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №10, представлявано от синдиците К.Х.М.
и А.Н.Д., и против „АРВЕН“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Александровска“ №21, ет.Е, представлявано от В.К.И., за прогласяване
нищожността на договор за ипотека, за който е съставен нотариален акт №40, том
І, рег.№439, дело №40/2013 г. по описа на нотариус при РС Пловдив,
вх.рег.№3875/20.02.2013 г. на СВ Пловдив, акт №194, том 1, дело №1691/13 г.,
поради противоречие със закона – чл.114, ал.3, т.1, б.а) ЗППЦК и чл.114а, ал.7
ЗППЦК (ред.ДВ, бр.109 от 2013 г., в сила от 20.12.2013 г.).
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от “НАФТЕКС ПЕТРОЛ”ЕООД-в
несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Ловеч,
ул.“Търговска“ №12, представлявано от синдика М.И.Н., против „КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА“АД-в несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №10, представлявано от синдиците К.Х.М.
и А.Н.Д., за установяване несъществуването на ипотечно право в полза на „КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА“АД-в несъстоятелност, произтичащо от договор за ипотека, за
който е съставен нотариален акт №40, том І, рег.№439, дело №40/2013 г. по описа
на нотариус при РС Пловдив, вх.рег.№3875/20.02.2013 г. на СВ Пловдив, акт №194,
том 1, дело №1691/13 г., поради нищожност на същия договор за ипотека поради
липса на основание и противоречие със закона чл.114, ал.3, т.1, б.а) ЗППЦК и
чл.114а, ал.7 ЗППЦК (ред.ДВ, бр.109 от 2013 г., в сила от 20.12.2013 г.).
ОСЪЖДА “НАФТЕКС ПЕТРОЛ”ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.“Търговска“ №12, представлявано от
синдика М.И.Н., да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив, в полза бюджета на
съдебната власт, сумата 63 841,88 лв.
(шестдесет и три хиляди осемстотин четиридесет и един лева и 88 ст.) – държавна
такса за производството по т.д.№262/2017 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI
състав.
ОСЪЖДА “НАФТЕКС ПЕТРОЛ”ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.“Търговска“ №12, представлявано от
синдика М.И.Н., да заплати на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД-в
несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Граф Игнатиев” №10, представлявано от синдиците К.Х.М. и А.Н.Д., сумата 324,75 лв. (триста двадесет и
четири лева и 75 ст.) – деловодни разноски в производството по т.д.№262/2017 г.
по описа на ОС Пловдив, Търговско отделение, ХVІ състав.
Решението е постановено
при участието на „ПЕТРОЛ – СЕВЕР“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Ловеч, ул.“Търговска“ №12, представлявано от Н.В.Р., като третото
лице-помагач на “НАФТЕКС ПЕТРОЛ”ЕООД-в несъстоятелност.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: