П  Р  И  С  Ъ  Д  А   №

 

град Свиленград, 07.08.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в открито съдебно заседание на седми август две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                           

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

                                         Съдебни заседатели: 1. М.М.

                                                                             2. М.Р.

 

при секретаря Ц.Д. и в присъствието на Прокурор Милена Славова, като разгледа докладваното от Председателя НОХД № 532 по описа на Съда за 2017 година,

 

                                        П Р И С Ъ Д И :

 

     ПРИЗНАВА подсъдимия М.Д.Т., роден на *** *** Загора, ром, български гражданин, живущ ***, неженен, с основно образование, ЕГН **********, осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това че при условията на продължавано престъпление на неустановени дати в периода от 01.05.2016 година до 27.06.2016 година в село Левка, област Хасково, чрез из­ползване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо”, модел „406 LХ DТ” с регистрационен № R 147 СJV, собственост С.Д.Д. от Великоб­ритания, отнел чужди движими вещи, а именно: 15 броя агнета, всички на об­ща стойност 1 875 лв., от владението на Т.В.Т. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен и деянието е извършено повторно (деецът е извършил престъплението след като е бил осъждан с влязла в сила Присъда за друго такова престъпление) - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1, вр.чл. 54, ал. 1, вр.чл. 39, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 12 (дванадесет) месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯ така определеното наказание  „Лишаване от свобода” с една трета като ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на наказанието „Лишаване от свобода” на 8 (осем) месеца, което да изтърпи ЕФЕКТИВНО.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да се изтърпи при първоначален „общ” режим.       

На основание чл. 59, ал. 2 от НК от наложеното спрямо подсъдимия М.Д.Т. наказание „Лишаване от свобода”, ПРИСПАДА времето, през което същият е бил задържан със Заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за 24 часа на 30.06.2016 година.

ПОСТАНОВЯВА мобилен телефон марка „Nokia” с пласмасови капаци, черен на цвят, с поставена в него сим-карта на Виваком, находящи се в РУ – Свиленград, да се върнат на собственика им – М.Д.Т. ***.

ПОСТАНОВЯВА мобилен телефон марка „Самсунг” с IMEI 354654050195276 с пласмасови капаци, черен на цвят с напукано стъкло, с поставена в него сим-карта на Теленор, находящи се в РУ – Свиленград, да се върнат на собственика им – З.М.Н. ***.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия  М.Д.Т., роден на *** *** Загора, ром, български гражданин, живущ ***, неженен, с основно образование, ЕГН **********, осъждан, ДА ЗАПЛАТИ по Републиканския бюджет, този на МВР, направените по делото от Досъдебното производство разноски за извършена Оценъчна експертиза в общ размер 68.54 лв. (шестдесет и осем лева и петдесет и четири стотинки), вносими по сметка на ОДМВР - Хасково и по бюджета на Съдебната власт сумата от 5 лв. (пет лева) – държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист, вносими по сметка на Районен съд - Свиленград.

На основание чл. 189, ал. 2 от НПК, ПОСТАНОВЯВА направените по делото разноски за писмен превод в размер на 24 лв. (дведесет и четири лева) да останат за сметка на органа на Досъдебното производство.

            На основание чл. 68, ал. 1 от НК, ПРИВЕЖДА наложеното на осъдения М.Д.Т., роден на *** *** Загора, ром, български гражданин, живущ ***, неженен, с основно образование, ЕГН **********, осъждан, наказание по НОХД № 858/2014 година по описа на Районен съд – Елхово, „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6 (шест) месеца ДА БЪДЕ изтърпяно изцяло, ефективно и преди наказанието, определено по НОХД № 532/2017 година по описа на Районен съд – Свиленград.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, наложено по НОХД № 858/2014 година по описа на Районен съд – Елхово, да се изтърпи при първоначален „общ” режим.     

            ПОСТАНОВЯВА при изпълнение на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да се приспаднат всички изтърпени наказания по НОХД № 858/2014 година по описа на Районен съд – Елхово и по НОХД № 49/2014 година по описа на Районен съд – Тополовград, както и времето, през което е бил задържан по всяко едно от посочените две дела.

 

 

Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15-дневен срок, считано от днес пред Окръжен съд - Хасково.

 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                              Съдебни заседатели: 1.

                                                                        

                                                           

                                                                                   2.

 

 

 

 

         

                   

 

                                         

 

 

 

                                                                                       

 

                                                        

 

 

                         

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                       

 

 

                    

                                       М О Т И В И

към ПРИСЪДА № 27 от 07.08.2017 година

по НОХД № 532/2017 година на Районен съд – Свиленград

 

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 299/2016 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 915/2016 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, Милена Славова – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на М.Д.Т., роден на *** *** Загора, ром, български гражданин, живущ ***, неженен, с основно образование, ЕГН **********, осъждан, за това че при условията на продължавано престъпление на неустановени дати в периода от 01.05.2016 година до 27.06.2016 година в село Левка, област Хасково, чрез из­ползване на моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „Пежо”, модел „406 LХ DТ” с регистрационен № R 147 СJV, собственост С.Д.Д. от Великоб­ритания, отнел чужди движими вещи, а именно: 15 броя агнета, всички на об­ща стойност 1 875 лв., от владението на Т.В.Т. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен и деянието е извършено повторно (деецът е извършил престъплението след като е бил осъждан с влязла в сила Присъда за друго такова престъпление) - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 28, ал.1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание подсъдимият М.Д.Т. и упълномощеният му защитник – адвокат Г.Р., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за определяне на минимално по размер наказание при условията на чл. 55 от НК.

Прокурор Милена Славова поддържа повдигнатото обвинение. Намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от НК и с редукцията, предвидена в чл. 58а от НК.

Производството в съдебната си фаза е протекло по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено съгласие от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно заседание, след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на основание чл. 370, ал. 1 от НПК.  Поради това разглеждането на делото, по посочения особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от привлечения подсъдим, като същото и Съдът е уважил, след изслушването на страните, постановявайки нарочен съдебен акт за провеждане на съкратено съдебно следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите от обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е.  на основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимия М.Д.Т. се подкрепят от събраните в ДП доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА.

Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия индивидуално самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371,  т. 2 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от фактическа страна, следното, така както и се твърди в същия:

Видно от приложената Справка за съдимост с рег.№ 2245 от 06.07.2017 година, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд – Стара Загора, подсъдимият е осъждан два пъти, като с втората Присъда наказанията му са кумулирани и е определено едно общо такова за изтърпяване.

Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимият е посочил че има две малолетни деца, няма доходи и не притежава МПС, недвижими имоти, ценни книжа, дялове в дружества, парични средства по банкови сметки и движимо имущество с единична стойност над 1 000 лв.

Видно от Характеристичната справка, изготвена от служител на РУ – Свиленград, подсъдимият Т. е криминално проявен за периода от 2012 – 2013 година, осъждан, но не се издирва от органите на МВР и няма наложени забрани за напускане пределите на страната. 

  През 2016 година подсъдимият М.Д.Т. работел като общ работник от 2-3 години във фермата на свидетеля Т.В.Т.,***, където помагал при отглеждането на агнетата. Грижите за тях били поверени на свидетеля Е.С.В., който отговарял на място за всички дейности и разпределял работа на работниците, а задълженията на подсъдимият Т. били да носи храна на животните, да им почиства и др. В двора на бившата машинно тракторна станция (МТС) на село Левка, имало специално обо­собена част, която била заградена с ограда и там се отглеждали агнетата на свидетеля Т., като същите били затворени и не се пускали нито на паша, нито пък да излизат от оградената част.

  Възползвайки се от достъпа си до животните през месец май 2016 година на неустановена дата подсъдимият М.Д.Т. решил да открадне и прода­де няколко от тях, защото му трябвали пари. Една вечер през месец май 2016 година, подсъдимият Т. се обадил по телефона на неговия познат – свидетеля Е.М.Е. *** и му заявил, че имал за продаване агнета, като същият се съгла­сил да ги купи и двамата направили уговорка през вечерта да се срещнат на пътя преди село Младиново, област Хасково. След уговорката им, подсъдимият М.Т. откраднал 5 броя агнета, натоварил ги на автомобил и отишъл на уговореното място, където се срещнал със свидетеля Е.Е. и му продал агнетата за су­мата от 500 лв.

По-късно на неустановена дата в периода от 01.05.2016 година до 27.06.2016 година в село Левка, област Хасково, подсъдимият Т. отново се обадил на свидетеля Е.Е. и отново му предложил да му продаде агнета, като както и първият път му обяснил, че те са собственост на негови роднини, които ще правят сватба и спешно им трябват пари. След като се уговорили, къде да се срещ­нат, за да купи свидетелят Е. агнетата, подсъдимият Т. отишъл при свидетеля Р.А.М., който спял в обора до животните в село Левка, област Хасково и го помолил да му помогне да натоварят няколко агнета в автомобил, който бил с чужда регистрация и се ползвал от работодателя им – свидетеля Т.В.Т.. Автомобилът бил марка „Пежо”, модел „406 LХ DТ” с регистрационен № R 147 CJV и по регистрационен талон се водел собственост на С.Д.Д. (Susan Jayne Dawson) с адрес в чужбина, като свидетелят Т. имал уговорка със собственика да го ползва и в последствие да уредят отношени­ята си.

Свидетелят Р.М. помогнал на подсъдимия Т. да натоварят агнета в авто­мобила, като последният му обяснил, че собственикът – свидетелят Т.В.Т., му поръчал да премести агнетата. Още същата вечер подсъдимият Т. закарал с лек автомобил марка „Пежо”, модел „406 LХ DТ” с регистрационен № R 147 CJV до околностите на село Младиново, област Хасково и продал още 4 агнета на свидетеля Е.Е., за които последния му дал сумата от 200 лв.

На неустановена по делото дата в периода от 01.05.2016 година до 27.06.2016 година в село Левка, област Хасково от обора с агнета на свидетеля Т.В.Т., подсъдимият М.Д.Т. откраднал още 6 агнета, които също продал.

При преброяване, извършено през месец април на 2016 година от свидетеля Е.В. агнетата били 123 броя. В средата на месец май на 2016 го­дина свидетелят Е.В. за пръв път забелязал, че агнетата са започнали да на­маляват и когато по-късно ги преброил, установил, че 15 броя от тях липс­ват.

За така установените кражби пострадалия – свидетелят Т.В.Т. неза­бавно сигнализирал органите на реда, като на 29.06.2016 година подал Жалба в РУ - Свиленград.

Подсъдимият Т. признал пред полицейските служители при про­ведената беседа за извършените от него кражби, като дал и подробни обяс­нения.

Назначената по делото Оценъчна експертиза установява, че стойността на вещите - предмет на престъплението - 15 броя агнета, възлиза на сумата от 1 875 лв.

Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и несъмнено установена, за което се  цениха направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия, подкрепено от приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от Съда, включват:  Протоколи за доброволно предаване, заключение по Оценъчната експертиза и допълнително такова; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, Справка за съдимост и др. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на свидетелите, разпитани в хода на ДП, а именно: Т.В.Т., Е.М.Е., Р.А.М., З.М.Н., И.А.А., Н.Г.Н., И.Н.И. и Е.С.В., всички те материализирани в съответни Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им. Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на изпълнителните деяния, както и тяхното авторство са доказани пряко от направеното самопризнание на подсъдимия по  чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани на ДП и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Протоколи за доброволно предаване, Справка за съдимост, както и от заключението на назначената и изготвена Оценъчна експертиза и допълнително такова. 

Обясненията на подсъдимия също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства от ДП -  кредитирани, поради което липсват основания изложеното от тях да се счита обективно невярно.

Съдебният състав възприема изцяло и заключението по извършената Оценъчна експертиза. Последната не се оспорва от страните по делото, извършена е от съответния специалист, аргументирана е, поради което и се кредитира за обективна и компетентна.

Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи  и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното от страна на подсъдимия признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви  доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на Присъдата.

При така изяснената фактическа обстановка и установените факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият М.Д.Т. е осъществил със­тава на престъплението чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 28, ал.1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК.

Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано извършването на престъплението - предмет на обвинението и неговото авторство. С деянието си подсъдимият М.Д.Т. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна,  престъпния състав по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 28, ал.1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК.

От обективна страна - при условията на продължавано престъпление на неустановени дати в периода от 01.05.2016 година до 27.06.2016 година в село Левка, област Хасково, М.Д.Т. чрез из­ползване на МПС - лек автомобил марка „Пежо”, модел „406 LХ DТ” с регистрационен № R 147 СJV, собственост С.Д.Д. от Великоб­ритания, отнел чужди движими вещи, а именно: 15 броя агнета, всички на об­ща стойност 1 875 лв., от владението на Т.В.Т. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен и деянието е извършено повторно (деецът е извършил престъплението след като е бил осъждан с влязла в сила Присъда за друго такова престъпление).               

                 От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръко­води постъпките си. Тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици и от волева страна е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е действал с ясното съзнание, че тези вещи не му принадлежат и са чужди, но въпреки това ги е отнел и присвоил, като е целял именно това. Осъществил е хладнокръвно отнемането на движимите вещи.

 Подсъдимият М.Д.Т. е роден на *** *** Загора, с ЕГН **********. Български гражданин е от ромски произход. Живее в село Остър камък, област Хасково. Не е женен, но живее на семейни начала с лице от женски пол, от което има две малолетни деца, като за децата се грижи майката, поради което не работи, а финансово семейството се осигурява от подсъдимия. С основно образование е. Осъждан е – с Присъда от 27.05.2014 година по НОХД № 49/2014 година на Районен съд - Тополовград, влязла в сила на 12.06.2014 година, е осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл. 26, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 216, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, като му е наложено едно общо наказание – „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което е отложено за срок от 3 години и с Присъда от 24.09.2014 година по НОХД № 858/2014 година на Районен съд - Елхово, влязла в сила на 10.10.2014 година, е осъден за престъпление по чл. 194, ал. 1, като му е наложено наказание „Пробация”, като е определено едно общо наказание по двете цитирани дела – „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което е отложено за срок от 3 години.

Обстоятелството, че деянията, включени в състава на продължаваното престъпление, са извършени чрез използване на МПС - лек автомобил марка „Пежо”, модел „406 LХ DТ” с регистрационен № R 147 СJV, собственост С.Д.Д. от Великоб­ритания, по смисъла на чл. 195, ал. 1 т. 4 от НК обосновава наличието на този квалифициращия бе­лег в правната квалификация на повдигнатото обвинение на подсъдимия Т..

Престъплението, извършено от подсъдимия Т. правилно е квалифицирано като престъпление, извършено при повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като настоящото деяние е извършено от Т. след като е бил осъден с влязла в сила Присъда за друго такова престъпление преди да е изтекъл петгодишния срок по чл. 30, ал. 1 от НК от изтърпяването на наложеното му наказание по предишен съдебен акт - с Присъда от 24.09.2014 година по НОХД № 858/2014 година на Районен съд - Елхово, влязла в сила на 10.10.2014 година, на основание чл. 25, ал. 1, вр.чл. 23, ал. 1 от НК, Районен съд - Елхово е определил на подсъдимия Т. общо наказание по НОХД № 49/2014 година на Районен съд - Тополовград и НОХД № 858/2014 година на Районен съд – Елхово, всички за кражби, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, като е отложено за срок от 3 години. Настоящото деяние е извършено от подсъдимия преди да е изтекъл изпитателния срок на така определеното му общо наказание. Съгласно константната съдебна практика при реална съвкупност на престъпления е налице едно осъждане, макар да са постановени с различни Присъди за отделните престъпления, предвид изложеното в настоящия слу­чай се касае за повторност по смисъла на чл. 28 от НК.

Процесното деяние, извършено от подсъдимия М.Т. представлява немаловажен случай. При обсъждането и решаването на въпроса дали е налице „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от Допълнителната разпоредба на НК следва да се вземат предвид не само обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, но и обстоятелствата относно обществената опасност на дееца. С оглед данните за личността на подсъдимия, които го характеризират като лице с висока степен на обществена опасност и вече формирани трайни престъпни наклонности, и квалифициращите признаци на състава на престъплението, извършено от Т., то същото безспорно представлява немаловажен случай.

Извършеното от подсъдимия М.Т. престъпление е правилно квалифицирано като продължавано, тъй като представлява една усложнената престъпна дейност - извършени са множество деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление - това против собствеността, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства младата възраст, добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия в съдебната фаза и на фазата на ДП, с обясненията си съдейства за разкриване на обективната истина, тежкото му финансово, социално и семейно състояние, изразеното съжаление, фактът, че има малолетни деца, които следва да издържа, сравнително добрите му характеристични данни и липсата на наложени административни наказания; а като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха установеното трайно престъпно поведение във връзка с извършване на престъпления против собствеността и предишните му осъждания.

Обществената опасност на деянието е завишена предвид стойността на предмета на престъплението, както и на дееца предвид предишните му осъждания и проявената престъпна упоритост във връзка с отнемането на чужди вещи, предишните му осъждания явно не са подействали възпитателно и предупредително.

Причината за извършване на деянието е незачитане на установения в страната правен режим относно собствеността.

С оглед на така коментираните обстоятелства, имащи значение за размера на отговорността, както и предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК относно задължителното приложение на чл. 58а от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при завишена обществена опасност на дееца и на деянието и с оглед фактът, че има малолетни деца, които следва да издържа, Съдът постанови Присъдата си, с която призна подсъдимия М.Д.Т. за виновен за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК и му наложи справедливо наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК в минимален размер, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали размера на това наказание с една и трета и определи окончателния размер на наказанието „Лишаване от свобода” в размер на 8 месеца, което наказание подсъдимият следва да изтърпи ефективно, предвид неприложимостта на чл.66 от НК (осъждан е на наказание „Лишаване от свобода” за престъпление от общ характер към датата на деянията).

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС наказанието  „Лишаване от свобода” следва да се изтърпи при първоначален „общ” режим, тъй като се касае за умишлено престъпление, извършено в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, но сборът от двете наказания не надвишава 2 години.    

                На основание чл. 59, ал. 2 от НК, следва да се зачете времето, през което подсъдимият Тащков е бил задържан със Заповед  за задържане на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на дата 30.06.2016 година като 1 ден задържане следва да се зачите на 1 ден „Лишаване от свобода”.

Съдът в настоящия си състав намира, че не са налице предпоставките за налагане на наказания при условията на чл. 58а, ал. 4, вр.чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, когато и най – лекото предвидено в чл. 195, ал. 1 от НК наказание („Лишаване от свобода” в размер от 1 година до 10 години) ще бъде несъразмерно тежко, предвид завишената степен на обществена опасност на дееца, свързана с предишните им осъждания, фактът, че явно осъжданията не са оказали необходимата превантивна роля и престъпната им упоритост към кражбите.           

Определеното при горепосочените съображения наказание на подсъдимия, Съдът намира за една адекватна на извършеното от него престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

           Относно приложението но чл. 68, ал. 1 от НК:

         Налице са предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане в изпълнение на наказанието, определено на подсъдимия М.Д.Т. по НОХД № 858/2014 година по описа на Районен съд – Елхово, а именно: „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, тъй като подсъдимият Т. е извършил в определения изпитателен срок умишлено престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода”. Това наказание следва да бъде изтърпяно изцяло, ефективно и преди наказанието, определено по настоящото  НОХД № 532/2017 година на Районен съд – Свиленград. Наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим, тъй като се умишлено престъпление по настоящото дело е извършено в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, но сборът от двете наказания не надвишава 2 години.

 Следва да се приспаднат всички изтърпени наказания по НОХД № 858/2014 година по описа на Районен съд – Елхово и по НОХД № 49/2014 година по описа на Районен съд – Тополовград, както и времето, през което подсъдимият е бил задържан по всяко едно от посочените две дела.  

Относно веществените доказателства:

         Мобилен телефон марка „Nokia” с пласмасови капаци, черен на цвят, с поставена в него сим-карта на Виваком – находящ се в РУ – Свиленград, следва да се върнат на собственика им – М.Д.Т. ***.

Мобилен телефон марка „Самсунг” с IMEI 354654050195276 с пласмасови капаци, черен на цвят с напукано стъкло, с поставена в него сим-карта на Теленор, находящи се в РУ – Свиленград, следва да се върнат на собственика им  – З.М.Н. ***.

Относно разноските:

На основание чл. 189, ал. 2 от НПК разноските за преводач в размер на 24 лв. на ДП остават за сметка на съответния орган, т.е. остават за сметка на органа, който ги е направил и така както са били сторени.

     По предявеното обвинение, подсъдимият беше признат за виновен, като при този изход на наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Съдът го осъди да заплати направените по делото разноски, от които по Републиканския бюджет – сумата 68.54 лв. – разноски от ДП, вносими по сметка на ОДМВР - Хасково, съответно и по Бюджета на съдебната власт –  държавна такса - 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист, вносими по сметката на Районен съд – Свиленград.

Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

 

        

                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

                                                                   (Кремена Стамболиева)